ГЛАВА ПЪРВА ТЕОРЕТИЧЕН АСПЕКТ НА ПРОБЛЕМА

Хотелиерството е динамична сфера. На съвременния етап от развитие на хотелиерството протичат редица промени. Те се обуславят както от динамичните промени в туристическия бранш, така и от тенденциите в икономическите процеси. Понятието „съвременни” има относителен характер. Що се отнася до хотелиерството е свързан с период от време от 10-15 години. Приблизително за такъв период настъпват промени, които оформят новите насоки в развитието на бранша. Трябва да се отбележи, че в зависимост от естеството им, както и от динамиката на средата някои тенденции могат да обхванат по-продължителни периоди. Освен това те не се проявяват едновременно на всякъде. Най-често новостите се зараждат в развитите туристически дестинации като се превръщат в норма и много бързо се разпространяват в развиващите се, които стават техни носители и ги пречупват през призмата на своите регионални особености. Тенденциите са трайни еднопосочни изменения в характеристиките на хотелиерския бизнес в следствие на комплексното влияние на различните фактори. Понятието „тенденция” може да се дефинира като „серия от събития, които, групирани заедно, формират ново направление или изменят съществено хотелиерското предлагане”.¹

Тенденциите могат да се поделят на главни и второстепенни, както и на нови и съществени. За да се откроят съществените тенденции е необходимо да се изследва продължителен период. Познаването на съвременните тенденции има важно познавателно и практико-приложно значение. За съвременните тенденции се съди от статистически данни, специализирани публикации, анализи, обзори, изследвания осъществявани от СТО и други международни и национални организации, научната литература, резултати от анкетни проучвания, експертни оценки и други.² Между различните източници може да съществуват разминавания, а в статистическите данни може да съществуват неточности от различно естество. Възможно е предоставяне на неверни данни, липса на данни, невъзможност да се обхванат всички обекти за настаняване, както и различна интерпретация на данните. Всичко това затруднява изследването на съвременните тенденции. Тенденциите не са еднозначни поради разнородния и динамичен характер на средата.

Като част от туристическия отрасъл хотелиерството е под влияние на редица фактори – демографски, икономически, социо-културни, психологически, политически, законодателни, технологични, екологични. Техните параметри и влияния непрекъснато се променят. Многофакторната зависимост определя силно изразена динамика на тенденциите в хотелиерския бизнес.

В исторически план хотелиерския бизнес е древна стопанска дейност, възникването и развитието на хотелиерския бизнес е практически резултат от появата и развитието на обществено разделение на труда. Основната услуга, която предлага хотелиерския бизнес и която е и главното съдържание на хотелиерския бизнес е нощувката. Съдържанието на нощувката се изразява в осигуряването на подслон, условно за сън и почивка. Заедно с тази основна услуга гостите ползват и редица допълнителни услуги – почистване на дрехи, пране, гладене, боядисване на обувки и други. Хотелиерския бизнес е стопанска дейност за създаване и предлагане на основни и допълнителни услуги свързани с пребиваването на гости и туристи в средства за подслон и настаняване. Предлаганите хотелиерски услуги имат нематериален характер, ето защо в хотелиерския бизнес не се създава нов реален продукт, нито нова стойност. Разликата между себестойност и цена на хотелиерските услуги е преразпределение на БВП създаден в другите отрасли на икономиката.

Хотелиерския бизнес е събирателно понятие – той включва социална и стопанска дейност на различни по вид, категория и форма на собственост средства за подслон и за настаняване. В състава на тези средства за подслон водещо място заема хотелът, от неговото име се формира наименованието на стопанската дейност на всички видове средства за подслон. Определението на Т. Дъбева за понятието “хотелиерство” гласи:

“Хотелиерството е основна социално-икономическа туристическа дейност, която произвежда и продава комплексен, териториално ограничен продукт за задоволяване на основните и допълнителни потребности на туристическата клиентела в рамките на специфична физическа и социална среда.”³

Специфичният продукт на хотелиерството са предимно услугите, осигуряващи пренощуване, изхранване и пребиване в специално създадени за целта заведения. По-малък е делът на предлаганите стоки.Асортиментът и качеството на предлаганите услуги, зависи от вида, категорията и специализацията на заведението за пребиваване.

Стопанската цел на хотелиерството е да реализира печалба, чрез производството и реализацията на основната услуга – нощувката, а в комплексните обекти и чрез храна и много други услуги. Основната производствена функция на хотелиерството се осъществява по познатия от икономическата дейност модел, т.е. чрез съчетаване на трите фактора на производството:

• 
  Създаване и продажба на продукт;
  
• 
  Реализиране на приходи и печалба;
  
• 
  Реинвестиране.
  

В исторически план хотелиерския бизнес се развива в две основни направления:

• 
  Класическо хотелиерство – то обхваща всички средства за подслон, които осигуряват добър комфорт за гостите. Най-важният представител на Класическото хотелиерство е хотелът. Той се счита като най-престижно звено което осигурява всички необходими услуги и удобства за пребиваването на гостите.
  
• 
  Пара хотелиерство – „пара” от лат. – между другото, покрай другото – то обхваща всички средства за подслон, които могат да предоставят на туристите между другото и типични хотелиерски услуги. Основното предназначение на тези заведения не е хотелиерството, но те могат да предлагат и характерни хотелиерски услуги. Тук се включват – къмпинги, вили, хижи, палаткови лагери и други. Тези заведения предлагат по-нисък комфорт, но те обективно съпътстват развитието на хотелиерския бизнес.
  

• 
  Спада към стопанските дейности с денонощен цикъл, т.е. хотелиерските обекти имат 24ч. готовност за обслужване на гостите;
  
• 
  Времето и мястото за създаване и предлагане на хотелиерски услуги съвпадат;
  
• 
  Силно изразена сезонност на хотелиерския бизнес – тя е особено силна в морските области;
  
• 
  Висока фондоемкост – изразява се в това, че за създаването и развитието на хотелиерския бизнес са необходими значителни инвестиции;
  
• 
  Висока трудоемкост на хотелиерския бизнес – развитието е свързано с високо участие на човешкия труд;
  
• 
  Хотелиерския бизнес се характеризира с главното участие на хотелиерските услуги, които имат нематериален характер.
  

Чрез хотелиерството се увеличава приходната част на държавния бюджет, посредством отчислявания данък върху печалбата /корпоративен данък/ от хотелиерските фирми, както и чрез ДДС, начисляван върху цените на хотелиерските услуги.

Увеличават се и приходите в общинските бюджети, чрез събирания туристически данък и чрез патентния данък, плащан на общините, от представителите на малкия семеен бизнес.

Чрез хотелиерството се активизира паричното обръщение в региона, в който то се развива. Хотелиерството развива предприемачеството и стимулира фамилния бизнес, спомага за ангажиране на работна ръка и осигурява поминък на населението в туристическите райони.

Стабилизира се и се увеличава населението в хотелиерските райони, живеещо при относително по-висок жизнен стандарт. Строителството на хотелиерска база опосредства използването на туристическите ресурси, т.е. спомага за тяхната валоризация.

Потреблението на хотелиерските услуги спомага за възстановяване на трудоспособността и продуктивността на населението, тъй като създава условия за почивка и рекреация на хората в активна трудоспособна възраст, пътуващи с цел туризъм и отсядащи в различни заведения за пребиваване.

Хотелиерството допринася за развитие на обществения и културен живот. Все по-честа практика е хотелите /особено големите, високо категорийни хотели/ да бъдат средище на обществен и културен живот. В тях се организират концерти, спектакли, изложби, презентации, конференции, бизнес-срещи и други. Сами по себе си, сградите на новите хотели демонстрират последните достижения на науката, техниката, архитектурата и дизайна.⁴

Хотелиерството стимулира производството на стоки за специализирано оборудване и обзавеждане, производството на сувенири, плажни и планински спортни принадлежности и артикули, на туристическа екипировка, на парфюмерия, козметика, винарство, безалкохолни напитки и не на последно място на електронна техника, информационни технологии и продукти.

Хотелиерството спомага за развитието на спонсорството за различни социални, културни и образователни институции, което е доказателство за неговата обществена важност и значимост.