Давидовата скиния 1999, Уилям Х. Хопър

Ефесяни 5:18-19

18 И не се опивайте с вино, в което има разпуснатост; но се изпълвайте със Святия Дух,

19 говорейки един на друг с псалми и химни и духовни песни, пеейки и правейки мелодии в сърцето си на Господа, (NKJ)
Поглеждайки отблизо тези два стиха, ние виждаме, че трябва да бъдем изпълнени с Духа – Святия Дух разбира се, и да говорим един на друг с песни и т. н. Как говорим с песни? Не се казва говорете на всеки и не се казва един човек да прави  цялото говорене. Казва се говорете един на друг с песни. Това означава всеки от нас трябва да говори както и да слуша. Отново, казва се всеки от нас.

Думата ‘говорейки’ буквално означава да изричаме думи. Ние изричаме думи когато пеем, така че това просто казва, че ние трябва да пеем един на друг. Ако вземете това буквално, това означава, че аз ще пея на другите – после следващия брат или сестра ще пее на другите. Има ли някаква причина да одухотворяваме това? Аз не мисля, че има. Това изглежда достатъчно ясно да си стои така, и няма конфликт с общата насока на Библията.

Правейки мелодия в сърцето си на Господа...Правейки мелодия в действителност е една дума в гръцкия речник:

5567 псало (psal’-lo);

вероятно подсилена от псало (да търкам или да докосвам повърхността; сравнена с 5597); дърпам или да дрънча, т. е. да свиря на струнен инструмент (да празнувам божественото поклонение с музика и акомпаниране с оди):

KJV – правя мелодия, пея (псалми).

Сега това представя една дилема! Как свирим на струнен инструмент в нашето сърце? Няма арфа или китара в моето сърце. Някой може да каже, че това е просто фигуративен език. Ако е така, защо не се казва ‘пеейки в сърцето си’? Специфично се казва да свирим на струнен инструмент в нашето сърце. Всички сме чували споменавания за струните на нашето сърце. Това може да е това, за което говори този стих. Може ли това вероятно да означава, че ние трябва да идваме с мелодията в нашето сърце и да я свирим на нашия инструмент? Хъм...Нека да видим по-нататък. Отбележете си това и ще се върнем обратно тука.

Какво да кажем за тези химни, псалми и духовни песни? Какво са те? Променили ли сме и дефинициите на тези думи? Всички знаем, че химн е нещо, което намираме в една песнарка, нали? Да, според нашата настояща дефиниция. Нека да видим каква е действителната дефиниция в гръцкия.

ХИМН:

5215 хумнос (hoom’-nos);

KJV – химн.

Интересно е, че преводачите използват думата, която се опитват да очертаят, за да определят думата – вид ‘червеношийка’. Дъжд означава ли дъжд? За наше щастие те ни казват, че това е религиозна ода и после забележете, че това е един от псалмите. Кой от псалмите? Или означава ли това всички? Ако е всички, тогава защо този стих продължава с думата псалми? Казват ли те действително псалми, псалми и духовни песни? Или може би казват химни, химни и духовни песни? Аз мисля, че е нито едното, но е очевидно, че има двойно говорене тука. Действително няма, както ще видим.

Какво е псалм?

5568 псалмос (psal-mos’);

от 5567; композирана музика, т. е. свещена ода (акомпанирана с гласа, арфата или друг инструмент; „псалм”); общо, книгата Псалми:

KJV – псалм. Сравнена с 5603.

Можем да видим тука, че псалма е композирана музика; свещена ода. Започваме да виждаме картината тука. Аз виждам, че и химните и псалмите са оди. Така че какво е ода?

ОДА:

5603 оиде (o-day’);

KJV – песен.

Това е основния термин за някои изпяти думи. Очевидно, ‘някои изпяти думи’ се отнася за всички три вида песни, защото химните, псалмите и духовните песни всички имат думи (някакви думи) общо.

Разликата между трите е обяснена някъде другаде. Ние знаем, че псалм е композирана музика. Тъй като химна също е музика, и двете са религиозни оди, ние можем да заключим, че химна може  да бъде спонтанна ода. Ако музиката вече е била написана, това ще бъде псалм (композирана музика).

Нека да приложим това и да видим дали този стих се разбира сега.

Спонтанни песни, (химни), композирани или преписани песни (псалми) и духовни песни. Това изглежда да се разбира, нали? Тогава, религиозна песен, която е спонтанна е химн. Когато е възпоменана или записана, тя все още е химн, но сега също спада и в категорията на псалмите.

Псалмите не са били псалми докато не са били записани. Откъде идват те? От сърцето на поклонника, Давид, като вдъхновение от Бог. Те първоначално са били вдъхновени химни. Давид беше назначил писари да ги записват за по-нататъшна употреба. Бог има план.
1 Летописи 16:4

4 И той определи някои от левитите да служат пред ковчега на ГОСПОДА, да възпоменават (записват), да благодарят, и да хвалят ГОСПОД Бог на Израел: (NKJ)

Така че ние може да правим замар и в същото време техила. Каква идея, да правим две неща по едно време. Като да пеем и да танцуваме едновременно.

Някой може да каже, че според нашето настоящо разбиране, химните са основните, доктринални песни на църквата. Не са ли и псалмите наистина същото? Не ни ли учат псалмите за Бог и как да живеем благочестиво? Аз мисля, че е много ясно, че химн както е използвано в това писание не е композирана музика.

Сега нека да се върнем и да ревизираме дефиницията на техила от глава втора.

8416 техила (the-heel-law’);

от 1984; възхвала; специфично (конкретно) химн:

KJV – хваление

1. 
   да възхвалявам е да хваля високо.
   

Пнеуматикос:

4152 пнеуматикос (pnyoo-mat-ik-os’);

от 4151; не-плътски, т. е. (човешки) неосезаем (като противоположност на газ), или (демоничен) дух (конкретно), или (божествен) свръхестествен, възроден, религиозен:

KJV – духовен. Сравни с 5591.

Това означава ‘дъха на Бог’ в някои изпяти думи. Това е Бог пеещ чрез Своите хора. Духовната песен е песента на Господа. Той пише мелодията и думите, а ние отваряме устата си и я изкарваме.

Забележете, че писанието обяснява, че трябва да всичките три вида, а не само единия или другия. Да пеем само композирана музика на нашите служби е неизпълнение на инструкциите на това писание.

Много църкви все още използват песнарки с химни. Други използват шрайфпроектори, за да прожектират текстове на песни на стена или екран – това е просто мулти песнарка с химни. Някои църкви насърчават спонтанното хваление и пророкуване, а други го забраняват. Чувал съм пастири да казват, че определени видове музика са приложими за младежите, и че свиренето им пъди старите хора. Ако свирите на възрастни хора, вие пъдите младите. Някои се опитват да предложат по-малко от нещо за всички.

Защо сме в църквата? За да угаждаме на нашите индивидуални вкусове ли? Трябва ли лидера на хваление да се опитва да угоди на господин и госпожа възрастни на последния ред? Може би те ще се опитат да угодят на младежите, защото църквата се нуждае повече от младежи?

Истината е, че вие не можете да им угодите на всички по едно и също време. Наистина, ние трябва да изпитаме дали ходим на църква, за да угодим на себе си. Или, сме там за да служим на Бог, и да Го хвалим?

Човек може да чувства, че е неприятно да седи по време на песен, която не знае, или не харесва. Това може да е така. Но опитайте се да слушате всеки член на църквата като пее нова песен от сърцето. Те могат тогава с благодарност да сменят това за песните, които не харесват!

Представете си, обаче, Божието виждане на ситуацията: ако истината се знае, песните от сърцето са за Него най-красивото от всичко.

1 Радвайте се в ГОСПОДА, О праведници! Защото хвалението от праведния е красиво. (NKJ)

Няма значение за Него дали човека преживяващ техила пее добре, или не. Църквата е била забавлявана със своите любими песни твърде дълго. Какво да кажем за Бог? Какво иска Той? Библията ни заповядва да пеем нова песен на Господа много пъти. Църквата се нуждае от нова песен. Новата песен може да идва всеки ден.

Молим ли се с една и съща молитва всеки път когато се молим? Имаме ли любима молитва? Не. Защо тогава, се отнасяме с песните по различен начин?

И така казвам ли, че трябва да захвърлим старите благонадеждни ‘химни’, които сме пяли с години? Не, разбира се, че не! Писанието казва да пеем спонтанни религиозни оди, композирани религиозни оди (това, което ние наричаме химни) или псалми и песни на Господа (духовни песни). Всички три вида песни трябва да бъдат част от нашите събрания.

Ние сме чували опровержения за това понятие в църквата днес. Например, „Е, това няма да върви много добре със събранието тука.” Или, „Не можете да си тръгнете и да оставите хората. Те трябва да участват и те не знаят какво да правят когато хвалението става инструментално или спонтанно.”

Чували ли сте това преди? Ако хората не знаят думите, те няма да влязат с такава готовност. Новите песни могат да направят да се чувстват неудобно. Но действително, ВСЯКА ПЕСЕН, КОЯТО ТЕ ЗНАЯТ Е ПЯТА КАТО НОВА ПЕСЕН НЯКОГА.

По-важно за Бог е, че ние излизаме от нашите зони на удобство и пристъпваме в библейския модел. Нека да спрем да търсим причини да не се променяме, и да започнем да търсим причини защо трябва да се променим. Нека да спрем да се опитваме да вкараме нашата любима музика в църквата, а да вкараме музиката, която Бог има за нас. Ако нови песни и стилове не са идвали в старите поколения, ние все още щяхме да пеем старите песни от по три ноти.

Никой не харесва промяната, но ние трябва да се променяме. Ние трябва да го правим по Божият начин. Ние просто сме използвани да го правим по начина, по който сме научени.

Какво би станало, ако отидете да служите в Африка? Ще откриете напълно различен вид музика. Не само думи, които не знаете, но думи, които не разбирате! Ако се случи да има шрайфпроектор, вие няма да можете да четете думите! Така че трябва ли да разбираме, че християнина няма да може да се покланя в Африка поради тези бариери? Кажете ми.

Помните ли стиха „от утробата му ще текат реки от жива вода”? не се казва река, казва се реки. Многобройни. Повече от една. Това Той говореше за Духа. Думите, които Исус говори бяха Дух и живот. Реки от мъртва вода не е, което се казва, но по-скоро жива вода. Нещо, което е живо е свежо. Когато не е живо то бързо загнива и не е свежо. Тези реки от жива вода могат много добре наред с другите неща, да бъдат песни. Нали?

Словото на Бог композирано с музика. Какво понятие! Уоу, открили ли сме нещо? Не! Псалмите са били наоколо от дълго време. Ние църквата, трябва да оставим оплакването и да хванем плана, който Бог е поставил. Ако приемем Божия модел, това ще стане удобно за нас след време. в известен момент това ще стане нормално. Докато изучаваме по-нататък, ще открием, че спонтанното хваление е много важно в Божия план.
Глава пета

Какво точно е всичко, което трябва да правим относно техила, това спонтанно хваление? Знаете ли, че това е единствения вид хваление, който писанието казва, че Бог обитава? Не слагам ограничения на Бог – Той може да обитава всичко, което иска. Истината е, че има само едно място в писанието, което казва, че Той обитава в хваленията на Своите хора:
Псалм 22:3

3 Но Ти си святият, възцарен в хваленията на Израел. (NKJ)

Думата възцарен е преведена ‘да обитаваш’ в някои преводи. В действителния еврейски текст, тя е да обитаваш. И така защо Бог избира да обитава техила? Това е спонтанно, и следователно творческо. Бог е Твореца. Ако ще бъдем като Него, ние трябва да бъдем творчески. Той обитава в творческата песен, спонтанната песен от нашето сърце. Да обитаваш е да останеш върху съществуваща основа.
Псалм 34:1

1 Ще благославям ГОСПОДА по всяко време; неговата хвала постоянно ще бъде в устата ми. (NKJ)

Думата хвала тука е техила, и забележете, че се казва постоянно. Нашето желание е Бог да живее в нас. Ако ние Го хвалим (техила) постоянно, Той е в нас постоянно. Означава ли това, че пеем през целия ден? Не можем да го правим, но ще направим нещо друго. Възможно ли е да Го хвалим със самия си живот?
            Действително, постоянно може да означава през всичките дни на живота ни, а не непременно с всеки изговор на устата ни. Ако говорим само истината, ние Го хвалим и ако пребъдваме в истината ние Го хвалим постоянно. Ние говорим за техила тука, въпреки че аз съм убеден, че това означава ежедневно през целия ни живот.
            В Новия Завет откриваме, че Исус живее с нас. Така че защо се безпокоим за техила въобще, тъй като Исус е в нас? Тогава не сме ли вече, обитавани от Бог? Никъде в Новия Завет не се казва, че трябва да спрем да принасяме на Бог техила. В същност, когато ранната църква беше основана, те нямаха Новия Завет, чрез който да ходят. Той все  още не беше написан. Те използваха Божието Слово за тяхно указание в хваление и поклонение. Това беше Старозаветния модел установен от Бог чрез Неговия слуга, Давид. Тъй като това не е изменено в Новия Завет, то все още е принцип на хваление.
            Някои спорят, че ако това не е в Новия Завет, то не е валидно. Аз избирам да не влизам в този спор. Новозаветните писания утвърждават, че ние трябва да принасяме химни, псалми и духовни песни... (Еф.5:18. Кол.3:16 и 1 Кор.14:26) Ние знаем, че това е модела установен от Бог в Давидовата скиния, в която Давид използваше Псалмите (композирана музика) химни (спонтанни песни, които бяха записвани, когато идваха) и духовни песни (доказани чрез пророчеството в псалмите).

Исус е същия днес, вчера и утре. Нашия Бог се наслаждава да прави ‘ново нещо’, и въпреки това Той никога не се променя. Той ни е дал модел за хваление, и как да се покланяме. Никъде не ни казва да изменяме това или да го спираме.

Исус не отмени хвалението и поклонението. Той отмени церемониалния закон на жертване, принасяйки Себе Си като жертва веднъж и за всички. Останалата част от писанията все още остават. Не ние даден избор между това да се покланяме и да не се покланяме, между това да хвалим и да не хвалим. Не ни е дадена свобода да хвалим и/или да се покланяме както ние виждаме за подобаващо. Това е човешка идея.

Ако все още трябва да Го хвалим, трябва да се научим как Той иска да го правим и да Му дадем хвалата, която Той желае.

Има 57 споменавания на техила в Стария Завет, намиращи се в 57 отделни стиха. Ще откриете, че някои от тези писания са много познати.

Ето няколко писания използващи техила (спонтанна хвала), които чувствам, че изпъкват. Искам да заменя специфичната дума техила с преведената дума хваление. Това ще помогне да закараме посланието у дома. Вие ще намерите всичките 57 стиха описани в края на тази глава за ваше улеснение.

1 Радвайте се в ГОСПОДА, О   праведници! Защото хвалението от праведните е красиво. (NKJ)

28 И езика ми ще говори за Твоята правда и Твоята хвала през целия ден. (NKJ)

3 Той е поставил нова песен в устата ми – хваление на нашия Бог; мнозина ще видят това и ще се убоят, и ще уповаят на ГОСПОДА. (NKJ)

10 Според името Ти, О Боже, толкова е Твоята хвала до краищата на земята; десницата Ти е пълна с правда. (NKJ)

8 О, благославяйте нашия Бог, вие праведни! И направете гласа на хвалата Му да се чуе, (NKJ)

Това е заповядано, нали? Чия хвала? Каква хвала”? Техила. Да се чуе!
Псалм 79:13

13 Така че ние, Твоите хора и овце на пасбището Ти, ще Ти благодарим вечно; ние ще покажем хвалата Ти на всички поколения. (NKJ)

4 Влезте през портите Му с благодарение, и в дворовете Му с хвала. Бъдете Му благодарни и благославяйте името Му. (NKJ)

171 Устните ми ще изричат хвала, когато ме научиш на Твоите постановления. (KJV)

10 Страхът от ГОСПОДА е началото на мъдрост: добро разбиране имат всички, които вършат Неговите заповеди: Неговата хвала трае вечно. (KJV)

1 Хвалете ГОСПОДА! Защото е добро да пеем хваления на нашия Бог; защото е приятно, и хвалението е красиво. (KJV)

18 Насилие няма повече да се чува в земята ти, нито загуба нито разрушение отвътре границите ти; но ще наречеш стените си Спасение, и портите си Хвала. (NKJ)

3 Да утеши онези, които скърбят в Сион, да им даде красота от пепелта, миро на радост вместо плач, облекло на хвала вместо дух на тежест; така че да могат да бъдат наречени дървета на правда, растението на ГОСПОДА, за да бъде прославен Той.” (NKJ)

11 Защото както земята произвежда растенията си, както градината причинява нещата посяти в нея да израстват, така Господа БОГ ще направи правда и хвала да поникнат пред всичките народи. (NKJ)

7 И не Му давайте покой докато не установи и докато не направи Ерусалим хвала на земята. (NKJ)

11 ‘Защото както пояса прилепва за кръста на човека, така Аз направих целия Израилев дом и целия Юдов дом да се прилепи за Мен,’ казва ГОСПОД, ‘така че да могат да станат Мой народ, за именитост, за хвала, и за слава; но те не послушаха.’ (NKJ)

19 Ето, в онова време ще се разправя с всички, които те измъчват; ще спася куците, и ще събера онези, които са изгонени; ще ги определя за хвала и слава във всяка земя, в която са били посрамени.

20 В това време ще те върна, дори във времето когато те събера; защото ще ти дам слава и хвала сред всички народи по земята, когато върна пленниците ти пред очите ти,” казва ГОСПОД. (NKJ)
Къде, в стих 19, се казва, че ще бъдем определени за техила?

Това по никакъв начин не са всичките споменавания на техила, просто тези, които са ме грабнали. Ясно е, че тя е за да продължава вечно и ние сме, за да я практикуваме, пред и във всички народи на земята!

Така че нека да видим един ключ тука. Техила е обитавана от Бог. Ако това е истина, тогава Той буквално е във всеки изговор, които излиза. Ако осъзнаем това и се предадем на Него, тогава Той е, който говори и пее чрез нас. Ние просто сме направили преход в духовната песен.

Уоу! Доста лесно, а? Просто започнете да пеете спонтанно и слушайте Бог. Когато Го чуете, предайте се и Го оставете Той да пее и вие имате духовна песен. Ако Бог прави пеенето, тогава може ли да се каже, че това е пророческо? Несъмнено! Ако кажете, че не можете да пеете спонтанно, тогава как се молите? Молите ли се с молитва, която някой ви е написал? Аз мисля, че се молите спонтанно. Ако пеете молитвата си, това е тефила. Тефила не е ли вид на техила?

Някои хора са прободени тука, защото те просто не могат. Чувстват, че просто не могат. Искам да се спра на това за момент. Божието слово казва:

13 Аз мога всичко чрез Христос, който ме подкрепя. (NKJ)

8176 шар (shaw-ar’); основен корен; да разцепя или да отворя, т.е. (буквално, но не само като нарицателно от 8179) да действам като портиер (вж. 7778):  (фигуративно) да преценя:

KJV – мисля.

Ние трябва да действаме като портиери. Какво прави един портиер? Той се грижи за вратата, и пуска вън или вътре само това, което трябва да влезе или да излезе. Този стих казва,  че ние сме това, което пускаме да излезе или да влезе.

Глава шеста

Давид установи непрестанно хваление и поклонение за 33 години. Как знаем това?

4 Давид беше на 30 години когато започна да царува, и той царува 40 години.

5 В Хеврон той царува над Юда 7 години и 6 месеца, а в Ерусалим царува 33 години над целия Израел и Юда. (NKJ)
Ерусалим, по-точно планината Сион, е където Давид построи скинията. Той управлява там 33 години. 33 е числото на обещание.
1 Летописи 25:7-31

7 И така техният брой, с братята им, които бяха инструктирани в песните на ГОСПОДА, всички, които бяха  изкусни, бяха 288.

8 И те хвърлиха жребий за тяхната служба, малкия и големия, учителя с ученика.

9 И първия жребий за Асаф излезе за Йосиф; втория за Годолия, той с братята си и синовете си, 12 души;

10 третия за Закхур, синовете му и братята му, 12 души;

11 четвъртия за Езрий, синовете му и братята му, 12 души;

12 петият за Натания, синовете му и братята му, 12 души;

13 шестият за Вукия, синовете му и братята му, 12 души;

14 седмият за Асарила, синовете му и братята му, 12 души;

15 осмият за Исаия, синовете му и братята му, 12 души;

16 деветият за Матания, синовете му и братята му, 12 души;

17 десетият за Семей, синовете му и братята му, 12 души;

18 единадесетият за Азареил, синовете му и братята му, 12 души;

19 дванадесетият за Асавия, синовете му и братята му, 12 души;

20 тринадесетият за Суваил, синовете му и братята му, 12 души;

21 четиринадесетият за Мататий, синовете му и братята му, 12 души;

22 петнадесетият за Еримот, синовете му и братята му, 12 души;

23 шестнадесетият за Ананий, синовете му и братята му, 12 души;

24 седемнадесетият за Иосвекас, синовете му и братята му, 12 души;

25 осемнадесетият за Ананий, синовете му и братята му, 12 души;

26 деветнадесетият за Малотий, синовете му и братята му, 12 души;

27 двадесетият за Елиат, синовете му и братята му, 12 души;

28 двадесети първият за Отир, синовете му и братята му, 12 души;

29 двадесети вторият за Гидалтий, синовете му и братята му, 12 души;

30 двадесети третият за Маазиот, синовете му и братята му, 12 души;

31 двадесети четвъртият за Ромамтиезер, синовете му и братята му, 12 души. (NKJ)

3 Не правете нищо от егоизъм или безсъдържателна надутост, но със смирение на ума нека всеки от вас да счита другия за по-важен от себе си; (NAS)

22 Ханания, лидер на левитите, беше инструктор отговорен за музиката, понеже беше изкусен; (NKJ)

1 Освен това Давид и предводителите на армията отделиха за службата някои от синовете на Асаф, на Еман, и на Едутун, които да пророкуват с арфи, струнни инструменти, и кимвали. И броят на изкусните мъже извършващи тяхната служба беше: (NKJ)

Ако по време на техила или някакво време в това отношение, аз усетя сърцето на Бог и го изразя музикално, това не е ли пророчество? Ако въздейства на слушателите със сърцето на Бог, не е ли пророкувал Бог действително на Своите хора? Музиката действително придава чувства и може да причини емоция.

Много хора вдигат червено знаме, ако споменете емоция. Но Самият Бог има емоции. Той е техният автор. Бог е, който ги е поставил в нас. Емоциите не са лошо нещо. ‘Емоционализма’ е човешки термин, не Божий термин. Ние не трябва да позволяваме на нашите емоции да ни управляват, но никъде в писанието не се казва, че трябва да ги потушаваме и да ги тъпчем.

Мнозина казват, че себе-контрола е плод на Духа, и затова не трябва да показваме емоции. Интересно е, че същите тези хора ще ни позволят да плачем в църквата. Ако плачем неконтролируемо, показваме ли плода на Духа? Не казахме ли току що, че себе-контрола е плод на Духа? Ето я реалността: Аз мога да се ядосам. Бог се ядосва, нали? Аз трябва, обаче, да контролирам гнева си и да го насоча правилно. Аз мога ‘да се гневя, но да не съгрешавам’. Мога да чувствам любов, но извън контрол това може да бъде вредно и неуместно за други неща, които не са полезни. Ако всичко, което правя е да плача, очевидно има нещо нередно. Ако плача в някой нежен момент или когато се покайвам, това е добре. Защо да не ми се позволява да се смея когато чувствам радост в костите ми? Писанието казва, че радостта на Господа е нашата сила!

Тъй като емоциите могат да бъдат предадени чрез музика, лесно е да се види, че Бог подготвя сърцето  за излизащото Слово. Ако Бог иска да изрази Своята любов към хората Си, музикантите ще свирят музика, която е показателна за чувствата на нежност, топлина и емоционална любов.

За да изразявате любов чрез музика, вие не трябва да блъскате по барабаните и да надувате 20 тромпета правейки шум. Вие ще свирите нежни ритми на барабаните или въобще никакви. Много вероятно ще свирите тиха, успокояваща музика на пианото или на арфата.

Действително, всеки инструмент може да предаде сърцето на любов. Представете си както направихме по-рано в една по-предна глава, че една майка току що се е събрала отново със сина си в един филм (можете да използвате историята за блудния син). Ще подхожда ли маршова музика? Не. В зависимост от това, което се случва, това ще бъде или музика, която придава интимност и нежност, или радост. Какво чувства майката?  Радост, или голяма любов? Това диктува това, което музиканта трябва да свири.

Същото е с пророкуването на инструмент. Свирете това, което директно предава  сърцето на Бог, намерението и тона на излизащото пророческо Слово на Бог.