Да вървим ведно с исус христос
По образ и подобие на Бога
Изтегляне 1.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- По образ и подобие на Адам
- Опрощението на греховете не е достатъчно
- Божият отговор
По образ и подобие на БогаВ Римляни 5:12-21 ни се обяснява защо притежаваме такава греховна натура: ние всички сме произлезли от Адам. Адам беше направен по образ и подобие на Бога (Бит. 1:26; 5:1). “По образ на Бога“ показва положението, което той е получил в творението. Като Божи служител, той представляваше Бог на земята и като такъв, бе начело на земното творение. Въпреки падението и объркването, което последва от него; въпреки голямата промяна, която настана, Адам - и хората, които произлизат от него - остават в творението образ на Бога. (1 Кор. 11:17). “По подобие на Бога“ сочи чистотата и невинността на Адам. Между Твореца и Неговото творение се бе установило морално разбирателство. За жалост, то не трая дълго. Адам престъпи Божията заповед, изгуби своята чистота и стана виновен грешник. Повече не е казано за Адам, нито за наследниците му, че са по подобие на Бога. Това определение е използувано само по отношение на това, което Бог бе направил от човека по времето на сътворението (Бит. 1:26; 5:1; Яков 3:9).
Йов казва: “Кой може от нечестивеца да извади чист човек ? Никой !“ (Йов 14:4). И Давид: “Ето, родих се в нечестивост и в грях ме зачена майка ми“ (Пс. 51:5). В Римляни 5:12:21 виждаме заключението, произлизащо от това състояние на нещата: чрез прегрешението на Адам измряха мнозина, защото чрез прегрешенията на един смъртта царува (стих 15,7). Последствията от прегрешението на Адам са, че осъждение дойде за всички (стих 18) и чрез непослушанието на Адам мнозина станаха грешни (стих 19). С други думи: участта на всеки човек, от рождението му, е такава като на първия му баща, Адам, след падението: един грешник, очакващ смъртта, изгонен от Едемската градина и от близостта на Бога. Следователно тук се говори за участта на човека, а не за греховете, които той е извършил. Още преди човек да е допуснал един единствен грях, неговата участ е следната: той е грешник, който ще бъде осъден на смърт. Не защото се е родил виновен; той ще стане виновен по-късно, чрез постъпките си, чрез греховете, които ще извърши. В Откровение 20:12 виждаме, че мъртвите ще бъдат съдени според делата си, а не според участта си. И въпреки това, участта на човека го прави неспособен да отиде на небето. Бог не може да търпи в близост до себе си човек с греховна натура. Светият Бог трябва завинаги да отстрани от Себе Си човека с такава натура. Бог, който е Светлина, и в когото няма мрак (1 Йоан 1:5) не може да допусне никакъв мрак в Своето присъствие (Еф. 5:8). Той ще изхвърли човека навън, в мрака, където : “ще има плач и скърцане със зъби“. (Мат. 8:12; 22:13). Следователно, ако Господ Исус не бе извършил делото на изкуплението, никой човек не би могъл да отиде на небето, дори и децата, умрели веднага след раждането си, които не са извършили нито една греховна постъпка.
Ето защо, в Йоан 3, Госпд Исус не казва: “Ако някой има неопростени грехове, той не може да види Божието царство“, а казва “Ако се не роди някой изново...“. Божият отговорРимляни 5:12-21, ни дава божествения отговор на този труден въпрос. Първият човек, първият Адам, предаде по-нататък участта, която бе негова след падението му, на всички онези, които произхождат от него, т. е. на всички люде по рождение. Тогава Бог постави на земята Господа Исуса, като втория човек, като последния Адам, (1 Кор. 15:45 -47), за да предаде Той онази участ, която бе придобил чрез делото Си (делото на кръста) на всички, които са се слели с Него. Това ни довежда до въпроса: Каква е тази участ ? Господ Исус “на кръста сам понесе в тялото Си нашите грехове, под Божията присъда“ (1 Петър 2:24). Но това не е всичко. В Римляни 8:3 се казва, че “Бог изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и заради греха в плътта осъди греха“. И в 2 Кор. 5:21 четем: “Който за нас направи грешен Онзи, който не знаеше що е грях, за да станем чрез Него праведни пред Бога“. Тези два пасажа не ни говорят за нашите грехове и за лошите ни постъпки, а за самия грях, за принципа на злото, за извора на греха, за греховната ни натура. Римляни 8:3 ни говори за “греховната плът“ и за “греха в плътта“. Нашата греховна същност е определена чрез тези две изречения в Римляни 5:8. В тези пасажи виждаме, че Бог направи от Господа Исуса олицетворение на греха, когато той бе поставен на кръста. Там Госпосд не само понесе нашите грехове. Той също така зае мястото на нашата греховна натура. Бог осъди този, който грях не познаваше, сякаш той бе някакъв грешен човек, имащ греховна нвтура. Бог осъди едновременно греховната натура на човека и греховете му (лошите му постъпки) и присъдата и над двете се стовари върху Господа Исуса. Така Господ умря и бе погребан. Каталог: BULGARIA BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад BULGARIA -> Азия, австралия и океания BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър Изтегляне 1.48 Mb. Сподели с приятели:
|