Джак канфийлд марк виктор
Добрина в името на едно разбито сърце
Изтегляне 2.68 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Ще се видим сутринта
Добрина в името на едно разбито сърцеАз съм само един. Но все пак ме има. Немога да направя всичко, но има какво да направя. И защото не мога да направя всичко няма да откажа да направя това, което мога. ЕДУЪРД ЕВЪРИТ ХЕЙЛ Двамата със съпруга ми, Ханък, написахме книга ,,Актове на внимание: ,,Как да направим революция на добротата", която предизвика доста голям интерес в Америка. Ето какво ни разказа един анонимен радиослушател по време на радиопредаването ни в Чикаго. - Здрасти, мамо, какво правиш? - пита Сузи. - Готвя ястие за съседката, госпожа Смит - отговаря майка й. - Защо? - пита Сузи, която е едва на шест години. - Защото на госпожа Смит й е много мъчно. Изгуби дъщеря си и в сърцето й има рана. Добре е известно време да се погрижим за нея. - Защо, мамо? - Защото, Сузи, когато на човек му е много, много мъчно, на него му е трудно да се справя с простички неща като приготвянето на вечерята и други дреболии. Но понеже всички живеем заедно и госпожа Смит ни е съседка, ние можем да направим някои неща, за да й помогнем. Госпожа Смит никога вече няма да говори с дъщеря си, не може да я гушне, не може да напраби никое от онези хубави неща, които майките и дъщерите правят заедно. Ти си умно момиче, Сузи; може би ще измислиш начин и ти да се погрижиш за госпожа Смит. Сузи се замисли сериозно над поставената й задача: как да се включи в грижите за госпожа Смит. След няколко минутки Сузи потропа на вратата й. Госпожа Смит отвори вратата и я поздрави: - Здрасти, Сузи. Сузи забеляза, че в поздрава на госпожа Смит липсват обичайните мелодични нотки. Освен това госпожа Смит имаше вид на плакала, защото очите й бяха още влажни и подути. - Какво мога да направя за теб, Сузи? - попита госпожа Смит. - Мама каза, че сте изгубили дъщеричката си и сега ви е много, много мъчно и имате рана в сърцето. Сузи протегна смутено ръчичка, в която държеше парченце цитопласт. - Това е за раната на сърцето ви. Госпожа Смит хлъцна от изненада, едва сдържайки сълзите си. Коленичи и прегърна Сузи. През сълзи каза: - Благодаря ти, скъпо дете, това много ще ми помогне. Госпожа Смит прие добрината на Сузи и дори я допълни. Купи си малък ключодържател с плексигласова рамка за снимка - от онези, дето са направени да си носиш ключовете и едновременно с това гордо да показваш семейния портрет. Госпожа Смит постави лепенката на Сузи в рамката, за да й напомня да оздравявба по малко всеки път, когато я види. Тя знае, че за изцеляването е нужно много време и подкрепа. Лепенката се превърна в нейния символ на изцеление, без да забравя радостта и обичта, преживени с дъщеря й. МЕЛЪДИ МАКАРТИ Ще се видим сутринтаБлагодарение на майка си и нейната мъдрост, аз не се страхувам от смъртта. Мама беше моят най-близък приятел и най-добър учител. Всеки път, когато се разделяхме, независимо дали за през нощта или когато някой от нас заминаваше някъде, тя винаги казваше: - Ще се видим сутринта. Мама винаги спазваше обещанието си. Дядо ми беше свещеник и по онова време, в началото на века, след смъртта на някой член на паството, тялото оставало да лежи през нощта в салона на свещеника. За едно осемгодишно момиченце това навярно е било доста страшно. Един ден дядо ми взел майка ми на ръце, занесъл я в салона и и казал да пипне стената. - Какво усещаш, Боби? - попитал той. - Ами студено и твърдо - отвърнала тя - Тогава той я занесъл при ковчега и рекъл: - Боби, сега ще те помоля да направиш най-трудното нещо, което някога ще искам от теб. Но ако го направиш, никога повече няма да се страхуваш от смъртта. Искам да сложиш ръката си върху лицето на господин Смит. Майка ми толкова много обичала и вярвала на баща си, че смогнала някак да изпълни молбата му. - Е? - попитал дядо ми. - Татко - отвърнала тя, - на пипане е също като стената. - Точно така - рекъл той, - Това е старата къща на господин Смит и той вече не живее в нея. Няма никакьв смисъл да се страхуваш от една стара къща. Урокът намерил добра почва у нея и продължил да се развива през целия й живот* Осем часа преди да ни напусне, майка ми изказа много необикновено желание. Докато стояхме край леглото и и се борехме със сълзите, тя рече: - Не ми носете цветя на гроба, защото аз няма да съм там. Когато се освободя от това тяло, веднага отлитам за Европа. Баща ви така и не пожела да ме заведе. Стаята избухна в смях и цялата нощ нямаше повече сълзи. Когато я целунахме за сбогом и й пожелахме лека нощ, тя се усмихна и рече: - Ще се видим сутринта. В 6:15 сутринта ми се обади лекарят, за да каже, че тя е отлетяла за Европа. Два дни по-късно бяхме в апартамента на родителите ми, за да прегледаме вещите на майка ми и се натъкнахме на огромна папка с нейни записки. Когато отворих пакета, едно листче падна на пода. На него беше написано следното стихотворение. Не знам дали го е писала тя, или някой друг, а тя само го е харесала и запазила. Знам само, че то беше единственото листче, което падна, и на него пишеше: Завет Когато умра, раздайте каквото е останало от мен на децата. Ако ви се плаче, плачете за братята си, които крачат редом с вас. Прегърнете някого и му дайте това, което искате да дадете на мен. Искам да ви оставя нещо, нещо по-добро от думи и звуци. Потърсете ме у хората, които съм познавала и обичала. Ако не можете да живеете без мен, нека продъжка да живея в очите, в ума и добрите ви дела. Най-добре ще ме обичате, ако се държите ръка за ръка и давате свобода на децата, които искат да бъдат свободни. Любовта не умира, само хората умират. Затова, когато от мен остане само любовта... Раздайте ме... Двамата с татко се усмихнахме при усещането за нейното приеьствие, и отново настана утро. ДЖОН УЕЙН ШМТЪР Каталог: install -> Nook -> Books install -> Ръководство за инсталация на програмен продукт Mkad for Windows на Windows 7/8 1/10 install -> Пп “Държавни зрелостни изпити” Ръководство за администратора install -> Restorant rar Съвет за сваляне и записване на файла: Кликнете с десен install -> Инструкция за инсталиране на програмен пакет "d work new" Изтегляне 2.68 Mb. Сподели с приятели:
|