Да вървим ведно с исус христос


Бог закоравява някой хора !



страница9/33
Дата11.06.2018
Размер1.48 Mb.
#73232
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   33

Бог закоравява някой хора !


Стих 17 е цитат от Изход 9:16. Бог казва на Фараона, че ще закорави сърцето му, за да покаже чрез това цялата Си мощ. Но преди това е необходимо да прочетем предхождащото. В Изход 5:2 Фараонът казва: “Кой е Вечният, че да послушам гласа му и да пусна Израиля ?“ И той добавя още работа на народа (5:17). Въпреки всички знамения и бедствия които Бог изпрати, той не се подчини на волята Му. Тогава само Бог каза: Сега ще закоравя сърцето ти така, че цялата тежест на моята присъда ще се стовари върху тебе.

Вярно е, че Йехова бе казал още преди това, че ще го направи (Изход 4:21), защото Той предварително знаеше, че Фараонът няма да се подчини. Той познаваше сърцето на Фараона (3:19). Но само след като многократно Той бе говорил на Фараона и бе изпратил много знамения и бедствия, и след като Фараонът всеки път бе отказвал да пусне народа и още повече, след като много пъти не бе удържал думата си, Йехова закорави сърцето му (9:12). Чак тогава Той се обърна към него с думите, записани в Римляни 9:17.

Това, че Бог закоравява нечие сърце е една много сериозна истина. Той стори това с Фараона. Понякога Той го прави и днес. И веднага след грабването на Църквата Той ще направи същото и с онези, които са чули Благата вест, но не са я приели (2 Солунци 2:11). Все пак, Бог никога не го прави преди да е дал на човека възможност да преживее обръщение (Йов 33:14-30). Това е нещо съвсем различно от учението, проповядвано от доктрината за отхвърлянето.

Бог е свободен да действува така, както желае


В Римляни 9:19-21 въпросът се третира съвсем обобщено. Бог няма ли правото да върши със Своето творение каквото пожелае ? Ако Бог пожелаеше да направи от едного съд за почтенна, а от друг - съд за непочтенна употреба, не би ли имал Той правото да го стори ? Може ли творението да си позволи да държи сметка на своя Творец ? Бог, като творец, има правото да върши каквото пожклае със Своите творения. Той има првото към едного да бъде милостив и в същото време да обрече друг на вечно погубление. Но Бог никога не си е послужил с това свое право. Той е светлина и любов и никога не действува във противоречие със Самия Себе Си.

Стих 21 говори именно за това. Той напомня Еремия 19. Там Бог споменава за правото си да върши с Израел каквото пожелае. Грънчарят прави от глината съд, но ако съдът се развали, той прави от него нов съд.

“Тогава Господното Слово дойде към мене и ми рече: Доме Израйлев, не мога ли да направя с вас същото, което прави този грънчар ? - казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие, Доме Израйлев в Моята ръка“ (Ерем. 18:5,6).

Но как Бог се е възползувал от това си право ? “Когато бих рекъл за някой народ или царство да го изкореня, съсипя и погубя, ако оня народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя. А когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя, ако извърши това, което е зло пред Мене, като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, с което рекох да го облагодетелствувам“ (Ерем. 18:7,10).

Ако някой се отвърне от злото, Бог ще се разкае за наказанието, което е мислил да му наложи и ще се отнесе към него с милост.

Ето как Бог използува Своето свободно и неограничено право и Своето господство.



Съдовете, предмети на гнева, приготвени за погибел


Точно това се вижда в стихове 22 и 23 от Римляни 9, въпреки че те често биват използувани в подкрепа на доктрината за отхвърянето. Но всъщност в тях откриваме един непоклатим довод срещу същото това учение.

В стих 22 се говори за “съдове, предмети на гнева, приготвени за погибел“. Но кой ги е приготвил ? В него не се казва нищо по този въпрос. Но пък от самия контекст става съвсем ясно, че това не е Бог. Възможно ли е да говорим, че Бог ги е понасял с голямо търпение, ако Той самият ги беше приготвил за погибел ? Тук обърнете внимание на разликата със стих 23, където е посочено, че Бог предварително е приготвил съдовете на милосърдието. Ясно е, че съдовете за погибел сами са се приготвили: “а с упорството и с непокаяното си сърце трупаш в себе си гняв за деня на гнева и за оповестяването на справедливия Божи съд“ (Римл. 2:5).



В Божието Слово не се казва, че има предопределеност в погублението


Не, в Писанието няма нито едно доказателство за това, че Бог е осъдил някого за вечно погубление. Напротив, такова твърдение е в противоречие с откровението, което Бог е дал за самия Себе Си в Словото Си.

Възможно ли е “Бог, нашият спасител, който иска всички да се спасят“ и който е дал еднородния Си син Исус Христос “за откупуването на всички“ да предопредели една част от “всички“за вечно погубление. Нека само да размислим върху пасажи като Йоан 3:16, Римляни 3:22 и Йоан 2:2 и т.н.

Не, слава Богу, има наистина едно избранничество, предопределящо някои бедни грешници за слава, но никъде в Божието слово не става дума за подбор на люде, осъдени на погубление. Напротив, Божието слово казва: “Който иска, нека вземе даром от водата на живота“ (Откр. 22:17) и “Бог, нашият Спасител, иска да се спасят всички люде и да достигнат до познанието на истината“ (1 Тим. 2:4).

И ако не обединим тези две неща: избранничеството, от една страна и поканата, отправена към всички да дойдат, нека си спомним, че Божиите помисли стоят по-високо от нашите (Ис. 55:9). Кой човек би дръзнал да претендира, че чрез собствените си размишления разбира, дори може да съди за Божията мъдрост и Божиите пътища ? Вярата приема това, за което Авраам вече казваше: “Съдията над цялата земя ли няма да въздаде справедливост ?“ (Бит. 18:25)

Сърдечни поздрави

Ваш брат в Господа Исуса, Х. Л. Х.


ИЗБРАННИЧЕСТВОТО


(Продължение на предишното писмо)
Сега следва въпросът: Как да знам дали съм избран ?

Но нека първо отбележим, че никъде в Божието Слово не се говори за избранничество на невярващите. Писанието посочва на непреживялите още обръщение тяхното положение, което ги води към погубление, Божият съд, който ги очаква и призивът на Бога за покаяние. То им разказва за Господа Исуса и за Неговото дело, за да могат те да повярват.

След като са преживели обръщение и вярват в Господа Исуса им се казва, че са избрани. Но как да разберат това ? 1 Солунци 1:4,6 дава отговора. Апостолът пише: “Понеже знаем, възлюбени от Бога братя, че той ви е избрал“. После посочва причината: “Защото нашето благовестване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност. И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като сред многото скърби приехте Словото с радост, която е от Светия Дух“. Те бяха приели Словото и това бе доказателството. Този, койтоприема Благата вест и по този начин вече е в мир с Бога, има доказателството за своето избранничество.


Каталог: BULGARIA
BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел
BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад
BULGARIA -> Азия, австралия и океания
BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите
BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония
BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м
BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   33




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница