РАЗДЕЛ ІІ. ДЕЙНОСТ НА ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ПРОКУРАТУРИ

РАЗДЕЛ ІІ. ДЕЙНОСТ НА ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ПРОКУРАТУРИ

1. Досъдебна фаза

1.1. Преписки по следствения надзор

Въпреки това остава висок, броят на наблюдаваните от прокурорите преписки през годините. Причина за това е, продължаващата практика, граждани, организации и институции да сезират Прокуратурата с жалби, молби и сигнали, дори при очевидната липса на престъпление. По тях обаче, прокурорът задължително следва да се произнесе с мотивирано постановление, съгласно действащото законодателство, вкл. и след извършване на допълнителна проверка на изложените в жалбата обстоятелства.

Общо за отчетния период прокурорите са решили 310648 (322046 и 308616) преписки или 91,0 % от наблюдаваните в Прокуратурата. В последните години се констатира трайно висок процент на решените преписки (91,5 % и 92,7 %), спрямо общо наблюдаваните през годината. По окръжни райони²⁰ разпределението е следното:


Фиг.4. Процент на решените спрямо наблюдаваните преписки по окръжни райони.
Подобрена е срочността. Отчитаната през последните години тенденция за спазване срочността при приключване на преписките, считано от датата на образуването им до произнасяне на прокурора по същество се запазва и през отчетната 2010 г.

Продължава преодоляването на проблема, свързан със сроковете на извършване на проверките от проверяващите. Причините за все още констатираното забавяне в тази насока са натовареността на съответните органи в полицейските управления, трудностите по издирване на лица, изискване на писмени материали и документи. От друга страна, не винаги указанията на наблюдаващия прокурор се изпълняват точно и навреме от извършващия проверката, което налага връщането на преписките за допълнителна проверка. До забавяне води и обстоятелството, че по една немалка част от преписките, информацията, която следва да се събере, анализира и проучи, относно определени престъпления от общ характер, представлява банкова или данъчна тайна. Това от своя страна налага сезирането на компетентния съд и изчакване на отговорите на различни данъчни и банкови институции.

С цел подобряване на взаимодействието между прокуратурата и органите на МВР при извършването на предварителните проверки по преписките, през м. март 2011 г.. e приета съвместна Инструкция между Прокуратурата и МВР за провеждане на предварителните проверки, регламентираща правомощията на прокурора преди образуване на досъдебно производство. Указани са реда и сроковете за провеждане на проверката, конкретизирани са случаите, в които преписката се изпраща на МВР и контролните органи, ангажиментите на специализираните органи и реда за произнасяне от прокурора, вкл. по линия на инстанционния и служебния контрол от горестоящата прокуратура.

Предварителната проверка е дейност, която предхожда провеждането на разследването. Често пъти тя е наложителна, тъй като жалбите и сигналите до прокуратурата не винаги съдържат необходимите факти, които да позволят на прокурора преценката, налице ли са достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, за да образува досъдебно производство. Извършването на предварителната проверка не е нормативно уредено в НПК. До сега е липсвала и методология за реда, по който се възлага проверката, с какъв акт и от кого, срокът за нейното извършване. Липсата на нормативна уредба на взаимодействието между Прокуратурата и проверяващите органи от МВР, понякога води до неопрадвано удължаване на проверките и влошаване на качеството им. Очаква се, с новоприетата Инструкция между Прокуратурата и МВР, тази дейност да се регулира и значително да се подобри взаимодействието на Прокуратурата с проверяващите органи от МВР, с цел подобряване на срочността и качеството на предварителните проверки. Предполага се, че тази регламентация ще доведе и до намаляване на нивото на натовареност на прокурорите, което би им осигурило повече време за качествен контрол и ръководство на разследването по образуваните досъдебни производства. Инструкцията ще има и дисциплиниращ ефект върху проверяващите органи за извършване на проверките в срок и с необходимата пълнота и всестранност, съгласно указанията на прокурора.

В предвидения от закона едномесечен срок, прокурорите са решили 79,3 % от преписките, което съставлява леко намаление, спрямо броя им от предишните две години (85,7% и 85,5%). Причините за това са комплексни. От една страна е увеличена натовареността на прокурорите, съобразно постановените прокурорски актове по същество и участията им в съдебни заседания. От друга страна, значително е увеличен броят на образуваните досъдебни производства за тежки престъпления. По-голямата фактическа и правна сложност на тези дела предполага и по-голяма ангажираност на наблюдаващия прокурор в хода на самото разследване, като това понякога е за сметка на срочността на решаването на останалите преписки. Самите преписки често пъти са със значителен обем и изискват повече време за запознаване с материалите от прокурора. С цел бързина и изясняване в максимална степен на фактическата обстановка, продължава практиката, прокурорът сам да извършва или довършва проверката, вместо да разпорежда това на органите на полицията. Понякога се стига до неспазване на едномесечния срок за решаването на преписката, поради необходимост от изчакване на отговори от други институции или получаване на изисквани документи.

През отчетния период, с постановление за образуване на досъдебно производство (ДП) от прокурор са решени 68735 (71017 и 68706) от преписките. Лекото намаляване на броя им, спрямо предишната година се обяснява с по-големия брой започнати производства от разследващите органи по реда на чл. 212 ал.2 от НПК с първото следствено действие.

АП Бургас – 42011 (44017) решени – 91,8% (94,5%) образувани ДП – 6929 (7154);

АП В.Търново – 46926 (46848) решени – 92,2% (92,2%) образувани ДП – 9675 (9158);

АП Пловдив – 49306 (45348) решени – 91,6% (91,4%) образувани ДП – 13733 (11858);

АП София – 148013 (158359) решени – 89,3% (89,5%) образувани ДП – 28174 (31682);

ВоАП – 6692 (6294) решени – 87,2% (86,6%) образувани ДП – 815 (815).

Високият дял на постановените откази за образуване на досъдебно производство и големият брой изпратени по компетентност преписки потвърждава тенденцията от предходните години за ангажиране на времето на прокурорите с въпроси, извън тяхната компетентост. Продължава практиката за сезиране на Прокуратурата на всички нива с жалби, молби и сигнали, най-често за гражданско-правни спорове, административни нарушения, битови и междуличностни проблеми, които са извън нейната компетентност. Често пъти тези жалби, молби и сигнали представляват общи изявления, субективни оценки или квалификации, а не конкретни факти и обстоятелства, подлежащи на проверка. Въпреки това, прокурорът е задължен да се произнесе по тях с мотивиран прокурорски акт, който подлежи на обжалване по инстанционен ред. Не е имало правна възможност, в тези случаи жалбата или сигнала да се оставят без движение с резюлюция. Поради липсата на регламентация на предварителната проверка, дори и по такива изначално неоснователни жалби и сигнали, се е налагало извършване на проверка, данните от които след това често пъти се ползват от гражданите или организациите при водените от тях граждански и административни дела. Това е водело до излишно ангажиране на времеви и кадрови ресурс, както в Прокуратурата, така и в МВР.

Очаква се, с приемането в началото на 2011 г. на съвместната Инструкция от Прокуратурата и МВР за предварителните проверки, този процес да се регулира, като се даде възможност, при явна неоснователност на жалбите и сигналите, те да се оставят без движение с резолюция на прокурора. Правата на заинтересованите лица ще бъдат достатъчно добре защитени, чрез осигуряване на възможност за атакуването на тези резолюции по инстанционен ред.
Инстанционни преписки

По жалби срещу постановленията на първоинстанционните прокуратури прокурорите от окръжните и апелативните прокуратури са се произнесли по 15994 (14382 и 13467) преписки. В сравнение с 2009 г., когато инстанционните преписки са 14382, се констатира увеличение с 11,2%, което е функция на постъпилите в Прокуратурата по-голям брой жалби. Потвърдени са 11845 (10670 и 9818) от прокурорските актове, а отменените са 3997 (3609 и 3503). Традиционно се запазва висок делът на потвърдените актове, спрямо общо атакуваните по инстанционен ред – 74,1%. Това налага извода, че прокурорските актове се изготвят професионално и компетентно, в съответствие със закона и установената по преписката фактическа обстановка. Разпореждане за образуване на ДП при отмяната на актовете е дадено по 1293 (973 и 791) проверени преписки, а по 490 - е отменено прекратяването на ДП от горестоящата прокуратура. Завишен е броят на частично потвърдените актове по инстанционни решения - 152 (103 и 146).

Констатира се намаление с 5,6% на броя на неприключените проверки - 11609 (12303 и 10642) от съответните органи. Извън срока, определен от прокурора за извършване на проверката, са 2379 преписки, от тях над 3 месеца - 354 и над 6 месеца – 602. Макар взетите организационни мерки в Прокуратурата да дават положителни резултати, надзорната дейност на прокурора по тях следва допълнително да се активизира.

Прокурорите са възлагали своевременно проверките, като са давали компетентни и конкретни указания, оказвали са методическа помощ на проверяващите органи. Това е и една от причините за значителния дял на преписките, приключени в едномесечен срок от образуването им до решаването им от прокурор - 158 954, които съставляват 51,2% спрямо общия брой решени преписки през годината.

От неприключените, чакащи окомплектоване са останали 1314 преписки, от тях – над 1 месец – 237. Това са преписки, по които прокурорите са изискали съответни документи, становища или самите преписки при инстанционен или служебен контрол, а материалите все още не са окомплектовани в края на отчетния период, за да бъдат докладвани на прокурора за произнасяне.

В края на периода 90,5% от преписките, по които прокурорът предстои да се произнесе са в рамките на законоустановения едномесечен срок.

Продължава тенденцията на увеличаване на активността и резултатността в дейността на прокурорите по самосезиране.

През отчетния период образуваните от прокурор преписки след самосезиране са 1410 /1345; 362/. Увеличението спрямо 2008 г. е значително – близо четири пъти. Ръстът им спрямо 2009 г. е 4,8 %. От образуваните през 2010 г. след самосезиране преписки, 624 са решени с образуване на досъдебно производство, което съставлява 44,3 % от общия им брой. Ръстът на образуваните дела след самосезиране спрямо 2009 г. е над 3 пъти, а спрямо 2008 г. - над 7 пъти. Данните сочат за значително увеличаване на активността на прокурорите в тази насока. Висока е и резултатността от тази дейност - в съда са внесени 374 прокурорски акта и са осъдени 313 лица.

През отчетния период продължава да е нисък делът на наблюдаваните преписки, образувани по сигнали на контролните органи и по материали на ДАНС. През годината по такива материали са образувани едва 1798 преписки, което съставлява дял от 0,5 % от всички наблюдавани преписки по следствения надзор. Спрямо предходната 2009г. намаляват и образуваните ДП по сигнали на кнтролните органи и по материали на ДАНС. Преписките, образувани по материали на ДАНС намаляват спрямо 2009 г. с 13,9 %. Аналогично е намалял и делът на образуваните ДП по материали на ДАНС - с 12,8 % от общия брой ДП и 1,0% от делата, образувани за тежки престъпления. От 279 преписки, получени от ДАНС, по 102 са образувани ДП. С 2,4 % е нараснал броят на преписките, образувани по сигнали от контролните органи. Независимо от лекия ръст и тук е налице спад с 9,5 % на образуваните ДП по тези преписки, което сочи за влошаване на качеството на изпратените материали ог контролните органи. Най-голям е броят на образуваните преписки по сигнали на НАП /717/ и на Агенция Митници /645/, което сочи за подобряване на взаимодействието им с Прокуратурата, в резултат на подписаните съвместни споразумения в тази насока.

Независимо от лекия ръст на сигналите на контролните органи, по-малкия брой образувани ДП по тях сочи за продължаващата тенденция, получените материали да са непълни и да не съдържат достатъчно конкретни данни за престъпления, въпреки възможностите, с които тези органи разполагат. Това налага, от своя страна прокурорите да извършват проверка на обстоятелства, които самите контролни органи биха могли да установят, съгласно компетентността си. Това допълнително натоварва прокурорите и създава понякога обективно необосновани обществени очаквания към Прокуратурата.
1.2. Досъдебно производство
1.2.1. Обобщени данни на Прокуратурата на РБ по видове досъдебни производства и съобразно систематиката на НК, вкл. по отношение пострадалите от престъпления. Срочност на разследването.

През отчетния период прокурорите са осъществявали наблюдение - ръководство и надзор по 307883 (354867 и 440693) ДП (незабавни, бързи и ДП, образувани по общия ред). В това число се включват и спрените в предходни години, както и прекратените по давност през отчетния период. На производство (без прекратените по давност) са били 216534 производства. Новообразуваните ДП през периода са 146588 (139894 и 131757), които съставляват 67,7% от разследваните дела.

Налице е тенденция, както за ръст на образуваните дела, така за значително увеличаване на броя дела, образувани за престъпления от особен обществен интерес - с 22,1%.

Въпреки увеличението с 4,8 % на новообразуваните ДП, се отчита намаление с 46984 на общо наблюдаваните дела в сравнение с предходната година. В тази насока се наблюдава трайна тенденция. През 2010 г. намалението е с 13,2% спрямо 2009 г. и намаление с 19,5% през 2009 г. спрямо 2008 г. Това се дължи на продължаващата дейност на Прокуратурата да ревизира и да се произнася по дела от предходни години, голяма част от които са спрени поради неразкриване на извършителя на престъплението. В резултат на активността на Прокуратурата в тази насока, в последните 4 години броят на прекратените по давност дела регулярно намалява, като през 2010 г. техния брой е 3 пъти по-малък спрямо този от 2007 г. Тази активност е насочена към овладяване на проблема със старите дела и най-вече недопускане в бъдеще на просрочие на дела и прекратяването им поради изтичане на давност за търсене на наказателна отговорност.

Намалението на наблюдаваните ДП е характерно за почти за всички органи, осъществяващи разследване:

• 
  разследващ полицай – 275572 (300411 и 343260),
  
• 
  следовател – 31646 (53867 и 88826),
  
• 
  прокурор – 665 (589 и 796).
  

С административното укрепване на разследващите органи, с измененията на НПК (в сила от 28.05.2010 г.) относно компетентността на следователите и предвидената възможност окръжния прокурор да възлага разследването на следователи по реда на чл. 194 ал.1 т.4 НПК, със сформирането на съвместни екипи на разследване с участие на представители на ДАНС, данъчни и митнически органи под ръководството на прокурори на местно ниво от компетентната първоинстанционна прокуратура, а на национално ниво - от ВКП, се очаква броят на разследваните от прокурор дела да намалеят значително. Това би дало възможност прокурорът да се съсредоточи изцяло в основната си функция на ръководство и контрол на разследването като наблюдаващ прокурор, което ще доведе и до повишаване на качеството и подобряване на срочността на самото разследване. Очаква се, с приетите през 2010 г. съшествени изменения в НПК да бъде преодолян в значителна степен и все още съществуващия прекален формализъм в наказателния процес, да се подобри срочността и качеството на разследването, а от тук да се повиши като цяло и неговата ефективност. Тъй като промяната на НПК в тази насока е в сила едва от 28.05.2010 г., поради сравнително краткия период от време не може да се направят обобщени и категорични изводи за резултатите в тази насока. Такива изводи биха могли да се направят в анализа на дейността на прокуратурата за 2011 г., когато ще може да се проследи и ефектът от изменението на НПК.

• 
  в 2-месечен срок – 111239 (112866 и 106648),
  
• 
  в 6-месечен срок – 42648 (40899 и 46913),
  
• 
  в срока, удължен от главния прокурор /до изменението на НПК ДВ бр.32/2010 г. в сила от 28.05.2010 г./ или от административния ръководител на горестоящата прокуратура – след 28.05.2010 г./ – 9145 (5002 и 5783).
  

По отношение на останалите висящи /на производство/ 50123 дела в края на периода, които съставляват 16,3% от общо наблюдаваните, се констатира положителна тенденция на намаляване на техния брой (52511 и 54418).

Териториалното разпределение на наблюдаваните ДП през годината съответства на регистрираната престъпност в съответните окръжни райони, както следва:

През отчетния период в районите на апелативните прокуратури в страната са образувани и наблюдавани 1045 (1263 и 1196) незабавни производства (НП), както следва: АП Пловдив – 342(541); АП Варна – 341(284); АП В. Търново – 164(239); АП София – 136(137); АП Бургас – 62(61); ВоАП – няма образувани НП. И през 2010 г. традиционно в пъти повече са образуваните НП за района на АП Пловдив и АП Варна, в сравнение със София и Бургас. Това се дължи на създадената добра координация и взаимодействие на прокуратурата и полицейските органи във Варна и Бургас. Въпреки това, данните сочат за значително намаляване на образуваните НП и в тези съдебни райони.

Незабавните производства съставляват едва 0,7 % от новообразуваните ДП за страната. В сравнение със същия период на 2009 г. се констатира намаление на образуваните НП със 17,3%. Причините за намалението са от обективен и субективен характер. Следва да се отбележи, че периметърът на приложение на този вид производство изначално e стеснен от нормативните изисквания по чл. 362 ал.1 НПК. От друга страна, поради изключително краткия законов срок за провеждане на разследването (3 дни), незабавното производство е трудно приложимо в случаите, изискващи събиране на доказателства чрез изготвяне на експертизи или чрез разпит на повече свидетели. Вярно е, че това производство позволява разследването да приключи в максимално къси срокове. Това обаче не винаги е възможно, поради спецификата на случаите. Интензивността на работа по тези дела е изключително голяма. Това, наред със значителната натовареност на прокурорите и разследващите органи също е причина, те да избягват този вид производства или да разпореждат, разследването им да продължи по общия ред.

Приключени от разследващите органи са 1025 (1232 и 1192) незабавни производства, в законоустановения срок: общо 1024 НП- 962 НП в 3-дневен срок; 62 НП в срок до 8 дни и 1 – над 8 дни. В края на годината са останали 2 неприключени НП при разследващ орган в сроковете, предвидени в НПК. Решени²² от прокурор са 951 (1163 и 1116 ) НП. От тях – 912 са внесени в съда и 37 са прекратени. По 90 дела прокурорът е разпоредил разследването да продължи по общия ред.

Следва да се отбележи, че нито едно от незабавните производства, не е внесено за разглеждане в съответния съд повече от един път, т.е. не е връщано от съда, което говори за повишеното качество на разследване.
Бързи производства (БП)

През 2010 г. в районите на апелативните прокуратури в страната са наблюдавани 10442 (11506 и 10155) бързи производства (БП). Новообразувани са 10271, които съставляват 7,0 % от всички новообразувани дела. Налице е намаление на образуваните БП с 9,5 %, в сравнение с 2009 г.

Има намаление с 15,7% на бързите производства, по които прокурорът е разпоредил, разследването да се извърши по общия ред – 3540 (4201 и 3540).

Териториално разпределение на БП по апелативни райони: АП София – 3778; АП Пловдив – 2821; АП В. Търново – 1678; АП Варна – 1243; АП Бургас – 919 дела; ВоАП – 3 БП.

Новообразуваните БП за отчетния период са 10271.

Разследването е приключено по 10045 БП:

• 
  в 7-дневен срок - 9377;
  
• 
  в срока, определен от прокурора – 662;
  
• 
  над 14 дни са приключени 6.
  

Общо решени от прокурор са БП 6792 (7271 и 6617). Срочност на решаване от прокурор:

• 
  в 3-дневен срок – 6739;
  
• 
  над този срок – 53 БП (СРП – 25, РП Бургас – 10, ОП Кюстендил – 7, РП Дулово – 8, ОП Благоевград – 1, РП М. Търново – 1, РП Исперих – 1).
  

Констатира се намаление и на решените НП и БП през годината - с 8,2%. докато през 2009 г. решените НП и БП са имали ръст от 9,1% спрямо 2008 г.

Процентът на решените НП и БП е 67,4% от общия им брой.

Макар да остава висок, относителния дял на внесените в съда прокурорски актове по НП и БП спрямо решените такива намалява – 86,4% (88,10% и 91,7%). Намалява и броят на НП и БП, по които прокурорите са разпоредили разследване по общия ред през годината – с 13,6%, докато през 2009 г. той е бил увеличен с 18,7% спрямо 2008 г. Намалението през 2010 г. се дължи на по-малкия брой образувани такива производства. Независимо от това, делът на НП и БП, по които прокурорите са разпоредили разследването да продължи по общия ред остава трайно над 30% от общия им брой. За 2010 г. те съставляват 31,6%, при 32,9% за 2009 г. и 31,2% за 2008 г.

Както при НП, така и при БП, основен проблем продължава да бъде действащата процесуална уредба, допускаща прилагане на общите правила по отношение и на тези производства. В същото време НП и БП предполагат значително по-висока интензивност на работа. Това обаче е проблем поради недостатъчния кадрови потенциал на разследващите полицаи, както и на значителната им натовареност. Сериозни затруднения разследващите органи изпитват и при изготвянето на експертизи, поради изключително кратките срокове, в които следва се приключи разследването. В тази насока е необходима допълнителна специализация и укрепване на кадровия капацитет на разследващите органи.

Провеждането на бързи и незабавни производства е предпоставка за изключително бързото осъждане на извършителите на престъпления. В много от случаите делата приключват със споразумение, като максимално се съкращава времето от извършване на престъплението до неговото санкциониране с краен съдебен осъдителен акт, което има и превантивен ефект по отношение на останалите граждани. Ето защо прокурорите и разследващите полицаи следва да продължат да подобряват взаимодействието си, с цел по-пълноценното използване на тези диференцирани процедури за разследване, когато действително са налице предвидените в закона условия за тяхното провеждане.

При досъдебните производства, разследвани по общия ред (ДПОР) е налице намаление с 13,4% на наблюдаваните и увеличение с 6,2% на новообразуваните:

• 
  наблюдавани - 300026 (346299 и 432882);
  
• 
  новообразувани – 135277 (127433 и 120725).
  

От разследващ полицай са разследвани 98,3% от новобразуваните ДПОР (132920), от следовател - 1,5% (2078) и от прокурор- 0,2% (279).

Териториално новообразуваните ДПОР се разпределят по апелативни райони, съответно: АП София – 57287, АП Пловдив – 25693, АП Варна – 19014, АП В.Търново – 16572, АП Бургас – 15836 и ВоАП – 875.

Общо разследваните от разследващ полицай ДПОР са 267715, при 291843 за 2009 г. и 343260 за 2008 г. Спрямо общо наблюдаваните такива производства те са 89,5 % и над 98 % от общо разследваните ДПОР. Тези данни определят разследващите полицаи като основните разследващи органи.

Общо разследвани от следовател са 31646 (53867 и 88826), което е 10,3% от всички наблюдавани ДПОР, в т.ч. и проверени и прекратени по давност, спрени в предходните години дела.

ДПОР, разследвани от прокурор, са общо 665 (589 и 796), или 0,2 % от общия брой на наблюдаваните дела.

Приключени са 157425 (165876 и 166953) ДПОР – 152154 (158113 и 147530) от разследващ полицай; 486 (448 и 555) от прокурор и 4785 (7315 и 18868) дела от следовател. До 2 месеца са приключени 100169 производства, до 6 месеца – 42648 производства и в срока, удължен от главния прокурор (а след 28.05.2010 г. от административния ръководител на горестоящата прокуратура) – 9145 производства.

Решени са 239815 ДПОР, от които в срок до 1 месец – 234145. Следователно висок е процентът (97,6%) на решените ДПОР от прокурорите в законоустановения едномесечен срок. По тях в съда са внесени 38888 прокурорски акта срещу 48004 обвиняеми лица; прекратени са 123081 (в т.ч. и 91349 прекратени по давност) и спрени - 75097 производства.

- Новообразуваните ДПОР трайно нарастват. Увеличението им през 2010 г. спрямо предходната година е с 6,2%. Увеличението през 2009 г. е с 5,6% спрямо 2008 г.

- Увеличава се броят на разследваните ДПОР от разследващ полицай. През 2010г. увеличението е с 6,1% спрямо 2009 г., а през 2009 г. увеличението е с 5,2% спрямо 2008г.

- Трайно висок е делът на разследваните ДПОР от разследващ полицай - 98,3% (98,3% и 98,6%) спрямо общия брой такива дела.

- Траен ръст на разследваните ДПОР от следовател - 6,7% спрямо 2009 г. Увеличението през 2009 г. спрямо 2008 г. е било значително по-голямо- 65,1%.

- Въпреки ръста на разследваните от следовател дела, делът им спрямо всички новообразувани ДПОР остава твърде нисък- 1,5% (1,5% и 1,0%).

- Броят на разследваните от прокурор ДПОР остава значително по-малък от този на делата, разследвани от разследващ полицай и следвател - 0,2% от новобразуваните ДПОР. Това е логично, тъй като основната функция на прокурора не е провеждането на разследване, а ръководство и надзор върху разследването. Въпреки това, през 2010 г. се отчита ръст с 38,1% на самостоятелните разследвания, извършени от прокурор спрямо 2009 г.