Да откриете историческите корени на конституционализма
Êîíñòèòóöèîííî ðàçâèòèå íà Áúëãàðèÿ
Изтегляне 3.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ÒÐÅÒÀ ÃËÀÂÀ
Êîíñòèòóöèîííî ðàçâèòèå íà ÁúëãàðèÿЦели: След усвояване на материала по тази тема Вие ще можете:
I. Èñòîðè÷åñêè ïðåäïîñòàâêè çà ðàçâèòèå íà êîíñòèòóöèîíàëèçìà â Áúëãàðèÿ Êîíñòèòóöèîííàòà èñòîðèÿ íà Áúëãàðèÿ çàïî÷âà íåïîñðåäñòâåíî ñëåä Îñâîáîæäåíèåòî îò îñìàíñêî ðîáñòâî è ïðèåìàíåòî íà ïúðâàòà áúëãàðñêà êîíñòèòóöèÿ - Òúðíîâñêàòà êîíñòèòóöèÿ. През своята политическа история България е имала общо 4 конституции. След Търновската конституция са приети Конституцията от 1947 г., Конституцията от 1971 г. и действащата сега Конституция, приета през 1991 г. от Седмото велико народно събрание. Ðóñêî-òóðñêàòà âîéíà îò 1877-1878 ã. ñëîæè êðàé íà òóðñêèÿ ôåîäàëèçúì â áúëãàðñêèòå çåìè. Ïîñòàâåíî áåøå íà÷àëîòî íà òðåòàòà áúëãàðñêà äúðæàâà.  ñòàðàòà ñòîëèöà íà Áúëãàðèÿ - Òúðíîâî, Ó÷ðåäèòåëíîòî ñúáðàíèå, ñúçäàäåíî â ñúîòâåòñòâèå ñ Áåðëèíñêèÿ äîãîâîð, ïðèå ïúðâàòà áúëãàðñêà Êîíñòèòóöèÿ (Òúðíîâñêàòà). Çà îáñúæäàíå å ïðåäëîæåí ðóñêèÿò ïðîåêò çà “Îðãàíè÷åñêè óñòàâ íà Áúëãàðñêîòî êíÿæåñòâî”. Ñëåä îæèâåíè äèñêóñèè â ðåçóëòàò íà ïðîãðåñèâíèòå ñòðåìåæè íà âúçðîæäåíñêèòå äåÿòåëè å ïðèåòà åäíàîòíîñèòåëíî äåìîêðàòè÷íà Êîíñòèòóöèÿ. Òÿ îòðàçÿâà ïîñòèæåíèÿòà íà åâðîïåéñêàèÿ êîíñòèòóöèîíàëèçúì è ïðàêòèêàòà íà äåìîêðàòè÷íèòå äúðæàâè. Ïðèåòàòà êîíñòèòóöèÿ ñòàâà âàæåí èíñòðóìåíò çà ïðåîäîëîâÿíå íà îñìàíñêèÿ ôåîäàëèçúì è ñúçäàâà ïðåäïîñòàâêè çà ðàçâèòèå íà êàïèòàëèñòè÷åñêè îáùåñòâåíè îòíîøåíèÿ íà îñíîâàòà íà ïðèíöèïà íà ëèáåðàëèçìà. II. ÇÍÀ×ÅÍÈÅ ÍÀ ÒÚÐÍÎÂÑÊÀÒÀ ÊÎÍÑÒÈÒÓÖÈß Приемането на Търновската конституция безспорно е онази разделителна линия между две исторически епохи, с която се поставя началото на новото обществено-политическо развитие на България като част от модерния европейски свят. Ñîöèàëíî-ïîëèòè÷åñêèòå ïðåäïîñòàâêè çà ïðèåìàíåòî íà Òúðíîâñêàòà êîíñòèòóöèÿ ñà îáóñëîâåíè îò äâà îñíîâíè ôàêòîðà. Íà ïúðâî ìÿñòî òîâà å íàöèîíàëíî-îñâîáîäèòåëíîòî äâèæåíèå /1/. Íà âòîðî ìÿñòî – óñëîâèÿòà íà Áåðëèíñêèÿ äîãîâîð. /1/ “ Водачите на революционно-освободителната партия - отбелязва Иван Хаджийски в “Оптимистична теория на нашия народ”до един бяха демократи. И затова те с такова недоверие се отнасяха към освободителната помощ на царска Русия.И Каравелов, и Левски, и З.Стоянов се чудеха как може българският народ да чака освобождение от една държава, която държи в робство своя собствен народ.Левски, който беше най-самобитният българин и с това най-добре изразяваше тежненията на народа, беше за демократична република.” Търновската конституция се оценява от днешните изследователи от различни и често пъти противоречащи си една на друга гледни точки. Онова,обаче, което обединява различните становища е, че безспорно с този уникален акт се поставя ново начало не само в развитието на новата българска държава, но се определят и отправните точки на цялостното обществено-икономическо развитие. Макар че Търновската конституция определено носи привкуса на наложен отвън модел на конституционно устройство ( чл. 1 от Берлинския договор, постановяващ конституционна монархия), което в никакъв случай не отговаря на идеите на Левски и българските възрожденци за “чиста и свята република”, то все пак заложените в конституцията от 1879 г. принципи и конкретни рамки са изцяло в духа на утвърждаващата се в Европа демокрация и извеждането на преден план на редица въпроси, свързани с бъдещото устройство и развитие на европейските страни, основаващо се върху либерално-демократичните идеи. Би било грешка, ако анализът на Търновската конституция и влиянието й върху общественото развитие остане затворен в догматично-нормативистичната рамка на чистия юридически позитивизъм. Нещо повече - всеки анализ на конституцията, независимо от формалното определение, което му се дава (исторически, юридически, конституционноправен и пр.) съдържа в себе си елемент на социологически анализ. Този анализ следователно е двупосочен. От една страна става въпрос за това, че редица изследователи преди и след Освобождението правят опит за теоретично обосноваване на идеите на конституционализма и прилагането им в България. От друга страна - за формиралите се у нас непосредствено след Освобождението правно-социологически школи, които въплъщават в себе си най-напредничевите теории, изследвания и практически решения на утвърдени вече в Европа школи, течения и законодателна практика. В синтезиран вид тази необходимост най-добре е изразена в думите на най-самобитния български социолог на правото и изследовател на българската народопсихология Ив. Хаджийски. Ето как той оценява периода около и след приемането на Търновската конституция : ” Пред нашата общественост стои един голям и съдбовен въпрос: из кой път трябва да бъде поведена близката ни политическа истори - по пътя на демокрацията или по пътя на авторитаризма и автокрацията? Все по-настойчиво и от все повече страни се надига повик при разрешаването на този въпрос да се държи за пряката историческа приемственост и за политическите традиции, които ни завеща Възраждането. Възраждането е един сложен и дълбоко обществен процес. То създаде традициите и началата на българската демокрация, на българското народовластие. Тази демокрация, това активно участие на народа върху почвата на равенството в изграждане на новата обществена и историческа съдба мина през борбата срещу чорбаджиите, през борбата срещу гръцките фанариоти, през дейността на революционните комитети, за да даде героизма на Априлското въстание, подвига на Шипка и да се въплъти в Търновската конституция, под чието благотворно влияние с такава изненадваща бързина се разви общественият и културният живот на свободна България”.2 Òúðíîâñêàòà êîíñòèòóöèÿòà ïðåäîñòàâÿ øèðîêè ïðàâîìîùèÿ ïðåäèìíî íà ìîíàðõà, âúïðåêè ñòðåìåæà íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè äà èçäèãíàò ïàðëàìåíòà íà åäèí ïî-âèñîê ïèåäåñòàë â ñúîòâåòñòâèå ñ òåíäåíöèèòå íà åâðîïåéñàêèÿ êîíñòèòóöèîíàëèçúì. Âîäåíè ñà îæèâåíè äèñêóñèè çà ñúñòàâà íà Íàðîäíîòî ñúáðàíèå çà íåãîâàòà åäíîêàìàðíà èëè äâóêàìàðíà ñòðóêòóðà. Íàääåëÿâàò ëèáåðàëíèòå âúçãëåäè çà ìÿñòîòî è ðîëÿòà íà íàðîäíîòî ñúáðàíèå, íî âúïðåêè òîâà òî íå ìîæà äà ñòàíå öåíòúð íà âëàñòòà. Êîíñòèòóöèÿòà ïðåäîñòàâè äåìîêðàòè÷íè ïîëèòè÷åñêè ïðàâà íà ïîäàíèöèòå – íàâúðøèëè 21 ã., òå ïðèäîáèâàò ïðàâîòî äà èçáèðàò, à íàâúðøèëè 30 ã., äà áúäàò èçáèðàíè. Íà ïàðëàìåíòà ñå ïðåäîñòàâÿ çàêîíîäàòåëíàòà âëàñò ïîä ñèëíîòî âëèÿíèå íà ìîíàðõà. Çàêîíîäàòåëíàòà èíèöèàòèâà å ïðåäîñòàâåíà íà ìîíàðõà è íà Íàðîäíîòî ñúáðàíèå. Ìîíàðõúò ïðèòåæàâà ïðàâîìîùèåòî äà ñâèêâà è ðàçïóñêà Íàðîäíîòî ñúáðàíèå. Êîíñòèòóöèÿòà ïðîâúçãëàñÿâàí, ÷å èçïúëíèòåëíàòà âëàñò ïðèíàäëåæè íà ìîíàðõà; òîé å âúðõîâåí ãëàâíîêîìàíäâàù íà âúîðúæåíèòå ñèëè, ñúäåáíàòà âëàñò ñå îñúùåñòâÿâà â èìåòî íà ìîíàðõà. Äåìîêðàòè÷íèÿò õàðàêòåð íà Êîíñòèòóöèÿòà ñå ïðîÿâÿâà ïðåäèìíî â ïðàâàòà è ñâîáîäèòå, ïðåäîñòàâåíè íà ïîäàíèöèòå â ïîëèòè÷åñêàòà è èêîíîìè÷åñêàòà ñôåðà, ðåãëàìåíòèðàíè â ãëàâà Õ²². Âúïðåêè øèðîêîòî ìÿñòî îòäåëåíî íà ñòàòóñà íà Íàðîäíîòî ñúáðàíèå (ãëàâà Õ²V – Õ²Õ), òî îñòàâà ïîä îïåêàòà íà ìîíàðõà. Ñúùîòî, ñ îùå ïî-ãîëÿìà ñèëà, ñå îòíàñÿ è çà îñòàíàëèòå äúðæàâíè îðãàíè. Íÿêîè àâòîðè êàòî Ñ. Áàëàìåçîâ ïîäëàãàò íà êðèòèêà ìîíàðõè÷åñêàòà âëàñò è íåéíèòå ïðåäåëè. Ñïîðåä Áåëàìåçîâ òÿ íå ñå âïèñâà â èäåÿòà çà ðàçäåëåíèåòî íà âëàñòèòå. Ìîíòåñêüî âèçèðà ñàìî òðèòå âëàñòè: çàêîíîäàòåëíàòà, èçïúëíèòåëíàòà è ñúäåáíàòà, âëàñòòà íà ìîíàðõà ñå îêàçà ÷åòâúðòà. Êàòî èìàìå ïðåäâèä, ÷å òàçè Êîíñòèòóöèÿ å ïðèåòà ñàìî åäíà ãîäèíà ñëåä ïåòñòîòèíãîäèøíî òóðñêî ðîáñòâî ïðè îòñúñòâèåòî íà êîíñòèòóöèîíåí îïèò íà áúëãàðñêèòå ïîëèòèöè è ïðè íåãàòèâíèòå âúíøíè ôàêòîðè âúðõó íîâîîñâîáîäåíà Áúëãàðèÿ, å ÿñíî, ÷å òàçè êîíñòèòóöèÿ íå ìîæåøå äà áúäå ñúâúðøåíà. Âúïðåêè òîâà òðÿáâà äà îòäàäåì çàñëóæåíîòî íà áàùèòå íà íàøàòà ïúðâà êîíñòèòóöèÿ. Òúðíîâñêàòà êîíñòèòóöèÿ å äåìîêðàòè÷íà çà ñâîåòî âðåìå, ñúîáðàçåíà å â çíà÷èòåëíà ñòåïåí ñ åâðîïåéñêèòå ñòàíäàðòè èçèãðàâà îãðîìíà ðîëÿ çà ïðåîäîëÿâàíå ïðèìèòèâíèòå ôåîäàëíè îòíîøåíèÿ, ïîñòàâÿ íà÷àëîòî íà ñúâðåìåííàòà áúëãàðñêà äúðæàâíîñò è îïðåäåëÿ ñèñòåìàòà íà äúðæàâíèòå îðãàíè è èíñòèòóòè. III. ÎÁÙÀ ÕÀÐÀÊÒÅÐÈÑÒÈÊÀ ÍÀ ÁÚËÃÀÐÑÊÈÒÅ ÊÎÍÑÒÈÒÓÖÈÈ Êàêòî âå÷å îòáåëÿçàõìå, êîíñòèòóöèîííàòà èñòîðèÿ íà Áúëãàðèÿ âêëþ÷âà ÷åòèðè êîíñòèòóöèè. Ðàçãëåäàõìå îñíîâíèòå õàðàêòåðèñòèêè è çíà÷åíèå íà ïúðâàòà áúëãàðñêà êîíñòèòóöèÿ - Òúðíîâñêàòà êîíñòèòóöèÿ, ïðèåòà ïðåç 1979 ã. Äåìåòîñåïòåìâðèéñêèòå ñúáèòèÿ îò 1944 ã. ñëîæèõà íà÷àëîòî íà ñîöèàëèñòè÷åñêîòî ïðåóñòðîéñòâî íà îáùåñòâîòî, íà ñúçäàâàíåòî íà íîâ êîíñòèòóöèîíåí ñòðîé. Îñîáåíîòî çà ïúðâèÿ åòàï îò òîâà ðàçâèòèå íà íàøåòî îáùåñòâî å, ÷å ñå ïðèëàãàøå Òúðíîâñêàòà êîíñòèòóöèÿ è ÷àñò îò ñòàðîòî çàêîíîäàòåëñòâî. Ïî òîçè íà÷èí, ìàêàð è âðåìåííî, ñòàðèòå þðèäè÷åñêè àêòîâå áÿõà ïðèãîäåíè äà ñëóæàò íà èíòåðåñèòå íà íîâîóñòàíîâåíàòà âëàñò. Åäíîâðåìåííî ñ òîâà ïðåç òîçè ïåðèîä ñå ñúçäàäîõà íîâè ïî ñâîÿòà ñúùíîñò àêòîâå ñ êîíñòèòóöèîííî çíà÷åíèå, êîèòî ñúäåéñòâàõà çà èçãðàæäàíåòî íà íîâ äúðæàâåí àïàðàò, íà íîâè êîíñòèòóöèîííè ó÷ðåæäåíèÿ è èíñòèòóòè. Õàðàêòåðíî å, ÷å ïðàâèòåëñòâîòî ïðèåìàøèå “íàðåäáè-çàêîíè”, ñ êîèòî ñå ôîðìèðàøå è óòâúðæäàâàøå íîâàòà äúðæàâíà îðãàíèçàöèÿ. Çàïàçèõà ñå ðåäèöà èíñòèòóöèè íà ñòàðîòî êîíñòèòóöèîííî ïðàâî. Íàïðèìåð äî ïðîèçâåæäàíåòî íà ðåôåðåíäóìà çà óñòàíîâÿâàíå íà Íàðîäíàòà ðåïóáëèêà (8 ñåïòåìâðè 1946 ã.) èëè ïî-òî÷íî äî ïðèåìàíåòî îò ÕÕV² Îáèêíîâåíî íàðîäíî ñúáðàíèå íà Äåêëàðàöèÿòà, ñ êîÿòî ñå ïðîâúçãëàñÿâà Íàðîäíàòà ðåïóáëèêà íà 15.²Õ.1946 ã., ó íàñ ôîðìàëíî – þðèäè÷åñêè ñúùåñòâóâàøå ìîíàðõèÿòà. Çàïàçèõà ñå ðåãåíòñòâîòî è ðåäèöà äðóãè èíñòèòóòè íà Òúðíîâñêàòà êîíñòèòóöèÿ, íî òå áÿõà ïðèãîäåíè äà ñëóæàò çà óòâúðæäàâàíå íà íîâàòà äúðæàâíà âëàñò. Òîâà íå ìîæåøå äà ïðîäúëæè äúëãî. Çàðàæäàíåòî íà íîâè îáùåñòâåíè îòíîøåíèÿ îáåêòèâíî èçèñêâàøå ñúçäàâàíåòî íà êîíñòèòóöèÿ, êîÿòî äà ñòàíå èíñòðóìåíò çà ñîöèàëèñòè÷åñêîòî ðàçâèòèå íà îáùåñòâîòî. Íÿêîè êîíñòèòóöèîíàëèñòè ïðåäëàãàõà äà íå ñå ïðèåìà íîâà êîíñòèòóöèÿ, à ñàìî äà ñå âíåñàò èçìåíåíèÿ â Òúðíîâñêàòà êîíîñòèòóöèÿ. Îáåêòèâíî îáùåñòâåíî-èêîíîìè÷åñêèòå è ïîëèòè÷åñêèòå èçìåíåíèÿ, íàñòúïèëè â îáùåñòâîòî è äúðæàâàòà, áÿõà îò òàêúâ õàðàêòåð, ÷å èçêëþ÷âàõà âúçìîæíîñòòà ñ ÷àñòè÷íè èçìåíåíèÿ íà ñúùåñòâóâàùàòà Êîíñòèòóöèÿ äà ñå ñúçäàäàò óñëîâèÿ çà ðàçâèòèåòî íà íîâèòå ñîöèàëíè îòíîøåíèÿ, êîèòî ñå çàðàæäàõà. Ïîðàäè òîâà ñå ïðèñòúïè êúì èçãîòâÿíåòî íà ïðîåêò çà íîâà êîíñòèòóöèÿ. Èçðàáîòâàíåòî è ïðèåìàíåòî íà Êîíñòèòóöèÿòà îò 1947 ã. ñå èçâúðøè íà îñíîâàòà íà ðàçïîðåäáèòå íà Òúðíîâñêàòà êîíñòèòóöèÿ. Ñïîðåä Çàêîíà çà äîïèòâàíå äî íàðîäà çà ïðåìàõâàíå íà ìîíàðõèÿòà è ïðîâúçãëàñÿâàíå íà Íàðîäíàòà ðåïóáëèêà è çà ñâèêâàíå íà Âåëèêî íàðîäíî ñúáðàíèå, ïðèåò â ñúîòâåòñòâèå ñ Òúðíîâñêàòà êîíñòèòóöèÿ, îñíîâåí çàêîí (êîíñòèòóöèÿ) ìîæå äà ïðèåìå ñàìî ó÷ðåäèòåëíà âëàñò. Ïîðàäè òîâà Êîíñòèòóöèÿòà íà Íàðîäíà ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ áåøå ïðèåòà îò Âåëèêîòî íàðîäíî ñúáðàíèå. Êîíñòèòóöèÿòà îò 1947 ã. ñå îáñúæäàøå è áåøå ïðèåòà â óñëîâèÿòà íà ñëîæíà âúòðåøíà è ìåæäóíàðîäíà îáñòàíîâêà çà Áúëãàðèÿ. Òîâà íå ìîæåøå äà íå äàäå îòðàæåíèå âúðõó ñúäúðæàíèåòî é. Ãîñïîäñòâàùà áåøå ÷àñòíàòà ñîáñòâåíîñò âúðõó ñðåäñòâàòà çà ïðîèçâîäñòâî. Êîíñòèòóöèÿòà íå ìîæåøå äà íå îòðàçè òåçè ôàêòè÷åñêè ñúùåñòâóâàùè îòíîøåíèÿ â îáùåñòâîòî. Îòðàæåíèå âúðõó íåÿ îêàçâàøå íåóðåäåíîòî ìåæäóíàðîäíî ïîëîæåíèå íà Áúëãàðèÿ êàòî áèâø ñàòåëèò íà ôàøèñòêà Ãåðìàíèÿ. Âúïðåêè âñè÷êî òîâà êîíñòèòóöèÿòà äàäå ñâîÿ ïðèíîñ çà ðàçâèòèåòî íà íîâèòå îáùåñòâåíè îòíîøåíèÿ è óñòàíîâÿâàíåòî íà íîâèÿ êîíñòèòóöèîíåí ñòðîé. Ïðåç øåñòäåñåòòå ãîäèíè íà 20-è âåê ñå ñúçäàäîõà ïðåäïîñòàâêè çà ñúùåñòâåíè èçìåíåíèÿ â êîíñòèòóöèîííîòî óñòðîéñòâî íà Íàðîäíà ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ. Òå çàñÿãàõà îñíîâèòå íà îáùåñòâåíî-ïîëèòè÷åñêîòî ðàçâèòèå íà ñèñòåìàòà. Ñïîðåä ïàðòèéíèòå îöåíêè, òåçè èçìåíåíèÿ äîâåäîõà äî íåîáõîäèìîñòòà äà ñå ïîñòàâÿò è ðåøàâàò êà÷åñòâåíî íîâè çàäà÷è çà èçãðàæäàíå íà ðàçâèòî ñîöèàëèñòè÷åñêî îáùåñòâî. Ñïîðåä ïàðòèéíèòå ïîñòàíîâêè, áÿõà íàëèöå îáåêòèâíè ïðåäïîñòàâêè, êîèòî íàëàãàò èçðàáîòâàíåòî è ïðèåìàíåòî íà Êîíñòèòóöèÿòà îò 1971 ã. Ïðîåêòúò çà êîíñòèòóöèÿòà áåøå ïîäëîæåí íà âñåíàðîäíî îáñúæäàíå. Áÿõà ïðîâåäåíè ñúáðàíèÿ íà ãðàæäàíèòå, íà êîèòî ñå íàïðàâèõà îêîëî 14 õèëÿäè ïðåäëîæåíèÿ çà äîïúëíåíèå è èçìåíåíèå. Òàçè Êîíñòèòóöèÿ âíåñå ñúùåñòâåíè èçìåíåíèÿ â ïðàâíàòà óðåäáà íà ïîëèòè÷åñêàòà è èêîíîìè÷åñêàòà ñèñòåìà. Òÿ ðàçøèðè è êàòàëîãà íà ïðàâàòà è ñâîáîäèòå íà ãðàæäàíèòå. Âíåñåíè áÿõà èçìåíåíèÿ âúâ âèñøèòå ñòðóêòóðè íà âëàñòòà. Ñúçäàäåí áåøå Äúðæàâåí ñúâåò, êîéòî ñúñðåäîòî÷è îãðîìíà âëàñò, âêëþ÷èòåëíî è çàêîíîäàòåëíà, è ñå ïðåâúðíà â öåíòúð íà âëàñòòà. Çà ïúðâè ïúò â òàçè Êîíñòèòóöèÿ ñå ïðîâúçãëàñè ðúêîâîäíàòà ðîëÿ íà Áúëãàðñêàòà êîìóíèñòè÷åñêà ïàðòèÿ, êàòî ðåàëåí èçðàç íà ñðàñòâàíåòî íà äúðæàâàòà ñ ïàðòèÿòà, êîåòî äîâåäå äî èçâðàùåíèÿ â îñúùåñòâÿâàíåòî íà äúðæàâíàòà âëàñò, äî ñúñðåäîòî÷àâàíå íà îãðîìíà âëàñò â åäèííèÿ äúðæàâåí è ïàðòèåí öåíòúð. Äúðæàâíèòå ñòðóêòóðè ñå ïðåâúðíàõà â ïðèäàòúê íà ïàðòèéíàòà âëàñò. Âúïðåêè âñè÷êè íåäîñòàòúöè íà òàçè Êîíñòèòóöèÿ, òÿ áåøå ïî-âèñîêî ñòúïàëî â êîíñòèòóöèîííîòî ðàçâèòèå íà Áúëãàðèÿ â ñðàâíåèíå ñ Êîíñòèòóöèÿòà îò 1947 ã. Ñëåä äúëáîêèòå ñîöèàëíî-ïîëèòè÷åñêè ïðîìåíè â îáùåñòâîòî ñëåä 10 íîåìâðè 1989 ã. ñòàâà îáåêòèâíî íåîáõîäèìî íåîòëîæíî äà ñå âíåñàò íÿêîè èçìåíåíèÿ â Êîíñòèòóöèÿòà îò 1971 ã. Îòìåíåí áåøå òåêñúò çà ðúêîâîäíàòà ðîëÿ íà Áúëãàðñêàòà êîìóíèñòè÷åñêà ïàðòèÿ, à ïðåç 1990 áÿõà âíåñåíè íÿêîè èçìåíåíèÿ è äîïúëíåíèÿ ã. (ÄÂ, áð.6, 29, 87, 94 è 98). Òîâà íå ðåøàâà ïðîáëåìà çà êîðåííî ïðåóñòðîéñòâî íà êîíñòèòóöèîííàòà ñèñòåìà. Íåîáõîäèìî áåøå äà ñå ïðèåìå íîâà êîíñòèòóöèÿ. Âúçïðèå ñå èäåÿòà òÿ äà áúäå ïðèåòà ïî ðåäà, óñòàíîâåí ñ ðàçïîðåäáèòå íà Òúðíîâñêàòà êîíñòèòóöèÿ. Çà öåëòà áÿõà ïðîâåäåíè èçáîðè íà 10 – 17 þíè 1990 ã. çà Âåëèêî íàðîäíî ñúáðàíèå. Òîçè îðãàí íà ó÷ðåäèòåëíàòà âëàñò ñëåä îñòðè è ïðîòèâîðå÷èâè äåáàòè ìåæäó ðàçëè÷íèòå ïîëèòè÷åñêè ôðàêöèè ïðèå íà 12 þëè 1991 ã. ñåãà äåéñòâàùàòà Êîíñòèòóöèÿ. Òîâà å êîíñòèòóöèÿ íà êîìïðîìèñà ìåæäó ðàçëè÷íèòå ïîëèòè÷åñêè ñèëè, ïðåäñòàâåíè âúâ Âåëèêîòî íàðîäíî ñúáðàíèå è ïîðàäè òîâà â íåÿ ñà çàëîæåíè âúòðåøíî ïðîòèâîðå÷èâè ðàçïîðåäáè. Íàïðèìåð âúçïðèå ñå ïðèíöèïúò çà ðàçäåëåíèå íà âëàñòèòå (÷ë.8), íî çàäúëáî÷åíèÿò àíàëèç íà êîíñòèòóöèîííèòå òåêñòîâå ïîêàçà íåïîñëåäîâàòåëíîñò â ìåõàíèçìèòå ïî ïðèëàãàíåòî ìó. Ïðèìåðèòå â òîâà îòíîøåíèå ñà òâúðäå ìíîãî. Êîíñòèòóöèÿòà âúçïðèå ïðèíöèïà íà ïîëèòè÷åñêèÿ ïëóðàëèçúì â îáùåñòâåíèÿ æèâîò. Òÿ ïðåäâèäè ñúçäàâàíåòî íà ðåäèöà íîâè äúðæàâíè îðãàíè: ïðåçèäåíò, Êîíñòèòóöèîíåí ñúä, Âèñø ñúäåáåí ñúâåò, íîâè ñòðóêòóðè íà ñúäåáíàòà âëàñò è íåéíèòå òðè ïîäñèñòåìè: ñúäèëèùà, ïðîêóðàòóðà è ñëåäñòâåíè îðãàíè. Ïðåäâèäè ñúçäàâàíåòî íà êìåòñêàòà èíñòèòóöèÿ è äðóãè. Êîíñòèòóöèÿòà âúçïðèå ïðèíöèïèòå íà ïàçàðíàòà èêîíîìèêà è óñòàíîâè äâå ôîðìè íà ñîáñòâåíîñò: ïóáëè÷íà è ÷àñòíà. Áåçñïîðíî Êîíñòèòóöèÿòà íå å ñúâúðøåíà, íî òÿ å ðåàëíî äåìîêðàòè÷íà, ñúîòâåòñòâàùà íà ñúâðåìåííèÿ åòàï îò ðàçâèòèåòî íà Áúëãàðèÿ. Òÿ ñúçäàäå êîíñòèòóöèîííè ïðåäïîñòàâêè çà ðàçâèòèå íà ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî è ïðàâîâàòà äúðæàâà, çà äåìîêðàòèçèðàíå íà ñîöèàëíîòî óïðàâëåíèå. Øèðîêî ìÿñòî å îòäåëåíî íà ñòàòóñà íà ãðàæäàíèòå è ñúçäàâàíåòî íà þðèäè÷åñêè è äðóãè ìåõàíèçìè çà ðåàëèçèðàíå íà òåõíèòå ïðàâà è ñâîáîäè, à òîâà å îáåêòèâåí êðèòåðèé çà ñòåïåíòà íà ðàçâèòèå íà äåìîêðàöèÿòà. Ïðèçèâèòå ïðè ïðèåìàíåòî íà Êîíñòèòóöèÿòà, äà áúäå âúçñòàíîâåíà Òúðíîâñêàòà êîíñòèòóöèÿ ñà äèñêóñèîííè. Åäíà ÷àñò îò îáùåñòâîòî áóêâàëíî ïðèåìà îáîæåñòâÿâàíåòî íà Òúðíîâñêàòà êîíñòèòóöèÿ. Òîâà îáà÷å íå ÿ ïðàâè óíèâåðñàëåí ðåãóëàòîð íà îáùåñòâåíèòå îòíøîøåíèÿ çà âñè÷êè âðåìåíà. Çà äðóãà ÷àñò îò îáùåñòâîòî Òúðíîâñêàòà êîíñòèòóöèÿ å èñòîðè÷åñêè èçæèâÿëà ñâîåòî âðåìå, òúé êàòî íå å âúçìîæíî åäèí àêò, ïðèåò íåïîñðåäñòâåíî ñëåä ïåòñòîòèíãîäèøíî îñìàíñêî ðîáñòâî, ïðåäè 120 ãîäèíè, äà ñëóæè çà îñíîâà çà èçãðàæäàíå íà ñúâðåìåíåí êîíñòèòóöèîíåí ñòðîé. Ìàêàðà ÷å áåçñïîðíî èìà êîíñòèòóöèè, êàòî àìåðèêàíñêàòà îò 1787ã., Øâåéöàðñêàòà îò 1874 ã., êîèòî ïðîäúëæàâàò è ñåãà äà äåéñòâàò ñ âíàñÿíåòî íà àêòóàëíè ÷àñòè÷íè ïîïðàâêè â òÿõ. Íî íåêà íå çàáðàâÿìå, ÷å Òúðíîâñêàòà êîíñòèòóöèÿ å ïðèåòà â ñïåöèôè÷íè èñòîðè÷åñêè è ñîöèàëíè óñëîâèÿ, êîðåííî ðàçëè÷àâàùè ñå îò òåçè â ïîñî÷åíèòå ñòðàíè. Êîíñòèòóöèÿòà îò 1991 ã. å âúçïðèåëà îò Òúðíîâñêàòà êîíîñòèòóöèÿ îíîâà, êîåòî å ðàöèîíàëíî è ïðèåìëèâî çà ñúâðåìåííàòà êîíñòèòóöèîííà óðåäáà íà Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ. Îñíîâíîòî ñîöèàëíî ïðåäíàçíà÷åíèå íà Êîíñòèòóöèÿòà îò 1991 ã. å äà ñúçäàäå íåîáõîäèìèòå äúðæàâíè ñòðóêòóðè, þðèäè÷åñêèòå ïðåäïîñòàâêè è ìåõàíèçìè, êîèèòî ãàðàíòèðàò ïðåõîäà êúì äåìîêðàòè÷íî óïðàâëåíèå íà îáùåñòâîòî, çà ñúçäàâàíå è ðàçâèòèå íà ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî è ïðàâîâà äúðæàâà, â êîèòî îñíîâíà öåííîñò å ÷îâåêúò. IV. Îñíîâíè ïðèíöèïè íà Êîíñòèòóöèÿòà îò 1991 ã. Ïðèíöèïèòå íà êîíñòèòóöèÿòà ñà îòðàæåíèå íà îáåêòèâíèòå îáùåñòâåíè îòíøåíèÿ, îáóñëîâåíè îò ñúùåñòâóâàùèÿ òèï èêîíîìè÷åñêà è ïîëèòè÷åñêà ñèñòåìà. Òå ñà èñòîðè÷åñêè îáîñîáèëè ñå êàòåãîðèè, êîèòî îòðàçÿâàò íàé-îáùèòå è ñúùåñòâåíè çàêîíîìåðíîñòè íà ñîöèàëíèòå ÿâëåíèÿ è ïðîöåñè. Ïðèíöèïèòå ñà îñíîâíè íà÷àëà, êîèòî îïðåäåëÿò ñúùíîñòòà è õàðàêòåðà íà êîíñòèòóöèÿòà. Íÿêîè îò ïðèíöèïèòå íà êîíñòèòóöèÿòà îáõâàùàò öÿëîòî ñúäúðæàíèå íà êîíñòèòóöèîííàòà óðåäáà íà îáùåñòâåíèòå îòíîøåíèÿ – íàïðèìåð ïðèíöèï íà äåìîêðàòèçúì, çàêîííîñòòà è ïð. Äðóãè íàìèðàò ïðèëîæåíèå ñàìî â îòäåëíè ñòðóêòóðè íà îáùåñòâåíàòà ñèñòåìà. Íàïðèìåð ïðèíöèïúò íà ðàçäåëåíèå íà âëàñòèòå å çàëîæåí â êîíñòèòóöèîííàòà óðåäáà íà äúðæàâíàòà îðãàíèçàöèÿ, íî íå è â îðãàíèçàöèÿòà íà íåäúðæàâíèòå ñòðóêòóðè. Ïðèíöèïèòå íà êîíñòèòóöèÿòà ìîãàò äà áúäàò îáîñîáåíè â äâå ãðóïè: à) îñíîâíè ïðèíöèïè è á) ïðèíöèïè- áàçà íà ðàçëè÷íèòå ïðàâíè îòðàñëè èëè äúðæàâíè äåéíîñòè. Îñíîâíèòå ïðèíöèïè â íàé-ãîëÿìà ñòåïåí îáóñëàâÿò ïðèðîäàòà íà êîíñòèòóöèÿòà. Âñè÷êè íåéíè ðàçïîðåäáè ïðÿêî èëè êîñâåíî â îïðåäåëåíà ñòåïåí ñà ñúîáðàçåíè ñ îñíîâíèòå ïðèíöèïè. Íàïðèìåð ñèñòåìàòà íà äúðæàâíèòå îðãàíè å èçãðàäåíà â ñúîòâåòñòâèå ñ ïðèíöèïà çà ðàçäåëåíèå íà âëàñòèòå (÷ë. 8); ñèñòåìàòà íà ïîëèòè÷åñêèòå ñòðóêòóðè ñúùåñòâóâà è ôóíêöèîíèðà íà îñíîâàòà íà ïðèíöèïà íà ïîëèòè÷åñêèÿ ïëóðàëèçúì (÷ë. 11, àë. 1); ñòàòóñúò íà ãðàæäàíèòå ñå îñíîâàâà íà ïðèíöèïà íà ðàâíîïðàâèåòî (÷ë. 6); äåéíîñòòà íà âñè÷êè ïðàâíè ñóáåêòè ñå îñúùåñòâÿâà íà îñíîâàòà íà ïðèíöèïà íà çàêîííîñòòà (÷ë.4, àë.1) è ò.