Ние преследваме идеята за щастие. Търсим представата за щастие, която сме изградили в съзнанието си. В момента на действие ние всъщност не знаем как ще се чувстваме, когато осъществим тази представа (и дори не сме сигурни, че тя ще ни направи щастливи). Чувството на щастие идва чак след това. Ето какво е имал предвид австрийският невролог Виктор Франкъл, когато е казал, че щастието не може да се преследва, а трябва да се последва.
270
Желанието се преследва. Удовлетворението про- излиза от действието.
Вътрешен мир има, когато не обръщате наблюденията си в проблеми. Първата стъпка към което и да е поведение е наблюдението. Забелязвате знак, късче информа- ция, събитие. Ако не изпитвате желание за действие след наблюдението, значи сте в състояние на вътрешен мир.
Копнежът е, когато искате да оправите всичко. Наблюдение без копнеж е осъзна- ването, че не ви се иска да оправяте нищо. Желанията ви не са необуздани. Вие не копнеете за промяна на състоянието. Съзнанието ви не генерира проблем, който трябва да решите. Не получавате награда, но и нямате нужда от нея. Вие просто наблюдавате и съществувате.
С достатъчно голямо защо можете да преодолеете всяко как. Германският философ и поет Фридрих Ницше пише: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.“
271
В тази фраза се крие важна истина за човешкото поведение. Ако моти- вацията и желанието ви са достатъчно големи, вие ще предприемете действие, дори и когато то е много трудно. Велики копнежи тласкат към велики действия, дори и когато триенето е силно.
Да сте любопитни е по-добре, отколкото да сте умни. Да сте мотивирани и любо- питни е за предпочитане пред това да сте умни, защото тези качества тласкат към действие. Да сте умни означава, че резултатите няма да идват сами при вас, защото нищо не ви подтиква да действате. Именно желанието, а не интелигентността е катали- затор за поведението. Както казва Навал Равикант: „Номерът за направата на нещо е първо да развиеш желание за направата му“.
Сподели с приятели: |
