Дизарх” еоод проект за обсъждане
Трудов потенциал на общината (Пазар на труда)
Изтегляне 2.22 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Пазарът на труда
- Таблица № 2 Динамика в секторната структура на заетостта в община Перник за периода 1999 -2003 г.
- Таблица № 3 Динамика в броя на безработните лица и равнището на безработица в община Перник за периода 1999-2003 г.
- Показатели Години 1999 2000
- Икономическа характеристика на община Перник 1.2.5.1.Структуриращи отрасли на промишлеността
- Обработващата промишленост
- 1.2.5.2. Аграрен и горски сектор Аграрният сектор
- Таблица № 4 Динамика в броя на основните селскостопански животни на територията на община Перник за периода 1999-2003 г.
- Селскостопански животни (бр.) Г о д и н и Спад
1.2. 4. Трудов потенциал на общината (Пазар на труда) Ролята на населението на община Перник като трудов потенциал се анализира и оценява от гледна точка на възможността за участието на части от него в развитието на производствените, обслужващите и други селищни функции. При оценяване на населението от гледна точка на прякото му участие в социално-икономическото и инфраструктурното развитие на община Перник се отчитат възможностите на контингентите в трудоспособна възраст, както и части от контингентите в подтрудоспособна и надтрудоспособна възраст да участват в пазара на труда. Основна роля в това отношение играе населението в трудоспособна възраст. Възрастовият диапазон на тази категория от населението е законово определен, като през последните години с повишаване на пенсионната възраст нараства и горната възрастова граница до 64 години. Работната сила включва текущото икономически активно население, т.е. лицата над 15 годишна възраст, които реално участват в производствения и обслужващия цикъл на територията на общината. С други думи това са реално заетите лица, чийто брой е различен от икономически активното население
Коефициентът на икономическа активност за общ. Перник, изразен като съотношение между работната сила и населението на 15 и повече години е 45,0%. Този показател за общината е по-нисък от средния за страната (49,6%) и Югозападния район за планиране (52,2%), но по-висок от средния за Пернишка област (42,5%). Промяната във възрастовата структура на населението оказва голямо влияние от демографски аспект върху изменението на броя и дела на икономически активното население. Работната сила (реално заетите и безработните лица) наброява 39591 д. Показателите за реалния брой на работната сила в община Перник са по-благоприятни, ако се отчитат и заетите в Столична община (по анкетни данни около 18-20 хил. д.). Данните за заетостта на населението в социално-икономическия и инфраструктурен комплекс на община Перник са отразени в таблица № 2. Те показват, че през 2003 г. броят им възлиза на 34,6 хил. д. За проучвания 5 годишен период (като резултат от инерционното проявление на последиците от преструктурирането на реалния икономически сектор – в сферата на въгледобива, стоманодобива, машиностроенето, здравеопазването и др.) продължава негативната тенденция за намаляване на броя на заетите. Конкретните данни показват, че числеността на заетите е намаляла от 40,2 хил. д. (1999 г.) на 34,6 хил. д. (2003 г.). Таблица № 2 Динамика в секторната структура на заетостта в община Перник за периода 1999 -2003 г.
Източник: Териториално статистическо бюро - Перник Секторно - отрасловата структура на заетостта в община Перник през 2003 г. показва следното разпределение:
Анализът на секторно-отрасловата структура на заетостта на населението в община Перник показва, че през 2003 г. тя е с характеристики присъщи на добре развитите икономики – висок относителен дял на заетите в отраслите от третичния сектор и по-ниска трудова ангажираност в отраслите от първичния сектор. В случая с оценките на трудовата заетост в община Перник следва да бъде отчетено влиянието на два специфични фактора:
Динамиката в развитието на заетостта в община Перник в периода 1999 – 2003 г. показва, че все още не е преодоляна тенденцията за намаляване на трудовата заетост от предишните периоди. Спад в заетостта за последните 5 години се наблюдава при всички сектори и отрасли на Пернишкия социално-икономически комплекс, а именно:
Структурата на заетостта в община Перник по отношение на формата на собственост (обществен и частен сектор), показва че частният сектор осигурява трудова заетост на повечето от трудовата сила на общината. Тази тенденция става все по-силно подчертана. Ако през 1999 г. в частния сектор са били ангажирани 54,7% от всички заети, то през 2003 г. този относителен дял достига 70,4%. Частният сектор, освен в отраслите от т.нар. „реална икономика” където е с водещо място навлиза и в отрасли, считани за „типично обществени” – здравеопазване, образование, култура и др. От проведените анкети в кметствата на община Перник могат да бъдат направени и някои констатации за териториалните измерения на заетостта. Основният извод в тази насока е свързан с подчертаната мобилност на работната сила, типична за селищните агломерации. Мобилността е с териториална ориентация към:
По анкетни данни (от ж.п. гара Перник, от автомобилните превозвачи и от проведените анкети с кметовете на отделните кметства), ориентировъчният брой на ежедневно пътуващите от община Перник към Столична община (с цел трудова заетост) е в границите на 18-20 хил. д. По-подробна информация за териториалните аспекти в трудовата заетост (по населени места) е включена в съпътстващата Общинския план разработка „Устройствени аспекти на развитието на община Перник”.
Безработицата е вторият елемент на пазара на труда. От основните параметри, характеризиращи безработицата на територията на община Перник, също се очертават проблемите на пазара на труда. Представа за състоянието на безработицата в общината дават данните от таблица № 3 Таблица № 3 Динамика в броя на безработните лица и равнището на безработица в община Перник за периода 1999-2003 г.
Източник: Дирекция „Бюро по труда” Перник Проявлението на безработицата като социално-икономически процес е резултат от протичането на преструктурирането на социално-икономическия комплекс на община Перник. Тези процеси продължават, макар и с по-отслабени темпове и в периода 1999-2003 г. През 2001 и 2002 г. се извършва ликвидацията на подземния въгледобив в „Мини Перник”ЕАД, където поради ликвидация на подземни и на наземни производствени структури намалява значително броят на заетите в този отрасъл. През разглеждания период продължи и структурната реформа в здравеопазването. Това е основната причина за ръста в броя на регистрираните безработни лица. След 2002 г. се наблюдава тенденция на намаляване на броя на регистрираните безработни. Причините за това са в разкриване на нови малки производства в производствените зони на гр. Перник, в откриването на нови работни места в отрасъл „Производство на облекла”, както и във финансовия сектор. Неблагоприятна е тенденцията в развитието на безработицата, засягаща рисковите контингенти от работната сила. Такива са безработните лица до 29- годишна възраст (т.нар. младежка безработица), продължително безработните (с регистрация над 1 година), безработните лица над 55-годишна възраст и др. Констатациите за рисковите групи от безработни на пазара на труда показват, че:
За целите на сравнителните анализи и оценки в сферата на безработицата широко се използва относителният показател „равнище на безработица”. През 2003 г. равнището на безработицата в община Перник е 9,78% и е с 3,5 пункта по-ниско от това през 2001 г. Причините за това се дължат и на последиците от реализацията на редица програми в сферата на заетостта (например програмата „От социални помощи към заетост”, подпомагане старта на нови предприемачески дейности за самостоятелен бизнес и др.). Равнището на безработицата в община Перник е по-ниско от средното за страната за 2003 г. (13,7%), както и от това за Пернишка област (12,7%) и на съседните общини.
1.2.5.1.Структуриращи отрасли на промишлеността Добивната промишленост, която в близкото минало имаше водеща роля в икономическия облик на община Перник, днес е представена скромно в общинския социално-икономически комплекс. Тази промишленост е свързана с въгледобива и добива на строителни и инертни материали. Въгледобивната промишленост е базирана на добива на кафяви въглища от Пернишкия минен басейн. Технологичните и експлоатационните запаси на кафяви въглища в „Мини Перник” вече са почти изчерпани и днес въгледобивът е силно свит. Преструктурирането на този подотрасъл стартира в края на 90 –те години на миналия век. На основата на приетия с Решение на Министерския съвет № 356 от м. юни 2000 г. „Актуализиран план за действие и подготовка на въгледобивния подотрасъл за ускорена приватизация” стартират и реалните стъпки по преструктуриране на търговското дружество „Мини Перник” ЕАД. За целта е създадено ново дружество „Мини открит въгледобив” ЕАД, което става основното въгледобивно предприятие на територията на общината. Рудниците за подземен въгледобив „Св. Анна” и „Бела вода” (без участъци „Централен” от двата рудника) са обявени в ликвидация. Участък „Централен” от рудник „Бела вода” е приватизиран, а този от рудник „Св. Анна” е в процес на приватизация. Като резултат от преструктуриране на въгледобивната промишленост в община Перник е намален броя на заетите в подземния добив на въглища – от 1097 д. (2000 г.) на 221 д.(2004 г.). Добивът на въглища през 2004 г. е в рамките на 1,2-1,4 млн. т., от които около 1 млн. т. от „Мини открит въгледобив” ЕАД. Основни потребители на добитите въглища са ТЕЦ „ Република” и стоковия фонд. Добивът на строителни материали губи от значението си с ликвидацията на производството на цимент в „Гранитоид” АД – гр. Батановци. Част от кариерите за добив на варовик, доломит и на инертни материали също са с ограничени възможности (кариерите в околностите на кв. Калкас, в землището на с. Студена и др.). Като ресурс находищата на доломити, варовици, монцонит, сиенит не са изчерпани и могат да бъдат използвани и в перспектива. Обработващата промишленост е в основата на вторичния сектор на Пернишкия социално-икономически комплекс. Отрасъл „Производство и снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газ и вода” е представен от ТЕЦ „Република” ЕАД и „Топлофикация Перник” ЕАД (пряко свързани с въгледобива), както и от ОП „В и К”. Производството и преноса на електроенергия от ТЕЦ „Република” и нейните мощности са обвързани с националния енергиен баланс. Производството и преноса на топлинна енергия са с подчертано местно значение (топлофикация на по-голямата част от гр. Перник). Един от критериите за мястото на отрасъла е броят на заетите в него – 1519 д. (2003 г.), или 4,4% от всички заети в Пернишкия социално-икономически комплекс. Развитието на разглеждания отрасъл е базирано изцяло на използване на местни суровини. Отрасълът ще продължи да играе ролята на структуриращ (водещ) в икономиката на общината и на Пернишка област и през следващите години. Аргумент в полза на това е реализацията на големия инвестиционен проект «Рехабилитация на Топлофикация Перник ЕАД», който е предвиден да завърши в края на 2005 г. Инвестициите по проекта (финансиран от Световна банка и от държавния бюджет) са в размер на 13 млн. $. В икономическата структура на община Перник съществена роля играе и отрасъл „Металургия и производство на метални изделия (без производство на машини и оборудване)”. Основното предприятие в този отрасъл е „Стомана индъстри” АД . Общинският център Перник е вторият по-големина (от общо 3) металургични центрове в страната. В производствената листа на металургичното предприятие е включено производството на електростомана, валцувани черни метали, студено източена стомана и др. Независимо от редуцираните (намалени) производствени възможности на „Стомана индъстри” АД, металургичното производство ще влияе и върху бъдещия икономически облик на община Перник и на Пернишка област. В структурата на преработващата промишленост на общината продължават да функционират още машиностроителното предприятие „Струма” АД (с разнообразна производствена листа, която е с тенденция на продуктово обновление), „ИНКОМС – Токоизправители” АД, (производство на стартерни токоизправители, променливотокови стабилизатори, трансформатори, метални шкафове и стелажи и др.), „Минералмаш” АД (специализирана основно за производство на машини и съоръжения за добив и обработка на скалнооблицовъчни материали), „ЗГГМ” АД (производство на различни видове универсални стругове) и др. Развитието на посочените производства в голяма част е базирано на използването на местни суровини (метал, електроенергия) и в по-малка – на суровини, комплектовъчни възли и др. от други части на страната. През последните години в промишления профил на общината се очертава една нова производствена ниша. Тя се заема от предприятия на леката промишленост (основно в отрасъл „Производство на текстил и изделия от текстил”). С привличане и на чуждестранни инвестиции в общината са разкрити нови производствени мощности в шивашката промишленост, от които по-големи са „Демо” АД, „С У П – България”АД (бивше „Пойнтблу” АД) в гр. Перник. В някои от кметствата също са разкрити и по-малки шивашки цехове. Строителството, разглеждано и оценявано като икономическа дейност, също изпитва последиците от преструктурирането на общинската икономика. Основните икономически параметри, които го характеризират, показват, че днес то се реализира основно на предприемачески принцип, като водещ е частният сектор. Броят на заетите в строителството на територията на общината за периода 1999 -2003 г. бележи спад от 2023 д. на 1880 д. Като стопански субекти в сферата на строителството са регистрирани 115 фирми (от които 111 са с брой на заетите до 10 д.), с размер на нетните приходи от продажба – 23,2 млн. лв. (2003 г.). Четири от строителните фирми са големи (над 250 д. заети) и те осъществяват дейността си в областта на минното строителство и добива и пренос на електро и топло енергия. В тези 4 строителни фирми са реализирани 10,6 млн. лв. бруто приходи от дейността им. 1.2.5.2. Аграрен и горски сектор Аграрният сектор винаги е бил с подчинено значение в икономиката на общината. Причините за това са били не в липсата на подходящи поземлени и почвено-климатични условия и ресурси, а в провежданата в миналото политика за ускорена индустриализация на общината и в липсата на достатъчно стимули за използване потенциалите на територията за развитие на аграрния сектор. Регистрираните производствени структури в аграрния сектор на община Перник са 31 (основно селскостопански кооперации и няколко малки фермерски стопанства). Броят на заетите в отрасъла (по анкетни данни) е около 1750 д., а обемът на брутните приходи от продажби – 2,7 млн. лв., от които в земеделските кооперации – 1,9 млн. лв. Растениевъдният подотрасъл е по-добре развит от животновъдството. Данните от Общинската служба „Земеделие и гори” сочат, че от общия размер на земеделските земи нивите заемат 45,6 %, а трайните насаждения – 3,7 %. Особеностите в релефа са причина за високия относителен дял на ливадите, изкуствените комплекси и естествени пасища. Това е предпоставка за развитие на животновъдството, която не се използва ефективно. В отделните населени места (в зависимост от големината на землищата им) размерът на земеделските земи, съответно и на нивите в тях е различен. С най-голям размер са нивите в селата Расник (11,2 хил. дка), Мещица (10,4 хил. дка), Ярджиловци (10,3 хил. дка). От гледна точка на мелиоративните условия възможностите за развитие на ефективно растениевъдство са ограничени. С възможности за поливане са едва 3,3 хил. дка ( около 15 %) от земеделските земи. Те са локализирани в землищата само на две села Зидарци и Ярджиловци. Неблагоприятно влияние оказва и техническото състояние на хидромелиоративните съоръжения в напоителните полета. Основните растениевъдни култури са зърнените. Отглеждат се пшеница и ечемик. Слабо (почти символично) са застъпени царевицата за зърно и бобовите култури. През 2003 г. с пшеница са засети 1091 дка, от които са произведени 2482 т. зърно (ср. добив – 227 кг/дка). В сравнение с 1999 г. засетите с пшеница площи са намалели почти 2 пъти. Подобни са и тенденциите в отглеждането и на другата основна зърнена култура – ечемика. Животновъдството, като втория подотрасъл в аграрния сектор, също е в продължителна криза. В общината не се използват добрите условия и ресурси за неговото развитие – възможности за развитие на фуражната база, производствения опит и традициите на населението, наличието на пазар за произвежданата продукция и др. Представа за кризисното състояние на животновъдството дават данните от таблица № 4 Таблица № 4 Динамика в броя на основните селскостопански животни на територията на община Перник за периода 1999-2003 г.
В териториален аспект няма населено място в общината, където животновъдството да не е в състояние на силен срив. Фермерските стопанства (с по-голям брой животни и с насоченост – продукция за пазара) са рядкост (селата Витановци, Драгичево, Дивотино). Съществуващата говедовъдна ферма с елитно стадо в с. Мещица е ликвидирана. Основните изводи за състоянието на аграрния сектор в общината са:
Горското стопанство е с допълващи функции в икономиката на общината. От териториалния баланс е видно, че горският фонд заема 37 % от площта на общината. Горите са развити в планинските части на общината. Голяма част от тях попадат в народен парк Витоша. С възстановяване на собствеността в горския сектор са уточнени реалните площи на общинските гори – 25 хил. дка, които са обособени в няколко масива - основно в землищата на селата Студена, Дивотино и Люлин. Стопанската дейност в горите е свързана основно с дърводобив и на съпътстващи дейности – добив на сено, билки, горски плодове и др. Дърводобивът е в ограничени размери – около 5 хил. м3 масивна дървесина (иглолистна и букова) и около 20 хил. м3 дърва за огрев. Част от горите са със защитни функции. Около гр. Перник има създаден залесителен пояс от подобни гори. Втората важна дейност, осъществявана в горския фонд, е свързана с лесокултурни мероприятия. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 2.22 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||