Джак канфийлд марк виктор

Любовта не си отива

Израснал съм в напълно нормално семейство и имам двама братя и две сестри. Макар навремето да нямахме много пари, помня, че в неделя мама и татко винаги ни водеха на пикник или в зоологическата градина.

Майка ми беше много грижовна и добра. Винаги беше готова да помогне на другите и често водеше в къщи бездомни и ранени животинки, макар че имаше пет деца, с които да се оправя, винаги намираше време да помогне на другите.

Когато се замисля за ранното си детство, винаги си представям мама и татко не като съпрузи с пет деца, а като влюбена новобрачна двойка. През деня времето им беше посветено на нас, децата, но вечерта си беше само тяхна.

Помня как една вечер си легнах в леглото. Беше неделя, 27 май 1973 година. Събудих се от шума при завръщането на родителите ми - бяха ходили на гости у приятели. Смееха се и се шегуваха, а когато ги чух, че си лягат, обърнах се на другата страна и заспах, но цялата нощ сънувах кошмари.

На сутринта на 28 май 1973 г. се събудих и видях, че навън е мрачно и облачно. Майка ми не беше станала още, така че ние се приготвихме сами и отидохме на училище. През целия ден имах особено усещане за празнота вътре в мен. Прибрах се след училище и влязох в къщи.

- Здрасти, мамо, прибрах се.

Никакъв отговор. Къщата ми се стори толкова пуста и студена. Хвана ме страх. Цял разтреперан се качих горе и отидох до спалнята на родителите ми. Вратата беше открехната сьвсем леко и не можех да видя какво има вътре.

- Мамо?

Бутнах вратата и я отворих докрай, за да огледам цялата стая. И тогава видях мама, легнала на пода до леглото. Опитах се да я събудя, но тя не се будеше. Разбрах, че е мъртва. Обърнах се, излязох от стаята и слязох долу. Седнах на дивана и останах така, без да кажа нито дума, много дълго време, докато накрая сестра ми се прибра, видя ме как седя, нещо й просветна и тя моментално хукна нагоре по стълбите.

Вторник, 29 май 1973 година. Единадесетият ми рожден ден. Нямаше песни, нямаше торта, само мълчание, докато седяхме край масата и гледахме храната в чиниите си. Аз бях виновен. Ако се бях прибрал по-рано, тя щеше да е още жива. Ако бях по-голям, тя щеше да е още жива. Ако...

Много години живеех с вината за смъртта на майка си. Размишлявах над всичко, което е трябвало да направя. Всички ужасни неща, които съм й казвал. Искрено вярвах, че Бог е решил да ме накаже като ми отнеме майка ми, защото съм толкова непослушно дете. Най-много ме притесняваше това, че не съм успял да се сбогувам с нея. Никога повече няма да почувствам топлата и прегръдка, да усетя приятния аромат на парфюма и, да ме целуне, докато ме завива за лека нощ. Всичко това ми беше отнето за наказание.

29 май 1989 година: моят 27-и рожден ден и аз се чувствам самотен и пуст. Никога не успях да преодолея последиците на майчината си смърт. Емоционалното ми състояние беше много объркано. Гневът ми към Бога беше достигнал връхната си точка. Плачех и крещях на Бога:

- Защо ми я отне? Даже не ми даде възможност да се сбогувам с нея. Обичах я, а ти ми я отне. Исках само да я прегърна още веднъж. Ненавиждам те!

Седях в хола си и плачех. Чувствах се напълно опустошен. И изведнъж ме обзе топло чувство. Имах физическото усещане, че ме обгръщат две ръце. В стаята усетих отдавна забравения аромат. Това беше тя. Усещах присъствието й. Същият този Бог, когото ненавиждах, беше изпълнил желанието ми. Майка ми беше дошла при мен, когато имах нужда от нея.

Днес знам, че майка ми е винаги с мен. И днес я обичам от все сърце и знам, че винаги ще бъде до мен. Точно когато се бях отчаял и примирил с факта, че си е отишла завинаги, тя ми даде да разбера, че обичта й никога няма да ме изостави.
СТЕНЛИ Д. МУЛСЪН

Най-красивият ангел

БЕНДЖАМИН ФРАНКЛИН

От 20 години представям пред хората личността на Бенджамин Франклин. Макар че повечето ми ангажименти са за лекции пред служители на големи компании и пред конференции, много обичам да говоря пред ученици. Когато работя за някоя голяма компания извън района на Филаделфия, редовно моля да спонсорират две мои лекции в училища, като един вид отплата към обществото.

Установил съм, че дори малките деца приемат много добре смисъла на лекциите, които изнасям чрез историите за личността на Бенджамин Франклин. Насърчавам ги да задават всякакви въпроси и обикновено ме питат много интересни неща. Личността на Бенджамин Франклин често става толкова реална за учениците, че те забравят недоверието си и започват разговор с мен сякаш аз съм истинският Бенджамин Франклин. Един ден, след лекцията в едно начално училище, отидох в стаята на петокласниците, за да отговарям навъпросите на всички изучаващи американска история. Един ученик вдигна ръка и каза:

-Мислех, че сте умрял.

Това не ми се случваше за пръв път, затова рекох:

- Да, умрях на 17 април 1790 година, когато бях на 84 години, но не ми хареса и затова повече никога няма да го правя.

Веднага помолих за други въпроси и видях едно момченце в дъното, което вдигаше ръка. То попита:

-Когато бяхте на небето, видяхте ли там майка ми?

-Сърцето ми спря. Искаше ми се земята да се разтвори и да ме погълне. Единственото, което си помислих,

беше: Внимавай да не изтърсиш някоя глупост!"

Напълно разбирах, че за да успее едно 11-годишно момченце да зададе такъв въпрос пред всичките си съученици, това трябва да е или много скорошно преживяване, или много голям проблем. Знаех, също така, че непременно трябва да кажа нещо.

Тогава се чух да казвам:

-Не съм сигурен дали тя е онази, за която се сещам, но ако съм прав, тя беше най-красивият ангел на небето.

Усмивката на лицето му ми подсказа, че съм намерил правилния отговор. Не знам откъде ми дойде, но според мен получих малко помощ от най-красивия ангел.
РАЛФ АРЧБОЛД