Д о к л а д зa овос на инвестиционно предложение

По време на освобождаването на кейовата площадка от съществуващите сгради и съоръжения ще бъде използвана различна строителна техника, която трябва да бъде обслужвана. Към местата, определени за тази цел, има редица препоръки, свързани със съхраняване на необходимите масла, горива и други опасни вещества.

Препоръчително е за строителните машини да се използва дизелово гориво, което да отговаря на Наредба № 17 за норми за съдържание в горивата на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества (ДВ бр. 97/1999 г.) Таблица.5.7.1-2.

По извършване на дейностите по освобождаване на кейовата площадка са възможни разливи на масла, соли, неразтворими вещества или други механични примеси, които ще попаднат направо върху площадката. Канализационната система на площадката трябва да бъде ревизирана и приведена в изправност преди започването на дейностите по разрушаване, за да се предотврати евентуално замърсяване на водите на река Дунав в района на кея.

По време на експлоатацията на машините и съоръженията за добив на инертен материал от реката източник за замърсяване с опасни вещества са двигателите им.

Съхраняването на минимален резерв от гориво за машините и съоръженията на площадките за добив трябва да бъде съобразено с изискванията за безопасност, както за работещите, така и за опазване на водите на реката и оттам и на водните организми.

Не се очаква неблагоприятно въздействие на опасните вещества и смеси върху населението на близо разположения населени места, както по време на реконструкцията на действащото пристанище, така и по време на експлоатацията на обекта от ИП.

На добивния участък няма подготвителна строителна дейност.

На кейовата площадка в етапа на реконструкцията се предвижда: разрушаване на съществуващите сгради, оформяне на площадка за временно съхранение на разтоварения материал, демонтиране на 1 бр. стрелови грайферен кран, монтиране на 1 бр. нов кран (15t), ново сградно строителство (диспечерски пункт, сграда с работилница и битови помещения), извозване на отпадъци (тухли, метал, бетонови парчета и др.).

Източник на шум в околната среда е използваната строително-монтажна техника за извършване на различните видове работи. Нивата на шум, излъчвани от основните машини и съоръжения са: багер – 80÷91 dBA, булдозер – 97÷105 dBA, фадрома – 86 dBA, автокран – 92÷98 dBA, dBA, бетонополагаща техника – 87÷94 dBA, товарни автомобили (вкл. бетоновози) – 80÷92 dBA. С изключение на обслужващия товарен транспорт, всички източници на шум ще бъдат съсредоточени на кейовата площадка. В определени периоди в близост до работещата техника може да се очаква еквивалентното ниво на шум да достигне до около 90 dBA.

Еквивалентното ниво на шума, създаван от обслужващия транспорт зависи от броя на курсовете и скоростта на движение. Трасето му минава през промишлената зона на гр. Русе.
По време на експлоатация

Добивният участък „Кама”

Основен източник на шум в добивния участък е технологичното оборудване за извършване на добива – плаваща многокофова драга KS – 250 с нейните елементи (дизелов двигател, генератор, ел. двигатели за задвижване на кофовите вериги, обезводняващо сито, разтоварващ ГЛТ) с ниво на шум около 76 dBA. Източник на шум е и самоходната баржа за транспортиране на добития материал до кейовата площадка с ниво на шум в граници 90÷95 dBA в близост до машинното оборудване.

При предвидената производителност за участък „Кама” броят на курсовете на баржите е шест на ден.

Кейова, разтоварна площадка

Източници на шум на кейовата площадка са съоръженията за разтоварване на материала от баржите и натоварването му за транспортиране до площадката за преработка: стрелови грайферен кран, челен товарач и автосамосвали (27 t). Еквивалентното ниво на шум на товарния транспорт за извозване на разтоварения материал до ТМСИ е около 63.5 dBA на 7.5 m от оста на движение.

На този етап няма информация за шумовата характеристика на новия грайферен кран. За информация на съседната площадка на Дунавски драгажен флот в близост до разтоварващия кран в реални условия е измерено еквивалентно ниво на шум около 71 dBA.

Инестиционното предложение предвижда прилагането на най-добрите налични технологии (НДНТ) в тази област, което означава използване на съоръжения и инсталации с добри технически и екологични показатели, в т.ч. и акустични.

По информация на Инвеститора, акустичните показатели на съоръженията отговарят на приетата у нас Наредба за съществуващите изисквания и оценяване на съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито по отношение на шума, излъчван от тях в околната среда (ДВ. бр.11/2004 г.).

5.8.2. Оценка на въздействието, съобразно действащите в страната норми и стандарти

Граничните стойности на нивото на шума за различните територии и устройствени зони са регламентирани в Наредба № 6 за показателите за шум в околната среда (МЗ, МОСВ, 2006) и са:

• 
  за жилищни територии: ден – 55 dBA ; вечер – 50 dBA; нощ – 45 dВA
  
• 
  за производствено-складови територии – 70 dBA за ден, вечер и нощ
  

Най-близката територия с нормиран шумов режим до добивния участък „Кама” са жилищни терени на с. Пиргово, отстоящи на 1.5 km. Поради голямото отстояние, добивната дейност в участъка няма да бъде източник на шум за населеното място.

Добивният участък отстои на разстояния минимум 100 m от българския бряг и минимум 200 m от брега на остров „Кама”. Очакваните еквивалентни нива на шум от добивната техника (драга), достигащи до съответните брегове са до 48 dBA и до 41 dBA.

Въздействието на шума, излъчван от самоходните баржи и достигащ до двата бряга, е краткотрайно, с не високи нива (максимални стойности съответно 67 и 60dBA), през големи интервали от време в рамките на работния ден.

Не се очаква превишение на граничната стойност 70 dBA по границите на кейовата площадка. В близост до работещите машини (челен товарач) се очаква ниво, по-високо от 70 dBA, което се отнася до работната среда на обслужващия персонал.

Очакваното еквивалентно ниво на шума от товарния транспорт, извозващ разтоварения материал до ТМСИ, не превишава граничната стойност за производствено-складови зони 70 dBA.

5. 9. ЛАНДШАФТ

5.9.1. Оценка на очакваните изменения на ландшафта

От инвестиционния проект за бъдещия добив на алувиални наносни наслаги в Дунавското речно корито, в т.ч. в участък „Кама” за добивния период ще предизвика краткотрайни и средносрочни нарушения в структурата на аквалния тип ландшафт, биоложката среда и геоложки условия, както и във визуалния облик на реката поради присъствие на техногенни елементи (техника) в естественото Дунавско речно корито.

От преките добивни дейности на алувиални утаечни наслаги в съгласуваната за добив площ в леглото на Българския ръкав между остров „Кама” и българската брегова зона ще се предизвика коритообразно удълбочаване на леглото на ръкава и формиране на два субпаралелни откоси под устойчв ъгъл от 20⁰ (1:2.75) за такива речни наслаги във водонаситено състояние. Трансформациите вследствие на добива ще доведат до подобряване на хидравличните условия – увеличаване на проводимостта, обема и скоростта на речния отток, което от своя страна ще обуслови намаляване на риска от наводнения и подобряване на пропускателните навигационни условия в ръкава.

При реализиране на инвестиционния проект в законовите пространствени и времеви рамки, в структурата на ландшафтите ще настъпи разрушаване и отнасяне от водните течения на незначителните по дебелина глинесто-тинести маси, покриващи полезния пласт от алувиалните наслаги или ще се се формира кратковременна „мътност” на речния отток. Освен това изземването на тинестия слой ще бъде свързано с нарушения в обособения бентосен комплекс, във видовия състав на който доминират групите на: малкочетинестите червеи, охлюви, миди, и други, които живеят в редукционна геоложка среда.

При добива на алувиални наслаги и изземването на тинестия слой ще има определено въздействие по отношение на дънната фауна на реката в сравнително дългосрочен период от време. По отношение на ихтеофауната, възможните въздействия от дейността ще са свързани основно в периодите на миграция на някои видове риба и ще имат незначително въздействие и локален обхват.

Спазването на технологията на добивните дейности при изпълнение на проекта за изземване на находището няма да доведе до ускоряване на деграционните процеси и трансформации в структурата на аквалния тип ландшафт в рамките на обекта „Кама”. Съгласно хидроложките разчети от реализирането на добивните дейности по нивото на речните води в обсега на добивния участък ще се понижат максимално до 5.0 mm. Това по същество няма да предизвика стимулиране на активни деструктивни ерозионните процеси (подмиване и подкопаване на бреговата зона), които да предизвикат необратими промени в структурата на ланшафта.

Кейова, разтоварна площадка

Разглежданата площадка е ситуирана в обхвата на субаквалния антропогенизиран ландшафт на р. Дунав в района на пристанище „Русе” – Източната промишлена зона. Съгласно инвестиционното предложение не се предвижда разширяване на пространствения обхват на разтоварната кейова площадка. Не се предвижда изграждане на допълнителна инфраструктура – сграден фонд, водовземна, водопреносна и канализационна мрежа, които да внесат преки промени в общото състояние на структурата на силно урбанизирания ландшафт. Това определя липсата на отрицателни въздействия върху състоянието на антропогенния тип ландшафт на сушата при нормални експлоатационни условия. Локални промени могат да се наблюдават във визуалния ландшафен облик на кейовата площадка във връзка с кратковременното складиране на речните наслаги.

Спазването на технологията на инвестиционния проект по складирането на алувиални наслаги няма да доведе до нарушения в структурата на ландшафта в рамките на кейовата площадка и прилежащите географски пространства.

Значимост на въздействието на инвестиционното предложение върху ландшафта

От реализирането на инвестиционното предложение или въздействията върху облика и структурата на ланшафта от добивната дейност на речни наслаги се очаква да бъдат както следва:

Предметът на инвестиционното предложение няма да предизвика акумулиране на потенциален риск или ускоряване проявата на опасни деструктивни гравитационни явления и процеси, които да обхванат структурата на отделните типове ландшафти. Процесът на експлотация на полезния природен ресурс в рамките на добивния участък няма да въздейства върху функционирането на спомагателните и инфраструктурни елементи в прилежащите географски пространства.

Площта на инвестиционното предложение е разположена в район с благоприятни топографски и географски условия спрямо околните селищни системи. В района не се намират близо разположени детски и учебни заведения, санаториуми, зони за отдих, паркове, курортни зони, туристически обекти и паметници на културата. В района на инвестиционното предложение няма санитарно-охранителни зони на източници за питейно водоснабдяване и минерални води. В района на инвестиционното предложение няма овощни и зеленчукови градини, животновъдни и птицеферми, складове за фураж, селскостопанска продукция или храни, предприятия на хранително-вкусовата, фармацевтичната и козметичната промишленост.

Област Русе се състои от 8 общини, в които функционират общо 67 кметства. Населените места са 83, от които 9 са градовете и 74 са селата. Общият брой на населението в Област Русе към 31.12.2009 г. е 249 144 души, което се равнява на 3.29% от населението на Република България. Област Русе е с най-голяма гъстота на населението на кв.км. в Северен Централен район /90.7 д/ кв.км./, значително по-висока от средната за страната – 69.0 д/кв.км. През 2009 г. делът на градското население от общото население е 75.9%. По данни на НСИ от 2009 г. стойността на естествения прираст (ЕП) за област Русе е 6.0%. Общата тенденция сочи намаляване на отрицателните стойности на ЕП в областта. Динамиката в броя на населението на областта е свързана с неговата възрастова структура. Характерен е високият дял на населението в групата от 15 до 64 години, от която се формират основните трудови ресурси. Един от основните проблеми, породени от застаряване на населението в региона и страната, е нарастване на патологията, свързана с напредналата възраст.

Заболяванията, които са основна причина за смърт, са характерни както за областта, така и за страната. Регистрираните заболявания през 2008 г. в сравнение с предходната година – нивата на заболеваемост се запазват.

В резултат на анализа за здравно-демографското състояние на населението, могат да се направят следните изводи:

• 
  формира се трайна тенденция към депопулация и задържане на естествения прираст в отрицателни стойности;
  
• 
  налице е застаряване на населението и влошаване на съотношението между трудоспособна и нетрудоспособна възраст;
  
• 
  наблюдава се значително повишение на броя на регистрираните заболявания на населението в Русенска област. Водещо място заема заболеваемостта от болести на дихателната система.
  

По време на изграждане и експлоатация на инвестиционното предложение за "Добив на пясък и чакъл от наносни наслаги в леглото на р. Дунав" ще се генерират опасни и неопасни отпадъци. Организацията по събиране и временно им съхраняване на площадките на ИП са задължение на инвеститора. Изпълнението на изискванията, съгласно нормите на ЗУО, са предпоставка за елиминирането на генерираните отпадъци като рисков фактор за увреждане здравето на работещите на обектите и населението в района на ИП.

По време на изграждане и експлоатация на инвестиционното предложение "Добив на пясък и чакъл от наносни наслаги в леглото на р. Дунав" се очаква отделянето на прах, токсични газове, шум и вибрации.

Прах и токсични газове

За терените, определени за реализиране на инвестиционното предложение, няма промишлени и битови източници на емисии, както и интензивен трафик на плавателни средства и автомобили. Поради това емисии на вредни вещества в атмосферния въздух ще се образуват единствено в резултат от дейността на техниката за добив и транспортиране на материалите – вредни вещества, характерни за съответните видове транспортна техника (респективно за съответните видове горива), а именно: прах (вкл. сажди), азотни оксиди, серни оксиди, въглеродни оксиди, въглеводороди (метанови и неметанови), тежки метали, полициклични ароматни въглеводороди (РАН), диоксини и фурани (DIOX) и полихлорирани бифенили (PCBs).

Отделяният прах е грубодисперсен и фин и засяга най-вече работещите на обекта хора. Най-опасни за човека са най-финните частици от праха, т.нар. "респираторна фракция". Тези частици проникват най-дълбоко в дихателната система и образуват в алвеолите на белия дроб трайни "депа". Те обуславят наличието на хронични неспецифични заболявания на дихателната система като хроничен бронхит, астма, емфизем. Освен това прахът има дразнещо действие върху горните дихателни пътища, очите и кожата. При някои работници се получават и алергични реакции. Счита се, че при инхалационна експозиция най-рано страда имунната система. В резултат от потискането на резистентните сили на организма в районите с атмосферно замърсяване се повишава нивото на неспецифичната заболеваемост на населението.

Токсичните газове имат локално дразнещо и общо токсично действие, увреждат органите на дишането, водят до промени в състава на кръвта, повишават възприемчивостта към инфекции, нарушават обмяната на веществата. Установени са промени в алергичната реактивност на организма и нарушения на биохимичното равновесие, съпроводени от натрупването на химичните замърсители на въздуха и техните метаболити в кръвта и урината.

При реконструкция на действащо пристанище за обработка на генерални и насипни товари на брега, най-високият риск за замърсяване на въздуха произтича от дейностите по разрушаването на съществуващите сгради и съоръжения, при което ще има интензивно отделяне на прах; по изграждане на временни технологични пътища, при извозване на отпадъци, за което ще се използват тежкотоварни камиони. Изброените дейности са свързани с възможности за емисии на вредни вещества в атмосферата-газове и полидисперсен прах.

Шум

По време на реализацията и експлоатацията на инвестиционното предложение се очаква в известна степен повишени нива на шумовото натоварване.

Понастоящем в района на добивния участък на остров "Кама" и близкия бряг няма източници на шум. Шумовият фон е естествения фон за средата. На добивния участък няма подготвителна строителна дейност.

Основен източник на шум в добивния участък ще бъде технологичното оборудване за извършване на добива – плаваща многокофова драга KS–250 с нейните елементи. Източник на шум е и самоходната баржа за транспортиране на добития материал до кейовата площадка.

Източници на шум по време на реорганизирането на кейовата площадка са стандартни машини и съоръжения за извършване на различните видове строителна дейност. Шумовите емисии в процеса на изграждането ще имат силно променлив характер.

Източници на шум на кейовата площадка ще са съоръженията за разтоварване на материала от баржите и натоварването му за транспортиране до площадката за преработка.

Шумът влияе основно върху слуховия анализатор, но също и върху централната и вегетативна нервни системи, вестибуларен апарат, сърдечно-съдова система, имунна система, върху дейността на стомашно-чревния тракт, обмяната на веществата, жлезите с вътрешна секреция и др. Временните промени в слуховия праг се приемат като предпатологично състояние. Известно е, че промените, които се получават в слуховата чувствителност, се наричат слухова умора и са свързани с продължителното действие на шума. Въз основа на слуховите увреждания са въведени и хигиенните нормативи у нас и по света. Затова на различните работни места в обекта е задължително носенето на лични предпазни средства – антифони или други, намаляващи шумовите нива до долни стойности на експозиция за предприемане на действие.

Вибрации

По време на извършване на строителните работи при изграждане на инвестиционния обект, вибрациите са фактор на работната среда при извършване на някои специфични дейности. По време на експлоатация на обекта вибрациите са рисков фактор за работещите на тежкотоварните машини. Водачите на тежкотоварни машини ще са експонирани и на общи и на локални вибрации. При новата и съвременна техника те може и да не надвишават допустимите норми. Наднормените нива на вибрациите в някои от тези машини (най-вече на остарялата техника) може да доведат до увреждане на вестибуларния апарат, опорно-двигателния апарат, увреждане на паренхимните органи и до развитието на вибрационна болест, която е нерядко срещано професионално заболяване сред този вид работници. Основният механизъм на вибрационната болест е свързан с въздействие на локални вибрации с високи нива върху опорно-двигателния апарат. Причинява се спазъм на малките кръвоносни съдове ("синдром на белите пръсти"), нарушение на периферната сетивност и на вестибуларния апарат.

Неблагоприятният микроклимат (работа на открито) е свързан с риск за работещите на открито, а също така и за водачите на тежката механизация, при която няма отопляеми кабини. Климатът в района на обл. Русе е повлиян от особеностите на Дунавската равнина – характеризира се със студена зима, сухо и топло лято, докато есента и пролетта са краткотрайни. Характерни са силните ветрове през зимата, както и мъглите, които се пораждат от близостта на р. Дунав. При работа на открито се очакват неблагоприятни въздействия в студените и горещите сезони на годината. Опасността през летните месеци при високите температури на въздуха е от прегряване на организма и възникване на топлинен и слънчев удар. Това води до нарушаване на терморегулацията, нарушаване на водно-солевия баланс, което се проявява в обща възбуда, главоболие, а при по-тежките случаи и до менингеални симптоми, колапсни и коматозни състояния. През студените месеци продължителното излагане на ниски температури може да доведе до простудни заболявания, неврити, невралгии, местно и общо измръзване на организма. Затова е необходимо да се предвидят подходящи облекла за работещите по време на изграждане и по време на експлоатация на обекта. Необходимо е да се подсигурят помещения за отдих и почивка, както и достатъчно количество топли напитки през студените месеци и достатъчно количество питейна вода през лятото.

По време на подготовка на временното депо за складиране на добитите материали емитирането на вредни вещества идва от залпови емисии на прах и ФПЧ. Те са:

• 
  по време – краткосрочни;
  
• 
  по въздействие – максимални и без комулативен ефект.
  

По време на експлоатацията на обекта, като се вземе под внимание избраната технология и техническите средства за нейното прилагане, не се очакват значителни емисии на вредни газове. Основание за това са малката честота на курсовете с баржите и откритите пространства на брега и на реката. Замърсяването на въздуха с вредни газове от речния транспорт е:

• 
  по време на транспорта – постоянно;
  
• 
  по значимост – малко.
  

Основен здравен проблем в периода на експлоатация остава замърсяването с прах и ФПЧ. То е:

• 
  без прилагане на мерки – значимо;
  
• 
  с прилагане на мерки – незначително;
  
• 
  по време – постоянно;
  
• 
  без кумулативен ефект за праха;
  
• 
  без значими и трайни последствия за хората.
  

При изграждане на инвестиционното предложение са залегнали предпоставки за ограничаване на шума, излъчван при реконструкцията на действащото пристанище и експлоатацията на обекта:

• 
  разстоянието до най-близките населени места е 1 и над 1 km;
  
• 
  дейностите, свързани с експлоатацията на обекта, ще се извършват през деня;
  
• 
  съседните площи са необработваеми земи.
  

По време на експлоатация основен източник на шум в добивния участък е технологичното оборудване за извършване на добива с ниво на шум около 76 dB (A). Източник на шум е и самоходната баржа за транспортиране на добития материал до кейовата площадка с ниво на шум в границите 90-95 dB (A) в близост до машинното оборудване. На кейовата площадка източници на шум са съоръженията за разтоварване на материала от баржите и натоварването му за транспортиране до площадката за преработка. Еквивалентното ниво на шум от товарния транспорт е около 63.5 dB (A) на 7.5 м по оста на движение.

Граничните стойности на нивото на шума за различните територии и устройствени зони са регламентирани в Наредба № 6 на МЗ и МОСВ от 2006 г. е с. Пиргово. Поради големите разстояния (над 1 km) добивната дейност в участъка няма да бъде източник на шум за тези населени места. Въздействието на шума от самоходните баржи и достигащ до островите и бреговете на реката е краткотрайно, с не високи нива, през големи интервали от време, в рамките на работния ден. Не се очаква превишение на хигиенната норма от 70 dB (A) по границите на кейовата площадка. В близост до работещите машини се очаква ниво на шума, по-високо от 70 dB (A), което се отнася до работната среда на обслужващия персонал. Очакваното еквивалентно ниво на шума от товарния транспорт, извозващ разтоварения материал до ТМСИ не превишава граничната стойност за производствено-складови зони от 70 dB (A).

Водачите на тежкотоварни машини ще са експонирани на общи и локални вибрации. При новата и съвременна техника те могат и да не надвишават допустимите норми.

По време на експлоатацията на обекта не се очакват електромагнитни, светлинни и топлинни лъчения и радиация в околната среда.

Въздействието на химичните и физични фактори е ограничено в рамките на територията на инвестиционното предложение – само върху работниците. Комбинирано въздействие имат физичните фактори (шум, вибрации, охлаждане), прахът и токсичните газове върху дихателната, сърдечно-съдовата, ендокринната, имунната система, очите и кожата, което може да бъде причина за появата на различни възпалителни и алергични заболявания.

Въздействието върху работещите е значително, ако не се вземат мерки според изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд при дейностите, свързани с изграждането и експлоатацията на обекта.

При експлоатация на обекта, работещите в него нямa да са изложени на вредното въздействие на факторите на работната среда и не се формира здравен риск при спазване на следните условия:

• 
  добра производствена практика;
  
• 
  технологична дисциплина;
  
• 
  съблюдаване на мероприятията, отразени в работния проект за реализация на инвестиционния проект;
  
• 
  създаване банка данни за здравословното състояние на работниците;
  
• 
  сключване на договор с фирма по трудова медицина, която да следи за здравословното състояние на работещите на обекта;
  
• 
  осигуряване от работодателя на лични предпазни средства на работещите и непрекъснатото им носене;
  
• 
  изготвяне оценка на здравния риск., включваща мерки за здравна защита и управление на риска;
  
• 
  разработване на програма за противопожарна защита на работещите и съоръженията;
  
• 
  разработване на план за действие при аварийни ситуации.
  

Не се очаква разпространение на замърсителите на атмосферния въздух и до средата за обитаване и зоните със специфичен здравен статут.

Не се очаква неблагоприятно въздействие върху населението в района на обекта. Тя се определя от значителното разстояние на населените места. Транспортният път на тежкотоварните машини не преминава през жилищни квартали, здравни и детски заведения, зони за отдих. Технологията за управление на битовите, строителните и производствените отпадъци не предполага завишени рискове за здравето на населението и работниците.
5.11. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

Дунавската речна долина представлява съвременна равновесна ерозионно-акумулативна система. В предвидените за изземване динамични запаси от алувиалния геоложки разрез от пясъци и чакъли в речното легло на участък „Кама” могат да попаднат части от археологически обекти. Поради това при откриване на предмети, имащи характеристика на движима, културна ценност, е необходимо стриктно спазване на изискванията на чл. 93 (1) и 93 (2) от Закона за културното наследство. (Приложение 4.8.1-1)

При експлоатацията на обект „Кама”, потенциално опасни за чистотата на атмосферния въздух са вредни газови емисии от добивните съоръжения и речните транспортни съдове (баржи). Техният брой е предвиден да бъде 4, а максималният брой на курсовете за транспортира навлажнената суровина от речни наслаги, е 6. Изчислените количества вредни вещества се отнасят за един сравнително дълъг участък от реката, изминаван от плавателните съдове за повече от 5 часа. Даже и при безветрие в района на транпортния коридор, тези емисии не могат да надминат нормираните нива във въздуха, заради откритите пространства на речното корито и малката честота на транспортните курсове и в двете посоки.

По време на подготовката на временното депо за складиране на добитите алувиални наслаги емитирането на вредни вещества идва от внезапни емисии на прах и ФПЧ. В тази фаза не се очаква опасно замърсяване на въздуха и значими, трайни последствия за околната среда и хората. Основанията за това са незначителните мащаби на обекта (временното депо) за добитите наслаги. На второ място са малките енергийни разходи на монтажно-строителния парк от машини.

Повърхностни и подземни води

Река Дунав е трансграничен воден обект, в рамките на който се предвижда добив на речни наносни наслаги. Площта на водосборния басейн на реката е 808 хил.km², в който попадат части от 19 европейски страни и живеят над 80 мил. души и е наричана „най-международната река” в света.

Основните заключения относно състоянието на реката могат да се намерят в Международния план за управление на Дунавския басейн – електронна страница на ICPDR – Международната комисия за опазване на р. Дунав. Съгласно този документ, водното тяло р. Дунав в българо-румънския участък се характеризира, както следва: по отношение замърсяването с органични субстанции – „вероятно в риск”; по отношение замърсяването с нутриенти и опасни вещества, както и от хидроморфологични изменения – „в риск”.

Като хидроморфоложки изменения са представени: прекъсване на речното легло и хабитатите, влажните земи и заливаемите тераси; хидроложките изменения от водовземане, завиряване, отклоняване на води; нарушение на седиментния баланс в т.ч. драгиране. Драгирането се оценява като широко разпространено в басейна на р. Дунав. Изземването на речни наслаги се извършва главно с оглед осигуряване на необходимата дълбочина за навигация, за защита от наводнения, поддържане на завирени водни обеми и контрол на приливни вълни. В тази връзка главните ползватели са: водния транспорт, добивната индустрия и строителството, енергийните производители, властите по предпазване от наводнения.

Реализирането на инвестиционното предложение няма да окажe отрицателно въздействие върху качеството, нивото и режима на речния отток. Дейностите от ИП не противоречат на предвижданията на Международния план за управление на Дунавския басейн и на националния план за управление на Дунавския басейн по отношение екологичното и химичното състояние на водното тяло, както и относно хидроморфологичното състояние.

При спазване на технологичния регламент за добив в участъка е невъзможно да настъпи промяна във фарватера или навигационните условия за участъка. Повлияването на водните нива, след извършване на драгажните работи, ще бъде в рамките на 1-5 mm за ръкавите между острова и брега. Влиянието може да се оцени като незначително, въздействието е локално и на практика няма да доведе до последици за водните стоежи и течението на реката. Отстоянията на участъка от бреговете на реката (Румъния и България) и технологичната последователност на добив гарантират целостта на бреговете, няма вероятност за подработване и ерозия следствие от добива. Няма възможност за кумулиране на въздействия върху бреговете на реката. При спазване на технологията за добив на речни наносни наслаги и разтоварването им на кейовата площадка не се очакват трансгранични въздействия. Вследствие от дейността няма да бъдат прекъсвани и отклонявани речни течения, няма да се прекъсват влажни земи, заливаеми равнини и други хабитати.

Риск от трансгранични въздействия при предвидената техника и технология за добив, транспортиране и управление на отпадъчните води съществува и то в малка степен единствено при аварийни случаи с разливи на нефтопродукти. Изпълнението на предвидените мерки за поддръжка на техническите средства и съоръжения в добро техническо състояние, както и на авариен план за премахване на евентуално замърсяване ще предотврати трансгранично въздействия по пътя на повърхностните води. Промени в негативно отношение ще има само по показателя „мътност”, чийто стойности в локален обхват ще бъдат значително завишени.

Съгласно Писмо изх. № ЗДОИ – 254/05.11.2010 год. на Басейнова Дирекция за управление на водите Дунавски район с център гр. Плевен трансгранични подземни водни тела, съгласувани с Р. Румъния са „Карстови води в Малм-Валанжинския басейн (BG1G0000J3K051)” и „Карстово-порови води в Неоген-Сармат-Добруджа (BG1G0000N1049)”, като последното не попада в района на инвестиционното предложение.

Разположението на трансграничните водни тела е показано на следващата карта на трансграничните водни тела (Приложение № 4.2.2-1).

При реализиране на инвестиционното предложение не се очакват отрицателни въздействия в никаква степен върху трансграничното водно тяло „Карстови води в Малм-Валанжинския басейн” (BG1G0000J3K051)”. Причините за това са:

• 
  потенциалът за замърсяване в резултат от дейностите на ИП е много нисък / практически не съществува;
  
• 
  тялото е от напорен /закрит тип и водите от двете площадки на ИП нямат пряка връзка с водите на тялото;
  
• 
  не се предвижда пряко и непряко отвеждане на каквито и да било замърсители в подземните води;
  
• 
  въздействие върху количествените характеристики няма да има поради отсъствие на предвидено водовземане от подземни води.
  

Предвидените за речни наслаги от леглото на р. Дунав, представляват съвременна акумулация на речни наноси проучени чрез комплексни геолого-геофизични работи.

Основата на речното корито е изградена от устойчви карбонатни скали, които лежат на (-10 m) под морското равнище. Този варовиков субстрат е покрит от конгломератен слой, горната повърхност на който се намира от 2 до 4 m над морското ниво. Във вертикалния геоложки разрез над конгломератния пласт е разположено линейно изтеглено геолого-геоморфоложко валообразно тяло от алувиални наслаги с дебелина от 6-11.5 m. Те формират полезния наносен ресурс от пясък и чакъл, който ще се добива за строителството (Приложение № 5.3.1-2). В речното легло на българския ръкав или между българския бряг и о-в „Кама” този полезен природен ресурс е формиран от стабилизираните след 1970 г. по целия участък от р. Дунав под хидровъзел Железни врата (2) в т.ч. и българския ръкав на участък „Кама” акумулативни процеси, обусловени от напречната геометрия на Дунавското речно корито и протичащите в него хидродинамични процеси.

Прогнозните динамични запаси на баластрени материали в контура на утвърдените площи са около 6.534 млн. m³, а възможните за изземване количества (при спазване на ограничителните условия) са 5.355 млн. m³.

Добивът ще се извършва на отделни блокове с размери 60/52 m. Контура на площа на всеки блок ще бъде обозначен от закотвени плаващи шамандури. Добивните работи във всеки един отделен блок ще се водят поетапно от изток на запад срещу течението на реката. Капацитетът на добития материал ще достигне до 600 000 m³/год. или 2 600 m³/ден, при режим на работа 270 работни дни в годината (235 дни по добив).

Реализирането на инвестиционно предложение ще предизвика локални и преки физически изменения в обема на геолого-геоморфоложките тела, лежащи в коритото на р. Дунав. Изземването на алувиалните утаечни наслаги в разрешения концесионен участък, ще обуслови коритообразно удълбочаване на леглото и формиране на два субпаралелни откоси с наклон от 20⁰ (1:2.75). Формираният наклон на затъване на двата склонови откоса за такива слабоуплътнени, слабоспоени и водонаситени речни наслаги се явява в устойчиво състояние.

Реализирането на добива ще обуслови разрушаване и отнасяне от водните течения на незначителните по площ (52/60m) и дебелина глинесто-тинести маси, покриващи полезния пласт от алувиалните наслаги. Това ще създава локална кратковременна „мътност” на речния отток.

Съгласно хидроложките разчети от реализирането на добива, нивото на речните води в добивния участък ще се понижат максимално до 5.0 mm. Това по същество няма да предизвика стимулиране на активни деструктивни ерозионните процеси в т.ч. подмиване и подкопаване на бреговата зона.

Въз основа на горепосочените факти по отношение реализацията на инвестиционното предложение за участък „Кама” , прогнозната оценка е за наличие на постоянно пряко въздействие върху геоложката среда в условията на сезонен добив.

Реализирането на инвестиционното предложение няма да окаже отрицателно въздействие в геоложките условия при спазване на технологичния регламент. Няма възможност за акумулиране на въздействия върху бреговете на реката.

Реализацията на инвестиционното предложение не предвижда нарушаване на прилежащите на участъка земи и почви. Не се засягат земи извън водния обект.

Кейовата площадка е антропогенно повлияна. Нови нарушения на земи и почви в обхвата на съществуващата кейова площадка за разтоварване на инертни материали няма да има.

По време на експлоатацията не се очаква замърсяване на прилежащите земи и почви, предвид високата влажност на разтоварвания материал.

Трансгранични отрицателни въздействия върху земи, почви и геоложка среда не се очакват.

При реализирането на ИП и съобразяване с препоръчаните мерки относно растителния и животински свят в защитените зани и обектите от Националната екологична мрежа отрицателни трансгранични въздействия не се очакват.

При спазване на смекчаващите мерки инвестиционното предложение „Добив на пясък и чакъл от наносни отложения в руслото на р. Дунав, участък „Кама” (км 510.5 – км 508.0) в района на с. Пиргово, община Иваново” може да бъде реализирано като се счита, че то няма да окаже значителни въздействия върху местообитанията и видовете, предмет на опазване в защитена зона BGSPA0002024 „Рибарници Мечка“. Реализирането на ИП е съвместимо с предмета и целите на ЗЗ „Рибарниците Мечка” и може да има положителен ефект върху възстановяването на деградирало местообитание и превръщането му в място с естествени показатели на бентосните хидробионти и лишено от органика. Повишаването на дълбочината може да създаде условия за размножаване на защитените целеви видове риби и есетровите риби в р. Дунав.

Инвестиционното предложение „Добив на пясък и чакъл от наносни отложения в руслото на р. Дунав, участък „Кама” (км 510.5 – км 508.0) в района на с. Пиргово, община Иваново” е съвместимо с целите и предмета на опазване в защитената зона „Vedea Dunare“ с код BG0002030 по Директивата за птиците. При спазване на посочените смекчаващи мерки може да бъде реализирано като се счита, че то няма да окаже значително въздействие върху местообитанията и видовете, предмет на опазване в ЗЗ „Vedea Dunare”.

Инвестиционното предложение „Добив на пясък и чакъл от наносни отложения в руслото на р. Дунав, участък „Кама” (км 510.5 – км 508.0) в района на с. Пиргово, община Иваново” е съвместимо с целите и предмета на опазване в защитената зона ROSCI0088 Gura Vedei-Saica-Slobozia по Директивата за местообитанията. При спазване на посочените смекчаващи мерки ИП може да бъде реализирано като се счита, че то няма да окаже значителни въздействия върху местообитанията и видовете, предмет на опазване в защитената зона ROSCI0088 Gura Vedei-Saica-Slobozia

При стриктно спазване на предвидените мерки за съхраняване на различните видове отпадъци и опасни вещества, отрицателни трансгранични въздействия не се очакват.

По-голяма част от добивният участък „Кама” се намира южно от остров „Кама” (румънска територия) на разстояние минимум 200 m. Очакваното ниво на шум от добивната техника, достигащо до брега на острова е до 41 dBA.Останалата част от добивния участък отстои от румънския бряг на разстояние минимум 750 m. Не се очаква шума от добивната техника да достига до румънския бряг. Самоходните 4 баржи ще се движат по регламентирания плавателен канал на р. Дунав (6 курса на работен ден).

При добива на инертни материали от участък „Кама” в леглото на р. Дунав е необходимо стриктно спазване на изискванията на чл. 93 (1) и 93 (2) от Закона за културното-историческо наследство.

Нашата прогнозна оценка в ДОВОС и ДОС за трансграничните въздействия в Дунавския интегрален субаквален и аквален ландшафт следствие от реализиране на добива на алувиални наслаги в участък „Кама” е реалистична. Тя се базира на задълбочен научен анализ на съществуващата информация върху състоянието и връзки между отделните компоненти на природната среда и последиците от антропогенния натиск при реализирането на ИП. От пороведения анализ върху подготовката, технологията на добива на инертни материали в Българския ръкав на р. Дунав и траспортирането и разтоварването на кейовата площадка или реализирането на Инвестиционното предложение се диагностицира, че няма трансгранични въздействия върху екологичния и химичния статус на атмосферния въздух, повърхностните и подземни водни тела в локален и регионален мащаб. От извършения анализ на хидроложките разчети в Инвестиционното предложение за добивният участък „Кама”, разположен в коритото на р. Дунав в близост до защитените зони на Румънска територия – ROSPA0108 Vedea Dunare и ROSCI0088 Gura Vedei-Saica-Slobozia и BGSPA0002024 „Рибарници Мечка“ на Българска територия се доказва, че по време на добивните работи нивото на речните води ще се понижи максимално до 5.0 mm, което няма да предизвика ускоряване на ерозионните процеси. Не се предвижда изграждане на водовземни съоръжения, които да внесат промени в общото състояние на подземните води или влияние върху режима на подхранване и дрениране на подземните води. Инвестиционното предложение не предвижда отвеждане на замърсители в земните недра и дейности, които да доведат до непряко отвеждане на такива. Това определя отсъствие на въздействие върху химическото състояние на подземните води. Извършената от колектива коректна и обективната научна оценка доказва, че реализацията на инвестиционното предложение не е свързан с потенциална опасност и не въздейства по недопустим начин на хидроложкия режим и екологичното състояние или качеството на водите в защитените зони и територии в речното корито. В заключение искаме да подчертаем, че участъкът от Дунавското речно корито след гр. Никопол е с повишени количества на акумулация на речни наносни наслаги, обусловени от намаляване на кинетичната енергия на речния отток. Доказателство за това е големия брой геолого-геоморфоложки акумулативни тела, които формират „тапа”, намаляваща проводимостта на речния отток и затрудняваща корабоплаването. Подготвеният и научно обоснован ДОВОС за участък ”Кама” ни дава основание за дълбока убеденост, че реализирането на инвестиционното предложение в този участък от речното легло е наложително. То ще доведе до подобряване на проводимостта на речния отток, създаване на благоприятни условия за корабоплаването и намаляване на риска от наводнения в Дунавския басейн.

От проведените проучвания на терена и извършения анализ в ДОС, дава основание за положителна оценка на експертите относно трансграничните въздействия върху биокомпонетата на природната среда. Тяхната оценка е, че добивният участък „Кама” се разполага в леглото на р. Дунав и няма да окаже пряко или косвено въздействие върху растителността и флората в защитените територии и елементите на Европейската екологична мрежа. Освен това в ДОС се посочва, че добивът на речни наносни наслаги ще има и сериозен положителен ефект относно природните местообитания на биологичните видове. Той се изразява в премахване на глинесто-тинестите утайки, унищожаване на двата вида вредни инвазивни миди, и разкриване на възможности за наслагване на едри фракции от филц, следствие от увеличения речен отток. Върху такова дъно се заселват естествени бентосни видове, които са основна храна за дънните риби. Очистването на речното дъно създава подходящи условия за размножаване на дънните видове риби в т.ч. и есетровите. Подобни мероприятия по очистване на речни дъна на реки, с цел възстановяване на есетровите видове риби, са предприемани в Северна Америка. По-късни проучвания в тези участъци потвърждават, че ефектът от мероприятието се е отразил благоприятно и оцеляемостта на хайвера се е повишила. Подобен ефект може да се очаква и при изземването на пясък и при конкретното ИП. До настоящия момент няма научни доказателства за негативната роля на добива на инертни материали в леглото на реката върху биоразнообразието на хидрофауната, както и върху защитените видове, попадащи в приложенията на ЗБР.

В заключение искаме да изтъкнем, че съгласно Конвенция за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст и Европейска конвенция за управление на ландшафта, отрицателни въздействия в трансграничен контекст върху структурата и екологичното състояние на Дунавски интегралния аквален и прилежащия субаквален ландшафт не се очакват.