Д-р рос кембъл

Сляпа ли е любовта?

Мислейки за растящия брой разводи, трудно е да осъз­наем, че всъщност всеки брак започва с големи надежди, очаквания, любов и прекрасни чувства между младите. Обикновено всичко изглежда чудесно, светът е прекрасен! Бракът на Джон и Ивон бе започнал по същия начин. Каква поразителна промяна! Какво се бе случило?

Един от факторите е липса на зрялост. Но какво значи това? То е свързано с възрастта, но не винаги. В обсега на този конкретен проблем липсата на зрялост може да се определи като неспособност да допуснем (или да търпим) многозначността на ниво съзнание. А тази многозначност означава просто да изпитваш противоположни или объркани чувства към един и същ човек.

Това обяснява фразата: „Любовта е сляпа.” Когато сме влюбени за първи път, през първите седмици или месеци след нашата сватба, ние възприемаме любимия си като съвършен и не можем да си позволим неприятни чувства към него. Затова сподавяме (отхвърляме, пренебрегваме) всяко нещо, което не харесваме у партньора си. Така осъз­наваме само добрите му страни, забравяйки за неща като несъвършена фигура или физика, прекалена бъбривост или мълчаливост, склонност към напълняване или слабеене, прекалена оживеност, изолираност, мрачно настроение, липса на способности в областта на спорта, музиката, изкуството, шиенето и готвенето.

Първоначално това пренебрегване на нежеланите страни от характера на нашия партньор има положителен резултат. Живеейки с него/нея ден след ден, месец след месец, ние откриваме нови неща у партньора си. Някои са добри, а – други не съвсем. Някои дори ни възмущават. Но тъй като сме свикнали да потискаме неприятните черти в подсъзнанието си, ние продължаваме да виждаме любимия като почти съвършен модел и всичко е наред.

Има един проблем. Не можем да ги потискаме вечно. Един ден ще достигнат точката на насищане. Това може да стане след дни или след години. Това зависи:

1. 
   от нашата способност да потискаме, отхвърляме и пренебрегваме неприятните страни и
   
2. 
   от степента на нашата зрялост, а именно, от способността ни да се справяме със смесени­те чувства.
   

А това може да стане бързо. Преди два месеца Джон е виждал Ивон като символ на съвършенството. Сега той едва я понася. Ивон си беше същата. Само неговото възприятие за нея се беше променило.

Как да се справим е този общ проблем, който разяжда нашата социална структура и подкопава националните ко­рени? както обикновено, лесно е да се даде отговор, но е трудно да се направи. Първо, ние трябва да осъзнаем, че никой не е съвършен. Това е удивително. Ние го чуваме всеки ден, но не му вярваме. Играейки на криеница, ние демонстри­раме, че искаме и очакваме любимите ни да са съвършени.

Второ, добре е постоянно да си припомняме добрите и лошите страни на партньора си. Аз трябва да осъзная и да не забравям, че жена ми притежава качества, за които съм благодарен, и качества, които бих желал да се променят – тя е като всички други жени. Необходимо ми е много време, за да се науча да мисля за добрите й черти в моменти, когато съм разочарован от нея.

Трето, трябва да се научим да приемаме партньорите си такива, каквито са, заедно с недостатъците им. Веро­ятността чрез развод и друг брак да си решите проблема и да намерите по-добър партньор е много малка, особено като се имат предвид вината и други­те проблеми, възникващи при подобни действия. Запомне­те, че вашият съпруг или съпруга са наистина незаменими.

Безусловна любов

Това ясно изявление ни насочва към основата на всички любовни взаимоотношения. Тайната тук може да бъде на­речена „безусловна любов”, независеща от неща като засл­уги, възраст, тегло, грешки и т.н. на партньора. Този вид любов казва: „Аз обичам жена си, независимо каква е. Независимо какво прави, как изглежда или какво казва. Винаги ще я обичам.” Да, безусловната любов е един идеал и не може да се достигне изцяло, но колкото повече се доближавам до нея, толкова повече жена ми ще става съвър­шена чрез него, който ни е възлюбил. И колкото повече тя се променя според неговия образ, толкова по-прекрасна ще бъде за мене, а аз самият – по-доволен от нея.

Това ни води към края на дискусията ни за брака. Ние засегнахме само някои въпроси, но по тази тема има много чудесни книги. А сега нека се върнем съм най-важната си задача – да се научим как да обичаме детето.

Изследвайки света на детето, трябва да запомним, че брачните отношения безспорно остават най-важната връз­ка в семейството. Нейното влияние върху живота на дете­то е огромно.

Ще потвърдя това с пример от моята практика, зася­гащ едно християнско семейство. Родителите доведоха 15-годишната си дъщеря Дженифър, която беше имала сексуална връзка и бе забременяла. Детето беше чудесно, с прекрасна душевност. Беше надарено в много отношения. Дженифър имаше силно, здраво и топло общение с баща си – нещо рядко срещано днес. Връзката с майка й също изглеждаше здрава. Първо, бях смаян от начина. Който Джени­фър бе избрала да бъде въвлечена в сексуална връзка. Тя не изпитваше особени чувства, нито бе особено загрижена за момчето, което бе баща на детето. Темпераментът й не беше такъв, че безразсъдно да търси мъжко внимание. Дже­нифър беше възпитано, услужливо дете, лесно за отглеждане. Тогава защо бе забременяла внезапно? Бях озадачен.

След това видях родителите заедно и поотделно. Сигу­рно се досещате. Те имаха семейни конфликти, умело скривани от другите. Тези кавги бяха отдавнашни, но в продъл­жение на години семейството бе съумявало да остане ста­билно. И Дженифър винаги се бе радвала на близко общение с баща си. Но детето растяло и с него растяла и ревността на майката. Въпреки ревността си обаче майката поддържала нормални отношения с Дженифър.

После Дженифър навлязла в пубертета. Тъй като физиката й започнала да се променя и да става все по-женствена, ревността на майка й растяла. Чрез различни безсловесни форми на общуване (които ще разгледаме по-късно) майката ясно и ярко предала посланието си на Дженифър. Посла­нието гласяло, че сега Дженифър е жена, която може да се грижи за собствените си емоционални нужди, особено за вниманието от страна на мъжете. както много момичета на тази възраст, Дженифър се опитала да замести бащи­ната си любов с вниманието на момчетата, нейни връстни­ци. Дженифър действала съгласно подсъзнателните, безс­ловесни инструкции на майка си.

Майка й предавала собствената си нещастна семейна ситуация, която се отразявала в бедния сексуален живот със съпруга й. Тя била наясно и с близките отношения между Дженифър и баща й. Но не съзнавала силата на рев­ността си към Дженифър. Не съзнавала и ролята си в сексуалните действия на дъщеря си.

В случаи като този е безполезно и много по-болезнено да конфронтираш всеки човек (тук – особено майката), изтъквайки грешката му. Дори когато оплакването на пръв поглед се отнася за поведението на детето, всъщност проблемът се корени в брачните взаимоотношения. За да помогне на това семейство по най-подкрепящия, любящ, съчувстващ начин, терапевтът трябва да помогне на ро­дителите за тяхната брачна връзка, а не да фокусира вни­манието си върху техните грешки и да ги осъжда за тях. Той трябва да помоли Божието опрощение, което да ги освободи от действителната им вина. Когато брачната връзка е възстановена и вината е отстранена, проблемно­то отношение майка-дете може да бъде коригирано.

Тази илюстрация трябваше да покаже колко е важно за детето брачното единство. колкото по-силна и здрава е връзката ви, толкова по-малко ще са и проблемите ви Като родители. Информацията в тази книга ще бъде наистина полезна. Когато се приложи на практика.

Нека сега да разгледаме втората по важност връзка в семейството.

3