Скъпи приятели,
Искам да си поговорим с вас за светостта; но преди това трябва да потърсим в Божието слово значението на тази дума. В обикновения говор под свят се подразбира човек без грехове и недостатъци или поне, без крайни грехове и недостатъци. Така, вярващи, въвлечени в грешка от т. н. доктрина на освещаването, започват да претендират, че са сполучили да станат свети само защото не са извършили отявлени грехове.
На това Павел възразява в 1 Кор. 4:4 : “На съвестта ми нищо не тежи, но това не означава, че съм оправдан“. И в Псалм 19:12 Давид моли, за да бъде пречистен от скритите си грехове. Вижте така също и 1 Йоан 3:20 и Левит 5. Когато Господ дойде “ще извади на видело скритото в тъмнината и ... ще изяви намеренията на сърцата; тогава всеки ще получи подобаващата му се похвала от Бога“ (1 Кор. 4:5). Това че не виждаме нищо лошо у себе си още не е доказателство, че у нас няма нищо лошо. Но нима всеки не открива множество лоши неща в себе си, когато подлага на преглед, под Божията светлиа и според Божието слово, живота си ?
При това Свещенните Писания ни показват, че чистота и святост не са едно и също нещо. В Изход 28:38 се говори за безчестието на светите неща, а в 1 Летописи 23:28 - за очистването на светите неща. В Ефесеяни 1:4 и в Колосеяни 1:22 е писано: за да бъдем свети и безупречни. Следователно между святост и чистота има ясна разлика.
Какво е светостта ?
Ако се вгледаме в многобройните пасажи в Писанието където се говори за “свят“ и за “святост“, става ясно, струва ми се, че святост означава “разделяне“ и приложено към нас, това пнятие означава разделяне със всичко, с което сме били свързани досега, за да се посветим на Бога“; но в него се включва и това, че ние носим отличителните знаци на връзката ни с Бога и с посвещаването си на Него. Вижте например Числа 6:1-11. Мярката за святост също не се намира у нас. “Няма свят, какъвто е Господ, защото няма друг освен тебе“ (1 Сам. 2:2). “Защото само ти си свят“ (Откр. 15:4). “Бдете свети, защото аз съм свят“ (1 Петър 1:16). Господ само е мярката за святост. Този, който търси мярката в себе си, греши, както се посочва в Писанието: “Те като себе си вземат за мярка и като със себе си си служат за сравнение, не постъпват разумно“ (2 Кор. 10:12). Само Бог може да съди в каква степен отговаряме на Божията мярка.
В Йоан 17:17 Господ Исус моли: “Освети ги чрез истината; твоето слово е истина“. Истина е това, което Бог сам е разкрил от себе си и от там става ясно каква е или каква трябва да бъде връзката ни с Него. Затова и Господ Исус казва за себе си, че той е истината (Йоан 14:6). Той ни запознава с Бога (Йоан 1:18). Също така и Словото Божие, в което Бог се разкрива, е истина.
Чрез истинта, чрез това, което Бог е разкрил от Себе си и от правата си върху нас - ние сме разделени от всичко, с което до тогава сме били свързани, за да принадлежим единствено на Бога.
В Стария Завет все още нямаме пълното разкриване на Бога. Там Той се разкрива като Всевишния, като Този, който има всред своя народ земен храм, в който иска да живее. Така че в Стария Завет светостта се намира свързана с това. Планината, Йерусалим, ковчегът за плочите, Храмът, първосвещенниците, левитите, целият народ, уредите за богослужение, приносите и т. н., всичко това е било осветено. Всичко се е намирало във връзка с Всевишния, с Този, който живеел всред своя народ. “На Твоя дом, Господи, подобава светостта“ (Псж 93:5). “Аз ще се осветя в тия, които се приближават към мене“ (Лев. 10:3).
Но сега Бог напълно се е разкрил чрез Господа Исуса: Бог, явил се в плът. Въпреки че Господ действително беше човек, службата му все пак се характеризираше от факта, че Той едничък разкриваше Бог. Но когато го разкри напълно върху кръста и чрез това получи вечно изкупление, той възкръсна измежду мъртвите и зае мястото си отдясно на Бога. Всичко това стори като човек - Йоан 17:4,5 ни го казва.
В качеството си на Бог, притежаваше вечната слава още преди сътворението на света. Но сега, като Този, който беше довършил на Голгота кръстното дело и който всегласно бе прославил Бога, той можеше да пожелае тази слава и като човек. Сега седи като прославен човек отдясно на Бога, в слава. Един човек на небето.
Речено от Бога беше ние да бъдем подобни на образа на неговия Син, за да бъде той първородният сред множество братя (Рим. 8:29). В Йоан 17:17-19 Господ Исус казва: “Заради тях Аз освещавам себе си“. Той самият се разделя от небето, за да бъде там изцяло на Бога и прави това “за да бъдат и те осветени чрез истината“. Тук имаме мярата за нашата святост и същевременно начина, по който да бъдем осветени. Това е Христос в цялата му слава.
Святост на Духа
Когато четем Новия Завет, виждаме, че за нашата святост се говори по два начина. От една страна се казва, че сме осветени (1 Кор. 6:11; 2 Солун. 2:13; 1 Петър 1:2 и т. н.). И в множество пасажи направо сме наречени светци (вижте например началото на посланията). Това осветяване се извършва подир раждането изново. Светият Дух тогава ни е отделял от света към който принадлежим, давайки ни нов живот и божествена природа (Йоан 3; 2 Петър 1:4; Ефес. 4:24). От друга страна е казано, че ние на практика трябва да се осветим (Евр. 12:14; Ефес. 5:25-27 и т. н.).
Тези два аспекта на светостта са обединени в Откр. 22:11 “И светият нека бъде и занапред свят“.
Виждаме приложението на този принцип в множество пасажи. Както вече видяхме в Римл. 8:29, Бог ни е предопределил да бъдем подобни на образа на Сина му. Ефес.1:4,5 изказва по друг рачин същата мисъл. В 1 Кор. 15:49 се казва: “И както сме носили образа на земния, така ще носим и образа на небесния“ (Господ Исус). В 1 Йоан 3:2 се посочва кога това напълно ще се осъществи: “Знаем, че когато стане явно, ще му бъдем подобни, защото ще го видим какъвто е“.
В други пасажи ние вече сме идентифицирани с Господ Исус. В 1 Йоан 3:1 светът не познава нас, защото не познава него; и в 1 Йоан 4:17 се казва, че ние вече сме в света, както той е в славата.
Това се обяснява с факта, че всичко се основава на делото на Господ Исус. Поради положението, което сме заели, ние вече притежаваме всичко (1 Кор. 1:30). Ние сме разделени от света посредством раждането изново и имаме вечен живот. Станали сме съвършенни само чрез един принос и сме оправдани пред Бога. Ние сме Божии синове и наследници и с Христа, ние сме в небесните селения (Еф. 2,6). Що се касае до нашата душа, ние, следователно, имаме всичко; но тялото ни все още не взема участие във всичко; и плътта е там още. Поради това реалното ни състояние не отговаря на положението което сме заели, благодарение делото на Господ Исус.
Сподели с приятели: |