Д о к л а д зa овос на инвестиционно предложение

4.1.1. Кратка характеристика и анализ на климатичните и метеорологични фактори, които имат отношение към конкретното въздействие и качеството на атмосферния въздух

В климатично отношение територията на Инвестиционното предложение за добив на алувиални наслаги от коритото на р. Дунав попада в Крайдунавската хидро-климатична подобласт, която има умерено-континентален климат, характерен за цялата Мизийска равнина. Той обаче е локално повлиян от р. Дунав. Това локално климатично влияние е изразено в снижаване на летните горещини и зимните студове, най-силно проявени при синоптична обстановка от антициклонален тип. Изразява се също в по-честа мъгливост и относително по-висока влажност на въздуха. Наблюдава се както по дължината на Дунавското речното корито, така и в меридионална посока, в приустиевите участъци на севернобългарските реки. По крайбрежието възникват слабо проявени краткотрайни локални ветрове с бризов характер, променящи посоката си през денонощието. Доминират ветровете, следващи течението на реката. При наличието на южен приземен въздушен поток високият бряг обуславя фьонов ефект.

По-голямата въздушна влажност над реката през лятото частично компенсира недостатъчните валежи в тази локална климатична ивица. През зимата тя създава предпоставки за по-устойчиви приземни мъгли, които понякога не се разейват в течение на няколко денонощия.

Пълноводието на р. Дунав е през месеците април, май и началото на юни, а маловодието е най-често през периода септември-ноември с минимум през месец октомври. Средното количество на водния отток е около 6.041 m³/s и средна скорост от 0.5 до 0.7 m³/s.
4.1.2. Налични данни за замърсяването на атмосферния въздух в районите на добива на наносни наслаги и разтоварни дейности. Чувствителни зони

Инвеститорът предвижда изграждането на обект за добив на инертни материали от леглото на р. Дунав, който да се извърши в обект по течението:

Участък „Кама” е с дължина 2.5 km и площ от 653.4 дка.

Предвижда се експлоатацията да се извършва през 270 дни на годината (235 дни по добив).

В подготвителния етап най-високият риск за въздуха произтича от подготовката на кейовата площадка на брега, където ще се разтоварват баржите с добитите речни наслаги. На нея ще бъдат разрушени ненужните за обекта постройки, при което се отчитат следните рискове:

• 
  отделяне на прах от разрушаваните конструкции;
  
• 
  използване на разнообразна строителна техника за разрушаване, демонтаж, извозване на отпадъци, за които ще се използват транспортни средства като тежкотоварни камиони.
  

Горните изводи се отнасят за обекта, в рамките на изпълнението на обявената производствена програма.

Избраната от Инвеститора технология за експлоатация на обекта се състои в изгребване на речните наслаги от дъното на реката с многокофова драга, на която е монтиран силов агрегат с мощност 500 КВТ, който по време на работа се явява източник на емисии на газообразни и твърди вредни вещества (сажди).

Манипулациите с добитите наслаги не могат да бъдат източник на прах заради високата им влажност.

Технологичната схема предвижда директно разтоварване на наносните наслаги от баржите на автосамосвали поради ограниченото пространство на кейовата площадка. Разтоварването на баржите на куп на кейовата площадка ще се осъществява само по изключение, при липса на редовно подаване на автосамосвали и в рамките на часове и денонощие. Това на практика означава, че в по-голямата част от времето на експлотация няма да има струпване на инертна маса на кейовата площадка и екологичният риск от емисии на прах, особено в топлите и сухи месеци на годината, ще бъде минимизиран.

Линейни източници на вредни вещества ще бъдат технологичните пътища за извозването на суровината от кейовата площадка до ТМСИ, където ще се преработва до готова продукция пясък и чакъл годна за влагане в строителни обекти и /или/ получаването на готови бетонови смеси в бетоновия център на „Кариери за чакъл и пясък – България” ЕАД.

Технологичен автомобилен транспорт ще се използва за доставяне на суровина, извозване на продукцията, реконструкцията и експлоатацията на обекта. Той ще се осъществява от четириосеви камиони на дизелова тяга, отговаряща на изискванията за емисии на Европейския съюз (Евро 3). Тази емисия ще бъде пропорционална на количеството на превозените товари, дължината на дистанциите, на които трябва да бъдат превозени и времето на работа на моторните превозни средства (МПС). Тези фактори са взети предвид при изчисляването на емисиите на вредните вещества, които са посочени в следващите таблици.

а/ Емисии в етапа на подготовката на обекта за експлоатация

Подготовката на обекта за експлоатация за добив на инертни материали включва:

Изграждането на буферно складово стопанство за депониране максимално на около 17 000 тона инертни материали, които ще осигурят равномерност в работата на други съоръжения в обекта.

