Д о к л а д за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията

3.1.2. Човешки ресурси

През 2006 г. осигуреността с лекари спрямо 2005г. остава на едно и също ниво – съответно 366‰оо и 368%ooo (ЕС-315‰оо) и за лекари по дентална медицина – съответно 85%ooo и 84%ooo (ЕС-61%ooo)³⁶. През 2007 г. осигуреността с лекари е 365 ‰оо, а с лекари по дентална медицина - 84%ooo .

Съществуват обаче значителни междурегионални различия и през 2007 г. в осигуреността: с лекари - от 471%ооо в София-град до 238%ooo в Разград; с лекари по дентална медицина – от 128%ооо в Пловдив до 46%ооо за Търговище. През 2006 г. от всички лекари 46.6% работят в лечебни лечебни заведения за болнична помощ и 41.7% - в извънболничната помощ. В същото време следва да се отбележи, че има лекари, които работят едновременно в лечебни заведения за болнична и за извънболнична помощ.³⁷ Установява се тенденция за намаляване на специалистите по: анестезиология и интензивно лечение, педиатрия, нефрология, акушерство и гинекология, ушни, носни и гърлени болести, психиатрия, рентгенология, клинична лаборатория, спешна медицина и епидемиология и инфекциозни болести. Придобиването на специалност поради редица финансови и организационни проблеми трудно се реализира.

Броят на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) нараства от 5146 през 2000 г. на 5308 през 2004 г., което представлява 18,7% от всички лекари (29% за ЕС). Осигуреността на населението у нас с ОПЛ през 2004 г. е 69‰ оо и е по-ниска от тази за ЕС (99‰оо). Съгласно Европейската база данни на СЗО, показателят през 2006 г е 67‰оо (ЕС – 98‰оо) ³⁸ , при запазени значителни териториални различия – от 90.9‰оо за област Плевен до 55.4‰оо за Тъговище. В същото време относителният дял на ОПЛ със специалност “обща медицина” е само 1.7%.

През 2006 г. най-висока е осигуреността в страната със специалисти по вътрешни болести (56%ооо), а през 2007 г. е 43.5%ооо. Осигуреността с хирурзи през 2006 г. е 35‰оо, а през 2007 г. – 20.4‰оо и е по-ниска от тази в ЕС -151.3‰оо (2004 г.), но в тази група за страните от ЕС са включени общи хирурзи, неврохирурзи, пластични хирурзи, други хирурзи, анестезиолози и др.. Осигуреността с акушер-гинеколози (18‰оо през 2006 г. и 17.5‰оо през 2007 г.) и педиатри (19‰оо през 2006 г. и 19.1‰оо през 2007 г.) е по-висока от тази в ЕС (съответно 13.7‰оо и 14.2‰ оо)³⁹.

Специалистите в областта на общественото здравеопазване са представени основно от структурите на РИОКОЗ и са сравнително равномерно териториално разпределени. В областите Монтана, Хасково, Русе, Бургас, Враца в мрежата на РИОКОЗ се установява значително по-нисък от средния за страната относителен дял на специалистите с висше медицинско образование и придобита специалност. Общият брой на работещите в различните ведомства в областта на общественото здравеопазване е значителен – 20613 (2006 г.), при наличие на широк спектър от специалисти. Преобладаването на специалисти с висше медицинско образование, тясната специализация в областта на 13 медицински специалности (комунална хигиена, обща хигиена, хигиена на детската и юношеска възраст, токсикология, микробиология и др.), широкият спектър на специалистите с немедицинско образование (химици, физици, инженери, биолози, социолози, юристи, архитекти, ветиринарни лекари, зоотехници, агрономи, икономисти) позволява пълноценно да се покрият сферите на дейност на общественото здравеопазване. Положително влияние оказва възможността за обучение по въпросите на общественото здраве във висшите медицински училища⁴⁰.

Осигуреността с фармацевти през 2004 г. е 39.9‰оо и е по-ниска с 48.8% в сравнение със съответния показател за ЕС (77.9‰оо).

Проследена в динамика, осигуреността на населението с медицински сестри, помощник-фармацевти, зъботехници и фелдшери бележи тенденция за намаление. Въпреки,че през 2005 г. (404%ooo) и 2006 г. (412%ooo) и 2007 г. ( 422%ooo) се установява известно нарастване на осигуреността с медицински сестри, тя остава значително по-ниска от средната за ЕС (съответно 736%ooo и 742 %ooo). Териториалните диспропорции се запазват и през 2007 г. – от 495%ooo за Стара Загора до 295%ooo за Перник. Съотношението лекари/медицински сестри е 1:1.16 (ЕС - 1:2.26), което се отразява негативно на качеството на здравните грижи. В същото време осигуреността с акушерки у нас е 45‰оо, което е 1.3 пъти по-високо от това в ЕС (36‰oo). В лечебни заведения за болнична помощ през 2006 г. работят съответно: 80.6% от акушерките, 64.2% от медицинските сестри, 59.9% от медицинските лаборанти, 65.5% от рентгеновите лаборанти и 68.4% от рехабилитаторите.⁴¹

Подготовката на медицинските кадри е основен въпрос, от който зависи осигуряването на достъпа до медицинска помощ и нейното качество. При новите условия - членството ни в ЕС, свързано със свободно движение на професионалисти, съществува реална опасност от намаляване на техния брой (лекари, медицински сестри и др.).

През 2005 и 2006 г. се извършват важни промени в нормативните документи, отнасящи се до медицинското образование. Приети са редица наредби за: признаване на професионална квалификация по медицинска професия и на специализация в областта на здравеопазването; придобиване на специалност в системата на здравеопазването; единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „Медицина”, „Дентална медицина”, „Фармация” за образователно-квалификационна степен „Магистър”; единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „Медицинска сестра” и „Акушерка” за образователно-квалификационна степен „Бакалавър”; Единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Управление на здравните грижи” за образователно-квалификационните степени „Магистър” и „Бакалавър” от професионално направление „Обществено здраве”.

Анализът на приема на студентите през учебните години 2004/2005 и 2005/2006 показва значително намаление на приема на лекарите по дентална медицина и увеличение на приема на фармацевтите и помощник-фармацевтите, а при дипломираните през последната година се наблюдава увеличение на броя при фармацевтите, акушерките, рехабилитаторите, санитарните инспектори, зъботехниците и намаление на помощник-фармацевтите.

Планирането на студентския прием, както и следдипломното обучение трябва да се подчиняват на резултатите от анализа на реалните потребности за страната. Налага се разработването на цялостна стратегия за развитие на човешките ресурси в здравеопазването, съобразена с високите изисквания за качество и в съответствие с европейските стандарти.

Проблемите на човешките ресурси в здравеопазването са свързани главно с регионалните диспропорции, пораждащи неравенства в достъпа до медицинска помощ. Ниската осигуреност с медицински сестри и неблагоприятното съотношение между медицински сестри и лекари създава проблеми при правилното организиране на предоставянето на медицинската помощ. Тенденцията за намаляване на специалистите по някои специалности (анестезиология и интензивно лечение, педиатрия, нефрология, акушерство и гинекология, инфекциозни болести и др.) може да се задълбочи поради намаления прием на студенти в медицинските университети, което наред с очакваната емиграция, може да доведе до недостиг на кадри. Съществуващите финансови и организационни трудности при придобиване на специалност и продължаващо обучение и неадекватно ниското заплащане на труда, са определена заплаха за развитието на човешките ресурси.
Насоките за подобряване на състоянието на човешките ресурси включват редица дейности, по-важните от които са :

• 
  Създаване на предвидените в Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина регистри на всички медицински специалисти в страната и оценка на наличните и необходимите човешки ресурси по категории, специалности и възрастови групи.
  
• 
  Подобряване осигуреността на населението с лекари и друг медицински персонал и намаляване на териториалните различия.в съответствие със стандартите на ЕС.
  
• 
  Развитие и усъвършенстване на системата за следдипломно обучение на медицинските и немедицински специалисти в системата на здравеопазването с акцент върху квалификацията на ОПЛ и административно-управленския персонал.
  
• 
  Увеличаване на приема на специалисти по здравни грижи и предоставяне на стимули за образование на сестринския персонал.