í. Ìîæå äà ñå äèñêóòèðà è îñïîðâà äàëè âñè÷êè òåçè ïðèíöèïè ñà îñíîâíè è äàëè ñàìî òîâà ñà îñíîâíèòå êîíñòèòóöèîííè ïðèíöèïè. Íî áåçñïîðíî å, ÷å òîâà ñà îñíîâíè íà÷àëà, êîèòî îïðåäåëÿò äåìîêðàòè÷íèÿò îáëèê íà êîíñòèòóöèÿòà. Íÿêîè îò òåçè ïðèíöèïè ñà èçðè÷íî çàïèñàíè â íåÿ, äðóãè ñå èçâåæäàò îò ñúäúðæàíèåòî é. Âòîðàòà ãðóïà ïðèíöèïè ñà îñíîâà, âúðõó êîÿòî ñå ñúçäàâàò ðàçëè÷íè êëîíîâå íà ïðàâîòî èëè ñòîÿò â îñíîâàòà íà îðãàíèçàöèÿòà è äåéíîñòòà íà îòäåëíè äúðæàâíè îðãàíè. Íàïðèìåð íàêàçàòåëíîòî èãðàæäàíñêîòî ïðîöåñóàëíî ïðàâî ñå îñíîâàâàò íà ïðèíöèïèòå íà ñúñòåçàòåëíîñòòà (÷ë. 121, àë. 2), ïðàâîòî îò çàùèòà (÷ë. 122) è äðóãè ôîðìóëèðàíè â Êîíñòèòóöèÿòà. Îñíîâíè ïðèíöèïè íà Êîíñòèòóöèÿòà ñà: 1) ðàâíîïðàâèåòî íà ãðàæäàíèòå; 2) íàðîäíèÿò ñóâåðåíèòåò; 3) ïîëèòè÷åñêèÿò ïëóðàëèçúì; 4) ðàçäåëåíèåòî íà âëàñòèòå; 5) çàêîííîñòòà; 6) õóìàíèçìúò; 7) äåìîêðàòèçìúò; 8) ñâîáîäíàòà ñòîïàíñêà èíèöèàòèâà. V. ÊÎÍÑÒÈÒÓÖÈßÒÀ È ÅÂÐÎÏÅÉÑÊÈÒÅ ÑÒÀÍÄÀÐÒÈ ×åòèðè ñà îñíîâíèòå êðèòåðèè, ïî êîèòî íàñòîÿùèòå è áúäåùè ñòðàíè ÷ëåíêè íà Åâðîïåéñêèÿ ñúþç, ñå îöåíÿâò îòíîñíî òÿõíàòà ïðèíàäëåæíîñò êúì åâðîïåéñêèòå öåííîñòè: 1. Ñâîáîäà. 2. Äåìîêðàöèÿ. 3. Ñïàçâàíå íà ÷àâåøêèòå ïðàâà. 4. Âúðõîâåíñòâî íà çàêîíà. Åäèí çàäúëáî÷åí àíàëèç íà îñíîâíèòå ïðèíöèïè íà äåéñòâàùàòà áúëãàðñêà êîíñòèòóöèÿ íè äàâà êàòåãîðè÷íî ïîëîæèòåëåí îòãîâîð íà âúïðîñà - îòãîâàðÿ ëè ïðèåòàòà íà 12 þëè 1991 ã. Êîíñòèòóöèÿ íà Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ íà åâðîïåéñêèòå êðèòåðèè çà ñúâðåìåííî äåìîêðàòè÷èíî óñòðîéñòâî íà îáùåñòâîòî. ×àñò îò ïðèíöèïèòå íà êîíñòèòóöèÿòà, çàïèñàíè â íåéíèòå ðàçïîðåäáè èëè â ïðåàìáþëà é, ïðÿêî âúçïðîèçâåæäàò åâðîïåéñêèòå ñòàíäàðòè. Ñïàçâàíåòî íà ÷îâåøêèòå ïðàâà å ñúðöåâèíàòà íà äåéñòâàùàòà êîíñòèòóöèÿ. Ðàâíîïðàâèåòî íà ãðàæäàíèòå å îñíîâåí êîíñòèòóöèîíåí ïðèíöèï. Ñâîáîäàòà, èçðàçÿâàùà ñå â ëè÷íè, ïîëèòè÷åñêè, ñîöèàëíî-èêîíîìè÷åñêè ïðàâà è ñâîáîäè íà ãðàæäàíèòå, å ïðèíöèï, çàëåãíàë â ðåäèöà êîíñòèòóöèîííè ðàçïîðåäáè. Ïðèíöèïúò íà ðàçäåëåíèåòî íà âëàñòèòå - ÷ë. 8 îò Êîíñòèòóöèÿòà, è ïðèíöèïúò íà ïîëèòè÷åñêèÿ ïëóðàëèçúì - ÷ë. 11 îò Êîíñòèòóöèÿòà, ñà ãàðàíöèÿ çà äåìîêðàòè÷íî óñòðîéñòâî íà îáùåñòâîòî è äúðæàâàòà, çà îñúùåñòâÿâàíå íà ïðèíöèïà íà âúðõîâåíñòâîòî íà çàêîíà ÷ðåç íåçàâèñèìàòà ñúäåáíà âëàñò è äåìîêòðàòè÷íèòå äúðæàâíè èíñòèòóöèè. Ключови думи и тезиси Търновска конституция Конституционно развитие на България Основни принципи на действащата Конституция ВЪПРОСИ ЗА ДИСКУСИЯ И ПРОВЕРКА НА ЗНАНИЯТА
ÒÐÅÒÀ ÃËÀÂÀÏÐÅÄÌÅÒ, ÑÈÑÒÅÌÀ È ÈÇÒÎ×ÍÈÖÈ ÍÀ ÊÎÍÑÒÈÒÓÖÈÎÍÍÎÒÎ ÏÐÀÂÎ Цели: След усвояване на материала по тази тема Вие ще можете:
I. ПРЕДМЕТ И СИСТЕМА НА КОНСТИТУЦИОННОТО ПРАВО Обособяването на конституционното право като самостоятелен клон (отрасъл) на действащата правна система традиционно следва цялостното историческо развитие на обществото и непрекъснато появяваща се необходимост определен кръг обществени отношения да бъдат правно регламентирани. В този контекст следва да се разглежда и въпросът за предмета, източниците и системата на конституционно-правните науки, неразделна част от които е и конституционното право в тесен смисъл на думата. Следва преди всичко да се посочи, че съвременните конституционни науки, както и свързаните с тях учебни дисциплини са резултат от продължително еволюционно развитие, най-същественият елемент на което е постоянният сблъсък между юридическия позитивизъм (правната догматика) и по-широкото правно-социологическо разбиране за същността на правото, в т.ч. и на конституционното право. Именно в резултат на развитието на самата правна система, която исторически по-рано получава своята обособеност в сравнение с такива модерни науки като социологията на правото, социалната психология, правната херменевтика и т.н. постепенно в края на ХІХ и началото на ХХ в.се стига до специфична диференциация в юридическата наука, при която все по-ясно се утвърждава разбирането, че правната догматика не може да задоволи изискванията на съвременното юридическо образование. Това означава, че изучаването на въпросите на конституционализма, на основните права на гражданите, на основните политически институции, на съвременния законодателен процес и т.н. не може да остане затворено само в рамките на нормативизма, поради което нерядко се съчетава с прилагането на методологията на политическата наука, философията на правото и социологията на правото. Известно е, че още в древността (особено в трудовете на Аристотел) общофилософското познание се преплита с публичното право и с политологията, но същинското обособяване на държавното от публичното право е продукт на модерното време. Едва през 19 век конституционноправната наука се обособява от публичното право, като по правило този процес се свързва с появата на писаните конституции. Все още е спорен въпросът дали конституционното право може да се “успореди” с останалите клонове на правото. Причината е, че конституционното право със своя специфичен предмет на регулиране ( установяване на конституционноправната основа на целия обществено-политически и икономически живот в съответната национална държава) играе ролята на фундамент, върху който се надграждат останалите клонове на правото. Тези клонове на правото намират опора и гаранция за реализация на съдържащата се в тях правна уредба в самата Конституция, която е основен източник не само на конституционното право, но и на цялата правна система. В съвременната конституционноправна теория и практика се прави разграничение между национално, сравнително и Европейско конституционно право. Оттук следват и различията, които съпътстват дефинирането на предмета и системата на съвременното конституционно право. По-голямата част от конституционалистите у нас се придържат към рамката на националното конституционно право ( С.Стойчев, Е.Друмева, Сн. Начева, Б.Спасов, Сн. Ботушарова). Други ( Е.Танчев, Г.Близнашки) следват една по-широка линия, при която е възможно да се направи не само хоризонтална, но и вертикална диференциация на конституционните науки. Що се отнася до социологическото разбиране на предмета и системата на отделните правни отрасли, то на преден план изпъква разбирането, че в основата на правното познание като систематизирано обществено познание лежат такива фундаментални науки, каквито са философията и социологията на правото. В следващото изложение анализът на предмета и системата на конституционното право следва логиката на съчетаното прилагане на юридическия и социологическия подход. Изразът “конституционно право” подобно на останалите отраслови правни обозначения обикновено се употребява в три смислови значения. На първо място с него се обозначава определен отрасъл (клон) от действащата национална правна система. На второ място той се употребява за определяне на конкретен отрасъл (клон) от правната наука, който има свой специфичен предмет на изследване. На трето място конституционното право е и обособена учебна дисциплина, съответстваща на определен дял от общата система конституционноправи науки. Всяко от тези значения присъства в различни нюанси в съвременната правна теория и практика, като в същото време притежава съответно съдържание, историческа обусловеност и възможности за динамична интерпретация. Въпросът е в това, че за дълъг период от време наименованието “конституционно право” отсъстваше от българския правно-научен речник, както и от законодателната практика. Вместо това се изучаваше и прилагаше “държавно право”. В правната традиция на страната ни обаче има и период на прилагане както на “държавно право” (Н.П. Благоев, С.Киров, Л.Владикин, Б.Спасов), така и на “конституционно право” (Ст.Баламезов). Обяснението за тези терминологични различия може да се даде на две плоскости. Първата е свързана с известни общометодологически принципи, доминирали в правната наука в общия контекст на юридическия позитивизъм. На втората плоскост обяснението е по-скоро прагматично ориентирано и се изразява най-общо в намирането на различието между формалното и материалното понятие на израза “конституционно право”. Формалното понятие служи за обозначаване на съвкупността от разпоредбите на конституцията като основен закон на държавата. Границите на това формално понятие за конституционното право са по-тесни, доколкото те се свеждат главно до разпоредбите на самата конституция. В този смисъл понятието за държавно право е по-широко от формалното понятие за конституционно право3. Що се отнася до материалното понятие за конституционно право, то в съвременната конституционноправна теория доминира разбирането, че то се отъждествява с понятието за “държавно право”. Именно тази идентичност обяснява и различното название на този основен клон в правните системи на отделни държави – в Германия, Австрия и Русия се използва терминът “държавно право”, в повечето европейски страни – конституционно. Съществено значение за обособяването на конституционното право като самостоятелен правен отрасъл има разделението на правото на две големи области : публично право (ius publicum) и частно право (ius privatum).Това разделение се въвежда още в класическото римско право. Непреходна е дефиницията, дадена от римския юрист Улпиан, тъй като чрез нея се утвърждава и критерият за разграничение между публичното и частното право. Според него “…Publicum ius est, quod ad statum rei Romanae spectat; privatum quod ad singulorum utilitatem.” ( “ Публичното право е това, което се отнася до положението на римската държава, а частно – това, което се отнася до ползата на отделните лица”). Делението на правото на публично и на частно намира различно отражение при изграждането на собствения облик на всяка конкретна правна система. Следва да се отбележи, че за разлика от англо-американската правна система, която не отрежда водеща роля на съществуващото деление на правото на публично и частно, европейската (континенталната) правна система се характеризира с това, че възприемайки това деление, тя всъщност признава особената връзка между обществото и държавата. В този смисъл, въпреки наслояването на отделни либерални и неолиберални идеи за произхода и същността на съвременната държава, в европейската континентална система преобладава схващането на “правовата държава” , докато за англо-американската правна система важи постановката за “Rule of Law”. Изтегляне 3.13 Mb. Сподели с приятели:
|