Характеристика на растителността и флората в обсега на инвестиционното предложение

4.5.2. Характеристика на животинския свят и фауната в обсега на инвестиционното предложение

По отношение на фауната, районът на о-в „Кама”, предмет на ИП, е разположен в леглото на реката откъм българския бряг, където в далечното минало (преди повече от 30 г.) е минавал някогашният фарватер.

Батрахофауната на островите включва: дунавския тритон, обикновения тритон, голямата и зелена водни жаби, дългокраката горска жаба, жабата дървесница, двата вида крастави жаби, като кафявата е относително рядка, червенокоремната бумка и двата вида чесновници. В приоритетната дунавска батрахофауна са включени червенокоремната бумка и дунавския тритон. За тези два вида реализирането на ИП не би имало значение, предвид тяхното местообитание, което е винаги в близост до брега, избягвайки силното течение на реката. Това правило важи и за другите земноводни, от които краставите жаби и чесновниците навлизат във водоемите само за размножаване и то предимно в затворени, плитки водоеми, образувани от пролетното пълноводие и разливане на реката.

Херпетофауната на района включва един вид блатна костенурка, един вид сухоземна костенурка, три вида гущери и пет вида змии. От тези видове приоритетни по значение са: обикновената блатна костенурка, шипобедрената костенурка и пъстрия смок. Научно доказана за района е единствено блатната костенурка, която е многочислена в безотточните крайбрежни водоеми и много по-рядка в реката. Индивидите се придържат в крайбрежните участъци, където течението е относително слабо и избягват „дебелите води” в средното течение. Местообитанията на яйцеснасяне са в непосредствена близост до обитаваните водоеми, но на припечни хълмисти територии, които са защитени от заливане и почвата им е добре дренирана. За района на ИП това са льосовите наслаги, които на много места образуват малки хълмчета. Макар и много малко вероятно, в района може да бъде установен и пъстрият смок, който предпочита крайречни местообитания, но за този вид Североизточна България е станала неподходяща, предвид почти пълното унищожаване на старите крайречни гори и окрупняването на земеделските земи до огромни блокове с типичните житни монокултури. Последните сведения за вида по поречието на река Дунав са от 70-те години, когато ст.н.с. Таньо Мичев улавя един екземпляр от този вид в резервата Сребърна. Оттогава данни за този вид по поречието на реката няма. Подобно е и състоянието на сухоземните костенурки, които са се срещали по пасищата. След захрастяването им с рудерали този вид става много рядък, а на места изчезва напълно. В близост до българския бряг, в района на ИП, по захрастените хълмове са били улавяни екземпляри, но те са на относително големи отстояния от конкретната дейност на ИП, поради което не се предвиждат и предполагат отрицателни въздействия.

Орнитофауната, която констатирахме по време на полевите експедиции, включва основно мигриращи и постоянно живеещи видове.

При посещението на остров Кама-Дину, ние огледахме територията първо от българския бряг, а след това слязохме на северната част на острова. При обхода на тази част наблюдавахме мигриращи полски блатари, мишелови и тръстикови блатари, мигриращи ята от певци и едно кацнало ято от около 30 екземпляра на вида горска ушата сова. Ятото беше установено в средата на островното тяло в гъст масив от черна топола, ясен и върба, където почиваше. По бреговете на острова констатирахме множество отпечатъци от пръстите на чапли, патици и други водолюбиви птици. Поради гъстотата на дървесната растителност, островът е трудно проходим и не може да бъде обходен подробно, за да бъдат констатирани евентуални колонии и гнезда на хищници. Този факт го считаме за маловажен, предвид собствеността на острова и неговия природозащитен статус на защитена територия.

Бозайната фауна на районите, обект на ИП, е представена от различни видове дребни и едри бозайници, като евентуални въздействия могат да се очакват единствено върху наземните едри бозайници. Съществен отрицателен ефект върху активността на едрите бозайници оказва шума, генериран от техниката и човешкото присъствие. При сегашното положение на фарватер-линията и при сегашният трафик на корабните съоръжения, не се очакват съществени промени в интензитета и силата на шума, както и на човешко присъствие, следствие от реализирането на ИП. При посещението ни на островите (Кама и Дину са отделени като две самостоятелни части) бяха регистрирани многократно пресни следи от видри, водни плъхове, диви свине и една следа на сръндак. За евентуалният брой на видрите на островите е трудно да бъде направена оценка, предвид малкото и ограничено време на изследване. По литературни източници оптимално максималният брой на животните може да бъде изчислен интерполативно като на 1.5 – 2 км крайбрежна ивица се предполага един женски индивид видра, а на два участъка на женски индивиди може да има и един мъжки. На о-в Кама – Дину установените следи бяха на разделнополови и разновъзрастни индивиди, което говори, че индивидите се размножават успешно. Видрата се придържа също близо до брега и избягва силното течение на реката, което предполага предотвратяване на прекия конфликт, който може да възникне при евентуално реализиране на ИП. За видрата шумът не е от значение, предвид сегашното шумово натоварване на района и предвиждания нов генериран шум. За вида не би въздействало и евентуалното светлинно замърсяване, предвид сегашния светлинен режим, причиняван от корабоплаването и от близко разположеното рибарско селище на брега на реката в близост до о-в Кама – Дину. Видрата е лесно адаптивен вид, зависещ основно от наличието на подходящи жертви за храна и от прякото ú преследване от рибари, бракониери и рибовъди. Доказателство за тази висока степен на толерантност са екземплярите, обитаващи толкова силно урбанизирани територии, като пристанището на гр. Силистра, рибарската махала в гр. Тутракан и кея на гр. Силистра.

Предвид естеството на ИП не считаме, че то ще окаже каквото и да било въздействие на сухоземните безгръбначни, поради което и няма да го анализираме.