Да вървим ведно с исус христос



страница18/33
Дата11.06.2018
Размер1.48 Mb.
#73232
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   33

Измиването на краката


През нощта когато Господ беше предаден, той показа чрез един символичен акт, какво представлява това задължение. Той пожела да възсъздаде Измиването на краката, като знак за общение между мъртвия Спасител и останалите членове от Христовото тяло (1 Кор. 10:16,17). Но как можеше да се осъществи това общение между следовниците, замърсени в действителност, и Господа, който точно за да измие от греха, трябваше да умре ? Това можеше да означава само присъда над омърсените същества (1 Кор. 11:26-32).

И така, Господ, отлично съзнаващ какво представлява в действителност, но изпитващ безпределна любов, прие позата на роб и изми краката на своите следовници. Бог си послужи с неголямата интелигентност на Петър (който не схващаше, че всичко, което Господ прави, е добро и че дори и да не разбираме всичко, трябва да се преклоним), за да ни представи разбираемо значението на измиването на краката. Следовниците бяха чисти, защото бяха изцяло измити (изкъпани) (по време на раждането изново). Но за да са Му съпричастни, за да живеят практически в общение, трябваше да бъдат измити от омърсяванията на всекидневното ходене (Йоан 13:8-11).


Отричането на Петър


И в случая с Петър Евангелията ни показват по какъв начин действува Господ. На практика Петър беше загубил общението си с Господ. Нищо по-особенно не беше се случило, защото самият той не си даваше сметка за това, а и никой не му обръщаше внимание върху този факт. Но когато Господ казва на следовниците си, че всички ще бъдат съблазнени в него, виждаме че Петър има добро мнение за себе си, убеден е, че неговата любов и неговата преданност надвишават тези на останалите. “Ако и всички да се съблазнят в тебе, аз никога няма да се съблазня“ (Мат. 26:33). Петър никога не би изрекъл това, ако действително беше в общение с Господ. В общението за плътта и за гордостта няма място. Господ си служи с тези Петрови слова, за да го предупреди, но и за да покаже, че знае всичко, за да може Петър да си го спомни, когато се отрече от него. Тогава мисълта, че Господ за всичко е знаел, но не го е отхвърлил, би могла да го подкрепи и да му даде увереност, че Господ и сега не ще го отхвърли. Каква доброта и каква благодат ! Каква любов ! Каква загриженост! Още преди Петър да беше съгрешил Господ вече се молеше за него; но не обаче, за да попречи на Сатаната да изкушава Петра. Петър се нуждаеше от това падение, за да се опознае. Кротките и преизпълнени с любов слова на Господ не успяха да постигнат тази цел и дори строгото предупреждение, отронило се от устата на Господ, не постигна никакъв резултат (стих 34). Поради това Господ не се помоли Петър да не бъде изкушаван, но да запази вярата си. За да го спаси от едно преголямо обезсърчаване, след падението му, Господ вече му възлагаше една задача за времето, след своето завръщане.

Но Петър така се бе вдал в себе си, че нищо не бе в състояние да докосне съзнанието му. Словата на Господа, отправени лично към него: “Как, и един час ли не можахте да бдите с мене“ (Мат. 26:40) навярно са го огорчили, но не го заставят да се вгледа в себе си, както и фактът, че той самият побягва, оставяйки Господ сам в ръцете на враговете му (Мат. 26:56). Да, дори когато се отрече от Господ, дори когато започна да проклина и да се кълне: “Не познавам този човек“ (същият този Петър, който беше рекъл: Ти си Христос, Синът на живия Бог“), дори и тогава Петър не е искрен със себе си. Колко порочно може да бъде човешкото сърце !

Но, о ! чудодейна любов ! И в момента когато войниците го блъскат, заплюват го в лицето и му удрят плесници (Мат. 26:67), дори тогава Господ се обръща и поглежда Петър. Този поглед сега, прибавящ се към славата на Господ, който пропяването на петела изтръгва от паметта му, отваря очите на Петър. “И той, излизайки навън, горко заплака“.

Възобновяването


Но тук службата Господна не се свършва. След като възкръсна, Господ веднага изпрати вест, в която специално споменаваше Петра (Марк. 16:7), а след това и специално се срещна с него (Лука 24:34). Това, което тогава се е изрекло, Писанието не ни донася. За всеки от следовниците си Господ има специални слова, отнасящи се за всекиго отделно. Но след това имаме срещата, така болезнена, но толкова благословена, която е описана в Йоан 21.

Не казахме ли, че това публично унижение е било необходимо за Петър ? Когато се спираме на него, не ни ли изглежда то твърде жестоко ? При това Петър се беше опомнил ! Той горко бе плакал !

Но Този, който към отличното познаване на човешкото сърце прибавя една безкрайна любов към своите и я проявява със съвършенна мъдрост, знае какво наистина може да бъде най-добро за Петър.

Когато Петър действително се самоосъжда, когато съди не само стореното но и себе си също, когато осъзнава че му е необходимо цялостно познание на Бога, за да открие чрез него любовта към Господ, само тогава вече Господ може да го реабилитира изцяло и да го натовари да бъде пастир на стадото му, да пасе агънцата и овцете му.

В това е същността на Господната служба като наш застъпник пред Отца. Къде ли щяхме да сме, ако Го нямахме Него за адвокат ? Всяка грешна помисъл, всяка празна дума, всяко непокорство, могат да прекъснат общението. А то може да бъде възобновено само чрез изповедта за стореното зло и чрез самоосъждането.

Моят застъпник се моли за мене още преди аз да съм съгрешил, за да не се огъне вярата ми. Със Словото си ме насърчава да се самоосъдя преди да съм извършил още греха. В необходимия момент той се взира в мене и знае да си служи с братя, с четива, с обстоятелства, дори и с един петел, когато е необходимо, за да ми припомни словата си. Той ме кара да се самоосъдя и да се изповядам, за да се възобнови общението ми с Отца и Сина. Той е застъпникът ми пред Отца. Не знае отдих докато напълно не ме е изправил и докато едно цялостно реабилитиране не се е извършило. Дори и сега, сред цялата си слава той ме обслужва и измива краката ми, за да мога да бъда до Него и за да избликне още тук, на земята, моята радост.


Сърдечни поздрави,

Вашият приятел Х. Л. Х.





Каталог: BULGARIA
BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел
BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад
BULGARIA -> Азия, австралия и океания
BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите
BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония
BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м
BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър


Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   33




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница