ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ НА МЛАДИТЕ ХОРА В НАЦИОНАЛНИ, МЕСТНИ И ЕВРОПЕЙСКИ ИЗБОРИ

Повишаване на избирателната активност сред младите хора в България е сред основните приоритети, както на национално, така и на eвропейско ниво. Изследване на Флаш Евробарометър „Младежта в движение“ осъществено през месец февруари 2011 г. показва, че осем на всеки десет млади хора (79 %) заявяват, че през последните три години са гласували на политически избори на местно, регионално, национално или европейско равнище. Данните от изследването показват, че активността на младите хора на избори в България е по- висока (82%) от средния % за ЕС (79%).

От друга страна изследванията на Медиана и НЦИОМ през 2009 и 2010 г. показват, че половината от младите българи изчерпват участието си в политическите процеси в страната единствено с гласуване по време на избори.

Национално представително проучване през 2009 г.⁵⁴ сред младите хора показва, че младите хора четат и се интересуват от процесите в българското общество. 39.5% от младежите на възраст от 15 до 17 години четат вестници, а 42.8% редовно гледат новините по телевизията.Тези показатели се повишават при възрастовата група от 18 до 34 години, като 54.4% от тях четат вестници, а 75.1%гледат новините по телевизията.

Данни на Медиана от изследване на exit-poll в изборния ден на парламентарните избори 2009 г. показват засилена изборна активност именно при младите хора. Възрастните избиратели (над 60 г - за които се предполага, че са редовни избиратели) представляват 26 % от избирателите в страната, но според данните те са подали едва 20 % от всички гласове. Младите хора (до 29 г.) са излъчили точно толкова гласове, колкото е и делът им от общия брой избиратели. Процентът на гласували на тези избори е 72 % (от реалните избиратели в страната), което означава, че при младежите изборната активност е в порядъка – 72-73 %.

възраст	% от всички
18-29 г.	20.4
30-40 г.	20.2
41-50 г.	18.4
51-60 г.	18.7
Над 60 г.	20.3

Въпреки че за тях е важно кое е правителството, което ще ги управлява те показват отчуждение от политиката. Политиката си остава занимание за възрастните. Младежите не виждат смисъл да участват активно в политическия процес.

„ИНТЕРЕСУВАТЕ ЛИ СЕ ОТ ПОЛИТИКА?”⁵⁵

„ЗА ВАС ЛИЧНО, ВАЖНО ЛИ Е КОЙ ЩЕ УПРАВЛЯВА СТРАНАТА В СЛЕДВАЩИТЕ 4 ГОДИНИ?”

Голяма част от младите хора решават да гласуват в последните три дни преди датата на изборите.

възраст	% от всички
18-29 г.	21.4*
30-40 г.	17.4

Осъществени са различни проекти по програма „Младежта в действие” 2007 – 2013 г. в рамките на годишния приоритет за 2009 г. „Избори за Европейски парламент” и приоритетите „Европейско гражданство”, „Участие на младите хора” и „Културно многообразие” за установяване на нивото на мотивираност и насърчаване участието на младите хора в изборите на Европейски парламент през 2009 г.

Реализираният по програма „Младежта в действие” проект „Моят глас за моята Европа”⁵⁷ обединява усилията на над 45 водещи млади журналисти и младежки лидери от България, Полша, Италия и Португалия, които провеждат мащабна анкетна кампания и видео интервюта сред 20 000 младежи на възраст от 18 до 26 години в своите държави. Изследването установи нивото на информираност за участие на младите хора в изборите за Европейски парламент, познанията им за европейската действителност и очакванията им от работата на Европейските институции като цяло. Обработените и обобщени резултати от допитването са представени и обсъдени по време на медийната конференция „Моят глас за моята Европа” в София с членове на Европейския парламент и журналисти. Резултатите от проекта са представени и в книжка „Помагало за евродепутати” и отразяват мненията на младите хора за функциите и дейностите на Европейския парламент, представени в интервюта, графики и препоръки. За насърчаване участието на младите хора в изборите са привлечени различни медии за участие и отразяване на работата на конференцията като БНТ, Дарик радио, Дир.БГ, в. „Стандарт”, младежки медии: радио ORV и Omai.TV, Cafe Babel Sofia и European Youth press.

Резултатите от направеното проучване показват, че едва 29% от анкетираните млади хора знаят имената на политическите партии, представени в Европейския парламент. 46% от тях не разбират политическия език, а 55% смятат, че членовете му не защитават достатъчно добре интересите на младите хора. В същото време едва 30% от младите хора показват мотивация за активно изразяване на позицията си по въпроси, които ги вълнуват.

Повечето млади хора смятат, че е необходимо да участват активно в процесите на взимане на решения чрез проекти, които да опосредстват връзката и диалога с представители на Европейския парламент по въпроси в областта на младежките политики, като едва една малка част (20%) смятат, че да си активен е важно само да гласуваш.

На въпросите как да се засили интересът на младите хора от участие в избори за Европейския парламент младежите отговарят, че е необходимо да имат възможност да посетят европейските институции и да се запознаят пряко с тяхната работа, 28% от тях искат да имат възможност за стаж в тях, 15% посочват по-широкото медийно отразяване за важно. 70% от анкетираните млади хора смятат, че въвеждането на електронното гласуване ще провокира повече млади хора да гласуват.

Проектът „Повишаване на гражданската активност и насърчаване на младежкото участие в изборите за Европейски парламент“ на Национална студентска конфедерация има за цел да се отговори на необходимостта от информиране на новото европейско поколение как работи Европейския парламент, за правата и задълженията, които носи европейското гражданство, да насърчи участието на младите хора в изборите за Европейски парламент и да повиши избирателната активност. Участници усвояват практически умения как да комуникират младите граждани на ЕС с европейските институции и изграждат капацитет за организиране на информационни събития по време на избирателна кампания. Идеите и знанията, получени по време на курса са използвани от всеки един участник на местно равнище и така се постига мултипликационен ефект. В проекта участват студенти от България, Гърция, Холандия и Белгия.

Дейностите по проекта са с практическа насоченост и позволяват на участниците да се запознаят по-отблизо с проблемите на европейската комуникация и да заемат активна гражданска позиция в дебата за бъдещето на Европа като се включиха в обсъждането и приемането на специален манифест за изборите за Европейския парламент. В манифеста са изложени исканията към европейските политически партии и конкретните кандидати за евродепутати. Изготвен е и въпросник за изследване на участието на младите хора в изборите за Европейския парламент и мнението им за избирателната кампания.

1. 
   ПРОФЕСИОНАЛНА И СОЦИАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ НА МЛАДИТЕ ХОРА В МАЛКИТЕ НАСЕЛЕНИ МЕСТА И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ
   
   1. 
      Състояние на изследвания индикатор
      

През 2010 г. младите хора, живеещи в селата представляват 17.58% от населението там, при 17.51% през 2009 г. Забелязва се също леко повишаване на процента младежи живеещи на село през 2010 г. (32.96%) спрямо 2009 г. (31.87%).

Световната и икономическа криза оказва негативно влияние върху професионалната реализация на младите хора в страната. Това влияние е различно при младите хора, живеещи в града и на село. При икономическата активност сред младите хора на възраст от 15 до 29 г. не се наблюдава голямо намаление през 2010 г. спрямо 2009 г. (43.9% към 43.2%), но безработицата чувствително е нараснала сред младите хора в тази възрастова група – от 11.9% през 2009 г. до 17.6% през 2010 г. Данните за 2010 г. показват, че при младите хора, живеещи на село показателите за икономическата активност, заетостта и безработица са по-лоши от тези на младите хора, живеещи в града. През 2010 г. показателят за безработицата на младите хора в селата е 22.4% при 16.1% за тези живеещи в града.

2. 
   Анализ на състоянието
   

Данните за 2009 г. на НСИ показват, че икономическата активност на младите хора, живеещи в градовете е с 5% по-висока от тази на младите хора, живеещи в селата. През 2010 г. се наблюдава намаляване на разликата на 2.6%, като икономическата активност на младите в града е 43.9% , а на тези живеещи в селата 41.3%. При показателя за заетост през 2009 г. също се наблюдава разлика – при младежите живеещи в града той е 40.2%, докато при тези живеещи в селата е 34.1%. През 2010 г. се наблюдава намаляване на заетостта в следствие на икономическата криза в страната, като намалението е по-голямо при младите хора в градовете с 3.4% (до 36.5%), докато при младежите живеещи в селата то е с 2.1%.

Изследване на състоянието на младите хора в страната през 2010 г.⁵⁸ показа, че съществува ясно изразена специфика на социално-демографския профил на младежите (47%), според които дори да искаш да работиш, е проблем да си намериш работа – по-често това са жени, респонденти на възраст между 25 и 35 години, със средно образование, жители на малките градове и селата, роми, неработещи, бедни. На другия полюс са младите с висше образование, тези, които едновременно учат и работят в момента, столичани и живеещите заможно. Една пета от младежите в трудоспособна възраст (19 – 35 години), изразяват желание да се преквалифицират. По-висок дял желаещи преквалификация има сред респондентите на възраст 19 – 24 години, сред живеещите в селата (27%) и бедните (27%).

Безработица

Данните от социологическото проучване⁵⁹ на състоянието на младите хора в страната през 2009 г. показват чувствителни разлики при показателя в областта на безработицата на младите хора в зависимост от мястото им на живеене. Най-голям е процентът на безработни младежи при тези живеещи на село – 23.3%, и в малки градове – 14.9%. Най-нисък е показателя при интервюираните млади хора от столицата (3.9%) и големите градове (10.1%).

От сравнителните данни за периода 2007 -2010 г. се наблюдава темп на намаляване на безработните младежи, живеещи на село и в столицата, докато при тези живеещи в малък и голям град темпът е на повишаване на безработицата.

% от 18-35 годишните в съответното населено място⁶⁰

Данните на Медиана за 2009 г. показват, че най-склонни към миграция са младежите, живеещи на село (12%) и малките градове (10.9%), а най-малки са те при тези живеещи в големите градове (4.5%).

„имате ли планове в близко бъдеще (близките 2-3 години) да се преселите да живеете (и работите) в друг град ИЛИ СЕЛО В СТРАНАТА?”

Използването на компютър и Интернет в последните години е неразделна част от бита на модерния млад човек, превръщайки го в част от глобалната електронна общност. Въпреки бързото навлизане на новите технологии през последните десет години в живота на младите хора, по данни на НЦИОМ⁶¹ 26% от всички младежи все още не разполагат с компютър в домакинствата си, докато при младите хора, живеещи на село 53% нямат компютър.

Достъпът до Интернет е в пряка зависимост от населеното място, в което живеят младежите. Ползващите го в столицата и големите гладове са два пъти повече отколкото тези в селата. Причината следва да се търси в по-добрата инфраструктура в София и в големите градове, докато в селата локалните мрежи все още се изграждат, а интернет-доставчиците са твърде малко на брой или липсват.

Населеното място, в което живеят младите хора е определящо за типа отношение към Мрежата. Докато в столицата и в големите градове компютрите играят ролята на домашен справочник и на средство за развлечение и работа, в провинцията те са преди всичко средство за комуникация и достъп до информация (сърфиране). През последните 5 години с 6% е нараснал делът на хората, които използват Интернет предимно за забавление. През 2005 г. този дял възлиза на 60%, а днес – на 66%.

3. 
   
   Каталог: pub
   pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
   pub -> Съдържание
   pub -> Съдържание уводни думи
   pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
   pub -> Азбучен списък на преподавателите
   
   
   
   Изтегляне 3.11 Mb.
   
   Сподели с приятели: