ВЪПРОС НА ВЪТРЕШНА НАГЛАСА

Гледна точка

ШВЕДСКА ПОСЛОВИЦА

ЕЙБРАХАМ ЛИНКЪЛН

През 1984, късно сутринта, на път за обяд в Сан Франциско, приближих една от бариерите. В будката се чуваше силна музика. Звучеше така сякаш някой празнува или като концерт на Майкъл Джексън. Огледах се наоколо. Нямаше други коли с отворени прозорци. Нямаше камиони. Погледнах към будката. Мъжът вътре танцуваше.

- Какво правите? - попитах аз.

- Празнувам си - отвърна той.

- Ами останалите? - огледах аз другите будки наоколо; там нищо не помръдваше.

- Те не са поканени.

Исках да му задам още десетина въпроса, но зад мен явно някой се беше разбързал и нетърпеливо натискаше клаксона, така че потеглих. Мислено обаче си отбелязах: трябва да открия този тип. Очите му подсказваха, че в неговата будка има нещо магическо.

Няколко месеца по-късно го открих отново, пак със силната музика, празненството продължаваше.

- Какво правиш? - попитах аз отново.

- Помня те от миналия път - рече той. - Пак танцувам. Празненството продължава.

- Виж - рекох. - Ами другите...

- Чакай. Те на какво ти приличат?

Той посочи към редицата будки.

- Приличат ми... на будки.

- Ни-и-и-и-какво въображение!

-Добре де, предавам се. На теб на какво ти приличат?

- На изправени ковчези.

- Какво искаш да кажеш?

- Сега ще ти го докажа. Всяка сутрин в 8:30 часа вътре влизат живи хора. И в продължение на осем часа са като умрели. В 16:30, също като Лазар, те се съживяват и се прибират у дома. В продължение на осем часа мозъкът им не работи, на работа са все едно мъртви. Просто изпълняват съответните движения.

Останах смаян. Този човек си беше изградил философия, митология на работното място. Не можех да не задам следващия си въпрос:

- А защо за теб е различно? Ти се забавляваш.

Той ме погледна.

- Знаех си, че ще ме попиташ - рече той. - Един ден аз ще стана танцьор.

Той посочи административната сграда.

- Шефовете ми са ей там и те плащат обучението ми.

Шестнайсет души, които са като умрели на работното си място, а седемнадесетият, поставен в абсолютно същите обстоятелства, е открил начин да живее. Този човек си беше направил празник на място, където ние с вас навярно не бихме издържали и три дни. От скука! Двамата с него обядвахме заедно по-късно и той рече:

- Не разбирам защо хората смятат, че работата ми е скучна. Разполагам с ъглов кабинет, остъклен от всички страни. Имам изглед към Голдън Гейт, Сан Франциско, планините Бъркли, половината народ от Западните щати почива тук... а пък аз идвам всеки ден и се упражнявам да танцувам.

ДОКТОР ЧАРЛС ГАРФИЙЛД

Прозорецът

Животът е такъв, какъвто си го направим, такъв е бил, такъв и ще бъде.

БАБА МОУЗЕС

Имало едно време двама мъже, и двамата сериозно болни, в една малка стаичка на една голяма болница. Стаичката наистина била тясна, имало само един прозорец, през който да гледат света навън. На единия от пациентите, като част от лечението, следобед му било разрешено да сяда в леглото за около час (свързано било с оттичането на течностите в белите му дробове). Леглото му било точно до прозореца. Другият пациент обаче трябвало да лежи постоянно по гръб.

Всеки следобед, когато мъжът до прозореца се надигал да поседи един час, той прекарвал времето като разказвал какво вижда навън. През прозореца виждал парк с езерце. В езерцето имало лебеди и патици, идвали деца, които им хвърляли трохи хляб и пускали лодки. Под дърветата се разхождали млади влюбени двойки, хванати за ръце, имало лехи с цветя, игри на топка. А отзад, зад дърветата, се разкривал прекрасният градски пейзаж.

Легналият по гръб слушал как другият пациент разказва всичко това и се радвал на всяка минутка. Слушал как едно дете за малко да падне в езерцето, колко били красиви момичетата в летните си рокли. Описанията и разказите на неговия другар накрая го накарали да почувства, че сам вижда какво става навън.

Един следобед обаче му хрумнала мисълта: откъде накъде този до прозореца да се радва постоянно на всичко, което става долу? Защо и той да не погледне? Досра-мяло го, но колкото повече се опитвал да не мисли за това, толкова повече му се искало нещо да се промени. Всичко бил готов да даде! Една нощ, докато зяпал в тавана, другият пациент се събудил изведнъж, взел да кашля и да се задушава, ръцете му отчаяно се мъчели да напипат копчето за повикване на сестрата. Другият само го гледал без да помръдне - дори когато дишането му съвсем престанало да се чува. На сутринта сестрата намерила другия пациент мъртъв и тихичко изнесли тялото.

Веднага щом му се сторило, че няма да е много неприлично, пациентът помолил да го преместят на леглото до прозореца. Преместили го, завили го и въобще го настанили удобно. В мига, когато всички излезли, той с много усилия и мъки се изправил на лакът и погледнал през прозореца.

Отсреща имало гола стена.

НЕИЗВЕСТЕН АВТОР

Предоставено от Роналд Далстън и Хариет Линдзи

Каталог: install -> Nook -> Books
install -> Ръководство за инсталация на програмен продукт Mkad for Windows на Windows 7/8 1/10
install -> Пп “Държавни зрелостни изпити” Ръководство за администратора
install -> Restorant rar Съвет за сваляне и записване на файла: Кликнете с десен
install -> Инструкция за инсталиране на програмен пакет "d work new"

Изтегляне 2.68 Mb.

Сподели с приятели: