Д-р Росен Цонев, н с. Чавдар Гусев Описание на целите на изследването и използваната методика


ОЦЕНКА НА ПРИРОДОЗАЩИТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА МЕСТООБИТАНИЕ 62С0* ПОДТИП 2



страница2/5
Дата26.08.2016
Размер0.78 Mb.
#7338
1   2   3   4   5

ОЦЕНКА НА ПРИРОДОЗАЩИТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА МЕСТООБИТАНИЕ 62С0* ПОДТИП 2


Параметри

Мерна единица/праг за БПС при оценяване състоянието на отделни части/полигони на зоната

Благоприятно състояние в зоната

Неблагоприятно – незадоволително състояние в зоната

Неблагоприятно – лошо състояние в зоната

Критерий 1. Площ в границите на зоната

Параметър 1.1. Заемана площ от природното местообитание в обхвата на зоната

Хектари







Намаляване еквивалентно на загуба повече от 1% на година за даден период ИЛИ повече от 10% по малка от референтната площ за зоната


Критерий 2. Структури и функции

Параметър 2.1. Нефрагментиран* екотон на местообитанието

% от дължината спрямо целия екотон на местообитанието в зоната







Намаляване на нефрагментираните екотони с повече от 1% на година за даден период

Параметър 2.2. Фрагментация в рамките на местообитанието *

Липса на фрагментиране на местообитанието в полигона







Силна фрагментация от съществуваща и новоизграждаща се инфраструктура

Параметър 2.3. Доминиращи видове *


Доминира Stipa lessingiana, а Festuca valesiaca е втори доминиращ вид







В 50% от запазената площ на местообитанието, видовата комбинация е друга.

Параметър 2.4. Сумарно проективно покритие на ценозите

Между 80% и 100% проективно покритие за полигона

В 90% от запазените полигони с местообитанието проективното покритие е между 80 и 100%.

-

-

Параметър 2.5. Типични видове растения

Типичност на местообитанието по отношение на посочените видове * в полигона (минимална оптимална площ 0.1 ха )




Типичната комбинация от видове в 50% от площитес местообитанието Stipa lessingiana, Festuca valesiaca, Achillea clypeolata, Koeleria brevis, Artemisia pedemontana, Scutellaria orientalis, Cerastium bulgaricum, Chamaecytisus jankae, Centaurea caliacrae, Ruta graveolens, Seseli tortuosum, Gypsophila glomerata, Convolvulus cantabricus, Rhodax canus, Inula oculus-christi, Tanacetum millefolium, Euphorbia myrsinites, Euphorbia nicaensis subsp. candilathri, Helianthemum salicifolium, Scandix australis, Potentilla bornmuelleri, Paeonia tenuifolia, Iris pumila, Valerianella pumila, Adonis vernalis, Adonis flammea, Asphodeline lutea, Bellevalia cilliata, Avena eriantha, Аgropyron cristatum subsp. brandzae, Thymus zygoides, Satureja coerulea, Dianthus pseudoarmeria, Cephalaria uralensis.


-

Параметър 2.6.

Слаба рудерализация на местообитанието, *




Рудералните видове не формират самостоятелни ценози в полигона, но могат да участват под 10% от сумарното прокетивно покритие на фитоценозата







Силна рудерлизация – наличие на рудерали на повече от 50% от площите покрити с местообитанието

Параметър2.7.

Наличие на инвазивни видове *




По малко от 1% проективно покритие за полигона




Наличие на инвазивни видове в повече от 30% от площите покрити с местообитанието




Параметър 2.8.

Съобщества на Asphodeline lutea



Съобществаta на Asphodeline lutea не покриват повече от 30% от площта на полигона, заето от местообитанието

Около 90% от полигоните заети с местообитанието няма повече от 30% съобщества на Asphodeline lutea

-

-

Цялостна оценка по Критерий 2







Неблагоприятно – лошо състояние в зоната

Критерий 3. Бъдещи перспективи (заплахи и влияния)

Параметър 3.1.

Интензивност на пашата във всяко находище



Между 10 и 20 броя едър рогат добитък или 20 и 40 дребен рогат добитък за 6-10 категория пасища

.

Пашата е с умерена активност

-

Параметър 3.2.

Използване на торове и пестициди, както и почвени замърсители близо до полигона




Не се ползват в полигона в рамките на периода за оценка и не се отчита наличие на замърсители, които биха могли да се акумулират в почвата на разстояние по-малко от 100 м от полигона




Недостатъчна информация





Цялостна оценка по Критерий 3




Неблагоприятно незадоволително състояние в зоната




Обща оценка по трите критерия на БПС на типа природно местообитание за зоната:







Неблагоприятно – лошо състояние в зоната


Обща оценка – неблагоприятно лошо състояние, заради значителна загуба на площ в зоната (13.2%), фрагментация, загуба на екотон, рудерализация.
61CO Подтип 1 - Асоциация Alysso caliacrae-Artemisietum lerchianae (подтип Западно-Понтийски пелинови степи):

Тези степи са разпространени ограничено на стръмните склонове на свлачищните тераси над морето, върху ронливи миоценски (сарматски) варовици и глини, единствено в района между гр. Балчик и гр. Каварна. Степните съобщества върху скалистите, високи до 4-5 м могили по свлачищните терени, представляват малки петна по обърнатите на изток и юг припечни терени. На местата с по-висока влажност и по северните склонове на повишенията, се развиват полурудерални ценози и храсталаци на Paliurus spina-chrsiti, Jasminum fruticans, Ulmus minor и др. В степните съобщества доминират Festuca valesiaca, Artemisia lerchiana, Аgropyron cristatum subsp. brandzae, Kochia prostrata, Aster oleifolius, Thymus zygoides, Pimpinella tragium subsp. titanophila, Echinops ritro, Teucrium polium и Jurinea stoechadifolia. Участват още множество специфични таксони – редки и застрашени, с ограничено разпространение в България, ендемични и субендемични форми. Такива са Ephedra distachya, Astragalus glaucus, A. spruneri, A. vesicarius subsp. albidus, Goniolimon besseranum, Hedysarum tauricum, Matthiola odoratissima, Nepeta parviflora, Alyssum caliacrae, Linum tauricum subsp. tauricum.

За най-представителната част за това местообитание в района между селата Божурец и Топола, на ниската тераса над Черно море, през 2006 г. «Трейшън-клифс голф енд спа резорт» АД получи всички разрешения за изграждане на голф-игрище. В издадените от МОСВ решения по ОВОС се декларираше, че няма да има засягане на ценни природни местообитания и че участъците представляващи затревени терени няма ценни природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000. Също така беше посочено, че презасяване на естествената растителност с искуствени видове ще има само в района на така наречените “грийнове” и извън тях и предвиденото ваканционно селище няма да има нарушаване на естествената растителност и почвена повърхност.

През 2006 г. започна реализацията на две от сградите съпътстващи голф игрището. Но мащабното унищожаване на местообитанието започна през пролетта на 2007 г., почти изцяло след 1 май 2007 г. Предвидените в доклада по ОВОС и решението по ОВОС параметри на проекта не бяха спазени и на големи площи бяха направени масирани изкопни работи, залагане на дренажни системи, при което почти цялата естествена тревна растителност беше унищожена. В момента изцяло е “разчистена” територията на целия голф-комлекс, който заема 1591.9 дка и обекът активно се доизгражда.



Територията на голф-игрището през 2006 г.



...... и през 2009 г. .

През май 2006 г. беше проучена територията на голф-игрището и установена много висока консервационна стойност. Свлачищната тераса между Балчик и Каварна беше заета от комплекс от дървесно-храстови и тревни съобщества. Храстовата и дървесната растителност се състоеше от сравнително широко разпространени, а често и адвентивни видове. Като най-масови на територията определена за терена се явяваха храсталаците на драката (Paliurus spina-christi), и по-малко на бряст (Ulmus minor), като последните са рядко съобщество в България, които е обект Червена книга на природните местообитания в България, която е под печат. На места имаше и остатъци от борови култури или петна с айлант (Ailanthus altissima) или миризлива върба (Elaeagnus angustifolia). Най-важно консервационно значение имаше установеното на територията на проекто «голф-комплекса” съобщество, доминирано от дъбилен шмак (Rhus coriaria), което се отличава с относително голяма площ и висока степен на естественост и представителност, в сравнение с другите съобщества на този средиземноморски вид по българското крайбрежие на Черно море. Това растително съобщество се характеризира от Бондев, Велчев (1984), като „застрашено от изчезване”.

Най-висока природозащитнастойност на международно ниво имаха тревните съобщества. Те бяха отворени, калцифилни и се развиваха върху плитки или почти липсващи почви (рендзини), на основата шуплести сарматски варовици и мергели. Най-често заемаха южните и източни сконове на издигнатите части на терена (могили и малки хълмове), както и билната им част. Тези съобщества са ендемични за България и силно ограничени по обща заемана площ и географски ареал. Представляват асоциацията Alysso caliacrae-Artemisietum lerchianae Tzonev, Roussakova & Dimitrov 2006. Тя има две едафично обусловени субасоциации: camphorosmetosum monspeliacae, която се среща само на засолените мергели в района на „Чиракман” (гр. Каварна) и typicum, която се среща само по свлачищната тераса между Балчик и Каварна. В състава на тези растителни съобщества влизат всичките установени защитени, ендемични и редки и застрашени видове растения, характерни за района. Това са: Alyssum caliacrae, Artemisia lerchiana, Goniolimon besseranum, Nepeta parviflora, Matthiola odoratissima, Ephedra distachya, Astragalus glaucus, Jurinea stoechadifolia, Linum tauricum subsp. tauricum, Agropyron brandzae, Astragalus vesicarius subsp. albidus, Astragalus spruneri и др. Асоциацията Alysso caliacrae-Artemisietum lerchianae Tzonev, Roussakova & Dimitrov 2006 се среща единствено върху свлачищните тераси между Балчик и Каварна. Най-представителната й част е в района между нос Икантълък и нос Чиракман, като между н. Икантълък и Балчик има по-голяма степен на антропогенен натиск върху тези съобщества (застрояване, залесяване) и те са негативно променени. Считаме, че най-добре това местообитание беше запазено в територията, която попада в границите проекта на «Трейшън клифс голф анд спа резорт». Това се доказваше и от високата концентрация на диагностичните за асоциацията видове, които бяха установени там. Характерно за тези съобщества е високата им степен на уязвимост и лабилност. Те представляват част от Западно-понтийската степна растителнос в България, като уникалността на българските степи е резултат от периферното им разположение в най-югозападната част на степната област и формирането на смесен комплекс от типично-степни, средиземноморски и балкански-ендемични форми. Тяхното високо консервационно значение е оценено от Европейската комисия по природни местообитания и са включени, като приоритетен хабитат в Приложение I на Директива 92/43 за хабитатите с код: 62С0* Понто-Сарматски степи, представен от Палеарктичен код 34.921. В България Западнопонтийските степи са представени с 2 подчинени хабитатни единици. По Палеарктичната класификация на хабитатите степният комплекс по свлачищните тераси между Балчик и Каварна принадлежи към субединица 34.9212 Western Pontic wormwood steppes, които в България имат една ендемична асоциация, а именно Alysso caliacrae-Artemisietum lerchianae. В този смисъл, Българското правителство трябваше да осигури приложението на Директива 92/43 на ЕС, като запази в представителна площ, състав и структура всички хабитатни типове и регионалните им подтипове, които фигурират в споменатата Директива. Още повече, че този хабитат е специфичен и характеристичен за Черноморския биогеографски регион, който е само в България и Румъния на територията на ЕС.

При проведеното през септември 2009 г. проучване на територията на голф-игрището на “Трейшън клифс голф анд спа резорт” АД беше установено почти пълно унищожение на терасата над морето и силна фрагментация на склона на платото над терасата, където са прокарани пътища и ифраструктура. Горният почвен слой почти навсякъде бе изгребан, повечето от могилките са изорани и изкопани. Върху оголената скална основа се насипва чернозем и се поставят тревни чимове. На определени места се прави хидроизолираща мазилка върху основната скала. Ландшафтът и структурата на природното местообитание са драстично променени и увредени. Преобладаващата част (около 21 ха или 67%) от местообитанието е унищожена. Оцелели са само малки хълмове, които са представени на картата на голф-игрището, изготвена през 2009 г., които заемат около 10 ха площ (33%). В таблицата е представено сравнение на 14 точки с координати, в които бяха отбелязани консервационно значими видове растения през май 2006 г. с картата на местообитанието през 2009 г. Не беше реално проведено изследване доколко в оцелелите участъци със степна растителност са се запазили типичните видове, поради пропусквателния режим на посещение на територията на голф-комплекса. Наблюдението беше осъществено само от най-горната тераса над морския бряг, където бяха направени и фотографии.




Съпътстваща инфраструктура на голф-игрището през 2009 г.





Точки, на които са отбелязани защитени растения по време на полево изследване преди реализацията на голф-ирището на Тракийски скали - май 2006 г.

Същите точки от полево изследване след реализацията на голф-ирището на Тракийски скали през – септемрви 2009 г.

  • Голф поле №1 - 43˚25’42.5’’; EO 28˚17’21.6’’ – Artemisia lerchiana




  • Голф поле №2 43˚25’06.6’’; EO 28˚19’17.8’’ – Nepeta parviflora, Goniolomon besseranum

  • Голф поле №3 43˚25’01.6’’; EO 28˚19’08.9’’ – Matthiola odoratissima




  • Голф поле №4 43˚25’05.7’’; EO 28˚18’57.1’’ - Matthiola odoratissima, съобщество на Rhus coriaria и Colutea arborescens.

  • Голф поле №5 43˚25’05.0’’; EO 28˚18’53.7’’ – Ephedra dystachya, Linum tauricum subsp. tauricum, Nepeta parviflora, Matthtiola odoratissima, Artemisia lerchiana

  • Голф поле №6 43˚25’03.1’’; EO 28˚18’23.8’’ – Artemisia lerchiana




  • Голф поле №7 43˚25’00.6’’; EO 28˚18’03.7’’ – Artemisia lerchiana



  • Голф поле №8 43˚24’59.8’’; EO 28˚17’55.0’’– Artemisia lerchiana

  • Голф поле №9 43˚25’03.0’’; EO 28˚17’43.7’’– Artemisia lerchiana

  • Голф поле №10 43˚24’59.1’’; EO 28˚17’39.7’’ - Ephedra dystachya, Astragalus glaucus, Goniolomon besseranum

  • Голф поле №11 43˚24’55.6’’; EO 28˚17’23.2’’ - Matthtiola odoratissima, Limonium latifolium

  • Голф поле №12 43˚24’56.8’’; EO 28˚17’28.2’’ - Matthtiola odoratissima, Ephedra dystachya

  • Голф поле №13 43˚24’45.4’’; EO 28˚16’58.1’’ - Ephedra dystachya, Astragalus glaucus, Goniolomon besseranum, Jurinea stoechadifolia, Alyssum caliacrae, Brassica eleongata, Aster oleifolius

  • Голф поле №14 N 43˚24’45.4’’; EO 28˚16’58.3’’ - Goniolomon besseranum, Jurinea stoechadifolia, Limonium latifolium, Artemisia lerchiana




  • Голф поле №1 - 43˚25’42.5’’; EO 28˚17’21.6’’ – Естествената растителност е напълно унищожена

  • Голф поле №2 43˚25’06.6’’; EO 28˚19’17.8’’ – Естествената растителност е напълно унищожена

  • Голф поле №3 43˚25’01.6’’; EO 28˚19’08.9’’ – Естествената растителност е напълно унищожена

  • Голф поле №4 43˚25’05.7’’; EO 28˚18’57.1’’ – Естествената растителност е частично запазена




  • Голф поле №5 43˚25’05.0’’; EO 28˚18’53.7’’ – Естествената растителност е напълно унищожена



  • Голф поле №6 43˚25’03.1’’; EO 28˚18’23.8’’ – Естествената растителност е напълно унищожена

  • Голф поле №7 43˚25’00.6’’; EO 28˚18’03.7’’ – Естествената растителност е напълно унищожена

  • Голф поле №8 43˚24’59.8’’; EO 28˚17’55.0’’– Естествената растителност е напълно унищожена

  • Голф поле №9 43˚25’03.0’’; EO 28˚17’43.7’’– Естествената растителност е частично запазена

  • Голф поле №10 43˚24’59.1’’; EO 28˚17’39.7’’ - Естествената растителност е частично запазена

  • Голф поле №11 43˚24’55.6’’; EO 28˚17’23.2’’ – Естествената растителност е частично запазена




  • Голф поле №12 43˚24’56.8’’; EO 28˚17’28.2’’ – Естествената растителност е частично запазена




  • Голф поле №13 43˚24’45.4’’; EO 28˚16’58.1’’ - Естествената растителност е частично запазена




  • Голф поле №14 N 43˚24’45.4’’; EO 28˚16’58.3’’ - Естествената растителност е частично запазена





Каталог: upload -> documents -> 2011
documents -> Колоездачно състезание на шосе от Бояна до х. Звездица общо 20 км
2011 -> Доклад за извършеното изследване на смъртността на птици във ветропарк "Калиакра"
documents -> Българско дружество за защита на птиците
documents -> Доклад по проект Картиране на находища и оценка на популацията на редки защитени видове птици
documents -> Май 2007 съдебното дело срещу природен парк странджа
documents -> Preliminary contract for establishment of right of building and provision of building services
documents -> Заповед № рд-751 от 16 август 2010 г
documents -> Циркус седемте езера
2011 -> Съвет на министрите на околна среда на ес в Люксембург, 21. 06. 2011


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница