| Дефицитът на витамин D може да се установи с кръвно изследване и ако се докаже, необходимо е да бъде компенсиран.
Основен източник на витамин D за организма е кожния му синтез. Излагането на слънчева светлина, особено сега през летния сезон, в рамките само на 10 – 15 минути за по-светлите хора е достатъчно за подсигуряване на дневите нужди на организма, като този синтез се допълва и от вноса му чрез храната.
- Кои са хранителните източници на витамин D?
Това са рибите, особено по-мазните от тях, месото, млечните продукти и някои видове гъби.
- Кои други вещества са важни при болест на Хашимото?
Един от тях е селенът, който има голямо значение за функцията щитовидната жлеза, защото е част от ензимите, участващи в синтеза на щитовидните хормони. Селенът участва и в антиоксидантната защита на организма, има значение за имунитета, за когнитивната функция, за репродуктивното здраве при жената и при мъжа. Съществуват проучвания, които доказват ползите от допълнителен внос на селен за пациентите с Хашимото. Но най-вероятно това важи за онези от тях, при които има селенов дефицит и недостатъчен прием. Както и при йода, прекомерната употреба на селен може да има негативен ефект, отново защото ще активира автоимунния процес. Ето защо е уместно пациентите с болест на Хашимото да бъдат съветвани да приемат селен от естествени източници, като по този начин рискът от прекомерен внос се избягва.
Има храни, които акумулират селен в състава си. Такива са бразилските орехи, от които само три броя на ден са достатъчни за адекватен прием. Селен се съдържа още и в праз лук, кромид, чесън, броколи, зеле. Животински източници на селен са риба, вътрешности, месо и яйца.
Често при болест на Хашимото се наблюдава и железен дефицит, който от своя страна също влошава функцията на жлезата. Такъв железен дефицит се установява с изследване на кръвта. Ако се докаже анемия, само храни, съдържащи желязо, няма да са достатъчна да компенсират анемичния синдром. Тогава се назначават от лекар железни препарати. Но в случаите, когато не се установява железен дефицит, уместно е все пак храните, източник на желязо (месо, риба, яйца, вътрешности и някои растителни храни – пълнозърнести, зелени листни зеленчуци) да бъдат включени в достатъчни количества в менюто на пациентите с Хашимото, за да се осигури адекватния му внос.
- Сред пациентите се шири мнението, че не трябва да се яде соя. Правилно ли е това?
Това се коментира за всички храни, съдържащи вещества, наречени гоитрогени. Освен соята, такива вещества има в броколите, карфиола, зелето, някои видове ядки, като бадемите, синапеното семе. Смята се, че тези храни не трябва да се консумират от хора с болест на Хашимото, защото гоитрогените имат антитиреоидна активност – инхибират един от ензимите, свързан със синтезата на щитовидните хормони. Хубаво е обаче, че това им антитиреоидно действие се наблюдава само при наличен йоден дефицит.
Сподели с приятели: |
