Да вървим ведно с исус христос
Изтегляне 1.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- БОГ ПРЕДОПРЕДЕЛИЛ ЛИ Е ХОРАТА ЗА ПОГУБЛЕНИЕ
- Предопределение
- Милостта не се ограничава само с евреите
- Аврамовото потомство
- Обикнах Яков и намразих Исав
ОсвобождениеОсвободен съм от смъртното тяло! То бе осъдено на кръста чрез Христа (стих 3). “Не вече аз живея, но Христос живее в мен“ (Гал.2:20). Аз съм “в Христа“, в същото положение, което Той зае след възкресението. Следователно, и аз няма да бъда осъден (Римл.8:1). Светият Дух е създал в мен нов живот, който не само че не греши, но е в пълно съгласие с Този, който ми го е дал (Йоан 3:5-6). Освен това Светият Дух ме обитава и Той е силата, която позволява на новия живот да се проявява спред природата си (1 Кор. 6:14; Йоан 4:14; 7:38,39). Той е, който се нагърбва и с борбата с плътта (Гал. 5:17). Така законът (неотменимо правило!) на Духа в живота на Исуса Христа ме е освободил от закона на греха и на смъртта (Римл. 8:2; 7:23). Вече не живея чрез плътта (чрез старата си природа), а чрез Духа. Участта ми ще се характеризира от притежанието на живота, породен в мен от Светия Дух след новото ми раждане (Йоан 3) и от обитаването на Светия Дух в мене (Римл. 8:9). Това означава, че аз принадлежа на Христа, че аз съм християнин. Естественото състояние на вярващия е той да бъде свободен - освободен от Сатаната, от греха и от смъртта: освободен, за да служи на Бога - свободен, за да се радва на едно непрекъснато общение с Бога, за да има съвършена радост (1 Йоан 1:3,4). Дано Бог благоволи да ни даде, на вас и на мен, да сме винаги в това нормално състояние. Най-сърдечни поздрави, ваш брат в Господа Исуса, Х. Л. Х. БОГ ПРЕДОПРЕДЕЛИЛ ЛИ Е ХОРАТА ЗА ПОГУБЛЕНИЕСкъпи приятели, Вие сте били малко притеснени, защото някой ви е казал, че не е възможно да се знае тук, на тази земя, дали някой е спасен, защото не е известно дали е избран. Бихте могли да отговорите на това много лесно, чрез Библията. Божието Слово казва: “За да не погине, който вярва в него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Щом Бог винаги казва истината, ние можем да бъдем сигурни в спасението си. Никой не може да отрече, че Божието Слово е истинно. Веднъж попитах едного, който си поставяше същия въпрос, дали вярва, че може би апостол Павел е бил при Бога и се е консултирал с Него относно книгите си. Естествено, той ми отговори отрицателно. Тогава го попитах: А как е могъл да напише на слунците: “Знаейки, възлюбени братя о Господа, вашето избиране“; и как е могъл във всичките си послания да нарича тези, на които пише “свети“ ? Моят събеседник не можа да ми отговори, но на следващия ден дойде при мен и ми каза: “Сега вече и аз знам, че съм спасен“. Всъщност Божието Слово говори много ясно за избранничеството. Кое Божие чадо не е чело с почит пасажи като Ефесяните 1:4,5; Римляните 8:29,30; 1 Петър 1:2 и т.н. и не е изпитвало после благоговение към своя Бог, който му е оказал такава огромна милост ? ПредопределениеЗа жалост, човек не се придържа само към това, което Божието Слово казва, а си позволява да отиде по-далеч в размишленията си, за да направи онова, което нарича логически заключения. Резултатът е виден в декларациите, които влизат в противоречие с Божието Слово, и които, всщност, петнят името му. Доктрината за предопределението на всичките люде е само карикатура на славното описание, което ни дава Божието Слово за избранничеството. Според доктрината за предопределението, Бог е избрал само неколцина за вечно спасение, а всички останали е решил да отхвърли; това учение се базира на Римляни 9:8-23. Да прочетем този пасаж и да поразсъждаваме върху него. Милостта не се ограничава само с евреитеВ първите осем глави от посланието към Римляните намираме описание на човешката участ, както и отговора, който Бог ни дава там. Човек безвъзвратно е изгубен: “Всички съгрешиха и не заслужават да достигнат до Божията Слава, бидейки даром оправдани от неговата благост (Римл. 3:23,24). Всички биват спасени само чрез благодат и това не е валидно само за юдеите: благодатта е отправена също и към другите нации. Но юдеите не бяха съгласни с това. Те имаха привилигеровано положение и искаха да го запазят. Особено силно тази тяхна враждебност се изрази когато Евангелието беше оповестено и на езичниците; виж например Деяния 13:45-50; 15:1; 17:5; 28:25- 29. В главите от 9 до 11 на Посланието към Римляните Апостолът се занимава със следния въпрос: как да съгласува общото положение на юдеите и на езичниците, по отношение на Евангелието с особеното положение, което юдеите бяха получили от Бога ?
Следователно, не по право на Юдеите се пада това привилегеровано положение, а поради освободителната сила и милост на Бога. Ако искаха да изтъкват своето право, тогава те също би трябвало да признаят арабите и едомитите за Божи народ, а точно това те не желаеха да сторят. Но ако те бяха Божи народ само поради освободителната сила и милост на Бога, то Бог нямаше ли право да простре благодатта си и над другите ? Следователно виждаме, че не става дума за избранничество или за отхвърляне на вечността, а само за едно привилегировано положение на земята.
Тук става въпрос за едно земно положение, и Бог бе произнесъл тези слова малко преди рождението на децата (стих 10). А стих 13 е цитат от книгата на Малахия 1:2,3. Това е едно изявление, което Бог направи почити 1400 години след смъртта на Яков и на Исав, след като Той вече познаваше живота им и живота на техните потомци. В Евреи 12:16,17 ни се говори за Исав като за блудник и нечестивец, който за една паница храна продаде правото си на първороден и не намери време да се покае. Очудващо ли е, че Бог казва за такъв човек, че го мрази: “Ти мразиш всички, които вършат беззаконие“ (Пс. 5:5) ? Достигаме до стих 15 “Ще покажа милост, към когото ще изпитвам милост и ще пожаля този, когото жаля“. Това е цитат от Изход 33:19. Народът бе въздигнал Златния телец и бе отхвърлил Бога (Изх. 32:4). Той бе заслужил да бъде осъден (Изх. 32:10); но Моисей се помоли за него. Тогава Бог отново показа своята милост и пощади народа. Тези думи доказват, че Бог си запазва правото да изяви Своята милост дори тогава, когато е заслужено наказание. Следователно това че Израел бе Божи народ се дължеше само на милостта. Как тогава този пасаж би могъл да послужи като потвърждение на доктрината за отхвърлянето ? Стих 15 твърдо постановява принципът на милостта. Там където всички са заслужили да бъдат осъдени, само милостта на Бога може да посочи някакъв изход. За какво би послужило на човека от днес да не греши (дори ако можеше да го направи !) ? Той и без това ще бъде осъден за греховете, направени дотогава.
Каталог: BULGARIA BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад BULGARIA -> Азия, австралия и океания BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър Изтегляне 1.48 Mb. Сподели с приятели:
|