Да вървим ведно с исус христос



страница5/33
Дата11.06.2018
Размер1.48 Mb.
#73232
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   33

Ние сме в мир с Бога


И така, въпреки че Бог знаеше много добре какви сте били вие, Той даде Господа Исуса, за да имате чрез вярата си в Него вечен живот. Той е казал: “Ако дойдете при мен чрез вярата си в кръвта на Господа Исуса, вие даром ще бъдете оправдани“ (Римл. 3:23-25). Той е казал, че ако дойдете при Него така, Той ще ви освободи от всеки грях, показвайки по този начин Своята справедливост. Това доказва, че след като вече сте отишли при Него, изповядвайки своята вина, Той няма нищо против вас. От негова страна всичко е наред. А вие самите имате ли нещо против Бога ? Не. Вие сте дошли при Бога, защото сте признали, че имате нужда от неговото опрощение.

Тогава защо нямате мир ? Да си в мир с Бога означава, че повече няма нищо, което да пречи в отношенията между тебе и Бога: всичко е наред. Бог вече няма нищо против вас: Той ви е оправдал, защото сте повярвали в Господа Исуса и, следователно, и на вас се полага вечното изкупление, което Господ получи (Евр. 9:12; Римл. 5:1). И вие нямате нищо против Него; вие сте се помирили с Бога (2 Кор. 5:20). В Римл. 5:1 четем: “Оправдани чрез вярата, ние сме в мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос!“



Но аз нямам мир!


И все пак вие казвате: аз нямам мир! - Това е възможно, защото вие все още не сте приели, че мирът е бил установен преди много години. Господ Исус създаде мира. Той е нашият мир. И Той ни оповестява този мир (Еф. 2:15,14,17). “... Като въдвори чрез Него мир с кръвта, пролята на Неговия кръст“ (Кол. 1:20). От момента, в който сте го приели и вие вече сте част от този мир. Но за да се радвате на мира, трябва да повярвате, че е така. Вие ще почувствувате мир веднага, след като повярвате, че Бог говори истината, когато казва, че Господ Исус установи този мир на кръста. Вие приличате на онези японски войници върху един малък остров сред Тихия океан, които пет години след края на войната, продължавали да живеят така, сякаш все още били във война. Те очаквали вражески атаки и други подобни, също като през войната. И защо ? Защото вярвали, че военните действия продължават. Истинската, дълбоката причина за липсата на мир във вас е, че вие не приемате безрезервно Божието Слово. И това ви причинява голям ущърб. Нещо повече: не почитате Бога, като не вярвате в Неговото Слово. “Бог не е човек, та да лъже“ (Числа 23:19).

След като сте повярвали на Бог и по този въпрос, вие бихте могли да му поблагодарите и за всичко което ви е дал, за неговата чудесна благодат. И чак тогава ще почувствувате в сърцето си мир - но не и преди това. Хората казват: “Като видя - ще повярвам!“ Бог казва: “Повярвай и ще видиш! “


Сърдечни поздрави.

Ваш приятел Х. Л. Х.




ОСВОБОДЕН ОТ СИЛАТА НА ГРЕХА


Скъпи приятелю,
Вие вече сте намерили покой за вашата съвест в делото извършено от Христа. Изповядали сте греховете си пред Бога и сте повярвали в това, което Бог казва за Господа Исуса и за Неговото Дело. Сега знаете, че няма да бъдете осъден и можете да кажете: “Неговата кръв ме изми от всичките ми грехове!“

Въпреки това, вашите думи не изразяват особена радост. Може би вие сте я изпитвали друг път, но в този момент сте я загубили. Няма нужда да питам какво се е случило. Моят личен опит ми го подсказва, а и Божието Слово го потвърждава.

Вие сте разочарован от самия себе си. Мислили сте, че животът ви напълно ще се промени, след като преживеете обръщение и съвестта ви намери мир. А сте открили, че е станало точно обратното. Все още същите лоши мисли ви спохождат. Вашият характер и вашите недостатъци са все същите, както преди обръщението. Раздразнителен и избухлив сте и сега, както и преди. Казвате си, че това не би трябвало да бъде така (и имате право) и че Бог също не го одобрява. Самият вие не го искате и се стараете да се преборите с него. Но напразно. Нещата вървят все по-зле. Понякога ви се струва, че има малко напредък, но ето че скоро отново всичко се разваля пак. Молили сте се много Господ да ви помогне да победите. Но и това не е довело до нищо. Може би и вие сте опитали това, което една вярваща ми каза веднъж: “Колкото повече се моля сутрин, токова нещата вървят по-зле през деня!“

Познато ми е, защото съм го преживял. Следващите две години, след като намерих покой за съвестта си, се чувствувах толкова жалък, че не смеех да говоря на никого за моето обръщение. През тази година моята майка многократно ми казваше: “Трябва да преживееш обръщение!“ А аз не смеех да и кажа, че вече съм го преживял. Струваше ми се, че тя няма да ми повярва, като вижда как се държа.

Как да се обясни това ? Нали не е нормално животът на едно Божие чадо да не се промени след обръщението; не е нормално един вярващ, макар и неволно, да продължава да греши и от това да бъде дълбоко нещастен.

Има две причини за това състояние на нещата:

1. Ние не познаваме или не разбираме напълно значението на делото, извършено от Господа Исуса, такова, каквото Божието Слово ни го разкрива;

2. Или, ако схващаме нещо от тази истина, ние не я правим своя, не я реализираме, защото не я приемаме като такава, просто защото Божието Слово го казва.



Участта на човека


В последното си писмо ви показах, че според първите глави на Посланието към Римляните, всички люде са съгрешили и следователно са виновни пред Бога, но въпреки това, тези, които приемат Господа Исуса, получават опрощение на своите грехове и Бог ги опрадава. Така че всички, които са преживели обръщение, могат да кажат:

“Оправдани поради вярата си, ние сме в мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос“ (Римл. 5:1).

Бог е ЗА грешника и е наредил всичко така, че той да може да бъде спасен.

След Римляни 5:12, е развита една нова тема. Вече не се говори за нашите грехове, т. е. за нашите лоши постъпки, а за нашата участ. Зщо човек не прави нищо друго, освен вечно да греши ? Защото неговата природа, сърцето му, са зли. “Сърцето е измамливо повече от всичко и е много болно; кой може да го опознае ?“ (Ерем. 17:9). “Защото отвътре, от човешкото сърце произлизат злите помисли, блудството, кражбите, убийствата, прелюбодейството, користолюбието, нечестивостта, коварството, сладострастието, лукавото око, хуленето, гордостта, безумството“- казва Господ Исус (Марк 7:21,22). В Тит 3:3, апостол Павел прави портрет на нашата участ: “Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамни и поробени на разни страсти и удоволствия и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни и се мразехме един друг“. Тук няма просто изброяване на нашите лоши постъпки, а описание на чувствата ни, на нашето състояние и природа.




Каталог: BULGARIA
BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел
BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад
BULGARIA -> Азия, австралия и океания
BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите
BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония
BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м
BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   33




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница