Давидовата скиния 1999, Уилям Х. Хопър

Важно е да разбираме къде сме в църквата с почит към музиката в хваление и поклонение. За да направим това, ние трябва да погледнем назад за да изследваме както къде сме така и къде отиваме.

От времето на Давидовата скиния до сега, ние сме имали безброй различни нива или степени на съгласяване или покорство на Божието Слово относно това как да Го хвалим и да Му се покланяме. Най-важно е да разбираме, че Бог е автора на хвалата и поклонението и ако искаме да разберем какво иска Той, тогава ние трябва да отидем в Неговото Слово, а не да се опитваме ‘логически’ да заключим какво е правилно в Неговите очи.

Той ясно е положил това в Стария Завет. Има причина цар Давид да беше и да е известен като един от най-великите поклонници на всички времена. Ние можем да видим какво правеше той, основано на Божието указание и да видим какво трябва да правим. В края на краищата, не можем ли да моделираме себе си според изпробваните и изпитани мъже на Бог? Ние никога не трябва да забравяме през всичко това, че нашия краен главен модел е Исус Христос.

Единствената разлика между Старозаветното поклонение и Новозаветното е, че Новозаветното поклонение е след кръста. Исус не отмени общото поклонение на Стария Завет, Той прибави към него. Той отмени церемониализма. Поклонението ще продължава вечно. Много е ясно от Библията, че ние трябва винаги да се покланяме. Ще откриете това в Стария Завет и в Новия Завет в цялата книга Откровение.

Поклонението не е ограничено за диспенсации. То е имало различни изражения в различните диспенсации. Исус отмени церемониалната част на закона, включително жертвите на животни. Той нито веднъж не отхвърли вокалното и инструментално поклонение на Стария Завет. Той постави ударение на вокалното поклонение, защото Святия Дух идваше и природата на Бог е да пее. Можете да видите от Библията, че Самия Исус пееше.

26 И докато ядяха, Исус взе хляб, благослови го и го разчупи, и го даде на учениците и каза, „Вземете, яжте; това е Моето тяло.”

27 После взе чашата, и благодари, и им я подаде, казвайки, „Пийте от нея, всички.

28 „Защото това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина за опрощаването на греховете.

29 „Но Аз ви казвам, няма да пия от този плод на лозата от сега нататък до онзи ден когато ще го пия нов с вас в царството на Моя Отец.”

30 И като изпяха химн, те отидоха на планината на Маслините. (NKJ)

‘Те’ включваше Исус. Очевидно те нямаха Новия Завет, а който да действат. Те изпяха химн.
Псалм 32:7

7 Ти си мое скривалище; Ти ще ме запазиш от неприятност; Ти ще ме обкръжиш с песни на избавление. Села (NKJ)

18 И не се опивайте с вино, в което има разпуснатост; но бъде изпълнени с Духа,

19 говорейки един на друг в псалми и химни и духовни песни, пеейки и правейки мелодия в сърцето си на Господа, (NKJ)
Това, което виждам тука е, че това е Святия Дух, с Който сме изпълнени когато пеем. Той е, Който прави пеенето. Защо?
Колосяни 3:16

16 Нека Христовото слово да обитава във вас богато в пълна мъдрост, поучавайки и увещавайки се един друг в псалми и химни и духовни песни, пеейки с благодат в сърцата си на Господа. (NKJ)

8 Исус Христос е същия вчера, днес, и завинаги. (NKJ)

Няма нужда да се пише отново Стария Завет, за да установим как да хвалим и да се покланяме на Бог. Някой може да спори, че ако това не е в Новия Завет, ние не трябва да го използваме. Възстановяването на Давидовата Скиния е в Новия Завет и очевидно е за последното време. Ние не трябва да режем и да прибавяме към информацията в Новия Завет.

Човек в своето усилие да бъде религиозен, в опит да направи църквата апетитна за масите, се е опитал да изкара ‘емоционализма’ от църквата. Много ясно има много страст и емоция в хвалението и поклонението на Стария Завет. Халал е просто само един пример.

Какво да кажем за Естир 8:15? Думата ‘радвам се’ е ‘тсахал’ на еврейски, и означава да правя силни пискливи животински звуци. Звучи ли това като хора, които не показват емоции? Попитах преди и ще продължа да питам: кой иска да спре църквата в своето поклонение на Бог?

За да спрете да дразнете всички, вие ще трябва да не правите нищо. Ние не тръгваме за да дразним. Ако практикуваме истината и тя засяга, тогава нека да бъде така. Исус засягаше почти всеки, който идваше в контакт с Него. Той живееше Истината в пълно покорство на Своя Отец. наложително е да разбираме, че когато пеем и свирим на нашите инструменти, това на  и за Бог, а не за Неговите хора. Това помага, ако те харесват музиката, но не са техните вкусове, за които трябва да бъдем чувствителни. Ние трябва да чуваме от Бог и да свирим това, което Той иска.

Има нещо наречено стилове. Какъвто стил свиря е и ще бъде различен от този, който някой друг свири. Аз мога да свиря войнствени сели в мой стил и това е добре. Аз имам фон от ‘рок китара’ сред другите инструменти и когато свиря воюване има твърди ритми и крещящи китари. Това не е единствения стил музика, който изобразява воюване. Давидовите музиканти няма електрически китари и звукови ефекти. Те можеха да свирят и да интерпретират, да пророкуват на инструментите по тяхното време. Напълно съм сигурен, че това не звучеше като музиката, която аз и другите като мен свирим днес.

Това, което казвам тука е, че аз не съм подходящ за навсякъде. Не всяко събрание ще приеме музиката, която аз свиря. Това не означава, че изразяването на музиката, което Бог ми е дал е зло. Аз ще пророкувам, където съм приет. Тези, които са пристрастени към по-‘меката’ (защото искат по-добро слово) музика могат спокойно да имат принципите на музикално пророкуване в движение. Един пианист може да свири война напълно ефективно.

Нека да не бъдем закачени и да не се спъваме в харесване и не харесване в музикален вкус, но по-скоро да се фокусираме на намерението и целта на музиката както Бог я е наредил. Нека да преследваме пророческата музика от Давидовата скиния без да захвърляме доктриналните ‘химни’, които са толкова основни за църквата. Ние, в края на краищата, ние се казва да свирим три вида музика в църковното събрание. Нека да бъдем толерантни към нашите различия и да приемаме разнообразието на творческото изразяване, което Бог е поставил в нас.

Ето просто няколко точки, които съм събрал от църковната история, за да ви ги дам и да ви нарисувам картина на това какво се е случило в нашето пътуване до сега.

Периода на Църковните Отци 95 – 600 г. сл. Хр.

Ранните християнски химни са песните на Елисавета в Лука 1:42-45 и Мария в Лука 1:46-55. Няма нищо, което ясно да заявява, че те са пяли, но аз виждам думите и чувствам, че песента е там. Християните започнали да пишат свои собствени песни. Хиляди били написани през този период. Те са открити на гръцки език и са наречени християнски оди.

Свети Игнатиус от Антиохия, епископ на Антиохия и един от апостолските отци на църквата, живял от 30-107 г. сл. Хр. По време на управлението на римския император Траян, Игнатиус бил осъден да бъде изяден от диви зверове. Той написал химн точно преди да бъде екзекутиран. Защо направил това точно преди да бъде екзекутиран? Може да изглежда, че той се е покланял на Бог точно до края. Той обичал Бога повече от света, повече от собствения си живот. Когато се изправил пред очевидната смърт в ръцете на своите врагове, той славел своя  Бог вместо да се трепери от страх. Ние не трябва да обичаме живота си дори до смърт...

Римския император по това време назначил човек на име Плини (62-113 г. сл. Хр.), който да изследва методите, обичаите и вярванията на християните. В своя доклад той завил, че християните имали обичай да се събират пред изгрев в един определен ден и да пеят чрез редуване, химни на Христос. Това подхожда на коринтяните, ефесяните и колосяните. Забележете, че те се срещали преди изгрев. Ние имаме проблем със събрание в 10:00! Изглежда, че приоритетите са се променили от тези в ранната църква?

Йосиф описва как християните, докато чакали лъвовете, пеели песента на Господа. Зрителите обичали ‘нападението’, което ставало когато християните били поглъщани. Тогава те започнали да се вслушват в песните, които християните пеели докато лъвовете ги нападали и скоро започнали да идват специално за да слушат тези християни да пеят. Публиката изгубила своето животинско страстно желание за кръв докато слушала християните да пеят докато били убивани от лъвовете. Какво било това, което чували? Словото на Бог чрез устата на Неговата църква!! Пророкувай църкво! Пророкувай!

ГОВОРИМ ЗА ВОЮВАНЕ! Те не обичали живота си дори до смърт. Те величаели и прославяли Бог дори когато срещали жестока смърт. Резултата: ПОБЕДА над потисника!

Има цени, които трябва да се платят, за да говорим на света смело. Ние си мислим, че имаме трудност когато някой от нашите сътрудници прави пренебрежително изявление за християните! Ние трябва да бъдем на място, където сме готови да умрем за нашите братя и сестри в Христос; за църквата, за която Исус плати. Ние трябва да бъдем готови да пеем за Неговата слава когато пътя свършва...