За целта ще бъде необходимо съоръжаване на кейовата площадка, където ще акостират самоходните баржи, пренасящи добитите речни наноси. Освен това ще бъдат премахнати няколко нефункционални сгради, а отпадъците от тях – извозени до специализирани депа за постоянно съхранение.

На трето място – ще бъде доизградена вътрешна инфраструктура на площадката в т.ч. сектор за съхранение на добития материал, вътрешни връзки и технологични пътища. Изброените по-горе дейности и обекти са свързани с възможности за емисии на вредни вещества в атмосферата – газове и полидисперсен прах. Техните количества и интензивност на емитиране зависят от много фактории, като:

• 
  вида и мощността на използваната техника;
  
• 
  сроковете и интензивността на работа за завършването на обекта;
  
• 
  вида и количествата на използваните енергоносители;
  
• 
  качеството на логистиката и организацията на работа от мениджърския екип на Инвеститора.
  

• 
  багер и булдозер за изкопни работи;
  
• 
  бетоновози и бетонпомпа за реконструкцията;
  
• 
  пневматичен чук и челен товарач;
  
• 
  тежкотоварен камион за извозване на материали и отпадъци;
  
• 
  компресор и енергогенератор;
  
• 
  други строителни машини.
  

Изчислените емисии от строителната дейност са дадени в таблица и са получени при следните рамкови условия:

• 
  общи монтирани мощности в парка – 333 кВт;
  
• 
  използвана (употребена) част от общата мощност – 10% или 33 кВт;
  
• 
  часови разход на дизелово гориво общо – 11.6 l/час;
  
• 
  продължителност на работната смяна – 10 часа.
  

• 
  първа (основна) група газови замърсители;
  
• 
  втора група т.нар. устойчиви органични съединения (УОС) с висок здравен и екологичен риск за хората и природата;
  

• 
  трета група на токсични (т.нар. „тежки”) метали, какъвто е кадмият;
  
• 
  четвърта група вредни вещества – твърди частици – сажди.
  

Първа група вредни вещества Таблица 4.1.2-1

Втора група вредни вещества

Трета група вредни вещества

Четвърта група

При експлоатацията на обекта факторите, които потенциално могат да застрашат чистотата на атмосферния въздух, са следните:

Добитата суровина е силно навлажнена, защото се добива от дъното на реката и след отцеждането й през сита се товари със скрепкови ленти на речните съдове.

Транспортните средства са снабдени със силови агрегати на дизелово (корабно) гориво с единична мощност от 603 KW, посредством които те се предвижват на собствен ход и превозват речните наноси за разтоварване на кейовата площадка, която се намира на отстояние от участъка на около 21 km.

При тези технологични операции дизеловите агрегати отделят във въздуха вредни вещества – в т.ч. газове, твърди частици, пари и аерозоли с многообразни токсични характеристики, опасни за хората и природната среда.

Изчисляването на техните количества и интензитет на емитиране беше направено по регламентирана от МОСВ Методика за балансови изчисления, които се отнасят за транспортни средства на т.нар. „Вътрешен воден транспорт” по специфични норми за емисии с код 080304.

В Таблица № 4.1.2.-2 са представени резултатите за:

• 
  часовите емисии за един плавателен съд, превозващ 1000 t добити материали и с мощност на силовия агрегат от 603 KW;
  
• 
  емисиите при извършването на един двупосочен курс от мястото на добива до площадката за разтоварване и обратно. Участък „Кама” е отдалечен на около 21 km от нея. Времето за извършване на курса е прието за 5 часа;
  
• 
  при пълно натоварване на добивните мощности и транспорт, Инвеститорът предвижда шест двупосочни курса. За тези случаи са изчислени посочените емисии в Таблица №2.
  

• 
  емисиите на въглеродния оксид са относително незначителни;
  
• 
  незначителни са емисиите на анхидридите на сярната и азотна киселини, чиито вредни ефекти върху здравето на хората и околната среда са пропорционални на техните количества;
  
• 
  устойчивите органични съединения представляващи директна заплаха за екипажите на плавателните съдове са незначителни;
  
• 
  рискът от саждите – особено във влажни (мъгливи) дни в района на плаването, когато те адсорбират вредните газове върху повърхността си и увеличават многократно концентрацията си е незначителен.
  

Емисии на вредни вещества при експлоатацията на обекта.

Характеристика на хидрогеоложките и хидроложките условия и фактори, влияещи върху количеството и качеството на повърхностните и подземните води. Количествена и качествена характеристика на водните ресурси на територията на обекта и категория на водите във водните обекти.

Площта за добив, която е обект на Инвестиционния проект за „Добив на пясък и чакъл от наносите в леглото на р. Дунав”, в хидроложко отношение попада към Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски регион с център гр. Плевен. Река Дунав протича непосредствено северно от разтоварната площадка, а добивният участък „Кама” се разполага в границите на водния обект. Системни измервания на отточния режим в реката се провеждат в станция „Русе”, която е подходяща за характеризиране на речния отток в района на двете площадки на ИП.

• 
  площ на водосборната област: 669 990 km ²;
  
• 
  дължина на реката: 2 857 km;
  
• 
  разстояние до устието: 495.6 km;
  
• 
  среден модул на оттока: 9.17 l/s km ²;
  
• 
  средногодишен отток: 6 145 m³/s;
  
• 
  минимален отток: 1 420 m³/s;
  
• 
  максимален отток: 15 600 m³/s;
  
• 
  среден максимален отток: 11 280 m³/s;
  
• 
  модул на средния максимален отток: 16.84 l/s km².
  

В месечен аспект, по-голям отток се формира през месеците април, май и юни. През септември и октомври се формира минималния отток.

Обезпечеността на оттока на р. Дунав има различни стойности. С малка вероятност са оттоците над 13 000 m³/s, докато сравнително често – веднъж на 4 години – се срещат оттоци от 8 000 m³/s – Таблица № 4.2.1-2

Обезпеченост на оттока на р. Дунав при гр. Русе Таблица № 4.2.1-2

Обезпеченост, %	0.08	1	2.35	4.15	6.46	9.76	16.24	25.37
Количество, хиляди m3/s	15	14	13	12	11	10	9	8
Обезпеченост, %	36.35	48.5	61.77	75.86	89.36	98.68
Количество, хиляди m3/s	7	6	5	4	3	2

Средногодишната температура на водата за станция Русе е 12.5⁰С. Максималните стойности от 25⁰С до 27.5⁰С са измерени през месеците юни, юли и август, а минималните, 0⁰С – през месеците декември, януари, февруари и март. Информация за качествата на дунавските води се публикува периодично на електронната страница на Изпълнителната агенция по околна среда – гр. София под формата на тримесечни бюлетини за състоянието на водите и на Годишни доклади за състоянието на околната среда в България. Химичните характеристики на водата на река Дунав за 2010 г. по пет основни показателя, в актуалния за ИП участък са представени на Фиг. 4.2.1-1,2,3,4.

Фиг.4.2.1-1,2,3,4

Имайки предвид нормите за ІІІ категория води, представени в Таблица 4.2.1-3, от представените графики се вижда, че превишаване на нормите за проектната категория през 2010 г., в пункта при гр. Русе, не се установява.

В посочените по-горе източници няма информация за установени приоритетни вещества – тежки метали и органични замърсители, съгласно Директива 2008/105 на ЕСС.

Най-актуален документ, свързан с оценка на състоянието на повърхностните води е Плана за управление на речния басейн – ПУРБ за Дунавски район – електронна страница на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център гр. Плевен.

Съгласно Плана, река Дунав, в българския участък – от границата при с. Ново село до границата при гр. Силистра, е типизирана като голяма пясъчна река с код на водното тяло BG1DU000R001.

В ПУРБ, р. Дунав по хидроморфоложки белези е категоризирана като силно модифицирано водно тяло поради добив на баластра, извършени корекции и корабоплаването в реката.

Натоварването от водовземане на дунавски води за промишлено водоснабдяване чрез речни водохващания от р. Дунав е 5 157 757 хил.m³/год.

Натоварването вследствие водовземане на дунавски води за напояване чрез речни водохващания от р. Дунав е 36 060 000 хил.m³/год.

Както се вижда, ползваните водни количества за основните водовземания са много ниски в сравнение с оттока на реката, включително и спрямо минималния отток.

Актуалната информация за физикохимичните елементи за качество и нейната интерпретация, в съответствие с изискванията на Рамковата директива за водите (Таблица 4.2.1-4), е дало основание в ПУРБ за екологичното състояние на река Дунав да се определи като „умерено”, а химичното – като „лошо”.

Причините за непостигане до сега на т.нар. „добро състояние” са въздействието както на точкови, така и на дифузни източници на замърсяване.

За поречието на Дунав, основните точкови източници са: зауствания на канализационни мрежи на населени места, без ГПСОВ, зауствания на отпадъчни води от промишлени обекти с издадено комплексно разрешително, зауствания на отпадъчни води от промишлени обекти, не подлежащи на регулиране с комплексно разрешително.

От дифузните източници, за поречието на р. Дунав преобладават обработваемите земи – около 62% и населените места – 5.5% от територията на поречието.

Горните заключения са координирани с Международния план за управление на Дунавския басейн – електронна страница на ICPDR – Международната комисия за опазване на р. Дунав. Съгласно този документ, водното тяло р. Дунав в българо-румънския участък се характеризира, както следва: по отношение замърсяването с органични субстанции – „вероятно в риск”; по отношение замърсяването с нутриенти и опасни вещества, както и от хидроморфологични изменения – „в риск”. (Приложение № 4.2.1-1)

Като хидроморфоложки изменения са представени: прекъсване на речното легло и хабитатите, влажните земи и заливаемите тераси; хидроложките изменения от водовземане, завиряване, отклоняване на води; нарушение на седиментния баланс в т.ч. драгиране. Драгирането се оценява като широко разпространено в басейна на р. Дунав. Изземването на речни утайки се извършва главно с оглед осигуряване на необходимата дълбочина за навигация, за целите на защита от наводнения, поддържане на завирени водни обеми и контрол на приливни вълни. В тази връзка главните ползватели са: водния транспорт, добивната индустрия и строителството, енергийните производители, властите по предпазване от наводнения.

Въз основа на горните факти може да се направи заключение, че характеристиките на повърхностните води на р. Дунав в района на площадките на ИП, се обуславят от следните по-съществени фактори: интензитета на речния отток и сезонната и многогодишната му устойчивост; въздействието на битови, промишлени и земеделски източници на замърсяване във водосбора на Дунавския басейн, включително и в поречието на р. Дунав на българска територия; водовземане, завиряване, корекции на реки, изграждане на предпазни диги, добив на баластра и други като фактори за промененото хидроморфоложко състояние на реката.

Съгласно хидрогеоложката подялба на България (Антонов Хр., Д. Данчев, 1980), българската територия, разположена срещу добивния участък „Кама”, се отнася към Мизийския хидрогеоложки регион.

Разнообразието на скали с различен литоложки състав и структурно положение предопределя формирането на различни типове подземни води.

Води в алувиалните наслаги на р. Дунав

В съвременните наносни наслаги на близко намиращия се румънския остров „Кама” се инфилтрират води от р. Дунав. Техните нива и химически състав са в пряка зависимост от речните води.

Неогенът, представен от неговия горен етаж – ранен плиоцен, е разпространен на територията на българския бряг срещу добивен участък „Кама” в една тясна ивица между гр. Русе и гр. Силистра. В строежа на плиоцена вземат участие бели, сиви, жълти до ръждиви на цвят, фини, дребнозърнести, в отделни интервали до среднозърнести, косо наслоени пясъци. На места са набогатени с организмови останки и преминават в детритусни пясъци. В горните части на профила се наблюдават различни по големина и форма карбонатни конкреции, получени при инфилтрацията на водните разтвори. По-рядко пясъците се прослояват от сивозеленикави песъчливи глини с дебелина до 0.50 m, а източно от с. Басарбово и неиздържани прослойки и лещи от въглища. В песъчливите наслаги е формиран водоносен хоризонт с порови по тип подземни води. Според характеризирането на подземните водни тела в Р. България разглежданият хоризонт се обозначава като порови води в неогена в район „Русе–Силистра” (BG1G0000N1035).

Подхранването на подземните води е изключително за сметка на инфилтрирали се атмосферни валежи. Дренирането се осъществява главно от р. Дунав, както и от локалната овражна мрежа. По данни от проучвания модулът на подземния отток е от порядъка на 1.3 l/s km².

По макрохимичен състав подземните води са хидрокарбонатно-магнезиево-калциеви, на места с повишено съдържание на натрий. Общата им минерализация е от порядъка на 0.65 – 0.74 g/l. Водите се определят като твърди и много твърди.

Долнокредните седименти в разглеждания район от българския бряг, разположен срещу добивния участък „Кама”, са развити изцяло в карбонатен фациес. Представени са от редуване на разнообразни порцеланови, порцелановидни, микритни, биодетритни, оолитни варовици, асоцииращи с различно глинести, песъчливи, органогенни, кредоподобни и други ургонски варовици. Литостратиграфски се отнасят към Русенската свита с хроностратиграфски обем предимно барем-апт. Припокриват се на места от глауконитно-мергелна песъчлива задруга с албска възраст, от къснокредни, палеогенски и неогенски седименти (на изток) и повсеместно от кватернерни наслаги. На повърхността барем-аптските седименти се разкриват широко в поречията на р. Русенски Лом, както и на отделни места в основата на десния бряг на р. Дунав около гр. Русе. Очевидно те изграждат и докватернерната основа на част от леглото на р. Дунав и крайдунавските низини и се припокриват от съвременни алувиални пясъци и чакъли.

По данни от структурни и хидрогеоложки сондажи, дебелината на барем-аптските седименти варира от 30 – 40 m до 90 – 100 m и над 600 m в района на Русе – Гюргево.

Долнокредните седименти в разглеждания район участват в изграждането на единната платформена настройка на Мизийската плоча, която плавно затъва на север-северозапад. Характерна особеност на барем-аптския карбонатен комплекс е интензивната му напуканост по няколко системи пукнатини, изключителната му кавернозност (на места като “пчелна пита”) и карстова морфография, особено в областта на побрежието на р. Дунав. В напуканите и окарстени варовици се е формирал ненапорен подземен поток с общо водно ниво. Карстовата вода се дренира и основно се оттича към р. Дунав с фронт от устието на р. Янтра до езерото „Олтина”, разположено на територията на Р. Румъния.

Съгласно Плана за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление на водите – електронна страница на Басейнова дирекция за управление на водите, гр. Плевен, 2010 год. – водното тяло е обозначено като „Карстови води в Русенската формация” (BG1G0000K1b041).

Подхранването на подземните води се осъществява основно от атмосферните валежи, като голяма част от тях се инфилтрира директно в разкритията на варовиците или индиректно през покривните алувиални наслаги и частично от неогена.

Филтрационната характеристика на барем-аптските седименти в централната и източна част е изключително разнообразна. Коефициентът на филтрация варира от 0.03-0.50 m/d до 20 m/d, проводимостите от 1-2 m²/d до над 5 000 m²/d, но са преимуществено 100-600 m²/d и средно около 450-500 m²/d. Нивопредаването е от 1х10⁵ m²/d до 2х10⁷ m²/d, активната порестост, характеризираща водоотдаването е 0.05-0.22, а относителните дебити от единични сондажи – от 0.1 l/s m до над 100 l/s m. Средният динамичен разход варира от 10-15 l/s до 50-55 l/s на 1 km дължина от р. Дунав за целия участък от устието на р. Русенски Лом до българо-румънската граница, а средният модул на подземния отток от 1.7-2.3 l/s km ² в централната част до над 5-10 l/s km² в побрежието, което характеризира седиментите като умерено до силно водоносни.

Подземните води са от инфилтрационния генетичен цикъл, почти изключително хидрокарбонатно-калциево-магнизиеви до хидрокарбонатно-магнезиево-калциеви по химически състав с неутрален характер (рН 7-8). Минерализацията им е предимно от 0.6 g/l до 0.8 g/l. Средната им годишна температура е 12-14°С, а амплитудата на изменението е ± 2-3°С., т.е. това са предимно пресни, студени води. С увеличаване на дълбочината на налягането им и забавяне на водообменните процеси нараства съдържанието на натриевите йони, алкалността им (до 9.0-9.5) и температурата им (до 18-20°С). В някои части водите съдържат предимно незначителни количества амоний, нитрити, нитрати или са с повишена температура.

Площадката е ситуирана на българския дунавски бряг в Източна промишлена зона на гр. Русе.

В геоложкия й строеж вземат участие кватернерни наслаги и долнокредни седименти.

Съгласно хидрогеоложката подялба на България (Антонов Хр., Д. Данчев, 1980), площта на кейовата площадка попада в Мизийския хидрогеоложки регион.

В зависимост от литолого-геоложкия състав на водовместващите скали се отделят:

Води в алувиалните наслаги на р. Дунав

Алувиалните наслаги на реката имат широко разпространение в Мизийския регион. Акумулирани са в стари меандри на река Дунав и изграждат крайдунавските низини.

Разглежданата част от българския бряг попада в Бръшлянската низина. Последната представлява удължена ивица край р. Дунав между гр. Русе и гр. Тутракан и е стъпаловидно оформена с три тераси, имащи различно хипсометрично положение спрямо реката. Алувиалните наслаги от трите тераси са свързани помежду си и прехождат от високата в ниската до коритото на река Дунав, с която имат хидравлична връзка. В основата на алувиалните наслаги залягат долнокредни окарстени и водоносни варовици.

В участъка между с. Цар Самуил и с. Нова Черна чакълестите наслаги залягат върху водоупорни мергели на алба.

В чакълесто-песъчливите наслаги е формиран водоносен хоризонт от тип порови и ненапорни по характер подземни води. Според характеризирането на подземните водни тела в Р. България разглеждания хоризонт се обозначава като „Порови води в Бръшлянската низина” (BG1G0000Qal010). Водоностният хоризонт се характеризира с добри филтрационни свойства. Водопроводимостта му варира от 500 до 2 000 m²/d. Нивата на подземните води се движи в рамките на 0.0 до 8.0 m за ниската тераса, до 6.0 – 10.0 m за средната и 15.0 – 18.0 m за високата. Формираният подземен поток е насочен към р. Дунав, явяваща се дренажна артерия за подземните води в целия район.

Подземните води се подхранват чрез инфилтрация на води от атмосферни валежи от площта на терасата, при високи водни стоежи в реката и с води от подземния поток на долнокредния водоносен хоризонт. Дренирането на алувиалния подземен поток се осъществява от р. Дунав.

Подземните води са пресни с обща минерализация от 0.28 до 0.82 g/l, с интензивен водообмен. Общата твърдост е в границите 4.4 – 8.6 mg/equq, т.е. средно твърди и твърди. По макрохимичен състав подземните води са предимно хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви.

Подземни води в долнокредните седименти

Долнокредните седименти в разглеждания район от българския бряг, разположен срещу добивния участък „Кама”, са развити изцяло в карбонатен фациес. Представени са от редуване на разнообразни порцеланови, порцелановидни, микритни, биодетритни, оолитни варовици, асоцииращи с различно глинести, песъчливи, органогенни, кредоподобни и други ургонски варовици. Литостратиграфски се отнасят към Русенската свита с хроностратиграфски обем предимно барем-апт. Припокрива се на места от глауконитно-мергелна песъчлива задруга с албска възраст, от горнокредни, палеогенски и неогенски седименти (на изток) и повсеместно – от кватернерни наслаги. На повърхността апт-баремските седименти се разкриват широко в поречията на р. Русенски Лом, както и на отделни места в основата на десния бряг на р. Дунав около гр. Русе. Очевидно те изграждат и докватернерната основа на част от руслото на р. Дунав и крайдунавските низини и се припокриват от съвременни алувиални пясъци и чакъли.

По данни от структурни и хидрогеоложки сондажи дебелината на барем-аптските седименти варира от 30-40 m до 90-100 m и над 600 m в района на Русе – Гюргево. Долнокредните седименти в разглеждания район участват в изграждане на единната платформена надстройка на Мизийската плоча, която плавно затъва на север-северозапад. Характерна особеност на барем-аптския карбонатен комплекс е интензивната му напуканост по няколко системи пукнатини, изключителната му кавернозност (на места като “пчелна пита”) и карстова морфография, особено в областта на побрежието на р. Дунав. В напуканите и окарстени варовици се е формирал ненапорен подземен поток с общо водно ниво.

Съгласно Плана за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление на водите – електронна страница на Басейнова дирекция за управление на водите, гр. Плевен, 2010 год., водното тяло е обозначено като „Карстови води в Русенската формация” (BG1G0000K1b041). Карстовата вода се дренира основно като се оттича към р. Дунав с фронт от устието на р. Янтра до езерото „Олтина”, разположено на територията на Р. Румъния.

Подхранването на подземните води се осъществява основно от атмосферните валежи, като голяма част от тях се инфилтрира директно в разкритията на варовиците или индиректно през покривните наслаги на алувия и частично неогена.

Филтрационната характеристика на барем-аптските седименти в централната и източна част е изключително разнообразна. Коефициентът на филтрация варира от 0.03-0.50 m/d до 20 m/d, проводимостите от 1-2 m²/d до над 5 000 m²/d, но са преимуществено 100-600 m²/d и средно около 450-500 m²/d. Нивопредаването е от 1.10⁵ m²/d до 2.10⁷ m²/d, активната порестост, характеризираща водоотдаването е 0.05-0.22, а относителните дебити от единични сондажи – от 0.1 l/s.m до над 100 l/s.m. Средният динамичен разход варира от 10-15 l/s до 50-55 l/s на 1 kм дължина от р. Дунав за целия участък от устието на р. Русенски Лом до българо-румънската граница, а средният модул на подземния отток от 1.7-2.3 l/s.km² в централната част до над 5-10 l/s.km² в побрежието, което характеризира седиментите като умерено до силно водоносни.

Подземните води са от инфилтрационния генетичен цикъл, почти изключително хидрокарбонатно-калциево-магнизиеви до хидрокарбонатно-магнезиево-калциеви по химически състав с неутрален характер (рН 7-8). Минерализацията им е предимно от 0.6 g/l до 0.8 g/l. Средната им годишна температура е 12-14°С, а амплитудата на изменението е ± 2-3°С., т.е. това са предимно пресни, студени води. С увеличаване на дълбочината на залягането им и забавяне на водообменните процеси нараства съдържанието на натриевите йони, алкалността им (до 9.0-9.5) и температурата им (до 18-20°С). В някои части, водите съдържа предимно незначителни количества амоний, нитрити, нитрати или са с повишена температура и са пригодни след хлориране и след смесване с други чисти води.

Хидрогеоложка карта на района „Кейова, разтоварна площадка”


Съгласно Писмо изх. № ЗДОИ – 254/05.11.2010 год. на Басейнова Дирекция за управление на водите Дунавски район с център гр. Плевен, трансгранични подземни водни тела, съгласувани с Р. Румъния, са „Карстови води в Малм-Валанжинския басейн (BG1G0000J3K051)” и „Карстово-порови води в Неоген-Сармат - Добруджа (BG1G0000N1049)”, като последното не попада в района на инвестиционното предложение.

Разположението на трансграничните водни тела е показано на следващата карта на трансграничните водни тела. (Приложение № 4.2.2-1)

Съгласно писмо изх. № ЗДОИ – 254/05.11.2010 год. на Басейнова Дирекция за управление на водите Дунавски район с център гр. Плевен (Приложение № 4.2.2-2), на територията на Р. България срещу добивния участък са разположени следните източници за питейно-битово водоснабдяване на населението:

Карстови води в Русенската формация (BG1G0000K1b041):

„ТК1-ВиК Русе ПС „Бръшлен”;

„ТК1-ВиК Русе – Голямо Враново”;

„ТК2-ВиК Русе - Голямо Враново”.

В разглежданата територия от българския бряг не са установени находища на минерални води.

Най-близко разположени спрямо добивния участък са следните източници за питейно-битово водоснабдяване на населението:

Срещу добивен участък „Кама”, който е ситуиран в леглото на река Дунав на 450.0 m от брега, се намира ВС „Пиргово – Тръстеник”.

Площадката е отдалечена на достатъчно разстояние от водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване на населението.

Като водоизточници за собствени потребности на населението в границите на населените места, разположени на българския бряг срещу добивния участък, могат да се означат тръбните и шахтовите кладенци в границите на с. Пиргово. Същите няма да бъдат засегнати от реализацията на инвестиционното предложение, тъй като дейностите, залегнали в последното няма да окажат влияние върху качествения и количествен състав на водоносните хоризонти.
4. 3. ГЕОЛОЖКА СРЕДА

4.3.1. Кратка характеристика на геоложките условия

В геолого-тектонско отношение равнината е изградена от два структурни етажа: палеозойски метаморфозиран и силно нагънат фундамент и сравнително дебела, субхоризонтална с лек наклон на северозапад мезозойска седиментна платформена надстройка. Последната обуславя равнинния морфотектонски стил на региона. Неговите заоблени форми се оформят от дебелия до 100 m льосов седиментен коплекс. В рамките на Мизийската плаформа трансграничната Дунавската долина има подчертано регионален асиметричен напречен профил – стръмен до отвесен е десният Български бряг и ляв, нисък Румънски бряг, пряко контактуващ с обширната Влашка низина. В рамките на речното корито, в зависимост от увеса на надлъжния и геометрията на напречения профил, както и от хидродинамиката вътре във водното тяло, се формират многобройни непрекъснато мигриращи острови, изградени основно от алувиални наносни наслаги. Тези геолого-геоморфоложки образувания в обхвата на речното корито разграничават най-често два речни ръкава с различни морфометрични показатели: дължина, широчина, дълбочина и грапавост на речното корито. Освен това в техния обхват се идентифицират и различия в скоростта, количествата на водния и параметрите на твърдия и разтворимия наносен отток. Водните количества в речното корито варират в широки граници обусловни от значителния по площ водосборен басейн и съществуващите физико-географски условия. Определено влияние върху режима на водния и параметрите на плаващия наносен отток оказва и работата на хидровъзел ”Железни врата 1 и 2”, извън територията на страната.

Долината и леглото на р. Дунав в българската му част от гр. Видин до гр. Силистра са били обект и предмет на системни геолого-проучвателни работи по заявка на бившото Министерството на строежите за добиване на инертни алувиални наслаги. Това са участък “Стълпище” – от 520 до 511 km; участък “Люляк” – от 507 до 502 km; участък “Русе” – от 499 до 498 km; участък “Мартен” – от 480 до 471 km; участък “Ряхово” – от 467 до 461 km.

Във връзка с необходимостта от подсигуряване на инертни алувиални наслаги за проектирания бетонов възел в района на гр. Русе от „Кариери за чакъл и пясък – България” ЕАД участък „Кама” за добив на пясък и чакъл от леглото на р. Дунав е съгласуван с Изпълнителна агенция „Поддържане и проучване на р. Дунав” (ИАППД). През 2007 год. на участък „Кама”, Русенска област, са извършени геолого-геофизични проучвателни работи за оценка на запасите от алувиални наслаги. За него са доказани значителни обеми от динамични запаси от пясък и чакъл. На базата на изчислените запаси е изготвен Инвестиционен технически проект за „Добив на алувиални наносни наслаги “, който е предмет на ДОВОС.

В геоложкото пространството на долината на р. Дунав, в т.ч. и в рамките на речното легло на проучвания сегмент на добивния участък „Кама”, се разкрива вертикалния разрез на седиментите на късната креда, плиоцена и кватернера (Фиг. 1, 2).

Фиг.1

Фиг. 2

На основата на резултатите от геолого-проучвателни работи на съседни участъци „Стълпище” и ”Ряхово”, проучени през 1964 год., намиращи се в непосредствена близост, както и на резултатите от проведените комплексни геоложки, геоморфоложки и геофизични проучвателни разработки в определения за добив участък „Кама” през 2007 год., позволява приемането по аналогия на литоложката характеристика на вертикалния геоложки разрез от джеласиен-ранноплейстоценски наслаги.

В изграждането на десния, стръмен склон на Дунавското речно корито, участва джеласиен –ранноплейстоценския комплекс (2.2 – 0.860 Ма ВР). Той е представен от червено-кафяви или ръждивооцветени с дебелина над 2 m алувиално-пролувиални (пясъци с лещи от „базални” и „покривни” чакъли и прослойки от глини) наслаги с коса слоистост, лежащи дискордантно върху по-старите неогенски седименти, включително и варовици. Над този слой повсеместно се разполагат ръждиво-червеникави варовито-песъчливи полигенни подльосови глини с дебелина от 1 до 5 m.

Във високия участък на вертикалния профил на десния Дунавски склон широко участие заема и льосовия комплекс. Неговият геоложки разрез представлява еолично и еолично-алувиално образувание включващо алтернация от 4-6 льосови хоризонта с 3 до 5 погребани и почвени хоризонта и с обща дебелина от 10 до 30 m. Върху льосовия комплекс е формирана съвременна почвена покривка, представена предимно от файоземи, черноземи и лесивирни почви.

Плейстоценските алувиални и еолични наслаги от чакъли, гравий, пясъци, песъчливи глини и локални петна от льос участват в акумулативната покривка на запазените локални надзаливни терасни площадки.

Холоцен. Холоценкият вертикален геоложки разрез има акумулативен, утаечен характер. В обхвата на проучения участък ”Кама” алувиалните наслаги покриват леглото на речното корито. Те изграждат акумулативно геолого-геоморфоложко тяло, включващо субпаралелно развити алувиални прилеглови валове и тънък наложен песъчлво-глинест слой. Литоложката характеристика на алувиалния геоложки разрез в геофизичния доклад и записката за изчислените запасите се дава въз основа на данните от проучените през 1964 г. Участък намиращ се в непосредствена близост до участъкът “Кама” е обект „Стълпище”. Незначителна част от площите от старите и новия проучен участък се припокриват, което дава основание литоложките характеристики от старите проучвания, установени чрез сондажи, по аналогия да се пренесат на новопроучените площи. Доказаните обеми от 14 400 хил.m³ алувиални холоценски наслаги в леглото на р. Дунав се определят като динамични запаси поради непрекъснато променящия им се състав и количество. При всички случаи те имат прогнозен (ориентировъчен) характер, но са обект и предмет на разрешения бъдещ добив или реализацията на инвестиционното намерение на Инвеститора.

Участък “Кама”. По аналогия от геоложките данни за участък “Стълпище” се прави извода за строежа на участък ”Кама”. Приема се, че в основата на вертикалния алувиален холоценски разрез са отложени едроблокови скални късове, чийто петрографски състав не е определен поради ниската технология на проучване - ръчно сондиране през 1964 г. Предполага се, че това са варовикови късове, които имат пряка връзка със скалната основа на речното корито, изградено от карбонатите на Русенската свита. В локални петна над тях се очаква присъствие на пластични глини, неиздържани в хоризонтална и вертикална посока. Над блокажа и глините се разкрива чакълесто-песъчливия хоризонт, който доминира в целия вертикален профил на алувиалните наслаги. На базата на данните от проучването в участък ”Стълпище” се вижда, че в тях има вместени големи пясъчни лещи, неиздържани по площ и бързо прехождащи в псефити, които имат по-широко разпространение в близост до бреговата зона. Очакваното съдържание на пясъка в алувиалните наслаги е 30-75%, средно около 50%, като преобладават фракциите 0.30-5 mm, а съдържанието на чакъл варира в границите 25-70%, средно около 50%. Чакълът е с размер на късовете 5-40 mm, с преобладаване на тези с размер 5-20 mm.

От изготвения план с изомощностите на дебелините на алувиалните наслаги и изводите от геофизичните профили се вижда, че дебелината на алувиалните холоценски динамични запаси се изменя от 1.00 до 16.40 m или средно около 9.00 m. Прогнозните динамични запаси на алувални наносни наслаги в рамките на утвърдените площи за участък „Кама” са около 6.534 млн.m³.

Зърнометричният състав на холоценските наслаги в съгласувания за добив участък "Кама" е променлив поради миграцията на централно легловата фациална зона на р. Дунав във времето и пространството.

Във вертикалния алувиален разрез съдържанието на пясък се очаква да бъде от 30 до 60%, средно около 45%. Пясъкът е разнозърнест и съдържа предимно зърна от кварц, фелдшпати, леко заглинени и фракции над 0.30 mm.

4.4.1.Характеристика на състоянието на почвите. Нарушени земи. Замърсени земи. Деградационни процеси

Участък „Кама” за добив на чакъл и пясък от инвестиционното предложение е разположен в коритото на река Дунав, поради което класическите представи за земи и почви отсъстват.

Според хоризонталната и вертикална зоналност в разпространението на почвите в България, сегментът от десния терасиран склон на Дунавската речно корито попада в зоната на разпространение на почвите от ордер (А), несвързани със зоналните климатични условия. В този ордер са включени почвите, формирани върху съвременните речни седименти – наносни (Fluvisols). В обхвата на обект „Кама” почвите се отнасят към типа наносни почви (Fluvisols, FL, FAO,1988). Към тях се отнасят следните почвени различия: алувиално-наносни, алувиално-ливадни, алувиално-делувиални.