Да откриете историческите корени на конституционализма



страница6/17
Дата25.02.2018
Размер3.13 Mb.
#58789
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

I. ÏÎÑÒÀÍÎÂÊÀ ÍÀ ÂÚÏÐÎÑÀ


Конституцията на Република България е основен закон. Тя регулира основните обществени отношения. Сред тях са отношенията между отделния член на обществото и държавата, между отделните социални структури и образувания и държавните органи. За да функционира гладко и ефективно общественият механизъм, трябва да има система от правила, които да регламентират тези отношения. Безусловното спазване на човешките права е основна задача на демократичната държава. Човекът с неговите неотменими нужди, цели, интереси е центърът на всичко, което държавата се стреми да уреди чрез своите властнически правомощия. Модерната държава трябва да служи на отделния човек и на обществото като цяло, а не обратно. Отделният член на обществото има правото и задължението да допринася за осъществяване на целите на държавата, за достигане на съвременна и демократична организация на обществената система.

Единните европейски стандарти за демократична държава са онези водещи правила за управляващите, които могат да бъдат надежден измерител за правов ред и демокрация в началото на 21-и век. За да бъде законодателството на една съвременна държава организирано в духа на европейските стандарти, то трябва да осигурява: свобода, демокрация, спазване на човешките права, върховенство на закона.

В епохата на глобализация и интеграция традиционната роля на държави и институции, на образувания и общности започва да приема нова, по-съвременна и по-адекватна на обществено-историческите процеси и условия роля. Светът се променя, става по-открит, по- достъпен, по-близък. Откритието на 90-те години на 20-и век Интернет доведе в дома на отделния човек офиса, магазина, банката, училището, университета, администрацията, управлението, научните открития, международните срещи на най-високо равнище. Глобалната мрежа ни превърна в граждани на света. Но всеки гражданин на света остава и гражданин на своята държава, от която очаква да бъде защитен и гарантиран с неговите основни права. Може би затова правният статус на членовете на обществото е най-значимата, най-съществената част от правовия ред на всяка модерна държава. Международните договори, ратифицирани по конституционнен ред, обнародвани в Държавен вестник и влезли в сила, са част от вътрешното законодателство на страната ни. Нещо повече, те имат предимство пред тези норми на българското законодателство, които им противоречат /чл. 5. ал. 4 от Конституцията/. Тази конституционна разпоредба гарантира включването в законите на страната само на текстове, които са в съзвучие с постигнатите международни договорености в съответната област на обществения живот. Една от най-чувствителните, най-значими теми в международния правен ред е тази за гарантиране и спазване на човешките права.

Правният статус на гражданите е система от правни норми, които определят неговото положение в държавата и обществото. Конституцията на Република България регламентира чрез своите разпоредби всички основни въпроси, засягащи гражданството на хората, техните лични права и свободи, политическите и социално-икономическите им права.

Правният статус на гражданите се състои от 2 правни института:


  • на българското гражданство;

  • на правата, свободите и задълженията на гражданите;

Êîíñòèòóöèÿòà óñòàíîâÿâà ñàìî îñíîâèòå íà ïðàâíèÿ ñòàòóñ, à íå ãî óðåæäà öÿëîñòíî.

II. ÏÐÈÍÖÈÏÈ ÍÀ ÊÎÍÑÒÈÒÓÖÈÎÍÍÈß ÑÒÀÒÓÑ ÍÀ ÃÐÀÆÄÀÍÈÒÅ


Принципите на статуса на гражданите са конституционно закрепени. Òå ñà ñëåäíèòå:

  1. Равноправие – Съгласно чл. 6 от Конституцията “Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона…” Равноправието на гражданите се изразява в равни избирателни права, т.е субективното избирателно право на всеки гражданини на Република България не е обвързано с пол, религия, етническа принадлежност, образователен ценз, имуществен ценз и др. Всеки български гражданин е равен пред закона с всеки останал член на обществото.

  2. Хуманизъм – Сърцевината на този принцип се изразява в това, че човекът стои в основата на гражданското общество. Конституцията предвижда полагането на специални грижи за някои социални групи - деца, жени, самотни възрастни хора.

  3. Демократизъм – Този принцип намира конкретно проявление във възможността всеки гражданин да има право за участие в управлението на държавата.

  4. Съчетаване на обществените с личните интереси на гражданите. Същината на принципа се състои в това, че предоставените от Конституцията права и свободи не могат да се упражняват във вреда на обществения интерес. Конституцията осигурява защитата на законните права на гражданите, но не във вреда на останалите членове на обществото.

5. Единство на права и задължения - Спазването на Конституцията и законите на страната е задължение за всеки неин гражданин. Законодателството урежда както правата, така и задълженията на гражданите на Република България.

III. БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

Правната уредба на въпросите, касаещи българското гражданство, е в Конституцията - чл. 25-27, и в Закона за българското гражданство /ЗБГ/, ДВ бр.136/18.11.1998 г./.

1. Същност.

Гражданството е трайна правно-политическа връзка на едно лице с държавата, по силата на която това лице попада под държавновластническото върховенство на тази държава и се ползва в пълен обем от правата и свободите, осигурени от нейните закони.

Българските граждани, където и да се намират, имат всички конституционни права и задължения. Те са под закрилата на Република България и когато пребивават в чужбина. Гражданин на Република България не може да бъде изгонен от нея или предаден на друга държава. Облекчен ред за придобиване на българско гражданство е предвиден за лицата от български произход. Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство. Гражданин на Република България не може да бъде изгонен от нея или предаден на друга държава.

Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички конституционни права и задължения, с изключение на тези, за които се изисква българското гражданство (например, те нямат избирателни права, не могат да заемат държавни длъжности). Чужденците, които пребивават в страната на законно основание, не могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга държава против тяхната воля, освен при условията и по реда, определени със закон.

Конституцията предвижда и възможност за даване на убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон.

2. Придобиване на българско гражданство

а) по произход – български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин - чл. 8 от ЗБГ.

Български гражданин по произход е и всяко лице, което е припознато или произходът му от български гражданин е установен със съдебно решение.

б) по месторождение – “Български гражданин по месторождение е всяко лице, родено на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход” /чл. 10 от ЗБГ/.

Тук има няколко хипотези:


  • родителите са чужди граждани, но детето не придобива тяхното гражданство, защото в законите на тяхната държава е възприет принципът на месторождението;

  • родителите са без гражданство или с неизвестно гражданство, и ако те пожелаят /това важи и когато детето се роди на български кораб или самолет/.

  • родителите са неизвестни, детето е намерено на територията на Република България. Смята се, че дете, намерено на територията на страната с неизвестни родители, е родено в Република България /чл. 11 от ЗБГ/.

в) по натурализация (чл. 12 – 17 от ЗБГ)

Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, когато (чл. 12 от ЗБГ);



  1. е пълнолетно;

  2. преди не по-малко от 5 години е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България;

  3. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд и срещу него няма образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако е реабилитирано;

  4. има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България;

  5. владее български език, което се установява по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката;

/6/ е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към момента на придобиване на българско гражданство.

Тези общи условия могат да бъдат облекчени по т. 2, като изискването за получено разрешение за постоянно пребиваване е 3 години, когато лицето отговоря на условията по чл. 12, т.1,3,4,5 и 6 и:



  1. е в брак с български гражданин,

  2. или е родено в Република България,

  3. или разрешението за постоянно пребиваване е получено преди да навърши пълнолетие,

  4. лице, получило статут на бежанец или убежище преди не по-малко от три години към датата на подаване на молбата за натурализация, може да придобие българско гражданство, ако отговоря на условията за пълнолетие, липса на присъда или наказателно производство /освен при реабилитация/, доход и занятие, позволяващи му да се издържа в страната, владеене на български език.

  5. лице без гражданство може да придобие българско гражданство, ако отговоря на условията за пълнолетие, липса на присъда или наказателно производство /освен при реабилитация/, доход или занятие, позволяващи му да се издържа в страната, владеене на български език.

Без условията за получено разрешение за постоянно пребиваване в Република България, доход или занятие, позовяващи му издръжка в страната, владеене на български език и доказателства за липса на двойно гражданство , лицето може да придобие българско гражданство, ако:

- е от български произход

- осиновен е от български гражданин при условията на пълно осиновяване

- единият му родител е български гражданин или е починал като български гражданин.

Áúëãàðñêî ãðàæäàíñòâî áåç óñëîâèÿòà ïî ÷ë.12 ìîæå äà ïðèäîáèå ëèöå, êîåòî èìà îñîáåíè çàñëóãè êúì Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ â îáùåñòâåíàòà è èêîíîìè÷åñêàòà ñôåðà, â îáëàñòòà íà íàóêàòà, òåõíîëîãèÿòà, êóëòóðàòà èëè ñïîðòà, êàêòî è êîãàòî Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ èìà èíòåðåñ îò íàòóðàëèçàöèÿòà ìó /÷ë. 16 îò ÇÁÃ/.

Децата до 14 г възраст на натурализираните придобиват българско гражданство,

Непълнолетните лица - 14-18 г. – придобиват българско гражданство при условията на придобиване гражданство от малолетните, но и ако сами поискат да придобият българско гражданство.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница