Защитени територии. Чувствителни зони. Елементи на Националната екологична мрежа

4.5.3. Защитени територии. Чувствителни зони. Елементи на Националната екологична мрежа

Районът на ИП граничи непосредствено с две защитени зони от европейската мрежа Натура 2000 и един природен резерват, разположени на територията на Румъния. Поради това ефектите от предлаганото ИП трябва да бъдат разглеждани в трансграничен аспект. Изключително прецизно трябва да бъдат съобразени производствените дейности през размножителния период на птиците, едрите бозайници, както и през размножителния период на есетровите риби. Изследванията на есетровите риби в река Дунав показват, че основните места за размножаване са съсредоточени около островите, където има подходящи условия за възникване на мръстилища. Промените в структурата на дъното води до редица негативни последици, които ще трябва да бъдат компенсирани с редица възстановителни дейности и мероприятия. За предотвратяване на отрицателни въздействия върху рибните популации от добивните дейности са набелязани следните мерки. В зависимост от водния стоеж, добивните работи ще се водят в долен или горен добивен пласт на разработвания участък. През месеците май-юни, когато е размножителния период на есетровите риби, както и на други видове от ихтиофауната на р. Дунав, ще се работи на долния слой на един блок с размери 60 х 52 m от изток на запад (срещу течението), където горнияt слой е отнет през друг период.

При огледа на територията беше констатирана ерозия в носовата част и на двете половини на о-в Кама – Дину, което показва естествения ход в бъдещето на островите, т.е. те бавно ще бъдат подложени на разрушаване, а динамичната маса от руслови инертни материали ще бъде пренасочена към българският бряг. Този процес е лесно установим и към настоящия момент.

Непосредствено на север от терена на ИП се намира защитената зона ROSPA0108 Vedea Dunare. Тя е разположена на левия бряг на р. Дунав между речни километри 494 и 541. Тя заема и речното корито на голяма река от устието до около с. Cervenia. Ивица с ширина около 5 km от заливната тераса на р. Дунав е също част от защитената зона. Многобройните в миналото блата сега са пресушени в резултат от построяването на голяма дига. Понастоящем те заемат само 3% от нейната площ, която възлиза на 22 874.4 ha. Съгласно СФ предмет на опазване в защитената зона са 18 вида птици, включени в Приложение 1 на Директивата за птиците (79/409/EEC).

В непосредствена близост до терена на ИП се намира още една румънска защитена зона ROSCI0088 Gura Vedei-Saica-Slobozia. Тя е обявена по Директива 92/43/ЕЕС на територията на Република Румъния с код ROSCI0088 в Държавен вестник, част 1, No 98 от 07.02.2008 г. (Monitorul оficial аl României, Partea I, Nr. 98 bis/7.II.2008) и обхваща площ от 5 813.00 ha. Предмет на опазване в нея е 1 природно местообитание, 10 вида риби, 1 вид земноводно, 1 вид влечуго, 6 вида бозайници, както и природно местообитание: 92А0 – Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba.

Остров Кама – Дину е част от румънския природен резерват „Кама-Дину-Пазарица”, обявен през 2007 г. Площта на резервата възлиза на 2 400 ha.

4.6.1.Шумова характеристика на зоната, в която ще се реализира инвестиционното предложение

Инвестиционното предложение ще се реализира на две площадки – един добивен участък „Кама” и кейова площадка за разтоварване на добитите речни наноси. Участък „Кама” се намира южно от о-в ”Кама” в района на с. Пиргово. Понастоящем на острова и близкия бряг в района на добивния участък няма източници на шум. Шумовият фон е естествения фон на средата в границите 26÷33 dBA, измерени при проведения оглед на участъка. Този фон се нарушава при преминаване на плавателни съдове по реката. Добитите в участъка алувиални наслаги ще се доставят по реката до кейовата площадка. Тя се намира в Източната промишлена зона на гр. Русе и представлява лицензирано и действащо пристанище за обработка на генерални и насипни товари. Понастоящем на самата площадка няма източници на шум. Съществуващите машини и съоръжения (в сгради и на открито) не работят. Фоновият шум на площадката се създава от автомобилния и релсов транспорт по Дунав мост и работещите в съседство съоръжения (грайферен кран, ТМСИ), собственост на „Дунавски драгажен флот” АД. Измереното фоново ниво на шум е в границите 53÷57 dBA.

Най-близките до разглежданите площадки на ИП населени места отстоят на следните разстояния:

с. Пиргово – 1.5 km от участък „Кама”

Кейовата площадка е в рамките на Източната промишлена зона на гр. Русе.

4.7.1.Кратка характеристика на главните черти на ландшафта в района на инвестиционното предложение

Географското пространство на Дунавското речно корито в т.ч. и добивния участък алувиални наносни наслаги „Кама” и кейовата разтоварна площадка попадат в обсега на равнинно-низинния клас ландшафти.

По-пълно характеризиране на Дунавския равнинно-низинен клас ландшафт и доизясняване на ландшафтно-екологичното състояние на района може да се постигне чрез отчитане на количествените показатели на основните природни геокомпоненти, формиращи равнинно-низинния клас ландшафт. Тези количествени показатели за северния сегмент (бреговата зона) на Дунавския равнина са посочени в Таблица № 4.7.1-1.

В рамките на равнинно-низинния клас ландшафт се диференцират четири основни типа ландшафти: билни (изветрително-елувиални), склонови (транселувиални), субаквални и аквални ландшафти.

Билният тип ландшафти са развити във високите вододелни пространства на десния долинен склон на р. Дунав. Този тип ландшафт е парагенетично свързан с дебелия до 100 m едрозърнест песъчлив льосов комплекс. Последният представлява автономна литоложка основа, имаща пряко влияние за формииране облика на билните ландшафти. Те се характеризират с ниска гъстота и дълбочина на разчленение. В техния обсег доминират изветрителни, елувиални процеси и изнасяне на вещество. Това допринася в условията на сух континентален климат за образуване на кестеняви черноземи (kastanic, CHk) или досегашните карбонатни черноземи, разположени на 80-90 m н.в. Тук във високо разположените по-сухи ареали на контакта с черноземите са развити степни и храстови ценози и агрофитоценози, предимно сеитбооборотни и по-рядко с трайни насаждения.

Под билните ланшафти в обхвата на десния Дунавски долинен склон е развит транселувиалния тип ландшафти. Тук поради увеличаване на хоризонталното, вертикалното разчленение и по-високите стойности на действителните наклони доминират екзогенно-веществено-енергийните процеси – линейна ерозия, плоскостна денудация, гравитационни (свлачищни и срутищни явления) процеси или се наблюдава транзитно пренасяне на веществата. Формирането на този тип ландшафти е свързано с вертикалното всичане на приточната-долина мрежа на р. Дунав, а нейното динамично развитие е обусловено от физико-механичните свойства на изграждащите ги скали – стръмни откоси (свързани с глинесто-песъчливите наслаги) и отвесни скални венци (тясно свързани с карбонатните скали) и хидро-климатичния фактор. В обхвата на склоновите ландшафти често се разкриват глинесто-песъчливи пластове, които маркират от два до три водоносни хоризонта, които обуславят активизирането на свлачищни процеси особено в делувиалните скални маси. Срутищни процеси са развити в рамките на отвесните карбонатни скални венци. Естесвената растителност е формирана предимно от по-влаголюбиви дървесни и тревни видове поради северното изложение на бреговата зона и повишената влажност. Основните доминиращи представители на растителността са виригевият дъб, мъждрянът, сребролистната липа и др. Единични представители се срещат от полския бряст, благунът, ясенът и др. От антропогенните залесявания широко са разпространени акацията и орехът.

Субаквалният тип ландшафти са развити изключително върху младите холоценски алувиални наносни седименти на островните ареали и алувиално-делувиално-пролувиални наслаги изграждащи заливните терасни площадки, разположени от 2-3 до 4-5 m над речното ниво. Те са пространствено и генетично свързани с Влашката алувиална низина и оформянето на речната долина и легло на р. Дунав. Пространствените параметри на доминиращата част от субаквалните ланшафти обхващат островния ареал на „Кама” и Кейовата разтоварна площадка са развити в обсега на заливните тераси по десния долинен склон на р. Дунав в община Иваново. Съвременните субаквални ландшафти са формирани в условията на умерено-континентален климат. Характерното свойство на субаквалните ландшафти е, че режимът на валежите и количеството на оттока определят постоянно високото ниво на подземените водоносни хоризонти. Съставът, физико-механичните свойства на геоложката основа и режимът на валежите и оттока обуславят формирането и развитието предимно на алувиално-наносни, алувиално-ливадни и алувиално-пролувиално-делувиални почви и разпространение на хидрофитна и мезофитна дървесна и тревиста растителност – върби, тополи, елши и храстовидна и увивна растителност. За заблатените островни ареали и низини е характерна блатна и мочурлива растителност (тръстика, камъш), която са предпочитани за местообитания на богато разнообразие от водолюбива фауна и флора. Фаунистичното разнообразие включва евросибирски и европейски видове, както и някои бозайници от средиземноморски видове.

Аквалният тип ландшафти в рамките на Дунавското речно корито, в т.ч. и добивните участъци за пясък и чакъл напълно съвпадат с пространствените размери на речното корито на българския ръкав между остров ”Кама” и българския бряг.

Аквалният ландшафт на Българския ръкав се явява напълно конформен на пространствените параметри на речно корито с дължина над 5 km, средна ширина 0.7 km и легло с надморска височина от 7-9 m. Речното легло е изградено от конгломератен пласт, който е покрит от холоценски алувиални наносни наслаги със средна дебелина от 9 m. Над тях е разположено водното тяло с различен хидравличен радиус в зависимост от обема на речния отток в периодите на маловодие и пълноводие.

Аквалният ландшафт на румънския ръкав съвпада с пространствените размери на речното корито с дължина над 3 km и ширина от 150 до 350 m и легло с надморска височина от 5-7 m. Речното легло е изградено от конгломератен слой, който е фосилизиран, дебел средно 5.5 m и холоценски алувиални наносни наслаги. Те са покрити с тънък слой от глинесто-тинести наноси. Над тях е разположено водното тяло с различни дълбочини в зависимост от периодите на маловодие и пълноводие.

Последните се обитават от бентосен комплекс, във видовия състав на който доминират групите на: малкочетинестите червеи, охлюви, миди, еднодневки и други, които са приспособени към редукционна геоложка обстановка. Над повърхността на речното легло е разположено водното тяло с различен хидравличен радиус в зависимост от обема на Дунавския речен отток по време на маловодие и пълноводие. Този тип ландшафти е предпочитан за местообитания на разнообразието от ихтеофауна, водолюбиви птици и животни. Поради силно забавения водообмен в рамките на определени локални аквални ареали може да се наблюдава слаба еутрофикация.
4.8. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

4.8.1.Кратка характеристика на културно-историческото наследство

Участъкът за добив на пясък и чакъл о-в „Кама” е разположен на българска територия на дъното на р. Дунав и е отдалечен на повече от 100 m от брега.

Всред наносните наслаги на участъците няма данни за наличие или отсъствие на археологически обекти.

На българския бряг в близост до участък „Кама” са установени следните археологически обекти (Приложение № 4.8.1-1):

на 508.0 km – Тракийско, късно антично и средновековно селище (Рек № 7818/33).

на 510.0 km – Тракийска, Римска и късно антична крепост Медиолина и средновековен български град Пиргос (Рек №3269/63).

на 512.0 km –Тракийско, Римско и средновековно селище (Рек № 7819.34).

Горните обекти са обявени за недвижими културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство, според който заварените обявени недвижими паметници на културата запазват своя статут като културни ценности. Като такива, гореспоменатите обекти са под закрилата на държавата и са нейна собственост.
5. ОПИСАНИЕ, АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ПРЕДПОЛАГАЕМИТЕ ЗНАЧИТЕЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ НАСЕЛЕНИЕТО И ОКОЛНАТА СРЕДА В РЕЗУЛТАТ НА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ.

5.1. АТМОСФЕРЕН ВЪЗДУХ

5.1.1. Оценка на въздействието върху атмосферния въздух, съобразно действащите в страната норми и стандарти

При експлоатацията на обекта факторите, които потенциално могат да застрашат чистотата на атмосферния въздух, са вредни газови емисии от добивните съоръжения и речни транспортни съдове (баржи). Техният брой е предвиден да бъде 4, а максималният брой на курсовете, с които ще се транспортира навлажнената суровина от речни наслаги, е 6. Изчислените количества вредни вещества се отнасят за един сравнително дълъг участък от реката, изминаван от плавателните съдове за повече от 5 часа. Даже и при безветрие в района на транпортния коридор, тези емисии не могат да надминат нормираните нива във въздуха, заради откритите пространства на речното корито и малката честота на транспортните курсове и в двете посоки.

По време на подготовката на временното депо за складиране на добитите алувиални наслаги емитирането на вредни вещества идва от внезапни емисии на прах и ФПЧ. В тази фаза не се очаква опасно замърсяване на въздуха и значими, трайни последствия за околната среда и хората. Основанията за това са незначителните мащаби на обекта (временното депо) за добитите наслаги. На второ място са малките енергийни разходи на монтажно-строителния парк от машини. Срещу това са предвидени съответните действия в раздела „Мерки”.

Емисиите на замърсители на въздуха с общ суспендиран прах и газовите емисии са значително под допустимите норми за Източната промишлена зона на гр. Русе. Няма основание да се счита, че те могат да бъдат достигнати, ако се прилагат посочените „Мерки” в съответния раздел.

Значимост на въздействието на инвестиционното предложение върху атмосферния въздух

От реализирането на инвестиционното предложение, въздействията върху атмосферния въздух от добивната дейност и транспортирането на речните наслаги се очаква да бъдат:

Както беше посочено в раздел 4.2.1, осъществяването на ИП касае водно тяло на р. Дунав в българския участък – от границата при с. Ново село до границата при гр. Силистра с код на водното тяло BG1DU000R001. Екологичното състояние на р. Дунав се определя като “умерено”, а химичното състояние – като „лошо”. Тялото е силно модифицирано.

Целите за опазване на околната среда в ПУРБ по отношение на силно модифицираното водно тяло BG1DU000R001 на р. Дунав са:

• 
  Предотвратяване влошаването на екологичния потенциал и постигане на добър екологичен потенциал със срок за постигане до 2021 г.;
  
• 
  Предотвратяване влошаването на химичното състояние и постигане на добро химично състояние със срок за постигане до 2027 г.
  

Реализирането на инвестиционното предложение в добивната площ няма да предизвика отрицателни въздействия върху режима и качеството на Дунавското водното тяло чрез водовземане от р. Дунав и чрез заустване на отпадъчни води. Добивните дейности няма да засегнат или да предизвикат отрицателно въздействие върху напречния профил на речното корито – естествени брегове, заливни тераси (ивици), диги и водностопански съоръжения. Реализирането на инвестиционното предложение за участък „Кама” е в пълно съответствие с изискванията и мерките от ПУРБ по отношение на р. Дунав. Контролът по издадените от Изпълнителна Агенция „Поддържане и проучване на р. Дунав” (ИАППД) разрешителни за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от р. Дунав се осъществява от Басейнова Дирекция Дунавски Район – център Плевен.

Прогнозната оценка е за отсъствие на негативно въздействие върху качествата на водите в р. Дунав, в района на инвестиционното предложение, нормирани от Наредба № 7/1986 г. и Заповед № 272/2001 г. в рамките на IІІ категория водоприемник. Не настъпва противоречиие на дейностите от ИП с предвижданията на ПУРБ по отношениие екологичното и химичното състояние на водното тяло. За предотвратяване на аварийни замърсявания, добивните и транспортните съоръжения трябва да се поддържат постоянно в добро техническо състояние.

След прекратяване на експлоатацията се преустановяват каквито и да било техногенни въздействия и постепенно се възстановява естествения воден и наносен режим в реката.

Тъй като площадката е разположена на самия речен бряг, формираният поток дъждовни води, паднали върху нея, ще се оттича към околните терени и в реката.

Котата на терена на площадката е от 21.20 до 21.50, а на кейовата стена – 21.17 до 21.20 m ASL. При интензивни дъждове няма опасност площадката да бъде наводнена от повърхностен отток от съседни територии, тъй като тя е по-високо от тях.

Котата на водното ниво в река Дунав при Q _{1 %} = 15 533 m³/s е 20.50 m ASL. Следователно за нормативните изисквания (защита при водно количество в реката с вероятност на повторение един път на 100 години), площадката няма да бъде наводнена и от към реката. (Приложение – 5.2.1.1-1)

На разглежданата площадка не се предвижда изграждане на склад за ГСМ.

Горните обстоятелства определят отсъствие на негативно въздействие върху количественото и качествено състояние на повърхностните води при нормални експлоатационни условия. След приключване на експлоатацията, кейовата разтоварна площадка ще продължи функционирането си като промишлен терен и пристанище за обработка на генерални и насипни товари.

Обобщение за въздействието върху повърхностните води:

Участък „Кама”

Очакваното въздействие върху повърхностните води и водния обект в процеса на подготовка и на експлотацията се очаква да бъде, както следва:

Очакваното въздействие върху повърхностните води и водния обект в процеса на подготовка и експлотацията се очаква да бъде, както следва:

Добивният участък „Кама” е разположен в леглото на р. Дунав. Инвестиционното предложение не предвижда отвеждане на замърсители в земните недра и дейности, които да доведат до непряко отвеждане на такива. Това определя отсъствие на въздействие върху химическото състояние на подземните води при нормални експлоатационни условия.

Не се предвижда изграждане на водовземни съоръжения, които да внесат промени в общото състояние на подземните води.

Съгласно хидроложките разчети по време на добивните работи нивото на речните води в обсега на добивния участък ще се понижат максимално до 5.0 mm. Това по същество няма да окаже влияние върху режима на подхранване и дрениране на подземните води.

Въз основа на горните факти прогнозата е за отсъствие на отрицателно въздействие върху режима на подземните води при реализация на инвестиционното предложение по отношение на участък „Кама”.

Отсъства и възможност за отрицателно въздействие върху нивата на инфилтриралите през наносните наслаги на румънския остров „Кама” с дунавски води.

Разглежданата площадка е ситуирана на брега на р. Дунав. Съгласно инвестиционното предложение не се предвижда отвеждане на замърсители в земните недра и дейности, които да доведат до косвено отвеждане на такива. Не се предвижда изграждане на водовземни съоръжения, които да внесат промени в общото състояние на подземните води.

По време на реконструкцията, на площадката ще се поставят химически тоалетни. По време на добива, за хигиенно-битови нужди ще се използват помещения в административно – битовия корпус. Формираните битово-фекални води, след пречистване, ще бъдат зауствани в р. Дунав, въз основа на издадено разрешително.

На разглежданата площадка не се предвижда изграждане на склад за ГСМ. Това определя отсъствие на отрицателно въздействие върху количественото и качествено състояние на подземните води при нормални експлоатационни условия.

Като специфична при бъдещата работа в разглежданото инвестиционно предложение, по описаната технология и техническа екипировка, е възможността от потенциално замърсяване на подземните води в резултат от аварийни разливи на гориво-смазочни материали от съоръженията и транспортните машини. Тази вероятност е много ниска поради това, че честотата на аварийни разливи е ниска, количествата са минимални, площадката е бетонирана, което спомага за бързо ликвидиране на аварийните разливи.



5.2.2.2. Оценка на влиянието на дейностите, предвидени с инвестиционното предложение върху източниците за питейно-битово водоснабдяване на населението

Участък „Кама”

Както беше посочено в т. 4.2.2. на 450.0 m от брега срещу добивния участък е разположена ВС „Пиргово-Тръстеник”.

Площадката е разположена на голямо разстояние от източници за питейно-битово водоснабдяване на населението.

Посочените по-горе водоизточници са тези, за които следва да бъде направена оценка на опасността от въздействие от предвидените с инвестиционното предложение дейности, поради близостта им до добивния участък и посоката на повърхностите и подземния потоци.

По-долу представяме експертна оценка на влиянието на ИП върху състоянието на водоизточниците за ПБВ спрямо периметъра на инвестиционното предложение.

Разглеждаме два случая:

а) Разположение на ИП (добивния участък и кейова площадка) спрямо водоизточниците за ПБВ в кватернера – незащитен подземен воден обект по смисъла на Наредба № 3 за СОЗ.

Добивният участък „Кама” е разположен в леглото на р. Дунав, предвижда се добив на съвременни наноси от реката и не могат да попаднат в І, ІІ, ІІІ пояс – същите се разполагат на сушата и до границата на подхранване – бреговата линия на р. Дунав.

Кейовата площадка е разположена на брега на река Дунав в Източна индустриална зона на гр. Русе и не попада в І, ІІ, ІІІ пояс на СОЗ в зоните на подхранване на подземните води, акумулирани в кватернерния водоносен хоризонт.

б) Разположение на ИП спрямо водоизточниците за ПБВ в долната креда – защитен подземен воден обект по смисъла на Наредба № 3.

Добивният участък „Кама” се разполага в леглото на р. Дунав, предвижда се добив на съвременни наноси от реката и не могат да попаднат в І пояс – същият се разполага на сушата около водовземните съоръжения.

Кейовата площадка е разположена на брега на река Дунав в Източна индустриална зона на гр. Русе и не може да попадне в І пояс на СОЗ на водовземни съоръжения за ПБВ, ползващи води от долнокредния водоносен хоризонт.

Съгласно наредбата – приложение 2, т. 12 и 13 във ІІ пояс са забранени, а в ІІІ пояс –ограничени, добива на подземни богатства във водния обект, от който се извършва водоснабдяване, в случая – долната креда, както и нарушаване целостта на водонепропускливия пласт – т.е. мергелните седименти на долната креда. ИП не предвижда дейности по добив и нарушаване целостта на долнокредния хоризонт, а само добив на съвременни кватернерни речни наноси.

В резултат от направената оценка се вижда, че не произтича необходимост от определяне на забрани и ограничения при доказана необходимост при осъществяване на инвестиционното предложение във връзка с наличните водоизточници за питейно и битово водоснабдяване, изградени в кватернера и в долната креда.

Значимост на въздействието на инвестиционното предложение върху подземните води

Очакваното въздействие върху подземните води в процеса на подготовка за експлоатация и експлотацията се очаква да бъде както следва:

а/ Трансгранично подземно водно тяло „Карстово-порови води в неоген-сармат - Добруджа (BG1G0000N1049)” не попада в обсега на инвестиционното предложение и неговите граници се намират на около 150 km на изток;

б/ Трансгранично подземно водно тяло „Карстови води в Малм-валанжинския басейн (BG1G0000J3K051)” попада в територията на инвестиционното предложение, но: тялото е от напорен/закрит тип и водите от площадките на ИП нямат пряка връзка с водите на тялото; потенциалът за замърсяване в резултат от дейностите на ИП е много нисък/ практически не съществува; въздействие върху количествените характеристики няма да има поради отсъствие на предвидено водовземане от подземни води.

Кейова, разтоварна площадка

Териториален обхват на въздействие: в рамките на разглежданата площадка

Не се очаква въздействие върху СОЗ на питейните водоизточници поради отсъствие на опасни и вредни вещества в складираната суровина, както и разположението на кейова площадка на значителни отстояния от СОЗ.

а/ Трансгранично подземно водно тяло „Карстово-порови води в неоген-сармат - Добруджа (BG1G0000N1049)” не попада в обсега на инвестиционното предложение и неговите граници се намират на около 150 km на изток;

б/ Трансгранично подземно водно тяло „Карстови води в Малм-валанжинския басейн (BG1G0000J3K051)” попада в обсега на инвестиционното предложение, но: тялото е от напорен /закрит тип и водите от площадките на ИП нямат пряка връзка с водите на тялото; потенциалът за замърсяване в резултат от дейностите на ИП е много нисък/ практически не съществува; въздействие върху количествените характеристики няма да има поради отсъствие на предвидено водовземане от подземни води.

Оценка на въздействито върху подземните води в процеса на закриване се очаква да бъде както следва:

Участък „Кама”

Териториален обхват на въздействие: пряко въздействие върху подземните води няма да има, тъй като при добивният участък е извън подземните водни тела.

Степен на въздействие: на практика отсъства каквото и да е въздействие

Продължителност на въздействието: за периода на прекратяване на добивните работи.

Честота на въздействието: отсъства въздействие на практика

Кейова, разтоварна площадка

Териториален обхват на въздействие: пряко въздействие върху подземните води би произтекло само в рамките на застроената площадка.

Степен на въздействие: много ниска степен на въздействие, само при аварии на строителни машини.

Продължителност на въздействието: за периода на прекратяване на добивните работи.

Честота на въздействието: инцидентно, само при аварийни ситуации и до отстраняването им.

Кумулативни въздействия: такъв род въздействия върху подземните води не се очакват.

Трансгранични въздействия: не се очакват

Характерът на дейността, предмет на инвестиционното предложение, не е свързана с потенциална опасност от промяна в режима и качеството на подземните води. Дейността по добив на полезното изкопаемо и функционирането на спомагателните и инфраструктурни елементи не въздействат по никакъв начин върху защитени зони на подземни води (СОЗ на водоизточници за ПБВ).

В съвременното геоложко пространство, Дунавската речна долина се демонстрира с разработен надлъжен профил на речното легло и представлява съвременна равновесна ерозионно-акумулативна система. Предвидените за изземване динамични запаси от алувиалния геоложки разрез от пясъци и чакъли в речното легло на участък „Кама” са публична държавна собственост.

Участък “Кама” досега не е бил обект на регламентирана по закон експлоатация. На базата на данни от топографски снимки в М 1:1000, батиметрични заснемания (34 напречни профили през 50-100 m) и електротомография за участъка е създаден геолого-геоморфоложки модел в AutoCAD среда. Поради оскъдност на информацията за надморската височина на участъци от района, попадащ на територията на Република Румъния, са интерпретирани данни от глобалния цифров височинен модел ASTER (ASTER GDEM). На базата на изготвения модел и проведените геолого-геофизични проучвания в участък „Кама” са изготвени два напречни геолого-геоморфоложки профили, пресичащи проектната кариера за добив на инертни материали (Приложение № 5.3.1-1). Разработеният контур на добивните работи е ситуиран изцяло в границите на разрешения периметър. Изготвените по наличните данни за участък „Кама“ модели са анализирани и интерпретирани.

От субпараленно разположените и напречно пресичащите Дунавското речно корито геолого-геоморфоложки профили и техните вертикални литолого-стратиграфски разрези, ясно проличава дясната асиметрия на речната долина: нисък и акумулативен ляв склон и висок десен, склон (80 m) с локални терасни площадки, разграничени от скални откоси (Приложение № 5.3.1-1). Пространствените параметри на участък „Кама”, разрешената концесионна площ за добив на речни наслаги от пясък и чакъл в българския ръкав на Дунавското речно легло, е разположена южно от острова от 508.0 до 510.5 km. Концесионният участък се характеризира със следните морфометрични показатели: дължина – 2.5 km и широчина от изток на запад от 200 до 300 m или разрешената площ за добив е от около 653.4 дка. Отстоянието на добивния участък от българския бряг е 100 m, а отстоянието до южния бряг на о-в „Кама” е от 300 до 400 m. Пространствено разположение на площта на добивния участък „Кама” е в рамките на българските териториални води, като са спазените изискуемите по закон разстояния до фарвартера и българския бряг. Това изключва опасността от извършваните добивни дейности да бъде засегнато корабоплаването по реката или възможността за нарушаване на пропусквателния навигацонен режим, както и ерозионното въздействие върху българската брегова зона.

Основата на речното корито е изградена от устойчиви карбонатни скали, които лежат на (-10m) под морското равнище. Този варовиков субстрат е покрит от конгломератен слой, горната повърхност на който се намира от 3 до 4 m над морското ниво. Във вертикалния геоложки разрез над конгломератния пласт е разположено линейно изтеглено геолого-геоморфоложко валообразно тяло от алувиални наслаги с дебелина от 9-10 m. Те формират полезния наносен ресурс от пясък и чакъл, който ще се добива за строителството (Приложение № 5.3.1-1). В речното легло на българския ръкав или между българския бряг и о-в „Кама” този полезен природен ресурс е формиран от стабилизираните след 1970 г. по целия участък от р. Дунав под хидровъзел Железни врата (2) в т.ч. и българския ръкав на участък „Кама” акумулативни процеси, обусловени от напречната геометрия на Дунавското речно корито и протичащите в него хидродинамични процеси. Тези фактори обуславят генезиса на геолого-геоморфоложкото валообразно тяло, което при маловодие довежда до изплитняване и намаляване надлъжния увес на реката, изменения в площта и пропускната способност на ръкава и затрудняване на навигациония достъп до пристана на с. Пиргово.

Реализирането на самото инвестиционно предложение ще предизвика локални и преки физически изменения в обема на геолого-геоморфоложките тела, лежащи в коритото на р. Дунав. Изземването на алувиалните утаечни наслаги в разрешения концесионен участък в леглото на българския ръкав между остров ”Кама” и българския бряг, обаче, ще обуслови коритообразно удълбочаване на леглото на ръкава и формиране на два субпаралелни откоси с наклон от 20⁰ (1:2.75). Формираният наклон на затъване на двата склонови откоса за такива слабоуплътнени, слабоспоени и водонаситени речни наслаги се явява в устойчиво състояние. Трансформациите вследствие на добива на пясък ще доведат до подобряване на хидравличните условия – увеличаване на проводимостта, обемът и скоростта на речния отток, което от своя страна ще обуслови и подобряване на пропускателните навигационни условия на ръкава.

Реализирането на добивните дейности ще обуслови разрушаване и отнасяне от водните течения на незначителните по дебелина глинесто-тинести маси, покриващи полезния пласт от алувиалните наслаги. Това ще създава локална кратковременна „мътност” на речния отток. Освен това изземването на глинесто-тинестия слой ще бъде свързано с локални нарушения в обособения бентосен комплекс, във видовия състав на който доминират групите на: малкочетинестите червеи, охлюви, миди, както и тези, които живеят в редукционна геоложка среда.

Експлотационната дейност ще има постоянно сезонно въздействие по отношение на дънната фауна на реката. По отношение на ихтеофауната, възможните въздействия от дейността ще са свързани основно в периодите на миграция на някои видове риба и ще имат незначително въздействие и локален обхват.

Съгласно хидроложките разчети от реализирането на добивните дейности нивото на речните води в обсега на добивния участък ще се понижат максимално до 5.0 mm. Това по същество няма да предизвика стимулиране на активни деструктивни ерозионните процеси в т.ч. подмиване и подкопаване на бреговата зона.

Разглежданата площадка е ситуирана на брега на р. Дунав в района на пристанище „Русе”. Съгласно инвестиционното предложение не се предвижда разширяване на пространствения обхват на разтоварната кейова площадка. Не се предвижда изграждане на допълнителна инфраструктура – сграден фонд, водовземна, водопреносна и канализационна мрежа, които да внесат преки промени в общото състояние на геоложката среда. Това определя и липсата на отрицателни въздействия върху състоянието на геоложката среда на сушата при нормални експлоатационни условия.

От реализиране на инвестиционното предложение или въздействията върху геоложката среда от добивната дейност на речни наслаги се очаква да бъдат както следва:

Предметът на инвестиционното предложение няма да предизвика акумулиране на потенциална опасност или ускоряване на ерозионните процеси и проява на внезапни деструктивни гравитационни явления, които да обхванат бреговата зона. Процесът на експлотация на полезния природен ресурс в рамките на добивния участък не оказва въздействие върху функционирането на спомагателни инфраструктурни елементи.

Предлаганите добивни дейности в инвестиционното предложение засяга коритото на

р. Дунав, което е публична държавна собственост. В рамките на речното корито върху алувиални наносни наслаги има отложени глинесто-тинести утайки с незначителна дебелина. От добивната дейност те ще бъдат разрушени и отнесени от водното течение.

Реализацията на инвестиционното предложение не предвижда нарушения на прилежащите на участъка земи и почви. Не се засягат земи извън водния обект.

Кейовата площадка, на която се предвижда реконструкция, е антропогенно повлияна. Нови нарушения на земи и почви в обхвата на съществуващата кейова площадка за разтоварване на инертните материали няма да има.

По време на експлоатация не се очаква замърсяване на прилежащите земи и почви, предвид високата влажност на разтоварвания материал.

Очакваното въздействие върху флората и растителността при подготовката на обекта за експлотацията се очаква да бъде както следва:

5.5.2. Оценка на въздействията върху животинския свят и фауната от реализацията на инвестиционното предложение

Реализирането на ИП е възможно да окаже негативно въздействие върху някои групи от животинската биота. Преки въздействия могат да бъдат очаквани върху дънната безгръбначна фауна и върху част от дънната ихтиофауна. Особено внимание трябва да бъде обърнато на въздействията върху проходната ихтиофауна през размножителния период. Премахването на инвазивните видове миди би допринесло за намаляване на конкурентния ефект за нашата бентосна фауна и до нейното възстановяване в тези сектори на реката. Косвените въздействия могат да се окажат нежелани за гнездящите птици в района, както и за зимуващата орнитофауна. Шумът от добива на пясък, както и засиленият транспортен трафик, могат да предизвикат безпокойство и прогонване и на едробозайната фауна в района. При целогодишно добиване на пясък тези участъци ще бъдат лишени от възможността определени видове риби да се размножат. За предотвратяване на отрицателни въздействия върху рибните популации от добивните дейности са набелязани следните мерки. В зависимост от водния стоеж, добивните работи ще се водят в долен или горен добивен пласт на разработвания участък. През месеците май-юни, когато е размножителния период на есетровите риби, както и на други видове от ихтиофауната на р. Дунав, ще се работи на долния слой на един блок с размери 60 х 52 m от изток на запад (срещу течението), където горнияt слой е отнет през друг период.

При изземването на инертни материали е възможно да попаднат освен инвазивни видове миди и речни, сред които и защитения вид овална речна мида. Това би допринесло за намаляването на инвазивната фауна и до стимулиране на развитието на местната бентосна фауна.

Значимост на въздействието върху животинския свят в процеса на реализиране на инвестиционното предложение

Участък „Кама”

Териториален обхват на въздействие: локално косвено и пряко въздействие върху животинския свят се очаква, тъй като добивните работи се извършват в речното легло.

Степен на въздействие: ниска степен на въздействие

Продължителност на въздействие: по време на експлотацията

Честота на въздействие: постоянно в условията на сезонен добив

Кумулативни въздействия: не се очаква

Трансгранични въздействия: не се очаква

Кейова, разтоварна площадка

Териториален обхват на въздействие: въздействие върху животинския свят няма да има, тъй като площадката е в рамките на Източната индустриалната зона на гр. Русе.

Степен на въздействие: отсъства въздействие.

Продължителност на въздействие: не се очаква

Честота на въздействие: не се очаква

Кумулативни въздействия: не се очаква

Трансгранични въздействия: не се очаква

5.5.3. Очаквани въздействия върху защитените територии и елементи на Националната екологична мрежа. Значимост на въздействието

Добивният участък „Кама” се разполага в леглото на р. Дунав и няма да окаже пряко или косвено въздействие върху ЗТ и елементите на Националната екологична мрежа. Кейовата площадка е разположена на брега на река Дунав в Източна индустриална зона на гр. Русе и поради местоположението ú нейната експлоатация няма да окаже пряко въздействие върху ЗТ и елементите на Националната екологична мрежа.

Значимост на въздействието върху ЗТ и елементите на Националната екологична мрежа в процеса на реализиране на инвестиционното предложение

Участък „Кама”

Териториален обхват на въздействие: пряко въздействие върху ЗТ и елементите на Националната екологична мрежа няма да има, тъй като добивните работи ще се извършват в речното легло, а защитената зона BGSPA0002024 „Рибарници Мечка“ е отдалечена на около 4 km западно от терена на ИП.

Степен на въздействие: преобладаващата част (80.5%) от видовете, предмет на опазване в тази защитена зона, няма да бъдат повлияни отрицателно от реализирането на ИП. В малка степен ще бъдат повлияни 22 вида птици. За тях се препоръчват подходящи смекчаващи мерки. По-детайлно отрицателното въздействие върху видовете птици, предмет на опазване в тази ЗЗ, са разгледани в ДОС, раздел 5.1.2.

Продължителност на въздействие: не се очаква.

Честота на въздействие: не се очаква.

Кумулативни въздействия: не се очакват.

Трансгранични въздействия: не се очакват.

Кейова, разтоварна площадка

Териториален обхват на въздействие: пряко въздействие върху ЗТ и елементите на Националната екологична мрежа няма да има, тъй като площадката е в рамките на Източната индустриалната зона на гр. Русе.

Степен на въздействие: практически отсъства въздействие.

Продължителност на въздействие: не се очаква.

Честота на въздействие: не се очаква.

Кумулативни въздействия: не се очакват.

Трансгранични въздействия: не се очакват.

5.5.4. Очаквани въздействия върху защитените зони и елементи на екологичната мрежа Натура 2000 на румънска територия

Защитената зона ROSPA0108 Vedea Dunare е разположена в непосредствена близост до северната граница на терена на ИП. Очаква се 6 вида или 33.3% от видовете, предмет на опазване, да не бъдат повлияни отрицателно от реализирането на ИП. В малка степен ще бъдат повлияни 13 вида изключително водолюбиви птици. За тях се препоръчват подходящи смекчаващи мерки.

Защитената зона ROSCI0088 Gura Vedei-Saica-Slobozia е разположена в непосредствена близост до северната граница на терена на ИП и отчасти се припокрива с територия на защитената зона ROSPA0108 Vedea Dunare. Предмет на опазване е само един тип: местообитание 92А0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba. То не се среща на територията на ИП и няма да се окаже отрицателно въздействие върху целостта и видовото му разнообразие.

Предположения за негативни въздействия върху животински видове, предмет на опазване в ЗЗ “Gura Vedei-Saica-Slobozia”, могат да бъдат направени върху всички видове риби, върху земноводните и амфибийните влечуги, както и върху видрата от класа на бозайниците. При описанието и анализа на защитените видове (т. 4.3.1 и 4.3.1.2), предмет на опазване с отразяване на елементите на ИП, беше направен аналитичен коментар на вероятните въздействия и изключени от списъка тези видове, които не се срещат или не могат да имат отношение към реализирането на ИП. Анализът се ограничава върху рибните видове и частично върху видрата от бозайниците.

Рибните видове, предмет на опазване в ЗЗ, можем да поделим на няколко екологични групи, в зависимост от техните изисквания към условията на средата. Дунавската скумрия е проходен вид, който се среща в реката под две биоекологични форми. Едрата, студенолюбива форма, обикновено се размножава от началото на м. Май до края на м. Юни, а дребната, по-топлолюбива – от средата на м. Юни до края на Юли. Този вид се движи в дебелото русло на реката на едноразмерни пасажи и хвърля хайвер при намиране на подходящо място. Хайверът е пелагичен и плава в горните пластове на водата. След излюпване личинките се захранват с ротатории и водорасли, носейки се пасивно по течението на реката. Единственото въздействие за хайвера и личинките е размътването на водата в сектора на течението, намиращ се зад драгата. При ваденето на пясък, заедно с течащата вода се отнасят и малки частички, които променят прозрачността на водата и механичния ú състав до повторното им утаяване. Това въздействие е пренебрежимо малко по две причини: Обсегът на въздействие е много малък и незначителен, до няколко десетки метра след края на съоръжението и второ, наличието на мътилка във водата води до незначителни пространствени промени и отместване на размножителния пасаж в съседен участък. За това въздействие не са правени специализирани проучвания върху размножителното поведение на пасажните риби и тяхната реакция, но смело може да се твърди, че досега независимо от повсеместното безразборно вадене на пясък в руслото на реката по цялото протежение на българския сектор, за този вид не се наблюдават драстични изменения в запасите. Оценка на запасите се прави по годишните отчети на ИАРА за уловите, които варират ежегодно между 20 и 25 тона и през последните 10 години не се наблюдават резки изменения.

Подобни екологични изисквания към средата, от видовете предмет на опазване, има и распера. Този многочислен хищен вид в миналото е станал рядък в много европейски държави. В р. Дунав видът е с относително висока и постоянна плътност, което според специалисти се дължи на очистването на водите от повърхностни, леки замърсители, както и на специфичните размножителни местообитания – участъци с каменисто дъно. Специализирани и конкретни проучвания върху вида в България не са правени, но е известно, че хайверът му е планктонен и плава между камъните в долните слоеве на водата. В миналото, замърсяването на повърхностните води с петролни продукти от корабоплаването, е било изтъквано като основна причина за неговото намаляване. Този хищник преследва жертвите си – дребни риби в горните пластове на водата, най-активно сутрин – по време на изгрев и вечер – по време на залез слънце. Предвид биологичните и екологични изисквания на вида, единствената заплаха при евентуалното реализиране на ИП е при аварии, в резултат на които се допусне разлив на гориво-смазочни вещества от съоръженията, вадещи и превозващи пясък. Тези инциденти са недопустими и рискът от тях може да бъде ограничен при спазване на нормативната уредба за техническото състояние на плавателните съдове.

Много подобна биология и екология с тази на миногата притежават и двата целеви вида щипоци (големия и обикновения), както и вюна. Тези дребни дънни рибки със змиевидна форма, се ровят в тинесто-песъчливо дъно на реката в крайбрежните сектори, където течението е относително слабо. Поради тези причини считаме, че ИП няма да окаже отрицателно въздействие върху тях. За размножаване, подобно на миногата, те се концентрират в размножителни пасажи и дружно навлизат в малките реки от дунавския водосбор. В забележка можем да кажем, че видът Cobites taenia – известен с българското име Обикновен щипок, никога не се е срещал в р. Дунав и България. Този северен вид е разпространен в Северна Европа. Според Kottelat, M. & J. Freyhof (2007) за р. Дунав вида Обикновен щипок е погрешно съобщен и сбъркан с вида Cobites elongatoides Bacescu & Maier, 1969, който е масов за дунавския водосбор.

От видовете, предмет на опазване в зоната, към групата на дълбоководните можем да причислим четири вида – двата вида вретенарки (малка и голяма) и двата вида бибани (ивичест и високотел). Тези целеви видове риби обитават участъци на реката с висок воден стълб и едрочакълесто дъно. Основно са активни през нощта, когато напускат подмолите и се насочват към плитчините за хранене. Основната им храна са различни безгръбначни бентосни организми и дребни рибки. За тези видове реализирането на ИП би могло да окаже негативно въздействие, макар и силно ограничено. По време на добива на пясък, тези видове няма да могат да го обитават, макар да става въпрос за няколко десетки метра на ден. Друга опасност през размножителния период е унищожаването на хайвер. Въпреки, че биологията и екологията на тези риби не е добре проучена, то за всички тях се знае, че се размножават в дълбоки участъци на реката, с едропесъчливо дъно. Въздействието ще е ограничено в периметъра на добив на пясък и на няколко десетки метра след него. Този вид въздействие съпътства всички драги в р. Дунав, които към настоящият момент са над 100 на брой и за повечето участъци на добив на инертни материали не са правени екологични процедури по ОВОС и ОС, което възпрепятства възможността за оценка на кумулативния ефект, както и за вземане на адекватни решения, свързани със сезонни или други забрани. Липсата на научно-практически изследвания и проучвания за влиянието и въздействията върху хидробионтната фауна при отнемане на инертните материали и повишаването на мътността на водата, не ни дава възможности за пълноценни и задълбочени анализи на вероятните негативи от такива дейности. Известен факт е, че при намаляване на прозрачността на водата, както и на други физикохимични параметри, рибите спират да се размножават и изчакват стабилизиране на водните показатели. Друг известен факт е, че повишеното съдържание на органични примеси и отложения по дъното водят до умъртвяване на хайверните зърна, приспособени да се развиват на песъчлив дънен грунд. Според специалисти, това е една от основните причини за ниската оцеляемост на хайверните зърна при всички видове риби с подобен начин на яйчно развитие. При драгирането се извършва отнемане на тинестия повърхностен слой от речното дъно, което може да се счита за очистване на речното дъно и създаване на подходящи условия за размножаване на дънните видове риби. Подобни мероприятия по очистване на речни дъна на реки, с цел възстановяване на есетровите видове риби, са предприемани в Северна Америка. По-късни проучвания в тези участъци потвърждават, че ефектът от мероприятието се е отразил благоприятно и оцеляемостта на хайвера се е повишила. Подобен ефект може да се очаква и при изземването на пясък и при конкретното ИП.

Последният целеви вид риби за ЗЗ е Белоперата кротушка. Тази дребна рибка води придънен начин на живот, но избягва дълбоките места на реката, предвид силното съпротивление на водата при висок воден стълб. Предпочитаните места са плитките бързеи с каменисто и песъчливо дъно, където подобно на групата “черни мрени” се храни и обитава. Тази местообитания са местата и където тази рибка се размножава, хайверът ú е псамофилен. Акваторията, предмет на дискусия, не притежава такива характеристики, поради което считаме, че видът няма да бъде засегнат от евентуалното реализиране на ИП.

Видрата е единственият бозайник, предмет на опазване в ЗЗ, който поради амфибионтния си начин на живот може да бъде засегнат от реализацията на ИП. Биологичните и екологични особености на това животно са свързани с ловуването на хидробионти, основно в крайбрежната част на големите реки и в цялото русло на малките реки. За големите реки е известно, че двата бряга се обитават от различни индивиди, което е свързано с големите речни пространства и разстояния между двата бряга, както и с относително силните водни течения. Дори за добър плувец като видрата преплуването на 1.5-2 km между два бряга на една река е свързано с много голям разход на енергия, при това напълно излишен. Проучванията, върху други участъци от р. Дунав, показват, че за тази река видрите обитаващи брега не се придвижват дори на острови отдалечени на няколкостотин метра, което дава възможност там да обитават други индивиди, без да влизат във вътревидова конкуренция. Тази особеност е свързана, освен с големите разстояния и с трофичната обезпеченост на голямата река. Участъкът от реката, където се възнамерява да се отнема баласт от дъното, е близо до старата фарватер-линията, където течението е много силно. Такива участъци са много нежелани за видрата и се избягват. Единствено при разселване е възможно случайното попадане на индивид в обсега на ИП, но дори и тогава дейностите по изземване на баласт са безопасни за животното. Животните избягват близкия и непознат звук, което би отдалечило животното от кофите на драгата. Шумът, генериран от съоръженията, няма да промени сегашното положение, предвид постоянното генериране на подобен шум от често преминаващите кораби. Считаме, че въздействията върху този вид ще са незначителни и пренебрежително малки.

В защитената зона „ROSCI0088 Gura Vedei-Saica-Slobozia съгласно Стандартния формуляр се осъществяват следните въздействия: култивация (засяга 10% от площта), наводняване (20% от площта), навигация (50% от площта), управление на водното ниво. В съседните територии са регистрирани следните въздействия: култивация, урбанизация, наводняване, замърсяване на водите, навигация, лов.

Каталог: ovos

Изтегляне 6.74 Mb.

Сподели с приятели: