Джонатан Суифт Пътешествията на Гъливър

Още за състоянието на Англия при царуването на кралица Ана. Какво представлява един пръв министър в царските дворове на Европа

помъчих се да му обясня всяка от горните думи.

Казах му, че виното се внася у нас от чужди страни не поради липса на вода и други напитки, а защото е такава течност, която ни развеселява, като притъпява сетивата ни; отклонява всякакви тъжни мисли, поражда в мозъка налудничави, чудати фантазии, събужда надеждите ни и пропъжда страха; за известно време прекъсва действието на разума и ни лишава от възможността да използуваме краката си, докато заспим дълбоко; макар и да трябва да признаем, че винаги след пиянство се събуждаме унили и ни се гади; това питие ни докарва куп болести, които съсипват живота ни и го скъсяват.

Но освен всичко това повечето хора у нас се издържат, като доставят на богатите, както и един на друг предмети от първа необходимост, както и неща, които правят живота по-лек и приятен. Например, когато съм си у дома и съм облечен както се полага, по тялото си имам неща, които са работени от стотина занаятчии; по сградата и мебелите в дома ми са работили още толкова; а пет пъти по-голям брой са работили, за да разкрасят жена ми.

Щях да му кажа за друг вид хора, които си изкарват прехраната, като гледат болните; понеже при няколко случая бях съобщил на негова светлост, че мнозина от екипажа ми са умрели от болести. Но да го накарам да разбере какво искам да кажа, се оказа извънредно трудно. Той лесно можел да си представи, че един хоинъм губи сили и му става тежко няколко дни преди да умре; или че може при някоя злополука да си нарани крака. Но считал за невъзможно природата, която върти всичко безпогрешно, да допусне в тялото ни да се появят болки; и пожела да узнае причината за едно толкова необяснимо зло. Казах му, че се храним с хиляди неща, които въздействуват върху ни по различни начини, противопоказни един на друг;

че ядем, когато не сме гладни, и пием, без да сме подтикнати от жажда; че седим по цели нощи и пием силни питиета, без да хапнем нищо; което ни предразполага към леност, предизвиква възпаления в тялото ни и ускорява или пречи на храносмилането. Че женски яхуси-проститутки придобиват една болест, която причинява загниване на костите у онези, които попадат в прегръдките им; че тази и много други болести се предават от баща на син; така че извънредно много хора се появяват на бял свят вече засегнати от трудни за лечение болести; че би било безпредметно да му давам списък на всички болести, присъщи на човешкото тяло, защото те не са по-малко от пет-шестстотин, засягащи всеки крайник и всяка става; накратко казано, всяка част, външна и вътрешна, си има предназначени за нея болести. За лекуването им сред нас има хора, обучени да церят болните или да се преструват, че ги церят. И понеже разбирам що-годе от медицина, от благодарност към негова светлост ще му разкрия цялата тайна и начина, по който лекарите действуват.

Основният им принцип е, че всички болести се дължат на „пресищане“; от което заключават, че се налага основно прочистване на тялото било през естествения канал или нагоре през устата. Следващата им задача е от билки, минерали, смоли, масла, черупки, соли, сокове, водорасли, изпражнения, кори от дървета, змии, различни видове жаби, паяци, плътта и космите на мъртвец, птици, говеда и риби да съставят най-гнусната, гадна и отвратителна смес, която изобщо могат да измислят: стомахът незабавно я отхвърля с отвращение — и това те наричат „повръщане“. Или пък от същия склад с някои други отровни добавки ни заповядват да вземем чрез горния или долния отвор (според настроението на лекаря) лекарство, което е еднакво досадно и отвратително за червата, което лекарство, като отпуска стомаха, изтласква надолу всичко; а това се нарича „разслабително“ или „клизма“. Тъй като природата (както твърдят лекарите) е предназначила горния преден отвор само за вкарване на твърда храна и течности, а долния заден отвор за изхвърляне и предвид мнението на тези изобретателни майстори, че при всички болести установеният от природата ред е нарушен, следва, че за да се възстанови той, върху тялото трябва да се приложи точно обратният подход, като се разменят функциите на всеки отвор и се вкарват насилствено твърди и течни вещества през ануса, а изпразването става чрез устата.

Но освен към истински болести ние сме предразположени към много други чисто въображаеми, за които лекарите са измислили въображаеми церове; тези болести си имат съответни названия, както и подходящите за тях лекарства; от тези болести страдат предимно и постоянно нашите женски яхуси.

Лекарското племе притежава едно извънредно ценно качество — умението да предсказва; и рядко греши: при истинските болести, когато те добият действително злокачествена форма, лекарите обикновено предричат смърт и това е напълно в тяхна власт; докато оздравяването не зависи от тях. Ето защо, появят ли се някакви неочаквани признаци на подобрение, след като те са произнесли присъдата си, за да не ги обвинят, че са лъжепророци, лекарите умеят да доказват на света своята проницателност с една навременна смъртоносна доза.

Лекарите са също така от особено голяма полза на съпрузи и съпруги, чиито другари в живота са им омръзнали; на първородни синове, на важни министри и често на владетели.

При случай по-преди бях разговарял с господаря си за естеството на управлението изобщо и в частност за собствената ни отлична конституция, на която заслужено се възхищава и за която ни завижда целият свят. И понеже случайно бях споменал думата министър, след известно време той ми заповяда да го осведомя какъв вид яху имам пред вид, като си служа с това название.

Казах му, че „първият“ или „главният министър“, когото възнамерявах да опиша, е създание, напълно лишено от радости и скърби, любов и омраза, състрадание и гняв; или поне не изпитва никакви други чувства освен едно необуздано желание за богатство, власт и титли; че си служи с думите за всякакви други цели, освен да покаже какво мисли; че никога не казва истината, освен когато намерението му е да я представи като лъжа; нито пък казва лъжа, освен ако има за цел да я изобрази като истина;

че онези, зад чийто гръб най-много злослови, имат най-големи изгледи за повишение; и започне ли да те хвали пред други хора или в твое присъствие, от този ден с теб е свършено. Най-злокобната прокоба, която може да ти се даде, е едно обещание, особено ако е потвърдено с клетва; след което всеки разумен човек се оттегля от обществения живот и загубва всяка надежда.

Има три начина, посредством които човек може да се издигне до поста пръв министър; първият е да умее благоразумно да хвърли в играта съпругата, дъщерята или сестра си; вторият е да предаде своя предшественик или да разклати положението му; а третият е на публични събрания най-ревностно да напада разложението в кралския двор. Но всеки мъдър владетел ще реши да вземе на служба онези, които използуват последния от тези похвати; защото такива радетели за правда винаги се оказват най-раболепни и са най-послушно оръдие на волята и страстите на господаря си. Понеже тези министри разполагат с всички служби, те се задържат на власт, като подкупват мнозинството от членовете на сената или върховния съвет; и накрая, посредством закона за министерски имунитет (който му описах) те не дават никому сметка за делата си и се оттеглят от обществения живот, отрупани с плячката, заграбена от народа.

Дворецът на първия министър е школа за подготовка на други в неговия занаят: пажовете, лакеите и вратарите, като подражават на господаря си, стават министри в съответните области и се научават да блестят в трите главни качества — наглост, лъжа и подкупничество. И така те — подвластните — биват ухажвани от най-високопоставени лица; и понякога посредством ловкост и безочливост успяват след няколко повишения да заместят господаря си.

Той обикновено се ръководи от някоя повехнала уличница или любим лакей — каналите, през които се предава благоволението му — и те са хората, които в крайна сметка можем да назовем управници на кралството.

Един ден господарят ми, като чу да споменавам благородниците в родината си, благоволи да ми направи комплимент, който не смятах, че заслужавам — бил уверен, че съм роден в някое благородно семейство, защото далеч съм надминавал всички яхуси от неговия народ по фигура, цвят и чистоплътност, макар да не съм бил особено силен и пъргав, което вероятно се дължало на това, че начинът ми на живот е различен от техния; освен това не само съм бил надарен със способността да говоря, но и с проблясъци на разум, и то до такава степен, че всички негови познати гледали на мен като на някакво чудо.

Той ми обърна внимание, че белите, дорестите и стоманеносивите у хоинъмите се различават малко по форма от кестенявите, сивите с тъмни петна и черните; че не се раждали с еднакви умствени способности, нито можели да ги развиват; и затова винаги оставали в положението на слуги, без да се женят извън собствената си раса, което в тази страна би се сметнало за чудовищно и неестествено.

Най-смирено изразих на негова светлост признателността си за доброто мнение, което му бе угодно да си състави за мен; но същевременно ги уверих, че съм от скромно потекло, син на прости, честни родители, които са имали възможност да ми дадат единствено сносно образование; че неговата представа за благородниците е съвсем различна от онова, което представлява аристокрацията у нас; че нашите млади благородници от детинство израстват в охолство и безделие; че щом поотраснат, те похабяват силите си и хващат отвратителни болести, общувайки с развратни жени; и когато почти пропилеят богатството си, оженват се за някоя жена, която мразят и презират, жена от скромен произход, с неприятна външност и лошо здраве, само заради парите й. Че от такива бракове обикновено се раждат скрофулозни, рахитични и уродливи деца; в резултат на което семейството рядко просъществува повече от три поколения, освен ако съпругата има грижата да си набави някой здрав баща измежду съседите или слугите, та да подобри и продължи рода. Че истинските белези на благородна кръв са слабо, болнаво тяло, мършаво лице и нездрав цвят на кожата; и че да има як, здрав вид, е позор за един аристократ, тъй като обществото заключава, че истинският му баща е бил коняр или кочияш. Умствените му недостатъци съответствуват на телесните и са съчетание от злоба, тъпота, невежество, прищевки, сладострастие и високомерие.

Без съгласието на това знатно съсловие никой закон не може да се издава или променя; и тези благородници също така се произнасят по дела, засягащи имотите ни, без да имаме право на обжалване.

Голямата любов на автора към родната му страна. Забележките на господаря му върху конституцията и управлението на Англия според описанието на автора наред с паралелни случаи и сравнения. Забележките на господаря му върху човешката природа

Читателят може би се чуди как съм могъл така свободно да обрисувам собствения си вид на една порода смъртни, които и без това са твърде склонни да си съставят най-лошо мнение за човечеството вследствие на пълното сходство между мен и техните яхуси. Но трябва откровено да призная, че безбройните добродетели на тези превъзходни четвероноги, съпоставени с човешките пороци и поквара, дотолкова ми бяха отворили очите и разширили кръгозора, че почнах да виждам действията и желанията на човешкия род в твърде различна светлина; и да смятам, че честта на собствения ми род не заслужава да се щади; нещо повече — не можех да сторя това пред личност с толкова остър ум като моя господар, който ежедневно ме убеждаваше, че самият аз имам хиляди недостатъци, които дотогава ни най-малко не съзнавах и които у нас никога не биха се причислили дори към човешките слабости. Също така по негов пример се бях научил дълбоко да ненавиждам всякакъв вид лъжливост и преструвка; и истината ми се струваше толкова красива, че реших да жертвувам всичко заради нея.

Нека бъда докрай откровен към читателя и да призная, че имаше още една по-силна подбуда за свободата, с която представях нещата. Бях живял по-малко от година в тази страна, когато у мен се породи такава любов и почит към обитателите й, че твърдо реших никога да не се връщам при хората, а да остана до края на живота си сред тези прекрасни хоинъми, като съзерцавам и прилагам чистите добродетели, и където никой не постъпва порочно. Но съдбата, моят вечен враг, бе повелила да не ми се падне по-добро голямо щастие. Обаче сега донякъде се утешавам с мисълта, че говорейки за сънародниците си, бях омаловажил недостатъците им, доколкото посмях да сторя това пред един толкова строг съдник; и по всеки въпрос представях нещата в най-добрата възможна светлина. Защото има ли наистина човек, който да не е повлиян от пристрастие и любов към родното си място?

Вече изложих същината на няколко разговора с господаря си през по-голямата част от времето, когато имах честта да му служа; но всъщност, заради краткостта на разказа, изпускам много повече, отколкото съм написал тук.

След като бях отговорил на всичките му въпроси и любопитството му, изглежда, беше напълно задоволено, рано една сутрин той изпрати да ме повикат и като ми заповяда да седна на известно разстояние (чест, която никога досега не бе ми правил), каза, че сериозно бил размислил върху всичко, което му бях разправил за себе си и за страната си; че гледал на нас като на някакъв вид животни, на които се е паднала — по каква случайност, не можел да си обясни — нищожна частица разум, с чиято помощ ние само сме засилвали присъщите нам пороци и сме придобивали нови, които природата не ни е дала. Че сме се отказали от малкото способности, с които ни е дарила; че много успешно сме увеличили първоначалните си нужди и сякаш прекарваме целия си живот в напразни усилия да ги задоволяваме чрез собствените си изобретения. Че що се отнася до мен, аз явно нямам нито силата, нито пъргавостта на обикновен яху; че ходя несигурно на задните си крака; че съм измислил начин да направя ноктите си негодни за употреба и за отбрана и да премахна космите на брадичката си, които са предназначени да ме предпазват от слънцето и лошото време. Най-после, че не мога нито бързо да тичам, нито да се катеря по дърветата като моите събратя (както ги наричаше) яхусите-в тази страна.

Каза, че нашата система на управление и нашето съдопроизводство произлизат от грубите недостатъци на разСъдъка ни и оттам на добродетелите ни; защото разсъдъкът сам бил достатъчен, за да ръководи едно разумно същество; а ние не сме могли да твърдим, че сме разумни, дори ако се съдело по това, което съм му разказал за моите сънародници; макар той явно да схващал, че за да ги представя в по-благоприятна светлина, съм премълчал много подробности и често съм „казвал нещо, което не е така“.

Това Мнение се затвърдило у него, защото забелязал, че както по формите на тялото си приличам на другите яхуси — освен по някои неща, в които те имат предимство, като сила, бързина и подвижност, дълги нокти и някои други особености, който не зависели от природата; така, съдейки по описанието ми на живота, нравите и действията ни, той намирал същата близка прилика в душевните ни наклонности. Известно било — каза той, — че яхусите се мразят един друг повече, отколкото мразят животните от други видове; причината, с която се обяснявало Това, била грозотата на собствения им образ, която всички виждат у останалите, но не и у себе си. Ето защо отначало започнал да мисли, че е благоразумно от наша страна да си покриваме телата и посредством това изобретение до голяма степен да крием един от друг уродливостта си, която иначе би била направо непоносима. Но сега разбрал, че греши; и че разприте на животните в неговата страна се дължели на същите причини както нашите, според както му ги бях описал. Защото (рече той), ако хвърлите между пет яхуса храна, достатъчна за петдесет, вместо да ядат тихо и мирно, те ще се сбият, като всеки един непременно се лакоми сам да изяде всичко; по тази причина обикновено карали един слуга да застане близо до тях, докато се хранят на открито, а онези, които държали у дома, връзвали на разстояние един от друг. Че когато някоя крава умре от старост или от злополука, ако някой хоинъм не успее да я прибере за собствените си яхуси, яхусите от околностите идвали на стада да я отнесат и тогава ставала битка, подобна на описаните от мен, като от двете страни си нанасяли страшни рани с нокти, макар рядко да им се удавало да се убиват един друг по липса на такива удобни смъртоносни оръдия, каквито ние сме изобретили. При други случаи подобни битки ставали без видима причина между яхусите от няколко околни местности, като яхусите от една област издебвали всеки удобен случай да изненадат онези от съседната, за да ги заварят Неподготвени. Но ако начинанието им се оказвало несполучливо, те се завръщали у дома и по липса на врагове започвали помежду си онова, което аз съм наричал гражданска война.

Господарят ми каза, че в някои местности в неговата страна имало лъскави камъни с различни цветове, които яхусите страшно много обичали; и когато тези камъни били заровени в земята, както се случвало, дни наред те ровели с ноктите, за да ги измъкнат навън, после ги отнасяли и ги трупали на купчини на скришни места в колибите си, като все се оглеждали предпазливо, от страх да не би някой от другарите им да открие скритите съкровища. Каза, че изобщо не можел да разбере причината за това тяхно неестествено влечение, нито пък за какво може да им служат тези камъни; но сега смятал, че това може би произлиза от същата алчност, която аз считах за присъща на човешкия род. Веднъж за опит тайно махнал куп такива камъни от мястото, където един негов яху ги бил заровил: когато користолюбивото животно видяло, че съкровището му го няма, то надало такива силни писъци, че събрало цялото стадо, ревало отчаяно, след което взело да хапе и драска останалите; ограбеният яху започнал да линее, не щял да яде, нито да спи, нито да работи, докато господарят ми не заповядал на един слуга тайно да върне камъните в същата дупка и да ги скрие, както били преди; и когато неговият яху ги открил, веднага му се върнало доброто настроение; но се погрижил да ги премести в по-добро скривалище; оттогава бил много работливо животно. Освен това господарят ми ме увери, а и сам бях забелязал, че най-ожесточените битки стават най-често в полетата, където изобилствуват тези лъскави камъни, и тези битки били причинявани от постоянните нашествия на съседни яхуси.

Той каза, че обикновено когато двама яхуси намерят такъв камък в полето, докато се карат кой да го вземе, трети яху се възползува от кавгата и го отнася. Господарят ми упорито поддържаше, че това доста приличало на нашите съдебни процеси; и за да запазя доброто ни име, реших да не му обяснявам, че се заблуждава, тъй като разрешението на спора, което той спомена, беше много по-справедливо от много съдебни решения у нас; защото ищецът и ответникът тук не губеха нищо освен камъка, за който се биеха; докато нашите съдилища никога не биха прекратили едно дело, докато едната или другата страна все още притежава нещо.

Моят господар продължи своето слово и каза, че това, което прави яхусите най-противни, е лакомията, с която безразборно изяждат каквото им попадне — било билки, корени, плодове, разложено месо или всичко заедно; било характерно за техния нрав, че повече им се услаждала храна, която можели да заграбят или да отмъкнат крадешком някъде отдалеч, отколкото много по-добра храна, която им се дава в къщи. Ако имало достатъчно плячка, те ядели до пръсване, но природата ги научила да ядат след това някакъв корен, който предизвиквал пълно изпразване на червата.

Също така имало друг вид много сочен корен, рядък и труден за намиране, за който яхусите се биели много ожесточено и който смучели с голяма наслада — той имал същото въздействие, което виното има върху нас. Този корен ги карал понякога да се прегръщат, а друг път да се дерат; ревели, хилели се, дърдорели, търкаляли се, най-после падали и заспивали в калта.

Аз действително забелязах, че яхусите са единствените животни в тази страна, предразположени към болести; те обаче са много по-малобройни, отколкото болестите по конете у нас, и тези долни животни ги хващат не поради това, че се отнасят зле с тях, а поради собствената си мръсотия и лакомия. В езика им има само едно най-общо название за тези болести, което е заемка от името на животното и се нарича „хнеа яху“ или яхуска болест; а като цяр им предписват смес от собствените им изпражнения и урина, която насила им пъхат в гърлото. Често съм виждал, че то дава резултат — и в името на общественото благо без стеснение го препоръчвам на сънародниците си като чудесен специалитет срещу всички болести, предизвикани от пресищане.

Що се отнася до науката, управлението, изкуствата, производството и тям подобни, моят господар призна, че не намирал почти нищо общо между яхусите на онази страна и нашите. Защото той само искал да види каква прилика имало в характера ни. Наистина чувал бил някои любопитни хоинъми да казват, че в повечето стада имало нещо като управляващ яху (както у нас има водач или главен елен в парковете), който винаги бил телесно по-уродлив и по-злобен по нрав от останалите. Този водач обикновено си имал любимец, колкото може по-подобен нему, чиято работа била да ближе краката и задника на господаря си и да подкарва женските яхуси в колибата му; за което от време на време го награждавали с парче магарешко месо. Този любимец бил омразен на цялото стадо; ето защо, за да се пази, той винаги гледал да стои близо до водача. Обикновено продължавал да заема тази служба, докато се намери по-лош от него; но още с уволнението му неговият заместник повеждал всички яхуси в областта, млади и стари, мъжки и женски, и всички заедно го покривали от глава до пети с изпражненията си. Доколко обаче това можело да се приложи за нашите царски дворове, любимци и министри, господарят ми каза, че аз най-добре ще преценя.

Не поисках да отвърна на този злобен намек, който принизяваше човешкия разум под ума на обикновено ловджийско куче с достатъчно разум да различава и следва вика на най-способното куче в сюрията, без да греши.

Моят господар ми каза, че у яхусите имало някои забележителни качества, които той не чул да споменавам или съм споменал съвсем бегло, когато му бях говорил за човешкия род. Каза, че у тези животни, както и у други зверове, женските са общи; но се различавали по това, че женската яху приемала мъжкия, докато е бременна; и че мъжките се карали и биели с женските така свирепо, както и помежду си, И едното, и другото показвало такава степен на нечувана жестокост, до каквато никое друго разумно същество не е стигало.

Друго нещо, което го учудвало у яхусите, било странната им склонност към гадост и мръсотия; докато всички други животни сякаш имат естествена любов към чистота.

Колкото до двете предишни обвинения, на драго сърце изобщо не отговорих, защото една дума не можех да кажа в защита на хората, иначе бих бил склонен да го направя. Но лесно можех да защитя човешкия род срещу обвинението, че е единствен по своята нечисто плътност, ако в тази страна имаше свине (каквито за мое нещастие нямаше); а макар те да са може би по-мили четвероноги от яхусите, все пак най-смирено не мога да си представя как, честно казано, ще претендират да са по-чисти; и негова светлост сам щеше да признае това, ако беше видял колко гадно се хранят и какъв мръсен навик имат да се въргалят и спят в калта.

Господарят ми също спомена още едно качество, което слугите му открили у някои яхуси и което му било напълно необяснимо. Той каза, че понякога на някой яху скимвало да се свие в един ъгъл, да легне, да реве, да стене и да отблъсква с крак всички, които се приближат до него. макар да е млад и дебел и да не му липсва нито храна, нито вода; и слугите съвсем нямали представа какво му е. Единственият цяр бил да му дадат да върши тежка работа, след което той неминуемо идвал на себе си. Нищо-не казах в отговор на тези думи от любов към собствения си род;

все пак ясно можах да открия истинския зародиш на меланхолията, от която страдат само мързеливите, сладострастните и богатите; които бих се наел да излекувам, ако принудително бъдат подложени на същия режим.

След това негова светлост отбеляза, че често някоя женска яху заставала зад насип или храст да заглежда минаващи млади мъжки яхуси, после се появявала и скривала, като правела много странни жестове и гримаси;

забелязали, че в такъв момент тя издавала много неприятна миризма; и когато някой от мъжките тръгвал към нея, тя бавно се отдръпвала, като често поглеждала назад, и с престорен вид на уплаха побягвала към някое удобно място, където знаела, че мъжкият ще я последва. При други случаи, ако някоя чужда женска дойдела при яхусите, три-четири от тях се събирали около нея, оглеждали я, дърдорели, хилели се и я душели; сетне си тръгвали с жестове, които като че ли изразявали презрение и надменност.

Господарят ми може и да е поукрасявал фактите при тези предположения, които черпеше от собствените си наблюдения или от онова, което му бяха разказвали други; обаче аз си помислих с известно удивление и с голямо прискърбие, че у жените по инстинкт се намират зачатъци на похот, кокетство, критикарство и сплетни.

Очаквах всеки момент господарят ми да обвини яхусите, че се отдават на онези противоестествени желания у двата пола, толкова разпространени у нас. Но изглежда, че природата не е била дотам веща учителка; и тези по-изтънчени удоволствия са изцяло продукт на придобито умение и разум в нашата част на земното кълбо.