ПРИОРИТЕТ ІІ – ПОДОБРЯВАНЕ НА ДОСТЪПА ДО ИНФОРМАЦИЯ И КАЧЕСТВЕНИ УСЛУГИ

ПРИОРИТЕТ ІІ – ПОДОБРЯВАНЕ НА ДОСТЪПА ДО ИНФОРМАЦИЯ И КАЧЕСТВЕНИ УСЛУГИ

За периода 2009 – 2010 г. за подобряване на достъпа до информация и качествени услуги се изпълняват две национални и една европейска програми: Национална програма „Младежки информационно-консултативни центрове”(2007-2010), Програма за младежки дейности ( 2008-2010) и програма „Младежта в действие”2007-2013 на ЕК.

Основните цели на програмата са свързани с повишаване мотивацията на младите хора за собственото им развитие, за развитието на обществото, в което живеят и за участието и реализацията им в обществения живот; подпомагане реализацията на младежките общности и адаптивността им към европейските ценности и стандарти; както и развиване капацитета на организациите за предоставяне на младежки услуги.

Целевата група на НП „МИКЦ” (2007 – 2010) са деца и млади хора на възраст от 14 до 35 години, младежки организации и структури.

С финансиране по НП „МИКЦ” (2007 – 2010) може да бъде изграден и да функционира само един Младежки информационно – консултантски център на територията на една административна област. Административните области са групирани в три зони, в зависимост от броя на младите хора в съответната област по данни на Националния статистически институт. Стойностите на финансиране на проекти се разпределят на базата на териториалното зониране на съответната административна област.

По НП МИКЦ (2007 – 2010) в края на 2009 и началото на 2010 г. след проведени три конкурса са одобрени 37 организации, които да реализират програмата и да предоставят услуги на млади хора, като с това се покрива 100% от територията на страната. В 23 областни центрове активно действа по една организация, в три (Варна, Бургас и Пловдив) по три организации, а в София функционират 5 младежки центрове, подкрепени от програмата. С това е постигната първоначално заложената цел да се обхванат всички областни центрове, като се отчете и различната концентрация на младежите в областните центрове.

Дейностите по НП МИКЦ( 2007 – 2010) са четири основни вида:

• 
  Информационни услуги - предоставяне на актуална, систематизирана и достъпна информация, удовлетворяваща широк спектър от интереси и потребности на младите хора, разработване и разпространение на информационни материали, организиране на информационни кампании и запознаване на младите хора, включително в малките населени места, с институциите и с правата им като част от местната общност, като граждани на Република България и на Обединена Европа;
  
• 
  Консултантски услуги - предоставяне на превантивна и навременна квалифицирана и специализирана помощ за индивидуални или групови консултации, които са безплатни и са организирани по заявка на младите хора, младежките организации и структури, или по предварително зададени от центъра теми;
  
• 
  Обучения - услугите се предоставят по програми, разработени от специализиран екип, в зависимост от интересите, потребностите и проблемните области на младежката общност по отношение придобиването на знания, умения и опит в различните области на изграждане и реализация на личността чрез неформално образование;
  
• 
  Свободна зона - подкрепа на дейности, инициирани от млади хора и отговарящи на потребностите на съответната младежка общност, които имат отражение върху общността и удовлетворяват конкретни нужди, като същевременно се провокира творческия потенциал на младите хора и се създават условия за публичната им изява.
  

Целевата група на ПМД (2008-2010) са млади хора на възраст от 14 до 35 г. от цялата страна. Те могат да бъдат преки или непреки участници, както и ползватели на ползите от проектните дейности.

Средствата за дейностите по ПМД (2008-2010) се осигуряват в рамките на определените бюджетни средства на НЦЕМПИ за съответната година.

ПМД (2008-2010) реализира дейности по 3 основни подпрограми:

Националните теми по ПМД се определят на база европейската младежка политика, консултации с младежи, младежки работници и младежки организации, наблюдения и опит от предходната година. Отчитат се също и специфични проблеми на конкретни групи млади хора в България.

През 2009 г. в отговор на решението на Европейската комисия за обявяване на 2009 година за Година на творчеството и иновациите НЦЕМПИ стартира национална младежка кампания „Да разчупим стериотипите заедно”, а националната младежка инициатива „Младите и бизнеса” е в подкрепа на решението на Европейската комисия за обявяване на 2010 г. за Европейска година на борба с бедността и социалното изключване. В края на 2010 г. за тема на обявената процедура по подпрограма „Национални инициативи и кампании” е избрана доброволчеството във връзка с обявяването на 2011 г. за Европейска година на доброволчеството.

Осъществени са различни инициативи на национално и регионално ниво за отбелязване на Международната година на младежта (12 август 2010 – 12 август 2011 г.), определена с резолюция А/RES/64/134 на ООН.

• 
  популяризиране на активното гражданство на младите хора с акцент върху европейското им самосъзнание,
  
• 
  стимулиране на европейското единство чрез развиване на ценности като солидарност и толерантност сред младите хора,
  
• 
  насърчаване на взаимното разбирателство между младежите в различните страни за преодоляване на културните различия,
  
• 
  развитие на системи за подкрепа на младежки дейности и капацитета на гражданските организации в младежката сфера,
  
• 
  насърчаване на европейското сътрудничество в младежката сфера.
  

За установяване на качеството на предоставяните по програмите услуги и степента на удовлетвореност на младите хора в страната през 2010 г. е осъществена междинна оценка на програма „Младежта в действие” (2007-2013), а в началото на 2011 г. и финална оценка на двете национални програми.

Направеното проучване и анализите от дискусиите във фокус групите показват, че приоритетите и целите на Национална програма “Младежки информационно – консултантски центрове”( 2007 – 2010) съответстват на различни нужди на младите хора и техните организации:

• 
  Младите хора в страната имат нужда от среда където да споделят проблемите си. Екипите на местните МИКЦ са местата, където те „директно адресират проблемите си към организацията, първата инстанция, която се търси за споделяне”.
  
• 
  Младите хора търсят платформа където да могат покажат инициативност и креативност, да бъдат забелязани, което става възможно с реализирането на различни идеи и инициатива.
  
• 
  Програмата насърчава и предоставя възможности за децентрализиране на дейностите от центъра към периферията.
  

Програмата МИКЦ е предоставила възможност за непрекъснато надграждане на услугите към целевата група, генериране на нови идеи и реализиране на различни кампании и инициативи за и съвместно с младите хора. Еднократен проект не би бил толкова успешен.

Според представители на младежките организации, включването им в НП МИКЦ е повишила имиджа им в местните общности и организацията се възприема като институция, а не като проект, който има своето начало и край. Програмите позволяват на организациите да осъществяват целите и мисиите си за насърчаване развитието на младите хора. Организацията непрекъснато увеличава капацитета си чрез опита, който се придобива чрез предоставяне на услуги по програма МИКЦ на младите хора в страната.

Осъществявайки проект по МИКЦ всяка една организация става и представител на младите хора, на които предоставя услуги. Осъществява се постоянен диалог и комуникация между доставчиците на услугите и младите хора, което позволява на организациите постоянно да надграждат уменията на екипите си.

Според резултатите от направеното проучване 94% от младите хора, независимо от възрастовата група и пола си, считат, че услугите са достъпни за всички младежи. Най-голям достъп до тези услуги декларират младите хора от столицата, а най-нисък е достъпът за младите хора, живеещи на село (33%).

Оценката показа висока степен на удовлетвореност (83%) от качеството на услугите предоставени от организациите, реализиращи проекти по НП МИКЦ. Най-силен ефект НП МИКЦ има върху младите хора които са завършили училище, но не са продължили образованието си. Програмата е спомогнала за професионалната им реализация за повишаване на ученията и знанията им чрез неформалното обучение.

Отделните групи младежи проявяват предпочитания в най-висока степен към различни видове услуги на МИКЦ. За учениците и висшистите участието в младежките инициативи е приоритет, студентите предпочитат да се включат в обучения, а младежите завършили училище, които не са висшисти, са най-големи ползватели на консултациите и информацията, те са участвали и в различни инициативи.

Обхват	Информация			Консултации			Обучения			Свободна зона
	2007	2008	2010	2007	2008	2010	2007	2008	2010	2007	2008	2010
Средно претеглени стойности за 1 МИКЦ	2274	3476	5699	574	691	914	75	220	202	2474	1993	5804

Данните са на база проведено анкетно проучване с 37 организации изпълнявали проект по НП МИКЦ

Най-ползвани са информационните услуги в сферите на неформалното обучение, доброволчеството, младежката заетост, околната среда и здравето. Фокусът на търсене при консултантските услуги е към неформалното обучение, участието в граждански инициативи, доброволчеството, разработване и реализиране на младежки проекти. Младите хора проявяват най-голям интерес към обученията за работа в екип, подготовката на младежки проекти и взаимодействието на младите хора и местните власти. Най-привлекателни са били инициативите и кампаниите на МИКЦ в областта на творческите изяви, гражданското участие и социалното включване и опазването на околната среда.

Голяма част от услугите – информация и консултации, се предоставят чрез интернет. Популяризирането на услугите по програмата се осъществява и чрез инициативите и кампаниите, организиране на срещи в училища, както и чрез партньорите по проекта – местни институции и представители на бизнеса.

Две трети от организациите (72%) считат, че ще продължат да предоставят услугите на целевата группа, ако НП МИКЦ не бъде продължена. Те считат, че ще могат да осигурят необходимите за целта средства чрез кандидатстване към други донорски програми.

Част от организациите предоставящи услугата “Младежки информационно-консултантски център“ (МИКЦ) не могат адекватно да отговорят на всички потребности на младите хора. Причините са липсата на капацитет в екипите за предоставяне на конкретни услуги, ограничените финансови ресурси и недостатъчно добрата техническа база. В същото време програмата дава възможност на организациите с опит, неадекватен на съвременните нужди на младите хора, да повишат своя капацитет и да подобрят и осъвременят подходите и методите си на работа (напр. читалищата).

Финалната оценка по Програмата за младежки дейности 2008 – 2010 (ПМД) идентифицира силни и слаби страни на програмата:

• 
  ПМД е предоставила възможност за провеждане на интервенция сред младите хора по различни важни за младежката политика теми като младежка заетост, предприемачество, неформално обучение, доброволчество. Постигнати са много добри резултати по отношение утвърждаване на неформалното образование срез младите хора. Повишена е мотивацията им за участие по-активно на пазара на труда. Засилена е ролята на партньорството чрез активизиране на местни институции и представители на бизнеса в подкрепа на различните проекти.
  
• 
  ПМД осигурява достъп до финансов ресурс за предоставяне на по-широк достъп на младите хора до субсидирани дейности и услуги, изключително важни за тяхното развитие, при това без да се дублира с европейските програми.
  
• 
  Програмата дава възможност на млади младежки организации без натрупан опит и история на организацията, да придобият опит и знания за разработване и управление на проекти, както и за утвърждаването им в местните общности като социални партньори.
  
• 
  Програмата е от голямо значение за читалищата от малките населени места, като възможност за разнообразяване на услугите им към младежите от региона и мотивирането им отново да влязат в читалищата.
  
• 
  Една от най-силните страни на програмата е активизиране на младите хора за участие в различни граждански инициативи и интегрирането им в обществото.
  
• 
  Малката продължителност на проектите дава възможност на организациите да изпълняват различни инициативи в сравнително кратки срокове с по-голяма целенасоченост на усилията. По-активните осъществяват и по два проекта с различна насоченост.
  

• 
  Наблюдава се диверсификация по теми в програмата, както и дублирането им по различните подпрограми, което води до дублиране на приоритети и дейности. Например по подпрограма „Национални инициативи“, тема „Младите и бизнеса“, която трябва да насърчи създаване на умения в младите хора за адаптации към променящата се среда на пазара на труда и по подпрограма „Възможности и реализация“, по тема „ Младите хора с нови умения за нова работа“, която има за цел създаване на уменията на младите хора за адаптиране към променящата се среда на пазара на труда. Диверсификация води до затрудняване проследимостта на изпълнението на целите и търсените ефекти върху целевата група.
  
• 
  Целта за по-голям достъп на организациите от по-малките населени места до финансов ресурс не е реализирана, поради липса на достатъчен капацитет на екипите и отхвърлянето им от оценителите като слаби и с ниско качество проекти.
  
• 
  ПМД не е подходяща за постигане на по-дългосрочни приоритети, които изискват постоянна интервенция по отношение на търсените ефекти. Краткия срок на проектите и малкия финансов ресурс не създават предпоставки за устойчивост на въздействието.
  
• 
  Ниската активност на организациите към подпрограма „Подкрепа и развитие” може да се обясни с желанието им по-бързо да привлекат по-голям ресурс, да осъществят инициативи и дейности свързани с младите хора, за да създадат реални услуги за тях, което ги е насочило към другите подпрограми. В същото време обаче, е налице нужда от повишаване капацитета на организациите, а тази възможност не се оползотворява. Необходимо е допълнително задълбочено изследване на този проблем, каквото настоящата оценка не е в състояние да направи, поради ограничения ресурс.
  

Програма „Младежта в действие 2007-2013” допълва наличните програми чрез своята специфична насоченост и конкретни характеристики. Тя предоставя възможност за международни обмени и запознаване със социално-икономическите и културните особености, както и начина на живот в другите страни. Друга отличителна черта е възможността за доброволческа дейност. Специфичната й насоченост към създаването и разширяването на мрежи и социални контакти, също е аспект, който допълва възможностите на националните програми. През 2009 и 2010 г. фокусът по Програмата е върху включването на младежи в неравностойно положение и като национални приоритети остават участието на младежи от отдалечени райони на страната, както и развитие и популяризиране на доброволчеството и подобряване работата по Дейност 2 (ЕДС).

Междинната оценка по Програмата показа, че чрез своите цели, основни приоритети и децентрализирани дейности в България допринася за постигането на европейските и национални политики в областта на развитието на младежта.

Повече от 2/3 от анкетираните представители на бенефициентите отговарят, че Програмата е допринесла за социалната интеграция на младите хора, участници в проекта. Абсолютно всички обхванати от анкетата неформални групи и читалищни настоятелства отчитат този ефект. От анкетираните участници най-силно повлияни са младите хора от малките населени места (80%), а по отношение на образованието - младежите, завършили средно образование (65%).