Да бъде светлина!

Духът устройва най-бляскав празник, когато намери това, без което никога не може, всеки Дух сам си приготовлява градината на безсмъртието, където всяко цвете е частица от него, спомен от минали тържества и висши усети. Цяло тържество е за тези мирове сближаването на намерените частици от загубените тела на висшите усети — това е химн от блясъци и космични бури на радости, щастия и тържества. Лукси е в одежда, невидяна досега: рози, цветя, гирлянди, диаманти, звезди, слънца. До Лукси стоят още в пътна одежда Кумара, Хера и

Анона.
ЛУКСИ (със замислена и сладка усмивка)

Оставете го, нека поспи повече от обикновено. Той е толкова уморен, моят Фиат. Нали не беше много дълго този път неговото приключение?

КУМАРА

Не дълго, но силно. Той мина през такива жари, тъм -нини и мъчения, които, ако ти разкажа, сълзи ще потекат от очите ти, Царице.

Не е лесно да влизаш в черните димове на материята и от там да вадиш цветя.

Не е радост да минаваш през огън, за да донесеш само една капка от нектара на своята любима. Кажи ми сега, драга Лукси, след като се свърши това кратко приключение, кажи ми, не беше ли жестоко от твоя страна да изпращаш Фиат в този ад, и то само за едно цвете. Градина го наричат от цветя земното поле, но ад е то за висшите същества.

ЛУКСИ

Ах, сестро Анона, не ме питай за това. Не по моя воля го изпратих из тези ниски сфери. Архангел Михаил ми донесе това желание от Престола: „За да се свободи от една последна връзка и да станете космична двойка, той е твой и вечно си е твой по закона на не-порочността, но знаеш ли какво значи мъжка същина? Това е сила, която има цел само една: да украсява хубавото лице на Жената с цветя, мириси и звездни гирлянди. И ако Престолът създаде Мъж, то е само затова, за да украсява Жената, която е най-любимият образ на Всевишните.

Ясно ни е сега всичко това. И ако има хармония във всички прояви и мъдрост във всички стремежи, то е само създаване на Мъж — Жена.

ХЕРА

И ако има цветя по земните полета, то е само усмивка, която е на Мъжа за Жената.

И ако има звездни и слънчеви Химни, то е само от Божествата за Царицата на Красотата.

Не искам да си спомням миналото. То е толкова дълго: раздели много и хиляди — раздели и събира- ния, и все така. Ах, не искам и бъдещето да си спомням. Откъде зная, че след сегашното събиране няма пак да се разделим по някоя още по-висша заповед и цел. Наистина, за нас са минути милионите земни години, но и един миг в тъмата е тъга за Божествата, сълза е един проявен мир, уверявам ви, сълза е. (Изтрива една сълза.)

Не тъжи, Лукси, в този светъл ден!

Светъл е, ако зная, че никога вече няма да се делим, но ако след някой ден или година пак той трябва да отива на някоя сфера да завърта нови кръгове на живота ни, да отнася нови имена за нови растител- ности и животи?...

Не плачи, Лукси, в този светъл миг!

Светъл ще е, но ако ни венчаят един път завинаги, така че, където и да ходи, все и аз да съм с него.

Не тъжи, Лукси, не помрачавай това небесно тържест- во. Има ли, кажи, случай, когато той така, връщайки се, да не ти донесе нещо ново? Най-поел е, каква сила имаше той досега? Той не можеше да твори със слово, най-обикновената сила не притежаваше. Ах, ти не знаеш и аз не мога да ти кажа, само Елохим или Архангел Михаил могат да ти кажат какво щастие е за Женската есенция да може Мъж да я пресъздава със слово.

Ах, как би ме утешило това, ако знаех, но сега Фиат ще добие ли това слово?...

Какво може това слово да прави от Есенцията на Жената, кажи ми, светли Херувиме. Ще обещая, че никога няма вече да плача така и да разтъжавам Висшия Престол.

Ще ти кажа само на тебе.

Виждала ли си някога как силният зефир като дихание понася облачните маси и ги върти, спуска ги надолу, нагоре, пак ги понася настрани и обръща, после потича дъжд, после лазурно подухване? Така облач- ните маси, мислиш, загубиха ли се? Не, какво са обла- чни маси? За сравнение го давам това. Така е и с Есен- цията на Женската същина, когато Мъжът има силата на Словото. Облачна маса става Есенцията на Жената само под силния поглед на Мъжа — саможертва е Жената. А най-блаженото състояние на Жената е да се яви като облачна ароматна маса, да се разкъса на частички в плама на любовта и така в жари да пада като въртящи се атоми по просторите, и всеки атом запазва целувка за друг, и така по-долу става такова въртежно целуване на атомите, че те се напластяват и слагат начало на ново поле, по което цветя, същества после ще повтарят историята на любовта. Не мисли, че този висш процес е унищожаване, че това разпиляване е загубване на живот, че това обезфор- мяне е болка, страдание, изчезване. О, не, то така се вижда със съзнание от долу, но за Есенцията, която прониква навсякъде, това не е така. Тук животът се движи на други начала — в Семейния Кръг на Божеството формите като идеи и трепети блестят, но тогава, когато словото почне своя любовен екстаз с Есенцията на Осезаемостта, тогава става такова блаженство, че дълги столетия замрежва формата, но самочувствието стои, а формата на Идеята си е форма. Тя се крие в усета и после пак се възобновява. Ако има най-скрита мистерия във Висшия Мир, то е този въртеж на слънцата по силата на Словото, но това е щастие за Божествата. Това е нектарът на живота им, млякото на обновата — то е любовен въртеж. Ето какво ще бъде от днес за тебе Фиат — носител на Словото. То се дава само по заслуга и благоволение. Неговата заслуга се увенча с успех след мъките, които претърпя по земната сфера.

С какви смътни очаквания се напълни душата ми, о, Светли Архангеле! Аз чувствах, че има в живота ми нещо, което все не е това, което събуждаше желанието на моята мечта. Сега ми е ясно защо хубостта ми е толкова необходима.

Разбира се, в този процес, наречен Космичен, защото става в най-висшата проява, която е всеприсъствие, взимат участие и красотата, и нежността, и целувката, и любовта, и всичко най-хубаво във всемира. Как мога да ти опиша състоянието на една роза, която трепти под силата на слънчевите лъчи! Там става Космическа Целувка и затова душата на розата се въплътява и става роза толкова хубава. Трептението на Космичес- ката Любов е толкова красиво, изразява се в живи образи, че от розата прави най-красива роза да стане и слънцето най-ярко светило. Ако нещо става хубаво и хармонично, то е само защото е изпитало хармонията на Космическата Сладост. Тя е всичко, Тя се крие във всяко сърце, което тупти и е живо, крие се и във всяка прашинка, която трепти под дивните удари на Космическата Любов. Космическата Сладост почва от момента, когато Словото захване своя вървеж. Ето, Словото е, за което Мъжете ходят по сферите. Мъжът не е Мъж още без Словото. Словото прави Мъжа тво- рец, а женската красота прави толкова мила и възви- шена, че тя блести от радост, защото нейната мечта е да бъде красива.

Няма ли да се делим вече с Фиат?

Не ме питай за това. Делението за минути и мигове не е нищо за това, което Е. Твоят въпрос идва от по-ниско съзнание и сега, като питаш така, ти си земна жена. Висшата Жена не задава такива въпроси.

Защо ме наричаш земна, аз съм Висшата Жена, но нали знаеш, че макар и кратка, раздялата носи тъга, скръб и мъка за любеща двойка.

Така е, защото и Космическата Сладост има своите свивания и разпускания, степени на усещания. Тя е само в една област, но друга е в друга област. Тялото е огромно и Космическото Блаженство се усеща по разни начини. Но за да усетиш Космическата Сладост по повърхността на Цялото, то е въпрос на Еволюция.

ЛУКСИ

А след това имаме ли още?

И още, и още. То е в Еволюцията на самата Еволюция, в разширението на Космическата Сладост. Всеки нов удар на висше блаженство се съпровожда от контра- удар на тъга, очакване и копнеж. Раздяла ти наричаш този контраудар, но без него няма увеличе ние на Космическата Сладост. Ясно ли е всичко това?

Нали не всичко съм аз и моят мир е тъй малък!

Виж нагоре, надолу и на всички страни!

АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

Това е по проявените атоми
ЛУКСИ

Нима има и друг мир?

Да, мирът на междуатомното пространство.

Виж!
ЛУКСИ

Ах, затвори, затвори очите ми, Херувиме! Изнемогвам и тялото ми се разтяга като от ръце по слънцата, и разпъва се сърцето от сили неизречими. Ах, затвори очите ми, по-скоро, по-скоро!
(Тя пада в захлас от неусетено досега нещо и затваря очи. Личи по лицето й, че преживява нещо красиво, светло, неизразимо. Архангел Михаил си отива. Появяват се Кумара, Хера и Анона и я намират смутени в забрава. Оросяват я с нещо и тя се събужда).
Знаете ли, знаете ли (задъхва се), че досега аз не съм била жена, аз съм се лъгала, че съм жена. Ох, каква илюзия люлее и нас, Божествата, същини велики от Престола Божий! Аз се мислех за Жена, Фиат го мислех за Мъж и с какви мечти не си окичвах градината на светлината. Нашият мир не е бил нищо, кътче само, кътче нищожно, малко! Как се сломиха гордостта и всички подеми на младостта. Ах, нищо съм, нищо!
ХЕРА

Успокой се, Лукси, каква е тази невиждана тревога?

Бъде разумна и тиха, Лукси, какво отчаяние, и то в този тържествен ден!

Какъв тържествен? Той е тържествен, но губи се же-

ната в него. Ах, вие не знаете, аз не съм била Жена на Фиат и Другарка, а Майка!
КУМАРА

Нима не си знаела това досега?

Ах, каква промяна!

Ах, каква измама!

Не съм била това, което мечтаех. Нищо не съм била и Фиат не е бил мъж. Какво е, не знам, какво е, кажете ми, вие сте го видели: цвете ли е, прегръдка ли е, ум ли, сила ли, човек ли?

ХЕРА

Човек — образ и подобие на Всевишния.

Какво говориш? Всевишният е Слово, същината му е безбрежност, хаос и въртеж е животът, а мъжът бил сила, а зефирът дихание...

Не всичко това е така, както ти е направило впечатле-

ние новото разкритие на Архангел Михаил. Такива разбърквания стават първия път, когато се откриват Велики Истини, но после всичко се избистря, хармонията тръгва по своя бавен вървеж. Успокой се, Лукси! Като че не е това, както го изразява твоето запалено въображение.
ХЕРА

Обясни й, драги Кумара, да се успокои, не мога да я гледам в такава необикновена тревога.

Той е все такъв, какъвто си го мечтаеш по усещане и дух, но не е точно такъв по форма, израз и въобра- жение. Въображението, нали знаете, все другояче си строи образите. Истинските образ и същина се явяват точно каквито са, когато се срещнат двете същини. От загубването на Фиат в кашата на хаоса ти го отглеж- даше като майка с мислите, желанията и любовта си. Но никога не си го видяла. Само сърцето ти чувства, че го имаш, както майка усеща плода си, но не знае какво ще роди. Тя не знае какво ще роди, но го обича. Да, Фиат беше за тебе още дете неродено. Такава е съдбата на Висшите Жени. Те са Майки и Другарки в едно и също време, защото Есенцията е една. За тази мистерия обаче никой от нас не може да говори освен Архангел Михаил. Защо не го запита?

Не искам, не искам! Той уби гордостта ми на Царица на Красотата и замалко не ми каза, че в ръцете на Словото, което ще даде на Фиат, може кал и пръст да стана.

Ах, съдба, съдба, ако има нещо за твоето определение, то е, че ти си създадена точно когато желанието се сътвори.

Ах, Жена, Жена, съдбата е твоят храм!

Ах, колко е нещастна тогава жената!

Да, жената под Жената. Жената създаде Фиат и тя трябва да слиза да го спаси чрез прераждания, за да стане пак Жена. О, наивно същество, нима не виждаш, че твоето възобновление се носи от твоята собствена утроба. Ти носеше Фиат, затова бе възможно неговото слизане по земите. Твоето собствено създание дете ще те преобрази теб самата. В неговото лице ти виждаш силата на собственото си преображение. То ще те преобрази от майка унизена до кал и прах до Жена Възвишена, която блести като слънце до Божествения Престол. Ти сама възраждаш себе си чрез Фиат, чрез Сина си, който за тебе като образ слезе от Словото на Бог в тебе. Познай се вече, не плачи. Лукси, какво пра- виш? Нима сега трябва да плачеш, когато всичко е из- купено и свършено. Фиат е готов да те спаси. Благо- волението ще слезе и от майка унизена и скромна ще станеш Жена Вековечна на Мировете.

Плача и ще плача още! Има нещо още за жената, което ще я разплаква — в Словото тя няма да е сво- бодна същина, а играчка и там.

Ах.
АНОНА

Ах.
КУМАРА

Не е така. Словото е любов, която трепти само в допира на есенцията на Жената. Без тези допири то няма импулс, подтик да стане Слово. Словото е Слово само защото този допир го бутва и го възпламенява, и се изтича. Изтичането е вече любовна двойка, която се следи и не се разделя никога. Ах, ако знаеше всичко това, какво сияние би блеснало сега в градината, която помрачаваш с разсъди!

Любовта винаги става мъдрост, когато ще умира.

Не, когато любовта ще стане реалност, тогава за пръв път мъдростта влиза в жената, защото Словото е забрава в любов, а любовта повиква умрялата мъдрост в екстаза и тогава тя — жената — спасява мъжа, събужда го и му шепне: стига вече, стани! Жената чрез мъдрост събужда мъжа от забравата в Космичес- ката Сладост. Космическата Сладост не е другарка на мъдростта. Позна ли сега своята роля, о, Майко на мировете? Ако ти не беше майка досега, нямаше да добиеш мъдростта. Жената става майка само за да й се изпрати по благоволение Мъдростта в акта на Космическата Сладост, с която спасява мъжа от забра- ва чрез обратен удар. Защото мъжът върви по права линия, а тя го прегъва, като прегъва себе си. Позна ли сега своето велико положение, о, Майко на Мъд- ростта? Ти раждаш от любовта си мъдрост, даваш я на мъжа. Ти остави само Детето, казваш, а на тебе ето това: мъдрост, умереност, любов, привързаност — та- ка се спасява Космическото Дете. Ще плачеш ли още?

Няма ли край това: майка — жена, жена — майка. (Тъжно и замислено.)

Съдба, съдба!

ХЕРА

Съдба!
КУМАРА

И то има край. Сънят, когато достигне силата на Словото, тогава прави от майката жена — Вечна Дру- гарка, а тази е второ състояние на Есенцията.
ЛУКСИ (примирително)

Нека всичко това е така. Дайте си ръцете, мили другари, простете ми за всичко, което ви причиних. Нека това бъде последната тъга на Висшата Майка преди новорождението на нов Слънчев Син.

Защото е първото тържество на Висшата Жена.

Слава, Слава на теб, Лукси, спасена си!

Слава и Величие на теб, Лукси, блажена си!

Мълчете, дайте път, дайте място на Неневестната Невеста!

АНГЕЛСКИ ПРАТЕНИК

В храма слязоха най-висши същества от Престола. Викат ви всички. При първия звън на храмовата камбана ще слезе Архангел Михаил, при втория ще дойде Руах Елохим, при третия да отиде Хера, при четвъртия да отиде Анона, при петия Кортежът на Лукси, при шестия Лукси, при седмия Кумара с Фиат! (Изчезва.)

В началото сме на Великото Дело. Нека Бог го благо- слови!

Първият звън, първа мъка, първа болка, тя е най-страшната, защото е най-първа, загадъчна и тъмна. Първият удар на сърце, което иска самостоятелно да заживее и да се откъсне от мене, която толкова го мил вах, обичах и хранех. Фиат, драги Фиат, какъв ще си ти, колко ли хубав, мощен и свежист! Досега ти беше в моите обятия дете, но дали няма да стана дете на твоите обятия? И ти ще се движиш далече от мене, отделно, но няма ли така да загубя твоя глед? Не се отделяй, о, мъж! Трепери снагата ми за тебе и трепти в луди чари от болки душевни неизразими. Не се отде- ляй, драги мой! Не повтаряй старата болка сега. Хиля- ди векове бяха това и победих, и сега, когато да си само мой, ти си отиваш. Но дали хармонията ще победи, ще сложи един венец на моята и твоята глава?

Изписква, пада в полусън, обикалят я Ангели от всички страни, вдигат я и я отнасят на носилка от венци, цветя и светлини към Храма. Ударите на шес-тия звън шест пъти продължават със своето бавно ехо и се сливат с песента на Ангелския хор, който пее песента на рождението: Слава, Слава на Лукси...

Фиат, сам, е седнал за малко отмора да намери и пак, и пак да полети към сферата на любовта вечният пили- грим, където го чака Тя. Знаете ли какво е това: Тя го чака? Само сърцето, което обича, знае силата на тези усещания. Това са животи, които самостойно се носят из мировете и като със силни вълни понякога заливат този, който мине през водите им. Фиат седи на едно място, откъдето се виждат четирите отвора на чети- рите небета: отдолу безкрайното море бушува надалеч със своите вълни, които повтарят славата на неговата минала история, а отгоре се разкрива безкрайният лазур, който мълчи и нищо не говори за неговата бъдеща история. Отстрани е цветното земно поле, което го милва като жива ръка със своите мириси, които му шепнат за миналата история на Лукси, а от всички страни го окръжава едно живо трептение на ефира, което като дихание и усет безмълвен му на шепва за миналото на Лукси, и светлите зари на ново-изгряващото слънце... но нищо, нищо не му казва какво има да стане сега, след настоящето с Лукси. Едно само предусетно състояние го кара да вижда образи от сбъдващи се някакви летящи мечти. През тази мечтателна забравеност Фиат чува камбанен звън и се стряска.

Един звън ме събуди, но какво значи това? Взирам се във всички там далечни кръгове, където се люлеят вълните на миналите ми животи. Взирам се и в лазурите, които разтварят обятия и изпращат своето вечно: към нас, към нас! И взирам погледи и се губя из цветните поляни на сладките земни усети, и се давя в диханието на въздушните мирове, и пак всичко това нищо не е. Изчезва всичко пред булото, което ме увива и носи като дете. Ефирно розово було ме окръжава всеки миг, когато произнеса Нейното име. И ето, то става от цветя и ражда красиви форми, които никога словата не могат да изразят, защото словата се крият в такива очарования със силен писък на удив- ление: „Защо сме ние, когато заживяхте вие в невиди- мия мир?"... Венци окръжават моя усет, моя глед, мое- то всичко отвътре, а отвън изпращат своето магично съществувание. Отвътре ги усещам, отвън ги виждам, отстрани се разкриват все по-нови и нови излияния на Майя. Ето ги, пак заживяха в моя душевен мир и всред тях проблясват ръцете й, лицето й, очите й, усмивката й — на Лукси. Какво очарование, каква прелест! Не от мен ли се излъчваш ти, която бе мечта? Това ли е твоят реален образ, който някога ще се откъсне от това було, ще заживее самостоятелно и ще ми прого- вори? Или отражение си на Лукси, о, магична същина! Отражение си, отражение си!...

Тя ми изпраща отражението си. С него ме люлее и храни. То е булото на новороденото й дете или мислите и мечтите за него. Така си играят и мировете с отраженията на своите Богове и Богини. Така и вселените със своите светила, които са мисли и мечти летящи на тези вековни пилигрими по безконечните простори... И свива се булото от венци, цветя, красоти и пак от него излиза Тя. Как се свива сърцето ми при всяко нейно видение, което изпъква като трептяща звезда пред булото на цветните лазури. Кога, кажи, ще спреш в неподвижност и покой своето биещо сърце от огън и тъги около мене? О, звезда на моята любов, спри своето горящо от рози тяло, което свети в радости и очарования. Нека ме погледне, да простре ръце и усмивката му да стане слово, погледът му прегръдка и неразделност.

Аз не мога да не те гледам в мене си, защото ти си винаги тук, о, отражение на нещо велико, което още не съм достоен да уловя. Ето моя дом, познах го, и Нея, Лукси, а защо се спусках в онази тъмна сфера, наречена земя, онази, която гори още отвътре с мисли- те на страшни чудовищни форми и твори вулкани

и земетръси, войни, смърт и разрушения. Как се дви- жат многобройни кълба и се въртят като колела на многобройни колесници, и на всяка колесница седят по един Бог и Богиня. Накъде, о, мистерии образи на стари някакви мечти, които излизате из невидимите бездни на всемирите? Къде летите между стремежите на свободните духове и ги отвличате с крилата си, с крилцата на булата и мрежите си? Накъде, о, образи, въртите огнените си колесници, впрегнати с 4-6-8-12 коня, страшни, бълващи огън и жар? Една такава колесница с 4 коня страшни ме срещна една нощ и ме забули в диханието, което излизаше от устата на бурните животни. И помня само как Лукси с плач се отдели от мен, аз прострях ръце като в сън и само помня как се затвори светлото небе и настана мрачна нощ. Събудих се сега, но колко е далече този изгрев от онзи там залез! „Не от това колело си ти, защо се откъсна от обятията ми, о, мили мой, какво направи!" Това само помня и как Тя плачеща отлетя там, откъдето се вземат спасителните сили. Защо, защо е всичко това?
КУМАРА

За Словото.

Ах, драги Кумара, ти винаги ме будиш след сладки сънища. Най-напред са сладки и омайни и постепен-

но спомените от миналото ги правят все по-страшни и болезнени, и когато дойдат до върха на отчаянието ми, все ме будиш от тези вечни сънни покои.
КУМАРА

Тези летящи колесници, на които седят Богове и Богини, които като колела се носят из просторите, това са изпълнителите на Словото. Това са огнища, където по магични кръгове се добива силата на Словото и нищо друго. От способности, които като колела се въртят, се състои малкият и големият Човек. Така е наредено от Мъдростта на Твореца, че всяко колело на малкия Човек се развива, като се стъпи на колелото на големия Човек. На много колела си стъпвал и още на много има да стъпваш, но не винаги човек слиза на колелото, от което има нужда по Еволюция, а слиза и не за себе си.

А за кого?

Слиза само за човечеството. В човечеството на една сфера има точно число души, но при него слизат понякога и частици от други човечества, от други сфери. Ти си от друга сфера, дете, с 6 коня която се вози, а тази, на която си сега — с 4 се вози.

Защо така?

Така прогресират Божествата — чрез жертва. Ти слезе на тази сфера, за да изречеш само едно слово, и тогава добиваш ново благоволение от Престола и ти се дава нова магична сила. Ти изрече словото там и то се носи като вълни от сфери и прониква цветя, треви, сърца, животи, човеци. И така постепенно ще се разширява като облаче и ще обеме пространство, и ще се сгъсти тази Майя, и ще направи мрак. Мълния ще процепи въздуха, буря ще забучи и потреси далечни ще се разнесат. Така се въплътява Словото на едно Божест- во. И отива си всяко Божество, като го е изрекло, и си отива пак по висшите сфери с повече летящи Коне.

А кое е това Слово, което там съм изрекъл и което ще остане вовек и веков да развива способността на това ново съзнание?

Жената!
ФИАТ

Лукси ли искаш да кажеш?
КУМАРА

Да, Изис, Урания, Ахура, Лукси — това са на Една Жена много имена. Всяко превъплъщение е едно име, което остава да живее и цъфти като роза, която ще стане Богиня. И в замяна на всичко това ще видиш какво ще ти изпрати Престолът чрез Архангел Михаил — огнено живо слово, което Елохим крие така ревностно.

Какво говориш, Кумара, нима вече?

Времето дойде. Остави вече тези полусънни мечти, възторзи и екстази. Стига се храни от отраженията на мисловните усети на Лукси, със своите усети тя те хранеше досега, с образи от мислите къпеше душата ти и ще я видиш в реалност, и... ще станеш неразделен от Нея. Лукси, това е най-мистерната и скрита същина, защото тя идва и е с тебе само когато произнесеш словото й по желание, иначе тя се крие. Тази мила красота живее неразделно от твоя душевен глед само когато я викаш и вън, и вътре в тебе, иначе не, тя се крие. Нежна и свята е същината й и тогава само, когато цял си неин, когато и най-малката мисъл и деяние е в нейното име, тя се явява, когато и тяло, и съзнание, и дух, и слово са нейни, тя се явява... Тя е състояние на съзнанието в реалност. Ето защо в друго съзнание не съществува. Най-свята е тя. Друго съзнание я измества, но всяко изместване е тъга. Блаженството е нейното постоянно присъствие като съзнание, безконечност от видения, мъдрости и всезнания. Това слово ще ти се свали, а с него върви неразделно и огънят, сваленият огън на любовта, който събужда Лукси, защото тя вечно спи. Само този огън я буди и в миг тя е цяла пред него в своята скрита и мистична сила от мисли, мечти и желания. Не забравяй, че тя е най-милозливата същина, затова я наричат майка, защото на всичко става, каквото пожелае умът. И сега ако е роза, след малко е Богиня, слънце, Бог, Жена и всичко. Ето това е словото, което ти отнесе на сферата, която напусна. Но там ти го отнесе като зародиш на слово, а тук ще го добиеш реално, пълно слово. Така и онова там човечество някога в края на своето достояние. Това е законът на развитието: семе, почва, посаждане, никнене, стъбло, цвят и когато цъфне розата, слънчевият лъч слиза и я целува, и излива силата на словото. Ти беше цветна пъпка, преди да слезеш там. Трябваше малко зефирно веяние на любовна топлина, за да цъфнеш — земята е за тебе това веяние и ти цъфна. Велики са тайните на развитията на Децата на Лазура. Там, където за някоя душа сферата е още пръст и кал за корена на дървото, за други е лекозефирно подухване, за да се разцъфти пъпката и разтвори за слънчевата целувка. И всяко нещо се праща там, закъдето е, и всичко това става под яркия взор на Майката от Престола за Дъщеря й — Лукси, която обича като нея, и за сина й Фиат, който се проявява след Баща си само като Син на Слово.

Кой ще го произнесе?

КУМАРА

Твоята уста, само уста на Божество може да произнесе Божественото Слово. Елохим ще го разкрие да го видиш, пък Архангел Михаил ще го пошепне да го чу-еш.

Нима то се и вижда, и чува?

Бъди готов, ето и четвърти звън, о, славни и блажени

Сине Божи, ти, който си сега толкова скромен, тъжен и тих, след малко Божествен лъч ще засияе на челото ти. За да не й причиниш страх и развалиш крилцата й, след малко под скиптъра на всемогъщието ти ще движиш мирове и под силата на своето слово ще ги рушиш, защото ще видиш, че и те не са това, което е Лукси, всичко е илюзия: Животът на животните и човеците и самите животи и човеците — всичко, което може да се руши, е илюзия и не е истинското. Истинското никога не се руши. Над него ръка не се вдига. То е свято, част от Лукси и от теб. Никъде не се вдига ръка на свято. Който вдига, той себе си разкъсва и пада надолу, и става провал, мъка и смърт. Ти знаеш съдбата на Плутон, на Сатан и други.

ФИАТ

Има, но тя е забулена в седем обвивки от булото на Висшата Майка и всичко вън от нея е илюзия. Проявеният свят, това са движенията на седемте обвивки, но не на същината. Същината се крие най-дълбоко и може да се познае само като най-далечно трептениена любов и красота.

Друг път ставало ли е с мен такова просветление?

Ставало е подобно, но не същото. Словото е подобно просветление, след него няма нищо друго вече — това е всичко. След излизането от всяка сфера става подоб- но просветление, но там се откриват други съзнания и усети, а това е над всички — то обема всички. То е най-висшата сфера на сферите, която прониква всич- ки, защото истинските сфери са седем. Седмата е без- конечната и сферите се самопроникват, те са усети, си ли и трептения...

— Fiat Lих! —

— второ слово произнася Фиат. И всичко се изпълва с такива мелодии, които се разливат като блажен- ство, и се вижда как под трептенията на звуковете формите стават все по-хубави и очарователни. Тре- то слово произнася Фиат:

РУАХ ЕЛОХИМ (Сочи това събитие.)

Само Тя да блести, защото Тя спаси света със своята подчиненост, жертва и смирение, отстъпвайки място- то си на Мъжа.
АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

Защото е Светлина.

Защото е Мъдрост.

Защото е Любов и Красота.

Защото е ЖЕНА!

Всички падат на колене със съзерцаващи погледи към Нея. Чуват се Ангелски Хорове от Престола на Все- вишните. Отваря се Единното небе още по-ярко и въз- вишено. Бог Баща и Богиня Майка със засмени лица поглеждат своите Син — Дъщеря, сега Мъж — Жена. Тогава се чува Шестото Слово през устата на Фиат:

ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА!

И всички чувстват Силата на Словото, което оттам се донесе и което правеше от Баща — Младенец, от Майка — Дева, от Брат — Мъж, от Сестра — Жена: Единното Слово, Проявеният Усет и всичко –

В ЦВЕТНАТА ГРАДИНА НА СВЕТЛИНАТА - СЛЪНЦЕТО

НА НАЙ-ВИСОКИЯ ВРЪХ НА ПЛАНИНАТА

ЦАРИЦАТА НА НОЩТА

СЛЪНЧЕВАТА МОМА

ЦАРИЦАТА НА СЛОВОТО

КЪМ СВЕЩЕНИЯ ОГЪН НА ЛУКСИ

ШЕСТДНЕВНИТЕ ТЪГИ НА ЛУКСИ

FIАТ LUХ!