Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

След като премина нашият курс, господин Дъглас разбра колко глупаво е постъпвал през всичките тези години. Никога не му беше хрумвало, че на нея тази работа й доставя удоволствие и сигурно би се зарадвала, ако я похваля за усърдието й.
Веднъж след вечеря жена му казала, че иска да изчисти малко плевелите и го поканила да й прави компания. Той първо отказал, но после размислил, последвал я на вън и се заел дай помогне.
На нея видимо й станало много приятно и двамата прекарали един час в усилен труд и приятен разговор.
След това той често й помагаше в работата в градината и я хвалеше за прекрасния вид на моравата и за чудесата, които прави с двор, където почвата е като бетон. Резултатът? По-щастлив живот и за двамата, защото той се научи да гледа на нещата от нейната гледна точка. – дори когато ставаше дума просто за плевели.
В книгата си „Да намериш път към хората” доктор Джералд С. Найрънбърг отбелязва:
„Взаимност в разговора се постига, като покажете на другия, че смятате идеите и чувствата му за не по-малко важни от вашите собствени. Ако още в началото дадете на събеседника си възможност да разбере целта или посоката на разговора и говорейки, се съобразявате с това какво бихте искали да чуете, ако бяхте на негово място и приемате гледната му точка, ще го насърчите да остане открит за вашите идеи.”
Винаги ми е доставяло удоволствие да се разхождам и яздя из парка, близо до дома ми. Като друидите в древна Галия, аз изпитвам почти религиозно преклонение пред дъбовете и бях много нещастен, когато година след година виждах как млади дървета и храсти загиват в безсмислени пожари. Те не се причиняваха от невнимателни пушачи, а почти винаги от младежи, решили да се отдадат на живот сред природата и да си изпекат някоя наденичка или картоф под дърветата.
Понякога се разразяваха такива пожари, че се налагаше да вдигат пожарникарите под тревога.
На входа на парка беше поставена табела, която гласеше, че който запали огън, подлежи на глоба и затвор. Но табелата не беше поставена на видно място и малко от потенциалните виновници я виждаха. За парка се грижеше само един конен полицай, но той не приемаше задълженията си много насериозно и пожарите продължаваха година след година. Веднъж се случи да се обърна към друг един полицай, за да му съобщя, че в парка е възникнал пожар, който бързо се разраства. Помолих го да се обади на пожарникарите, а той отвърна безгрижно, че това не го интересувало, защото не било в неговия район! Аз се отчаях и от този случай нататък, когато излизах да яздя, действах като самозван едноличен комитет за защита на общественото имущество. Опасявам се, че в началото въобще не се опитвах да разбера чуждата гледна точка. Видех ли под дърветата да гори огън, толкова се разгневявах в стремежа си да предотвратя евентуален пожар, че правех точно каквото не трябваше.
Отивах при момчетата и ги предупреждавах, че за паленето на огън могат да се озоват в затвора, и нареждах незабавно да го загасят. Ако откажеха, ги заплашвах с арест. Без да вземам предвид тяхната гледна точка, аз просто си изливах яда и нищо повече.
Какво се получаваше? Те се подчиняваха – намусено и недоволно. И след като се скриех зад хълма, сигурно отново запалваха огъня, мрачно решени едва ли не да опожарят целият парк.
С годините понаучих нещичко за човешките взаимоотношения, научих се на малко такт, посвикнах да гледам на нещата и от гледната точка на другия. И вместо да се разпореждам, отивах при пламтящия огън и започвах разговор от рода на:
„Добре ли се забавлявате, момчета? Какво ще си сготвите за вечеря?... И аз като момче обичах да паля огньове, и още обичам. Но нали знаете, че тук, това е много опасно. Знам, че не искате да направите нищо лошо, но има други, които не са толкова внимателни. Като видят, че сте запалили огън, и те ще запалят и няма да го изгасят, като си тръгнат, ще пламнат сухите листа и дърветата ще загинат. Ако не внимаваме, един ден няма да остане и едно дърво. За предизвикване на пожар могат да ви хвърлят в затвора. Но аз не искам да ви нареждам и да ви развалям удоволствието. Радвам се, че се забавлявате, но моля ви още сега да съберете сухите листа по-далеч от огъня. И нали няма да забравите да го засипете с пръст, ама хубаво и да го засипете преди да си тръгнете? И следващият път, когато решите да се позабавлявате, защо не си запалите огъня отвъд хълма, в пясъка?... Много ви благодаря, момчета. Приятно прекарване.”

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: