Дипломна работа на тема: "личностната идентичност философски критерии" Дипломант: Иван Димитров Димитров, фак. №01446

Личностна идентичност и съзнание

“Различни субстанции биват обединени в една личност от едно и също съзнание..., също както и различи тела биват обединени от един и същи живот в едно животно, чието тъждество се запазва при тая смяна на субстанции поради единството на един непрекъснат живот. Тъй като това, което кара човека да бъде един и същ за себе си, е едно и също съзнание, от това единствено зависи тъждеството на личността безразлично дали то е свързано само с една отделна субстанция или може да продължава да съществува в няколко субстанции, които идват една след друга.”

Тази аналогия е централна за Лок и той я повтаря постоянно под различна форма. Но все още остава нещо неразбрано – какво точно има Лок предвид когато казва, че личностната идентичност се състои в еднаквост на съзнанието, а не в еднаквост на субстанцията? Как може да е толкова сигурен в това? И какво точно разбира той под “съзнание”? Ще започнем с тези въпроси един по един.

Ако си припомним мотивите, с които Лок пише, ще си дадем сметка, че той не е желаел да разположи критерия за личностна идентичност нито в нещо материално – идентичност на животното човек, чрез неговите телесни частици (и затова той прави разликата “човек – личност”), нито в нематериалната душа, а търсейки неутрално решение, намира алтернатива в някаква друга форма на психологическа идентичност. Тази друга форма е идентичността на съзнанието.

От друга страна, както се видя във втората част на горния цитат, той разсъждава, че аз мога да знам със сигурност, че аз съм този, който е извършил някакво действие в миналото, но не мога да съм сигурен, че субстанцията, която е била субект на това минало действие, е същата, която е субект на моите настоящи мисли и действия. Всичките му твърдения за субстанцията са в един и същи дух: че ние не можем да знаем дали тя устоява същата през времето. Например, в същия §10 той пише, че, понеже съзнанието ни често бива прекъснато (напр. “когато сме заспали дълбоко”) и ние “губим от погледа си нашето минало Аз” (“lose sight of our past selves”), ние не можем да бъдем сигурни, че субстанцията ни се е запазила същата (когато се събудим). Този епистемологически агностицизъм по отношение на субстанцията му е достатъчен, за да заяви, че личностната идентичност не може да се състои в идентичността на каквато и да е субстанция, дори и при допускането, че “това, което мисли в мен” е нематериална субстанция. Ако материалната субстанция в нас може след време да е друга, как може тогава това, че тя е нематериална, да направи цялата разлика и да твърдим, че тя е постоянна у нас – не можем, защото няма как да имаме някакви доказателства.

Тогава, щом като по отношение на някакво минало действие аз не мога да съм сигурен, че същата субстанция се е предала в настоящето, има ли нещо, в което мога да съм сигурен? Да, и това е, че аз съм същата личност, извършила действието (щом си спомням да съм го направил, значи същата личност, която съм сега, го е направила), а за субстанцията ние просто не можем да знаем. “Така че личността се определя не от тъждеството или нееднаквостта на субстанцията, по отношение на която тя не може да бъде сигурна, но само от тъждеството на съзнанието”⁴⁸

На последно място можем да посочим също така и желанието на Лок да ни убеди, че личностната идентичност е нещо с практическа стойност за нас по начин, по който идентичността на субстанцията не е, а именно:

“ Азът е това съзнателно мислещо нещо (безразлично от каква субстанция е съставено, духовна или материална...), което чувства или има съзнание за удоволствие и болка, може да бъде щастливо или нещастно и да бъде заинтересувано от себе си дотам, додето отива това съзнание.”

Опит..., ІІ, xxvii, 17, подчертаването мое

Възможно е по някакво невероятно стечение на обстоятелствата в природата същите атоми, които в момента ме съставят, някога да са съставяли Нестор при обсадата на Троя⁴⁹, или пък могат да съставят някаква бъдеща личност, която още не е родена, но фактът, че на мен ми липсва каквото и да е съзнание за действията на Нестор, означава че ние не сме една и съща личност. Също така, ако нематериалната субстанция съществува, може да се случи, че сега у мен мисли същият нематериален дух, който е мислил преди хиляди години у Нестор, но ние няма да сме една и съща личност, защото на мен ми липсва каквото и да е съзнание за Несторовите постъпки. Тук отново подбудите да се тръгне в тази посока са онези, които споменахме в началото – да се оправдае християнската догма за Страшния Съд: “Аз съм така ангажиран в някое действие, което е било извършено преди хиляда години, и съм така отговорен за него, както за действие, което тъкмо-що съм извършил, стига само да съм го усвоил сега с такова самосъзнание.”⁵⁰

Виждаме как еднаквостта на субстанцията се противопоставя на еднаквостта на съзнанието в опита да се открие къде точно е разположена личностната идентичност. Четейки Лок, можем да обобщим⁵¹, че решаващата разлика, която се налага между тези две еднаквости не е същностно-онтологическа, а по-скоро породена от опита му да избегне някои нежелани морални следствия. Защото може да се направи извод, че, ако моята субстанция е същата (била тя материална или не) като тази на някакъв минал човек, това може да ме остави безразличен към неговите действия. Докато, ако “о-съзная” действията на този човек, пък бил и той живял преди хиляда години, аз не мога да остана безразличен, а трябва да ги считам за извършени от мен. Аз сега съм същият Аз, който тогава е действал, и трябва да смятам себе си за отговорен за осъзнатите действия. “Така, разполагайки личностната идентичност в еднаквостта на съзнанието, Лок се надява, че е успял да създаде теория, която да ни покаже от колко голямо значение за нашия живот е идеята за личностна идентичност и как тя работи за да направи нашите собствени минало и бъдеще от особен интерес за нас”⁵² – защото Аз съм този (и никой друг), когото моето минало и бъдеще касаят.

И все пак, защо именно “еднаквост на съзнанието” е това, което прави личностната идентичност, а не нещо друго? Когато го споменава за първи път, отговорът като че ли сам се оформя във връзка с дефиницията на личност, която Лок дава:

“... за да разберем в какво се състои тъждеството на личността, ние трябва да видим какво значи “личност”. Според мен, личността е разумно мислещо същество, което може да разсъждава и да размишлява и може да разглежда себе си като това също мислещо същество в различни моменти и на различни места. То може да върши това само благодарение на това съзнание, което е неотделимо от мисленето, и според мене е от съществено значение за него. Невъзможно е някой да възприема нещо, без да възприема, че го възприема. Когато виждаме, слушаме, обоняваме, вкусваме, осезаваме, размишляваме или искаме нещо, ние знаем, че вършим това. Така е винаги с нашите усещания и възприятия в даден момент и по силата на това всеки е за себе си това, което нарича “аз”, без в тоя случай да се взема под внимание дали това също “аз” продължава в една и съща субстанция или в различни субстанции. Понеже съзнанието винаги придружава мисленето и именно то е, което кара всекиго да бъде това, което той нарича своето “аз” и по което го различава от всички други мислещи същества, в това единствено се състои тъждеството на личността...”

Опит..., ІІ, xxvii, 9, подчертаването мое

Позволих си този малко по-обемист цитат, защото той е от изключи-телна важност да си отговорим и на още един ключов въпрос – какво собствено разбира Лок под “съзнание”? Защото психологическите способности на една личност са доста много и той никъде не уточнява какво точно има предвид... От друга страна, когато аз започвах да го чета, очаквах да се срещна с една позиция за личностната идентичност, мощно изградена върху понятието “памет” – поне като такава е навсякъде приемана и цитирана неговата теория. Какво бе учудването ми обаче, когато свърших и не бях прочел никъде да се говори за “памет” в чист вид, а постоянно да се повтаря единствено и само “съзнание”! Възможно ли беше през цялото време Лок да бе имал предвид “памет”, но поради някаква обърканост на превода или пък моя интелектуална немощ, аз да бях пропуснал смисъла?...

Ако се вгледаме в етимологията на думата “съзнание” ще видим, че тя е славянския превод на подобна дума от латински.⁵³ Английската дума ”conscious” е съставена от представка “con” (лат. “cum”), която означава “със” и корен “scio” от латинското “знам, зная”. На български по подобен начин лесно можем да видим думата като произлязла от “със-знание”. Да се каже, че някой е “в съзнание”, (за разлика от “в безсъзнание”) означава, че той разбира какво чувства и мисли и разбира, че чувства и мисли. Това е невъзможността да се възприема нещо, без да се възприема, че то се възприема. “Съзнанието” носи в себе си някаква идея за споделеност на знанието, една рефлексия от по-висок порядък: знам, че знам; знание за нещо, което се споделя сам със самия себе си. Така съзнанието на една личност е един вид вътрешно знание за себе си, за мислите и постъпките на тази личност.

Това е уникалното преживяване в Аза, чрез което ние не само сме свидетели или наблюдатели на това което се случва, чувства, усеща, както можем да наблюдаваме други хора извън тях, но и сме активни участници, т.е. тези които действат, чувстват и възприемат... А когато сме били по този уникален начин свидетели на актовете си, ние можем да запазим спомена и знанието за тях – какво е било изотвътре да се вземе това решение и т.н. Именно това споделено знание на един настоящ Аз спрямо действията на един Аз в миналото е, което Лок счита, че съставя личностната идентичност. Когато той казва, че личностната идентичност се състои в еднаквост на съзнанието, той има предвид, че тя се състои в споделено знание – споделено между настоящия и миналия Аз (self)⁵⁴. И ако това може да е памет, тогава то е критерий за личностна идентичност чрез памет, но Лок никога не се ангажира с употребата на тази дума.

Това е в общи линии гледната точка на Лок по проблема за личностната идентичност. Позицията му е доста разнолика и даваща възможност за многобройни интерпретации и спорове, които и до днес не стихват. Аз не се спрях на всичко описано в главата “За тъждеството...” защото не всички неща имаха отношение към настоящата работа. Едно такова пропуснато нещо е изключително любопитната позиция на Лок, че “личност” е чисто юридически термин. Той прави опит да изгради една теория за отговорността, вината и наказанието, основана на разбирането му за личностна идентичност, но тя е считана до голяма степен за провал. Защото Лок твърди, че отговорност на някого може да се търси само за действия, които той си спомня, че е извършил и затова например законът не наказва вменяемия за действията на лудия и обратно – защото в един и същи човек се признава съществуването на две личности и не може да се наказва едната за постъпките на другата... Това обаче означава, че всеки престъпник може да избегне справедливо наказание чрез някакъв много удобен пристъп на амнезия. Лок се опитва да отговори на всички такива аргументи против, но всичките му усилия остават не особено убедителни...

Това не е единствената слабост на позицията, която Лок поддържа. Но с другите възражения срещу нея ще се занимаем след малко, защото те са насочени не конкретно към неговите схващания, а към една по широка област от възгледи, към която Лок е често причисляван – тази на Паметовия критерий за личностна идентичност.