Дизарх” еоод проект за обсъждане



страница3/12
Дата17.01.2018
Размер2.22 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

1.2. 4. Трудов потенциал на общината (Пазар на труда)
Ролята на населението на община Перник като трудов потенциал се ана­лизира и оценява от гледна точка на възможността за участието на части от него в развитието на производствените, обслужващите и други селищни фун­к­ции.

При оценяване на населението от гледна точка на прякото му участие в социално-икономическото и инфраструктурното развитие на община Перник се отчитат възможностите на контингентите в трудоспособна възраст, както и части от контингентите в подтрудоспособна и надтрудоспособна възраст да участват в пазара на труда. Основна роля в това отношение играе населението в трудоспособна възраст. Възрастовият диапазон на тази категория от насе­лението е законово определен, като през последните години с повишаване на пенсионната възраст нараства и горната възрастова граница до 64 години.

Работната сила включва текущото икономически активно население, т.е. лицата над 15 годишна възраст, които реално участват в производствения и обслужващия цикъл на територията на общината. С други думи това са реално заетите лица, чийто брой е различен от икономически активното население

Пазарът на труда в община Перник включва два основни компо­нента: трудова заетост и безработица.


  • Трудова заетост.

Коефициентът на икономическа активност за общ. Перник, изразен като съотношение между работната сила и населението на 15 и повече години е 45,0%. Този показател за общината е по-нисък от средния за страната (49,6%) и Югозападния район за планиране (52,2%), но по-висок от средния за Пернишка област (42,5%). Промяната във възрастовата структура на населението оказва голямо влияние от демографски аспект върху изменението на броя и дела на икономически активното население. Работната сила (реално заетите и безработните лица) наброява 39591 д. Показателите за реалния брой на работната сила в община Перник са по-благоприятни, ако се отчитат и заетите в Столична община (по анкетни данни около 18-20 хил. д.).

Данните за заетостта на населението в социално-икономическия и ин­фра­структурен комплекс на община Перник са отразени в таблица № 2. Те показват, че през 2003 г. броят им възлиза на 34,6 хил. д. За проучвания 5 годишен период (като резултат от инерционното проявление на последиците от преструктурирането на реалния икономически сектор – в сферата на въгле­до­бива, стоманодобива, машиностроенето, здравеопазването и др.) продължава негативната тенденция за намаляване на броя на заетите. Конкретните данни показват, че числеността на заетите е намаляла от 40,2 хил. д. (1999 г.) на 34,6 хил. д. (2003 г.).


Таблица № 2

Динамика в секторната структура на заетостта в община Перник за периода 1999 -2003 г.

Сектори


1999 г.

2003 г.

Заети общо

(души)


в т.ч. частен сектор

Заети общо (души)

в т.ч. частен сектор

Първичен

6079

1367

4074

3153

Вторичен

9833

5043

8810

6649

Третичен

24298

15600

21776

14612

Всичко

40210

22010

34660

24414

Източник: Териториално статистическо бюро - Перник

Секторно - отрасловата структура на заетостта в община Перник през 2003 г. показва следното разпределение:



  • Първичен сектор (включващ отраслите селско и горско стопанство и добивна промишленост) – 4074 д., или 11,8% от всичко заети ли­ца;

  • Вторичен сектор (отрасли от преработващата промишленост) – 8810 д., или 25,4% от всички заети;

  • Третичен сектор (включващ обслужващите отрасли) – 21 984 д. , или 62,8% от заетите.

Анализът на секторно-отрасловата структура на заетостта на населени­ето в община Перник показва, че през 2003 г. тя е с характеристики присъщи на добре развитите икономики – висок относителен дял на заетите в отраслите от третичния сектор и по-ниска трудова ангажираност в отраслите от първичния сектор. В случая с оценките на трудовата заетост в община Перник следва да бъде отчетено влиянието на два специфични фактора:

  • Първият е свързан със степента на развитост на обслужващите функции на гр. Перник, който е не само общински, а и областен център. Само в сферата на управлението и във финансово-кредитния сектор (реализирани основно в общинския център) са заети съответно 1096 и 976 д. Аналогична е и картината с развитата инфраструктура на здравеопазването, образованието в общинския център – също с надобщински функции.

  • Вторият фактор за високата заетост в отраслите от третичния сектор е резултат не толкова от значимото развитие на обслужващите дейности, а и от силното „свиване” на заетостта в останалите два сек­тора.

Динамиката в развитието на заетостта в община Перник в периода 1999 – 2003 г. показва, че все още не е преодоляна тенденцията за намаляване на трудовата заетост от предишните периоди. Спад в заетостта за последните 5 години се наблюдава при всички сектори и отрасли на Пернишкия социално-икономически комплекс, а именно:

  • Първичен сектор - броят на заетите е намалял общо с 2005 д., ка­то по-съществено е намалението в броя на заетите в добивната промишленост – с 901 д. Основен фактор за това е преструк­ту­ри­рането на подземния добив на въглища в рудници „Света Ана” и „Бела вода” на „Мини Перник” ЕАД ;

  • Вторичен сектор - намаляване на броя на заетите с 1023 д., кое­то е следствие от преструктурирането на стоманодобива в прива­ти­зираното търговско дружество „Стомана индъстри”АД и рязкото свиване на производствената дейност в останалите сектори (отрасъл „Производство на машини и друго оборудване”). В същото време в някои отрасли, към които се насочват свежи

  • инвестиции („Производство на текстил, изделия от текстил и про­из­водство на облекло”) се наблюдава разкриване на нови работни места и броят на заетите нараства;

  • Третичен сектор – динамиката в заетостта е с различно проявле­ние в отделните стопански отрасли. Преструктурирането на здра­ве­опазването е причината за намаляване на заетостта с 817 д., а последиците от демографската криза (намаляване на броя на децата в предучилищна и в училищна възраст води до намаляване на броя на заетите в отрасъл „Образование”. В същото време се наблюдава нарастване на броя на заетите в държавното управ­ле­ние и във финансово-кредитния и застрахователен сектор (376 д.).

Структурата на заетостта в община Перник по отношение на формата на собственост (обществен и частен сектор), показва че частният сектор осигурява трудова заетост на повечето от трудовата сила на общината. Тази тенденция става все по-силно подчертана. Ако през 1999 г. в частния сектор са били ангажирани 54,7% от всички заети, то през 2003 г. този относителен дял достига 70,4%. Частният сектор, освен в отраслите от т.нар. „реална икономика” където е с водещо място навлиза и в отрасли, считани за „типично обществени” – здравеопазване, образование, култура и др.

От проведените анкети в кметствата на община Перник могат да бъдат направени и някои констатации за териториалните измерения на заетостта. Основният извод в тази насока е свързан с подчертаната мобилност на работ­ната сила, типична за селищните агломерации. Мобилността е с териториална ориентация към:



  • гр. Перник – основно от селата в общината;

  • гр. София – от всички селища в общината (вкл. и от гр. Перник)

По анкетни данни (от ж.п. гара Перник, от автомобилните превозвачи и от проведените анкети с кметовете на отделните кметства), ориентировъчният брой на ежедневно пътуващите от община Перник към Столична община (с цел трудова заетост) е в границите на 18-20 хил. д.

По-подробна информация за териториалните аспекти в трудовата зае­тост (по населени места) е включена в съпътстващата Общинския план раз­ра­ботка „Устройствени аспекти на развитието на община Перник.


  • Безработица

Безработицата е вторият елемент на пазара на труда. От основните па­раметри, характеризиращи безработицата на територията на община Перник, също се очертават проблемите на пазара на труда. Представа за състоянието на безработицата в общината дават данните от таблица № 3

Таблица № 3

Динамика в броя на безработните лица и равнището на безработица в община Перник за периода 1999-2003 г.


Показатели

Години

1999

2000

2001

2003

Регистрирани безработни (бр.)

5806

6566

6680

4931

В т.ч. на възраст до 29 години

2074

1926

2055

1315

Продължително

безработни (над 1 година)


1826

2055

2811

2077


Равнище на безработица (%)

11,51

13,02

13,24

9,78

Източник: Дирекция „Бюро по труда” Перник
Проявлението на безработицата като социално-икономически процес е резултат от протичането на преструктурирането на социално-икономическия ком­плекс на община Перник. Тези процеси продължават, макар и с по-отсла­бени темпове и в периода 1999-2003 г. През 2001 и 2002 г. се извършва ликви­дацията на подземния въгледобив в „Мини Перник”ЕАД, където поради ликви­дация на подземни и на наземни производствени структури намалява значи­телно броят на заетите в този отрасъл. През разглеждания период продължи и структурната реформа в здравеопазването. Това е основната причина за ръста в броя на регистрираните безработни лица. След 2002 г. се наблюдава тенден­ция на намаляване на броя на регистрираните безработни. Причините за това са в разкриване на нови малки производства в производствените зони на гр. Перник, в откриването на нови работни места в отрасъл „Производство на облекла”, както и във финансовия сектор.

Неблагоприятна е тенденцията в развитието на безработицата, засягаща рисковите контингенти от работната сила. Такива са безработните лица до 29- годишна възраст (т.нар. младежка безработица), продължително безработните (с регистрация над 1 година), безработните лица над 55-годишна възраст и др. Констатациите за рисковите групи от безработни на пазара на труда показват, че:



  • Младежката безработица се превръща в траен проблем, като всеки четвърти безработен през 2003 г. (26,6% от всички безра­ботни) е на възраст до 29 години. Независимо от тенденцията за намаляване на относителния дял на младежите останали без работа в 2001 г. (30,8%), високото равнище на този тип безра­ботица е един от факторите, стимулиращи миграцията на младо­то население;

  • Трайната безработица е другата неблагоприятна характеристика в пазара на труда в община Перник. От всички регистрирани безработни лица през 2003 г. 42,1% са с продължителност на реги­страцията като безработни повече от една година. Като се има предвид, че голяма част от безработните лица са отпаднали от регистрация в бюрото по труда, проблемът с продължителната безработица в общината е с по-остри реални измерения;

  • Ограничените възможности на безработните лица над 55 годишна възраст да се върнат реално на пазара на труда поставя изиск­вания към провежданата социална политика в областта на зае­тостта, които следва да намерят място и в Общинския план.

За целите на сравнителните анализи и оценки в сферата на безрабо­тицата широко се използва относителният показател „равнище на безра­ботица”. През 2003 г. равнището на безработицата в община Перник е 9,78% и е с 3,5 пункта по-ниско от това през 2001 г. Причините за това се дължат и на последиците от реализацията на редица програми в сферата на заетостта (например програмата „От социални помощи към заетост”, подпомагане старта на нови предприемачески дейности за самостоятелен бизнес и др.). Равнището на безработицата в община Перник е по-ниско от средното за страната за 2003 г. (13,7%), както и от това за Пернишка област (12,7%) и на съседните общини.



      1. Икономическа характеристика на община Перник


1.2.5.1.Структуриращи отрасли на промишлеността



Добивната промишленост, която в близкото минало имаше водеща ро­ля в икономическия облик на община Перник, днес е представена скромно в об­щинския социално-икономически комплекс. Тази промишленост е свързана с въгледобива и добива на строителни и инертни материали.

Въгледобивната промишленост е базирана на добива на кафяви въгли­ща от Пернишкия минен басейн. Технологичните и експлоатационните запаси на кафяви въглища в „Мини Перник” вече са почти изчерпани и днес въгледобивът е силно свит. Преструктурирането на този подотрасъл стартира в края на 90 –те години на миналия век. На основата на приетия с Решение на Министерския съвет № 356 от м. юни 2000 г. „Актуализиран план за действие и подготовка на въгледобивния подотрасъл за ускорена приватизация” стартират и реалните стъпки по преструктуриране на търговското дружество „Мини Перник” ЕАД. За целта е създадено ново дружество „Мини открит въгледобив” ЕАД, което става основното въгледобивно предприятие на тери­торията на общината. Рудниците за подземен въгледобив Св. Анна” и Бела вода” (без участъци Централен” от двата рудника) са обявени в ликвидация. Участък Централен” от рудник Бела вода” е приватизиран, а този от рудник Св. Анна” е в процес на приватизация. Като резултат от преструктуриране на въгледобивната промишленост в община Перник е намален броя на заетите в подземния добив на въглища – от 1097 д. (2000 г.) на 221 д.(2004 г.). Добивът на въглища през 2004 г. е в рамките на 1,2-1,4 млн. т., от които около 1 млн. т. от Мини открит въгледобив” ЕАД. Основни потребители на добитите въглища са ТЕЦ Република” и стоковия фонд.

Добивът на строителни материали губи от значението си с ликвида­цията на производството на цимент в Гранитоид” АД – гр. Батановци. Част от кариерите за добив на варовик, доломит и на инертни материали също са с ограничени възможности (кариерите в околностите на кв. Калкас, в землището на с. Студена и др.). Като ресурс находищата на доломити, варовици, монцо­нит, сиенит не са изчерпани и могат да бъдат използвани и в перспектива.

Обработващата промишленост е в основата на вторичния сектор на Пернишкия социално-икономически комплекс. Отрасъл Производство и снаб­дя­ване с електрическа и топлинна енергия, газ и вода е представен от ТЕЦ Република” ЕАД и Топлофикация Перник” ЕАД (пряко свързани с въгле­добива), както и от ОП В и К”. Производството и преноса на електроенергия от ТЕЦ Република” и нейните мощности са обвързани с националния енергиен баланс. Производството и преноса на топлинна енергия са с подчертано мест­но значение (топлофикация на по-голямата част от гр. Перник). Един от критери­ите за мястото на отрасъла е броят на заетите в него – 1519 д. (2003 г.), или 4,4% от всички заети в Пернишкия социално-икономически комплекс. Развити­ето на разглеждания отрасъл е базирано изцяло на използване на местни су­ровини. Отрасълът ще продължи да играе ролята на структуриращ (водещ) в икономиката на общината и на Пернишка област и през следващите години. Аргумент в полза на това е реализацията на големия инвестиционен проект «Рехабилитация на Топлофикация Перник ЕАД», който е предвиден да завър­ши в края на 2005 г. Инвестициите по проекта (финансиран от Световна банка и от държавния бюджет) са в размер на 13 млн. $.

В икономическата структура на община Перник съществена роля играе и отрасъл Металургия и производство на метални изделия (без производство на машини и оборудване)”. Основното предприятие в този отрасъл е Стомана индъстри АД . Общинският център Перник е вторият по-големина (от общо 3) металургични центрове в страната. В производствената листа на металургич­ното предприятие е включено производството на електростомана, валцувани черни метали, студено източена стомана и др. Независимо от редуцираните (намалени) производствени възможности на Стомана индъстри” АД, металур­гичното производство ще влияе и върху бъдещия икономически облик на община Перник и на Пернишка област.

В структурата на преработващата промишленост на общината про­дъл­жават да функционират още машиностроителното предприятие „Струма” АД (с разнообразна производствена листа, която е с тенденция на продуктово обновление), „ИНКОМС – Токоизправители” АД, (производство на стартерни токоизправители, променливотокови стабилизатори, трансформатори, метални шкафове и стелажи и др.), „Минералмаш” АД (специализирана основно за произ­водство на машини и съоръжения за добив и обработка на скалнообли­цовъчни материали), „ЗГГМ” АД (производство на различни видове универ­сални стругове) и др. Развитието на посочените производства в голяма част е базирано на използването на местни суровини (метал, електроенергия) и в по-малка – на суровини, комплектовъчни възли и др. от други части на страната.

През последните години в промишления профил на общината се очер­тава една нова производствена ниша. Тя се заема от предприятия на леката промишленост (основно в отрасъл „Производство на текстил и изделия от текстил”). С привличане и на чуждестранни инвестиции в общината са разкрити нови производствени мощности в шивашката промишленост, от които по-големи са „Демо” АД, „С У П – България”АД (бивше „Пойнтблу” АД) в гр. Пер­ник. В някои от кметствата също са разкрити и по-малки шивашки цехове.



Строителството, разглеждано и оценявано като икономическа дей­ност, също изпитва последиците от преструктурирането на общинската иконо­мика. Основните икономически параметри, които го характеризират, показват, че днес то се реализира основно на предприемачески принцип, като водещ е част­ният сектор. Броят на заетите в строителството на територията на общи­ната за периода 1999 -2003 г. бележи спад от 2023 д. на 1880 д. Като стопански субекти в сферата на строителството са регистрирани 115 фирми (от които 111 са с брой на заетите до 10 д.), с размер на нетните приходи от продажба – 23,2 млн. лв. (2003 г.). Четири от строителните фирми са големи (над 250 д. заети) и те осъществяват дейността си в областта на минното строителство и добива и пренос на електро и топло енергия. В тези 4 строителни фирми са реализирани 10,6 млн. лв. бруто приходи от дейността им.

1.2.5.2. Аграрен и горски сектор

Аграрният сектор винаги е бил с подчинено значение в икономиката на общината. Причините за това са били не в липсата на подходящи поземлени и почвено-климатични условия и ресурси, а в провежданата в миналото поли­тика за ускорена индустриализация на общината и в липсата на достатъчно стимули за използване потенциалите на територията за развитие на аграрния сектор.

Регистрираните производствени структури в аграрния сектор на община Перник са 31 (основно селскостопански кооперации и няколко малки фермерски стопанства). Броят на заетите в отрасъла (по анкетни данни) е около 1750 д., а обемът на брутните приходи от продажби – 2,7 млн. лв., от които в земедел­ски­те кооперации – 1,9 млн. лв.



Растениевъдният подотрасъл е по-добре развит от животновъдството. Данните от Общинската служба „Земеделие и гори” сочат, че от общия размер на земеделските земи нивите заемат 45,6 %, а трайните насаждения – 3,7 %. Особеностите в релефа са причина за високия относителен дял на ливадите, изкуствените комплекси и естествени пасища. Това е предпоставка за развитие на животновъдството, която не се използва ефективно. В отделните населени места (в зависимост от големината на землищата им) размерът на земеделските земи, съответно и на нивите в тях е различен. С най-голям размер са нивите в селата Расник (11,2 хил. дка), Мещица (10,4 хил. дка), Ярджиловци (10,3 хил. дка).

От гледна точка на мелиоративните условия възможностите за развитие на ефективно растениевъдство са ограничени. С възможности за поливане са едва 3,3 хил. дка ( около 15 %) от земеделските земи. Те са локализирани в землищата само на две села Зидарци и Ярджиловци. Неблагоприятно влияние оказва и техническото състояние на хидромелиоративните съоръжения в напоителните полета.



Основните растениевъдни култури са зърнените. Отглеждат се пшеница и ечемик. Слабо (почти символично) са застъпени царевицата за зърно и бобо­вите култури. През 2003 г. с пшеница са засети 1091 дка, от които са произ­ве­дени 2482 т. зърно (ср. добив – 227 кг/дка). В сравнение с 1999 г. засетите с пшеница площи са намалели почти 2 пъти. Подобни са и тенденциите в отглеж­дането и на другата основна зърнена култура – ечемика.

Животновъдството, като втория подотрасъл в аграрния сектор, също е в продължителна криза. В общината не се използват добрите условия и ресур­си за неговото развитие – възможности за развитие на фуражната база, произ­вод­ствения опит и традициите на населението, наличието на пазар за произ­вежданата продукция и др. Представа за кризисното състояние на животно­въдството дават данните от таблица № 4

Таблица № 4

Динамика в броя на основните селскостопански животни на територията на община Перник за периода 1999-2003 г.

Селскостопански животни (бр.)

Г о д и н и

Спад

2003/1999(%)

1999

2003

1. Говеда

3039

1768

78,1

в т.ч. крави

2478

1538

61,1

2. Свине

8408

4511

86,3

3. Овце

13302

7828

69,9

4. Кози

5865

4149

41,3

В териториален аспект няма населено място в общината, където живот­новъдството да не е в състояние на силен срив. Фермерските стопанства (с по-голям брой животни и с насоченост – продукция за пазара) са рядкост (селата Витановци, Драгичево, Дивотино). Съществуващата говедовъдна ферма с елит­­но стадо в с. Мещица е ликвидирана.

Основните изводи за състоянието на аграрния сектор в общината са:

  • Природните условия и поземлените ресурси, благоприятстващи раз­ви­тието на определени растениевъдни и животновъдни подотрасли, не се използват ефективно;

  • Продължаваща тенденция на нарастване размера на необра­бот­ва­е­мите земи в общината

  • Съществена пречка за навлизане на пазарните отношения в сектора са нерешените проблеми със собствеността на земеделските земи (в редица селища все още не са влезнали в сила плановете за земераз­деляне);

  • В условията на кризата, засегнала индустриалното развитие в общи­ната, аграрният сектор не се превръща в алтернативен за осигуря­ва­не заетост на населението;

Горското стопанство е с допълващи функции в икономиката на об­щи­­ната. От териториалния баланс е видно, че горският фонд заема 37 % от площта на общината. Горите са развити в планинските части на общината. Голяма част от тях попадат в народен парк Витоша.

С възстановяване на собствеността в горския сектор са уточнени реал­ните площи на общинските гори – 25 хил. дка, които са обособени в няколко масива - основно в землищата на селата Студена, Дивотино и Люлин.

Стопанската дейност в горите е свързана основно с дърводобив и на съпътстващи дейности – добив на сено, билки, горски плодове и др. Дърво­до­бивът е в ограничени размери – около 5 хил. м3 масивна дървесина (игло­листна и букова) и около 20 хил. м3 дърва за огрев. Част от горите са със защитни функции. Около гр. Перник има създаден залесителен пояс от по­добни гори.

Втората важна дейност, осъществявана в горския фонд, е свързана с лесокултурни мероприятия.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница