Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

съчувствието за неутрализиране на злобата. В книгата „Етка в действие” Тафт дава доста забавен пример с начина, по който смирил яростта на една разочарована амбициозна майка.
„Една дама във Вашингтон – пише Тафт, - чийто съпруг имаше известно политическо влияние, шест или повече седмици ме обработва да назнача сина й на определен пост. Осигури подкрепата на внушителен брой сенатори и конгресмени и ги придружаваше, за да се увери дали защитават каузата й достатъчно убедително. Въпросния пост изискваше техническа квалификация и по препоръка на ръководството на учреждението аз назначих на него друг човек. Тогава получих писмо от тази майка, в което пишеше, че съм крайно неблагодарен, защото съм отказал да я направя щастлива, след като това би ми коствало само едно махване с ръка. Тя убедила всички представители от своя щат и те дали гласовете си за един законопроект, на който особено съм държал, а ето по какъв начин съм й се отблагодарявал аз.
Когато човек получи писмо от такъв характер, първото, което му идва на ума, е как да накаже извършителя на подобно недостойно и неуместно деяние. После ще съчини отговор. Но ако е умен, ще пъхне писмото в чекмеджето и ще го заключи. Ще го извади след два дни – в такива случаи въпросите винаги търпят два дни отлагане на отговора – и като го извади, няма да го изпрати. Аз постъпих точно така. След това седнах и написах най-любезното писмо, което можах – че разбирам разочарованието й като майка при тези обстоятелства, но назначението ми не е зависело просто от личните ми предпочитания, че е трябвало да избера човек с техническа квалификация и, следователно да се съобразя с препоръката с ръководството на ведомството. Изразих надежда, че синът й ще постигне това, което тя очаква от него, на заемания в момента от него пост. Това я успокои и тя ми написа отговор, в който се извиняваше за написаното в писмото.
Но предложеното от мен назначение не беше утвърдено веднага и след известно време получих писмо, което теоретически трябваше да идва от съпруга на тази жена, но беше написано със същия почерк като останалите. Писмото ме уведомяваше, че поради нервната угнетеност в резултат на разочарованието на въпросната дама от този случай, наложило се тя да остане на легло и заболяла сериозно от рак на стомаха. Не бих ли направил нещо за здравето й, като оттегля предишното си предложение и предложа вместо това сина й? Наложи се да напиша ново писмо, този път до съпруга, в което изразявах надеждата си, че диагнозата ще се окаже погрешна, че му съчувствам за сериозното заболяване на съпругата му, но е невъзможно да оттегля направеното предложение. Предложения от мен човек беше утвърден и два дни след като получих писмото, в Белия дом беше устроен малък концерт. Първите хора, които дойдоха да поздравят мен и госпожа Тафт, беше въпросното семейство, макар че дамата до скоро беше на „смъртно легло”.
Джей Магнъм е представител на фирма за поддръжка на лифтове и ескалатори в Тълса,
Оклахома, която има договор за поддържане на ескалаторите в един от най-големите хотели в Тълса.
Директорът на хотела не желае да се спира ескалатора за повече от два часа, за да не създава неудобство на гостите в хотела. Налага се ремонт, който би отнел поне осем часа, а фирмата не винаги има на разположение квалифициран техник, когото да изпрати в удобно за хотела време.
Когато господин Магнъм успява да осигури един от най-добрите техници за тази работа, той се обажда на директора на хотела и вместо да го убеждава да му осигури нужното време, му казва:
„Рик, знам, че хотелът е доста пълен и искаш ескалаторът да бъде спрян за възможно най-кратко време. Разбирам загрижеността ти и ще направим всичко възможно да се съобразим с това. Но нашата оценка на положението показва, че ако сега не свършим работата изцяло, ескалаторът може да направи много по-сериозна повреда, която би довела до спирането му за много по-дълъг период.
Знам, че не би искал да причиниш неудобство на гостите си за няколко дни.”
Директорът трябва да се съгласи, че осем часовото спиране е по-добро от неколкодневното.
Проявявайки разбиране към желанието на директора да угоди на клиентите си, господин Магнъм успява да го спечели лесно и безконфликтно на своя страна.
Джойс норис, учителка по пиано от Сейнт Луис, Мисури, разказва как се е справила с един проблем, с който учителите по пиано често се сблъскват при младите момичета. Бебет имала необкновено дълъг маникюр. Това е сериозна пречка за всеки, който иска да се научи да свири на пиано.

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: