Дейност на Прокуратурата по гражданско-съдебния надзор

Б

Внесените в съда искове през отчетната година са по-малко спрямо 2009 г. с 32,7% и с 39,7% - спрямо 2008 г.

Предвид тенденцията на намаление на броя внесени искове в съда намалява и броят на уважените от съда искове – за 2010 г. с 33,1% спрямо 2009 г. и с 21,3% - спрямо 2008 г.

Висок обаче е процентът на уважените от съда искове - 65,5% (65,8%, 50,2%).

Ръстът спрямо 2009 г. е с 36,4% и спрямо 2008 г. – с 21,7%.

По данни на КУИППД относителният дял, както на производствата, така и на обезпечителните мерки и на внесените в съда искове за отнемане на имущество по уведомления на прокуратурите нараства постоянно през последните три години. През 2010г. Комисията е образувала 177 производства (155; 126), от които 82 по уведомления на прокуратурите в страната (55; 50). КУИППД е наложила 159 обезпечителни мерки (155; 122), от които 92 по уведомления от Прокуратурата (56; 44). Общият брой на внесените в съда искове за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност през 2010г. е 82 (79; 57), от които 35 (26;19) са по уведомления на прокуратурите в страната.

И

• 
  На основание по чл. 2, т. 2, пр.1 ЗОДОВ - обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е било оправдано е типичния случай. По заведените искови молби са би постановени 90 съдебни решения или най-голям дял от 54,0%;
  
• 
  На основание по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ - прекратено наказателно производство са постановени обезщетения по 55 броя граждански дела, като по 30 от делата наказателното производство е прекратено, поради това че деянието не е извършено от обвиненото лице, а по 17 – поради това че деянието не е престъпление. Останалите са случаите на образувано наказателно производство, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
  
• 
  На основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ – отменено задържане под стража, делата са 17.
  
• 
  Незначителен е броят на гражданските дела, по които прокуратурата на РБ е осъдена да заплати обезщетения за вреди в резултат на изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер /чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ/- по 4 дела.
  

По предявените изпълнителни листове по реда на чл.519, ал.2 ГПК, издадени на основание влезлите в сила през 2010 г. решения, с които е осъдена прокуратурата на основание чл.2 ЗОДОВ, са изплатени обезщетения в размер на 1 102 244 лв., от които 634 292 лв.- за неимуществени вреди, 33 655 – за имуществени вреди, лихви върху тези суми в общ размер на 400 894 лв. и сумата от 33 404 – разноски по делата. Изплатени са и обезщетения по депозирани изпълнителни листове през 2010 г., издадени на основание влезли в сила решения по ЗОДОВ от предходни години.

Във връзка с начислената лихва, е възможно размерът на получената лихва, върху присъденото обезщетение дори да надхвърли размера на самото обезщетение, тъй като не се предвиждат особени правила по отношение на погасителната давност. Този нецелян със закона резултат може да се елиминира по пътя на законодателна промяна.

7. 
   Административен надзор за законност
   

Специализацията по административния надзор за законност допринесе за по-висока резултатност в работата.

Отчетената средна натовареност в окръжните прокуратури и Софийската градска прокуратура е 343,4 (при 241,3 за 2009 г. и 302,1 за 2008 г.) административни дела за реално работилите по надзора прокурори през 2010 г. Налице е увеличение с 42,4 % по този показател за работата на прокурорите по административно-съдебния надзор.

Прокурорите от териториалните прокуратури са участвали през 2010 г. в съдебни заседания по 28 049 (24 229; 33 536) административни дела. По 14 658 (14 404, 16 755) дела участието им е било задължително по закон, а по 13 391 (9 825, 16 781) дела те са участвали по преценка, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. Налице е увеличение с 15,8% на общия брой на делата, по които са участвали прокурори от териториалните прокуратури. То се дължи главно на нарастването с 36,3% спрямо предходната 2009 г. на броя на делата, по които прокурорите са участвали по преценка.
Надзор за законност, защита на обществения интерес и правата на гражданите

През отчетния период са проверени общо 201 515 административни акта от прокурорите по надзора за законност. През 2009 г. проверените административни актове са били 110 505, а през 2008 г. – 100 623. Увеличението на проверените административни актове през 2010 г. спрямо 2009 г. е 82 %, а спрямо 2008 г. е 100 %. Тази статистика налага извода за трайна тенденция на значително нарастване на броя на проверяваните административни актове, което е резултат от повишаване на активността на прокурорите, работещи по надзора за законност.

При проверките са били установени 5 986 закононарушения – над три пъти и половина повече от установените през всяка от предишните две години (1 649; 1656). Това е показател за по-добрата специализация на прокурорите по надзора, която безспорно води до по-висока резултатност в работата.

Над два пъти в сравнение с предходните две години, е нараснал броят (общо 3 807) на извършените лични проверки по реда на т.2 на чл.145, ал.1 от ЗСВ. За сравнение, по този способ през 2009 г. са извършени 1 632 проверки, а през 2008 г. – 1 735 проверки.

Показател за ефективността от работата по надзора за законност е нарасналият с 34.3 % брой на образуваните досъдебни производства, след проверки по посочения надзор – 708 досъдебни производства са образувани през отчетния период, при 527 за 2009 г. и 281 за 2008 г.
1.1.11. Международно правно сътрудничество
Увеличен е броят на входящите молби за правна помощ – 503 при 355 за 2009 г. От тях от държави-членки на ЕС – 203 бр. /162 за 2009 г./.

Ръст бележи и броят на входящите молби за трансфер на производства по наказателни дела - 27 при 22 за 2009 г.

Предприети са действия и мерки за подобряване качеството на изготвяните молби за правна помощ за чужбина, чрез засилване на контакта на прокурорите от ВКП с наблюдаващите прокурори от съответните първоинстанционни прокуратури, както и укрепването на сътрудничеството и взаимодействието между прокурорите от Националната прокурорска мрежа в областта на международното правно сътрудничество.

През 2010 г. са създадени 3 съвместни екипа за разследване /СЕР/, като е започнала подготовката за сключване на споразумения за създаване на няколко нови екипа. Изготвена е била 1 МПП за трансгранично наблюдение, както и 1 МПП за внедряване на агент под прикритие.

През 2010 г., са образувани общо 21 екстрадиционни преписки – от тях от България – 20 и от други държави – 1. През 2010 г. са приключени 12 с фактическо предаване /приемане/.

Обявените лица за международно издирване по каналите на МВР - Дирекция „МОПС” през отчетния период са 43.

През 2010 г. са образувани 74 за трансфер на български граждани, осъдени в чужда държава. Приключени са 13 с фактическо предаване на осъдения. По молби на граждани на чужда държава осъдени в Р България, са образувани 5 бр. преписки.

Производствата по издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) за 2010 г. са 287 или с 10 повече от 2009 г. От тях по ЕЗА, издадени от Р България - 177, при 164 за 2009 г.

Осъществявана е координация с всички органи, имащи задължение в изпълнителната част на процедурата по ЕЗА и съответно хармонизиране на действията на тези органи в целия изпълнителен процес - Дирекция „Международно оперативно полицейско сътрудничество” при Министерство на вътрешните работи и Главна дирекция „Охрана” при Министерство на правосъдието. Проведени са срещи с представители на двете ведомства, с цел преодоляване на възникналите проблеми, като например - с участието на задграничните представители на МВР в извършваните в чужбина фактически предавания на лица по искане на български съдебни органи.

За периода след 05.11.2010 г. – датата на техническото присъединяване на Р България към Шенгенската информационна система е налице увеличение на задържаните лица в изпълнение на сигнали за издирване въз основа на ЕЗА. Само за два месеца до края на 2010 г., те са 58, което от своя страна води до увеличение и на броя на образуваните производства.

Активизирано е международното сътрудничество, чрез използване на възможностите за съдействие по линия на Евроджъст и Европейската съдебна мрежа (ЕСМ). Утвърди се ролята на националния представител в Евроджъст.

През годината са отправени 37 искания за съдействието на Евроджъст от прокуратурите в страната, от които с най-голям относителен дял са исканията за съдействие/съответно регистрираните казуси/ от СГП 8 казуса, от ОП Бургас 7 казуса, от ВКП 6 казуса, от СРП 4 казуса. Искания за съдействие са отправяни и от 17 окръжни и районни прокуратури в страната. От страна на съдилищата в страната през 2010 г. са отправени 18 искания за съдействие, в това число и молби за правна помощ в съдебната фаза на наказателните производства, което съставлява повече от 30% от откритите казуси. Един казус е открит в Евроджъст по искане на МВР и същия е довел до съставянето на съвместен екип за разследване.

Срещу България в Евроджъст през годината са открити само 3 казуса, отнасящи се до Европейска заповед за арест. Казусите са открити от Франция (1),Холандия (1) и Чехия (1).

Съотношението на броя на казусите, открити в Евроджъст от и срещу България /17-3/, по отношение на правни проблеми, свързани с изпълнение на ЕЗА сочат, че се запазва тенденцията, българските съдебни власти да ползват Евроджъст като канал за бързо получаване на необходимата информация или решаване на правни проблеми във връзка с изпълнението на ЕЗА, тъй като същия брой случаи на ЕЗА са били регистрирани в Евроджъст по искане на българските власти и през 2009 г.

Независимо, че не е отказало съдействие на български съдебен орган, българското национално бюро насърчава във всички случаи, където това е подходящо, осъществяването на директен контакт на българските съдебни власти със съответните власти на кореспондиращата държава-член на ЕС/издаваща или замолена/, използването на сайта на ЕСМ по наказателни дела и на контактните точки на прокуратурата в ЕСМ. Същевременно в случаите, когато е необходима координация на следствени действия с изпълнение на ЕЗА, практиката показва, че координацията е уместно да се осъществява от Евроджъст. Подобна координация чрез Евроджъст доведе до успешни съвместни следствени действия на Франция и България, съчетани с изпълнение на ЕЗА и последващо сключване на споразумение за съвместен екип за разследване, който продължи да действа и през 2010 г. Евроджъст създаде център за координация на следствени действия в реално време, в това число и чрез видеоконферентна връзка, който вече започна работа и даде в началото на м.февруари 2011 г. конкретни резултати по казус, който не е свързан с България.
1.1.12. Административно-контролна дейност. Наложени наказания на магистрати.
Отдел Инспекторат на ВКП е извършил проверки по 1670 преписки, образувани по сигнали срещу действия на магистрати, като по 79 преписки са установени данни за извършени дисциплинарни нарушения, а по 6 от преписките са установени данни за извършени престъпления, съответно от 1 съдия, 2 прокурори и 3 следователи.

В резултат на извършените инспекторски проверки в системата на прокуратурата са наложени 26 дисциплинарни наказания, по отношение на 19 прокурора и 7 следователи.

Извършените проверки от инспекторските звена на апелативните прокуратури са 190, от които – АП Бургас – 29 проверки; АП Варна- 36; ВоАП – 3; АП В.Търново – 34; АП Пловдив – 38 и АП София – 50.

Отдел Инспекторат на ВКП е извършил две комплексни ревизии - на АП Варна и АП Бургас, както и тематична и контролна проверки на дейността на ОП Плевен за дейността й в периода 2007 г. - 2009 г.

Качеството, периодичността и отчетността на контролната дейност в прокуратурата е от съществено значение за ефективността в противодействието на вътрешната корупция.

В съда са внесени 8 дела с обвинителен акт срещу 8 магистрати, съответно срещу 2 прокурори, 2 следователи и 4 съдии.

Осъдени с влезли в сила присъди са 4 магистрати – 2 следователи и 2 съдии.

Оправдани са също 4 магистрати – 2 прокурори и 2 следователи.

2. 
   Предприети конкретни мерки¹⁶
   

За отстраняване на констатираните от предходната отчетна година проблеми, вкл. за уеднаквяване на противоречива прокурорска и съдебна практика, след съответно анализиране и обсъждане с ръководството на Прокуратурата, се предприеха конкретни действия и се изгради комплекс от мерки от наша компетентност. Административните ръководители по места са издавали съответните организационни актове в изпълнение на взетите мерки, както и по своя инициатива са въвеждали успешни контролни практики.

• 
  Относно подобряване на съвместната дейност на Прокуратурата и МВР по досъдебните производства при обмен на данни по преписките и делата (писмо изх. № 32/21.01.2010 г. от главния прокурор до министъра на вътрешните работи).
  
  • 
    При изпращане на преписки и досъдебни производства от структурите на МВР в прокуратурите да се прилага опис на съдържащите се документи и веществени доказателства – описани по вид, количество и специфични белези;
    
  • 
    При изготвяне на уведомление до прокуратурите за започнато досъдебно производство срещу известен извършител или при изготвяне на справки за извършени проверки- да се посочва ЕГН или личен номер на чужденец на лицата, срещу които е започнато или следва да се образува досъдебно производство.
    
  • 
    Извършване и прилагане на справка от информационните масиви на МВР за образувани срещу лицата други производства;
    
  • 
    За непълнолетни извършители на престъпления – към преписките и делата да се прилага справка от детска педагогическа стая.
    
  • 
    Копие от постановлението за привличане на обвиняем да се изпраща на прокурора с оглед осъществяване на по-ефективен контрол по чл. 219 ал.1 и 2 от НПК и за поддържане на регистъра за лица с образувани наказателни производства.
    

• 
  За повишаване ролята на вътрешния контрол в системата на Прокуратурата - Методически указания за контрол в системата на Прокуратурата на Република България от 26 май 2010 г. утвърдени със заповед № 1692/26.05.2010 г. На база законовата регламентация с разпоредбата на чл. 142, ал.1 от ЗСВ са дадени указания относно осъществяване на контролната дейност от отдел „Инспекторат” във ВКП и от апелативните и окръжните прокуратури спрямо по-ниските по степен прокуратури. Очертан е предметът на контролната дейност - изпълнението на основните направления и задачи в работата на прокуратурата като цяло и на отделните нейни звена, тяхното планиране, срочно и качествено изпълнение. Конкретизирани са задачите и формите на контрол, плануването и реда за осъществяване.
  

• 
  За оптимизиране дейността по осъществяване на контрол от ВКП за констатиране на неизпълнение на служебни задължения и престъпления, извършени от магистрати - Методически указания относно дейността на прокурорите от отдел „Инспекторат" при ВКП от 26 май 2010 г. по възлагане, извършване и приключване на проверки, с оглед данни за нарушения на служебни задължения от прокурори и следователи, и престъпления извършени от магистрати. Указанията подпомагат работата на прокурорите от отдел „Инспекторат” във ВКП и конкретизират дейността на секторите при извършване на проверките, като в тази връзка подпомагат координацията с МВР, ДА „НС” и прокуратурите. Регламентиран е и реда за уведомяване на проверявания магистрат за резултата от проверката, отдел „Административен”, ресорния заместник на главния прокурор и на главния прокурор, а така също и компетентната прокуратура – Софийска градска прокуратура - при данни за извършено престъпление, респ. съответния административен ръководител – при данни за извършено дисциплинарно нарушение.
  

• 
  За уеднаквяване и недопускане на противоречива прокурорска практика по приложението на НПК (ЗИД НПК – ДВ, бр. 32/27.04.2010 г.):.
  

№ 9371/15.06.2010 г. и № 261/12.07.2010 г. – на главния прокурор и № 8671/2.06.2010 г. на заместника на главния прокурор при ВКП – г-н В. Първанов, относно разследващата компетентност на органите на досъдебното производство и запазване процесуалната стойност на доказателствата при промяна на компетентността, по приложението на чл. 234 ВПК за изчисляване на сроковете за разследване при прекратяване или спиране на наказателното производство в досъдебната фаза; за подобряване организацията на дейността по удължаване срока на разследване по чл. 234, ал. 2 и ал. 3 НПК; относно мнението на разследващия орган по чл. 235 НПК и правомощията на прокурора в тази връзка, както и по приложението чл. 249, ал.3 от НПК – обсъждане протестирането при връщането на делото за доразследване от съда с административния ръководител с цел недопускане на необосновано протестиране, респ. незабавно започване на разследването при констатиране на действително допуснати нарушения.

• 
  Относно необходимостта от активизиране дейността на Прокуратурата за налагане на имуществени санкции на ЮЛ, когато са се обогатили от престъпления, извършени от техни представители, по сигнал на Инспектората към ВСС.
  

• 
  Относно уеднаквяване на противоречива прокурорска практика по досъдебните производства за престъпно съвокупление и незаконно съжителство, по сигнал на Агенцията за закрила на детето.
  

• 
  За уеднаквяване на противоречива прокурорска практика по прилагането на Закона за електронните съобщения - Указания за прилагането на Закона за електронните съобщения за нуждите на досъдебното производство (№ 3255/13.07.2010 г.) Указва се реда, по който прокурорите и разследващите органи изискват данни от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги по Закона за електронните съобщения (ЗЕС), за нуждите на досъдебното производство. Направени са разяснения относно правното основание за изискване на данни по ЗЕС - разпоредбата на чл. 159, ал.1 от НПК, във вр. с чл. 250в ал.4 от ЗЕС, по силата на която операторите са длъжни по искане на органите на досъдебното производство – в случая на прокурора да предоставят намиращите се у тях трафични данни. Определен и обхвата на искането до операторите по чл. 159 ал.1 от НПК – извън посочените в чл. 250а ЗЕС - всички относими предмети, книжа, компютърни информационни данни. Не се изисква разрешение от съдия. Определени са реквизитите на искането и е посочен изрично редът и органът за уведомяване при отказ – Комисията за регулиране на съобщенията, респ. след отказ - за извършване на претърсване и изземване. Отграничени са случаите и реда, по който се иска информация относно съдържанието на проведените разговори, а именно - по реда на ЗСРС.
  

• 
  Относно дейността на прокуратурата по сигналите за нарушения при разпореждане с имоти общинска собственост (№ И-20/27.05.2010 г.) - Указание за извършване на проверки за законност относно спазването на разпоредбите на Закона за общинската собственост /ЗОС/, регламентиращи разпореждането с имоти – общинска собственост и по-конкретно – продажбите, замените и възмездното или безвъзмездно учредяване на право на строеж върху имоти – частна общинска собственост. Контролът при извършване на проверката е възложен на административните ръководители – окръжни прокурори на окръжните прокуратури в страната и градския прокурор, като обобщените справки за допуснатите закононарушения и предприетите мерки се изпращат във Върховната административна прокуратура.
  

• 
  
  Изтегляне 6.92 Mb.
  
  Сподели с приятели: