Да вървим ведно с исус христос



страница7/33
Дата11.06.2018
Размер1.48 Mb.
#73232
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   33

Последният Адам


Но Божията сила Го възкреси от мъртвите (Еф. 1:20), доказвайки, че справедливостта на Бога бе напълно задоволена както по отношение на нашите грехове така и по отношение на греховната ни натура. Господ Исус възкръсна и присъдата бе отменена. Сега той стои пред Бога в едно ново положение като Такъв, който изцяло е изтърпял осъждението на греховете, но Който е бил възкресен от Бога, като доказателство, че напълно е задоволил Божествената присъда; и сега Той живее живота на възкръсналия. Ето участта на Господа Исуса, като втори човек, като последния Адам, който стана родоначалник на новото, на Божието семейство.

Римляни 5:12-21 ни казва, че всички, които са се съединили с Него, споделят с Него тази участ. “Божията благодат и дарения, чрез благодатта на един човек, Исус Христос, се преумножиха за мнозина (стих 15). “А дарбата (идва) за оправдание от многото прегрешения“ (стих 16). “Много повече тия, които получават изобилието на благодатта и даренията, сиреч на правдата, ще царуват в живота чрез единия Исус Христос (стих 17). Делото на Господа Исуса е достатъчно за “оправдание на живота“ и чрез послушанието Му, ние бяхме “считани за праведни“ (стих 13,19). Благодатта царува “чрез справедливост за вечен живот“ (стих 21) “Защото ако сме се съединили с Него, чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото“ (Римл. 6:5). Еф. 2:6 отива още по-далече. Бог ни е възкресил с Христа и ни е поставил да стоим с него в небесни места, в Христа Исуса.

Сега вече знаем, че делото на Господа Исуса означава единственото опрощение за нас. Когато един грешник идва при Бога с вяра в Господа Исуса, за да изповяда своите грехове, Бог му дава място в Божието семейство, той принадлежи на Господа Исуса. Делото на Господ Исус изцяло го касае. Това ще рече: наказанието за греховете му (за грешните му постъпки) беше занесено на кръста; и като последствие те му бяха опростени. Но греховната му натура също е осъдена и умира чрез смъртта на Господа Исуса на кръста. Сега той участвува в живота след възкресението на Господа Исуса; последният Адам (“животворящ дух“) (1 Кор. 15:45) духна към него и му даде собствения Си живот на възкресение (Йоан 20:22). Той притежава вечен живот, притежава живота на Господ Исус като свой (Йоан 3:15,16; 1 Йоан 1:1,2 ; 5:11-13, 20).

Мъртъв с Христа


Този, който е разбрал това, не се старае повече да става по-добър. Той е проумял, че не може да подобри това, което Бог е обявил за безвъзвратно изгубено. Но той знае, че на кръста Бог го е накарал да умре ведно с Господа Исуса; това е, което изобразява кръщението. Той е бил кръстен, за да участвува в смъртта на Господа Исуса, бил е “погребан чрез кръщението“ (Римл. 6:3,4). (Тази истина не се ли омаловажава щом като кръщението е практикувано чрез покръстване, а не чрез потапяне ?) Той знае, че Бог го вижда само в новия му живот, живот в който той нито иска, нито може да греши. И той самият се вижда такъв: мъртъв за греха, но жив за Бога чрез Господа Исуса (Римл. 6:11). Той не може да се пребори с греха в себе си, а и никъде не четем, че християнинът трябва да го прави; напротив, той просто трябва да се смята като мъртъв за греха. (Тук трябва да се отбележи че Евр. 12:4 не говори за греха, който е в нас, а за греха в света, който ни е враждебен). Разбира се, грехът който се намира в него, ще иска да се прояви. Той ще иска да покаже, че все още е жив, но християнинът не трябва да му го позволява. Не трябва да му обръща внимание, а да гледа само в Господа Исуса. Когато грехът действува в сърцето ми и иска да привлече вниманието ми, аз не трябва да се вслушвам в него, а да насочвам мислите си към Господа. Тогава няма да мисля повече за греха. Само когато отправим поглед към Господ Исус, новият живот може да се прояви в нас: “А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като Духа Господен“ (2 Кор. 3:18).

Ако постъпвам така, тогава Светият дух, който обитава в мен, се нагърбва с битката срещу плътта (срещу греховната натура) (Гал. 5:17). Не ние ще водим битка. “Считайте себе си мъртви за греха и живи за Бога, в Исуса Христа“ (Римл. 6:11).



Опитност


Как става така, че както писах в началото на това писмо, толкова много вярващи стенат под тежестта на греха ? И че няма нито един вярващ, който да не познава от собствен опит това състояние, както и борбата свързана с него ! Не казвам, че тази борба трябва да продължи през целия живот на вярващия. Да бъде благословен Бог, че това не е така. Господ Исус победи Сатаната и греха. Така всички, които имат своя живот в Него, могат да се чувствуват свободни (Гал. 5:1,13,16) и да живеят като победители (Римл. 8:1-4). Всички, които на практика реализират положението от Римл. 8:1-11, са освободени от властта на Сатаната, от греха и от смъртта. Плодът на Духа се намира в тях (Гал. 5:22) и справедливите изисквания на закона ще се изпълнят в тях (Римл. 8:4).

Но всеки познава тази борба, защото само благодарение на опита, ние ще сме в състояние да познаем освобождението.

Когато някой преживява обръщение, то той гледа в своите грехове и е загрижен, защото го очаква Божията присъда. Той приема нов живот и получава обновена воля, с която желае да служи на Бога. Търси Божията воля и иска да я изпълнява като закон. Но по този начин той опознава само своята греховна натура, само своята участ. Римл.7 ни описва този опит.

В първите четири стиха имаме доктрината, позицията. Мъртви сме за закона, но сме присъединени към един друг, към възкръсналия Христос. Стихове 5 и 6 въвеждат опита. Първата констатация е, че законът няма никаква сила. Той е свят, справедлив и добър. Той беше “за живота“, защото, “този, който извърши това, ще живее“. Но от опит знам, че той ми носи смърт, защото според заповедта, алчността се е породила в сърцето ми; но пък самия закон ми забранява да бъда алчен. Това довежда до истинското опознаване на моята природа: “Зная, че в мене, т. е. в плътта ми, няма нищо доброто (стих 18). Въпреки това, фактът, че искам доброто, а върша злото, което ненавиждам (стих 15), ме кара да правя разликата между онова аз, което иска да върши добро, да, което намира радост в Божия закон (стих 22) и онази сила в мен, грехът, който ме кара да върша зло (стих 20). Тогава, трябва да си призная, че съм пленник на греха, който ме обитава. Аз съм грешник; това е “законът на греха“, непоклатимото правило, срещу което съм безпомощен да се преборя. Аз съм роб на този закон.

Тогава Светият Дух ме довежда до ужасяващото откритие за моята безнадеждна участ и аз се провиквам : “О, аз, окаяникът! Кой ще ме избави от смъртното ми тяло ?“ (стих 24). Отговор намираме в Словото Божие, в стих 25 : “Има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ“.


Каталог: BULGARIA
BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел
BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад
BULGARIA -> Азия, австралия и океания
BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите
BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония
BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м
BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   33




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница