Демографски процеси

Във връзка с изготвянето на Зелена книга на мобилността през 2009 г. е извършено национално допитване сред бенефициентите на програма „Учене през целия живот”, студенти и ученици и са идентифицирани проблемите в областта на мобилността с учебна цел пред младите хора в страната.

Недостигът на информация и финансовите трудности са идентифицирани като най-големите проблеми пред младите хора за участие в мобилност. Освен тях има и други затруднения по време на обучението – визови, правни и организационни. Вече по-рядко има езикови и културни затруднения, но и те съществуват.

При споделяне на най-често срещаните трудности представителите на образователните институции посочват недостатъчно информиране на всички нива в самите образователни институции – средни или висши училища. Изтъква се необходимост от организиране на специфични информационни дни с участието на различни експерти, координиращи европейските образователни инструменти на национално ниво, както и с участието на експертите, които работят в рамките на институцията по различните образователни програми. Участието на повече млади хора, които да споделят собствения си опит от проведена мобилност с обучителна цел, се възприема като една добра практика и в същото време като инструмент за насърчаване на мотивацията за провеждане на мобилност с учебна цел. Информационните кампании трябва да са атрактивни за младите хора, като в същото време се акцентира на възможностите, които им се предоставят.

Идентифицирана е нуждата от създаване на един общ интернет портал, който да бъде пътеводител за всички образователни инициативи на Европейския съюз в България, който би помогнал при разпространението на информацията и подреждането и в специализиран сайт за младежка мобилност с учебна цел. Това би допринесло за мотивацията за участие на подрастващите и младите хора в България, а също така ще спомогне за популяризирането на мобилността сред младежта като цяло - да насочи вниманието на младите хора към всички съществуващи интернет портали, които са в услуга на младите хора, като „Ploteus” например.

Съществени затруднения се пораждат несъмнено от финансовите ограничения, тъй като все още възможностите за провеждане на мобилност на базата на стипендия или конкурс са сравнително малко (или не са достатъчно популярни сред младите хора в България), а и сумите не са големи. Повече от половината анкетирани (62.8 %) споделят мнението, че има необходимост от допълнително финансиране (национално, регионално, местно, институционално, от бизнеса) в подкрепа на мобилността с учебна цел. По-рядко трудностите са свързани с получаване на родителското съгласие за пътуването.

77.6% от анкетираните намират за сложни процедурите за подаване на проектните предложения при кандидатстване за отпускане на безвъзмездна помощ от Общността за провеждане на мобилност и ги посочват като пречка при насърчаването на младите хора активно да вземат участие в различните видове учебна мобилност. Осигуряването на високо качество на мобилността до голяма степен зависи от изпращащата институция. Тя самата трябва да е достатъчно мотивирана и компетентна да организира и изпрати млади хора на учебен обмен или обучение в други страни на ЕС.

Самите участници трябва да бъдат насърчавани след приключването на проектните дейности да популяризират съответната мобилност и да могат да привлекат и други свои връстници. Това би могло да стане с публикации в медиите, на сайта на училището или университета, създаване на блогове, мултимедийни и видеопрезентации с резултатите от приключил проект, който да бъде представен като добра практика.

Езиковата бариера при провеждане на проекти по секторните програми е посочена като пречка от 23.5% от анкетираните. Целенасоченото и задълбочено изучаване на чужди езици ще повиши не само комуникативността между младите хора, но и младежката мобилност с учебна цел като цяло. Предложенията са в посока на повишаване качеството на чуждоезиковото обучение в училище в рамките на учебния план и обективно оценяване на преподаването. Изразено е виждането относно необходимостта от актуализиране на учебните програми за чуждоезиково обучение и интегриране на практически насочени модули в рамките на езиковите занятия.

Независимо от добрата практика всички бенефициенти по различните европейски проекти да преминават обучения за управление на проектите и тяхното отчитане, 89.3% от анкетираните споделят трудности при отчитането на предоставеното финансиране. Също така европейската политика за балансово плащане след отчитане на приключилия проект и одобряване на крайния отчет затруднява образователните и младежки институции, които разпознават този механизъм като пречка за осъществяване на учебна мобилност на младите хора, а също и при процентното авансово и балансово плащане (60-80% авансово и остатъка след приключването и одобряването на крайните отчети по проекта).

Виртуалният обмен започва да придобива все по-голяма популярност в България. От проведената анкета става видно, че 23.5% от младите хора предпочитат този вид младежка мобилност с учебна цел. Уменията, които те придобиват по този начин, са не само в областта на компютърните и новите технологии, но и по линия на културно-историческо наследство, дискусионни и конферентни видеообмени.

3. 
   Предприети мерки
   

В приетата през 2010 г. Национална стратегия за младежта 2010-2020 г., където насърчаването на младежката мобилност, включително с учебна цел за придобиване знания, умения и компетентности, стимулиране на творческия и иновативния капацитет на подрастващите и младите хора и отваряне на съзнанието им към света са сред приоритетите и целите на документа.

Националната политика на страната е насочена към насърчаване на всички възможности за мобилност в страната и в чужбина на учениците и студентите, обучаващи се в българските средни и висши училища. Поради фактори като растящия брой на образователни институции, диверсификацията на висшето образование, развитието на различни схеми на мобилност и т. н., признаването на една квалификация за академични цели винаги изисква пълна информация за местоположението, времетраенето, съдържанието и оценката на образователните програми, които водят до него.

Нормативно регулирано е висшите училища да разработват правила за организиране на студентската мобилност и признаване на образователни кредити и периоди на обучение, придобити в друго висше училище или по учебен план на друга специалност и да осигуряват тяхната публичност. Чрез законодателните инициативи се стимулира свободното движение на специалисти с висше образование и студенти. Те участват в програмите „Еразъм”, „Еразмус Мундус”, както и в схеми за мобилност във основа на международни и двустранни спогодби.

За 2009 и 2010 г. се увеличава усвояването на предоставените средства по програма „Учене през целия живот” от ЕК по секторна програма „Еразъм. През 2009 г. усвоеният ресурс е с 4.53% по-голям от този за предходната година, а за 2010 г. предоставените и усвоени средства са увеличени с 3.14% спрямо 2009 г.

Центърът за развитие на човешките ресурси към МОМН работи в посока намаляване на процента на проектните предложения, отпаднали на етап „проверка за легитимност”. Информационните кампании са насочени към разясняване на различните формални изисквани за кандидатстване. През 2009 г. само 5% процента са нелегитимни кандидатури, докато през 2007 г. те са 11% .

За повишаване качеството на разработените проектни предложения и повишаване на информираността на бенефициентите са разработени и публикувани практически ръководства за кандидатстване по секторните програми на Програма „Учене през целия живот”. Те се публикуват освен на хартиен и на електронен носител на интернет страницата на Националната агенция – Център за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) към МОМН, която е лесно достъпна и от страницата на МОМН. Друга добра практика за популяризиране на мобилността в България е изготвянето на сборници с наградени български проекти и добри практики, ежегодно издавани по различните програми от ЦРЧР.

Като добра практика за насърчаване мобилността на преподаватели, студенти и докторанти е въвеждането на обмена на преподаватели, студенти и докторанти с други висши училища и организации в чужбина като един от критериите на Националната агенция за оценяване и акредитация за получаване на институционална акредитация. При институционалната акредитация на висшите училища се вземат пред вид:

• 
  брой творчески командировки и специализации в чужбина през последните 5 години на един преподавател;
  
• 
  относителен дял на студенти (бакалаври и магистри), обучаващи се по европейските програми за обмен на студенти;
  
• 
  относителен дял на докторанти, обучаващи се по съвместни проекти с чуждестранни университети и организации.
  

Добър пример за популяризиране на младежката мобилност в България е практическо обучение по предприемачество на организацията Джуниър Ачийвмънт - България, което съдържа международен елемент. Провеждат се различни по формат състезания (напр. международни компютърни симулации по мениджмънт на предприятие, банков мениджмънт, международни състезания тип иновационни лагери, международни изложения и състезания за учебни компании), които значително повишават мотивацията на учениците за участие. Популяризирането на тези възможности става сред цялата мрежа от над 350 училища на Джуниър Ачийвмънт България в страната. Всяка година в целевата група се включват нови училища. Учениците първо вземат участие в национални състезания и само най-мотивираните и показали добри резултати мерят силите си с най-добрите от всички останали държави.

Успешна практика за виртуална мобилност е учебната програма „Предприятие без граници” на Европейската организация Джуниър Ачийвмънт-Янг Ентърпрайс Европа. Тя се базира на онлайн комуникация между учебни компании (на ученици между 9 и 12 клас) от различни държави, които създават джойнт венчъри и извършват търговия помежду си. Програмата помага на младежите да разберат основните принципи на европейската търговия и да придобият основните умения, които са нужни за управление на една международна компания. Програмата „Предприятие без граници” дава и уникалната възможност на ученици и/или учители – консултанти да разменят местата си с компания от друга държава. Всяка заинтересована страна трябва предварително да се запознае с изискванията, времетраенето и подготовката, която е необходима за такъв вид посещение.

Като успешна практика при насърчаване на мобилността на входящите в България студенти, може да бъде посочена издадения от ЦРЧР наръчник Bulgaria discovered на английски език. Тази публикация има за цел, под формата на пътеводител, да даде информация от общ характер на всички млади хора, които възнамеряват да прекарат част от своето обучение в България. Под формата на кратък обзорен преглед на образователната система в България, на националните традиции и история, а също така и чрез систематизирани практически насоки към пребиваващите млади хора в България публикацията ежегодно достига до различни образователни институции в Европа, работещи по Програма „Учене през целия живот” и се приема като един успешен инструмент за популяризирането на националните характеристики и представянето на България като привлекателна за обучение дестинация в Европа.

2. 
   АКТИВНОСТ НА МЛАДИТЕ ХОРА ПО ПРОГРАМА "МЛАДЕЖТА В ДЕЙСТВИЕ"
   

1. 
   Състояние на индикатора
   

През 2009 и 2010 г. са били одобрени и изпълнени 362 проекти по различните дейности на Програмата, в които са се включили общо 7 196 участници, 99% от които са млади хора на възраст до 30 години. Най-много младежи са участвали в дейностите за обмен (40.1%). В младежки инициативи са взели участие 15% от участвалите младежи, а 9% от тях са участвали в дейности за насърчаване на участието им в демократичния живот. По плана за обучение и сътрудничество (ТСР) са проведени 118 обучения на 2042 младежи, младежки лидери и младежки работници.⁶³