Да вървим ведно с исус христос
Изтегляне 1.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Що е обръщението
- КАК ДА БЪДЕМ В МИР С БОГА
- Достатъчно ли съм се покаял
Що е грях ?Тогава може би вие ще кажете: “Допускам, че често върша лоши неща, но не мога да твърдя, че никой никога не е вършил и добро: за такива като Анри Дюнан или Алберт Швейцер, който са посветили живота си в помощ на другите. Пък и когато ям, пия, ходя на училище или отивам на работа аз не върша нищо лошо.“ Сами по себе си тези неща не са лоши, но те лесно могат да станат такива. Ако изядеш една ябалка, в това няма нищо лошо; но дете, което яде ябълка след като майка му е забранила, е непокорно. Тук стигаме до същността на въпроса: “Що е грях ?“ Човек е създаден от Бог и негов дълг е да Му служи. Всичко което върши в противоречие с положението и задачата, които Бог му е отредил, е грях. Този принцип намираме в 1 Йоан 3:4: “Грехът е беззаконие“. Всяка постъпка, с която човек пренебрегва властта на Бога над творението му, е грях.
Ето какво се казва в Божието Слово: “Никой не прави добро, ни един“ (Римл. 3:12). “Всичко, което мислите на сърцето му въображаваха, беше постоянно само зло“ (Бит. 6:5). Това е причината, поради която праведният Бог трябва да съди всички люде. Това е причината, поради която милостивият Бог приканва всички люде да се обърнат към Него, защото той желае да ги спаси от страшния съд, който ги очаква. Що е обръщениетоЕто че достигам до втория ви въпрос: “Що всъщност е обръщение ?“ Не е лесно да се обясни, защото нито “обръщение“, нито “покаяние“ са точен превод на гръцката дума “метаноя“, използвана в оригиналните ръкописи на Божието Слово. Не съществува българска дума, която да предава точният смисъл на гръцката. Според 1 Сол. 1:9, може да се каже, че идеята за “обръщението“ се съдържа в тази дума. До тогава животът на Солунците беше обърнат към идолите. Сега те се бяха “обърнали“, т.е. отвърнали от идолите и обърнали към Бога. Но някои пасажи от Деян. 2:37,38; 17:30,31; Откр. 9:20,21 и др. показват, че тази мисъл е свързана със самоосъждането, с присъда над собствения живот и на постъпките ни пред Бога. Можем следователно да кажем, че обръщение означава приближаване към Бога, за да се самоосъдим пред Него, изповядвайки, че не сме живели в подчинение, поради което сме водили лош начин на живот и имаме вина. От това ще личи, че сме се огорчили от постъпките си. Ако думата “обръщение“ не е лесна за обяснение, тя не представлява трудност за този, който е дошъл в светлината на Бога и е признал пред него всичко за себе си и съда, който е заслужил. Бог гледа сърцето и съвестта, а не ума. Митарят мълвеше само: “О Боже, бъди милостив към мене грешника!“ Но Бог, който всякога вижда в сърцата и съзира помислите и намеренията ни (Евр. 4:12), знаеше добре какво се крие зад тези думи. Не, не изречените думи, а откровенността на сърцето което поднасяме на Бога, е това, което определя имало ли е “обръщение“. И ето, питам ви сега: вие преживяли ли сте обръщение ? Явили ли сте се пред Бога с вашите грехове, с вашата вина, изповядвайки Му вашето погубление ? О, не чакайте повече ! Направете това още днес. Утре, може би, ще бъде много късно!
Вашият приятел Х. Л. Х. КАК ДА БЪДЕМ В МИР С БОГА ?Скъпи приятелю, Много се зарадвах, когато научих, че сте се признали за изгубен грешник, изгубен може би за вечността, ако трябваше да се явите пред Бог такъв, какъвто бяхте досега. Вие сте изповядали и греховете си пред Него, но не сте сигурен, че те вече са ви простени. И сега ме питате, да не би покаянието ви да не е било достатъчно и дали вашето обръщение наистина е било дълбоко. Защото има дни, в които изобщо не мислите за тези неща или пък ги приемате с безразличие. Разбирам ви добре, защото и аз съм преживял същото. От много време знаех, но тогава още бях твърде млад, че съм изгубен. През деня не мислех много за това, но вечер, когато си легнех, ме обхващаше страх: “Ако тази нощ умра, ще бъда изгубен за вечността !“ Тогава отново изповядвах греховете си пред Бога и го молех да ми прости. Но никога не бях напълно сигурен, че той ще ми ги прости. Един ден сестра ми, която беше по-голяма от мене, ми каза, че е намерила мир. Попитах я как го е постигнала и вечерта се опитах да постъпя точно по същия начин, но разбира се, без резултат. Бях седемнадесет годишен и една вечер бях седнал на леглото си, мислейки си обезкуражено: “С молитва нищо не става. Толкова години вече моля Бог да ме спаси, а никаква промяна не е настъпила“. И в този момент Бог вложи в мене следната мисъл: писано е, че “Ако изповядваме греховете си, Той е верен и справедлив и ще ни прости греховете, и ще ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9). Не е ли вярно това ? Разбира се, че е вярно. Бог не лъже, помислих си аз. Господ тогава ясно ми показа какво означаваше това за мен. А именно, че моите грехове са били простени още първия път, когато съм ги изповядал чистосърдечно пред Него. И в този миг мир изпълни сърцето ми, или по-точно казано, съвестта ми намери покой. От тази вечер вече бях напълно уверен, че греховете ми са простени. Никога повече не се усъмних в това, защото Бог го беше казал! Достатъчно ли съм се покаял ?Защо ми бяха необходими толкова години преди да получа мир ? Една от причините несъмненно беше, че имах прекалено малко чувство за вина и не съзнавах напълно що е грях. Не че Бог е определил някакъв праг и не прощава, ако съзнанието за греховете ни и нашето покаяние не достигат до него. Никога не е било човек в момента на своето обръщение да е чувствувал достатъчно покаяние или достатъчна убеденост дълбоко в себе си за своите грехове. Само след обръщението разбираме колко сме лоши. Но Бог иска да имаме пълната убеденост за нашето погубление. Колкото по-дълбоко бъде то, толкова по-пълно ще бъде и обръщението ни; колкото повече разбираме присъдата, която заслужаваме, толкова по-искрена ще бъде изповедта за нашите грехове и по-дълбок покоят и мирът, които ще ни изпълнят след това. Така действува Светият Дух в сърцето на грешника и търси да постави съвестта му в Божията Светлина, за да може той да види своето погубление и размерът на греховете си и да разбере каква присъда трябва да произнесе над него справедливият и свят Бог. Но не в това е сърцевината на въпроса. Решаващият фактор беше, че аз гледах в себе си, а не в Бога. Неговото Слово не ми стигаше. След като разбрах греховете си и видях, че съм се провалил, аз трябваше да се вслушам в гласа на Бога. Божието Слово не оставя никакво съмнение по този въпрос: “Ако изповядваме греховете си, Той е верен и справедлив и ще ни ги прости“. Аз търсех сигурност за опрощението на греховете си в собственото си сърце и в своя живот, вместо да приема Божието Слово, което уверява този, който изповяда греховете си, че те са простени.
Каталог: BULGARIA BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад BULGARIA -> Азия, австралия и океания BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър Изтегляне 1.48 Mb. Сподели с приятели:
|