Джонатан Суифт Пътешествията на Гъливър

Авторът дава различни подробности за яхусите. Големите добродетели на хоинъмите. Как възпитават и упражняват младежта. Общото им събрание

Тъй като би следвало аз да познавам човешката природа много по-добре, отколкото смятах, че е възможно да я познава моят господар, неговата характеристика на яхусите можеше много лесно да се отнася за самия мен и сънародниците ми; и аз смятах, че бих могъл да направя допълнителни открития от собствени наблюдения. Затова често молех негова светлост да ми разреши да отида сред яхуските стада в околността; на което той винаги любезно се съгласяваше, понеже беше напълно убеден, че омразата, която изпитвам спрямо тези животни, ще попречи да бъда покварен от тях. Негова светлост заповяда на един свой слуга — много силно, честно и добродушно доресто конче-да ме пази; без неговата закрила не смеех да се спусна в подобни приключения- Защото вече разказах на читателя как тези омразни животни ме бяха тормозили веднага след пристигането ми. По-късно на три-четири пъти за малко не попаднах в лапите им, когато се отдалечавах на по-голямо разстояние без кортика си. А имам основание да вярвам, че те донякъде са се досещали, че съм от техния вид, за което аз самият им помагах, като си навивах ръкавите, излагах пред тях голите си ръце и гърди, когато защитникът ми беше с мен; тогава се приближаваха и подражаваха на действията ми като маймуни, но винаги с явни признаци на голяма омраза; така дивите чавки преследват домашната гарга, обута с чорапи и с шапка на глава, когато случайно попадне между тях.

От най-ранна възраст яхусите са извънредно пъргави; все пак веднъж успях да хвана един малък тригодишен яху и се опитах всякак да го прилаская, за да се успокои; но малкото дяволче нададе такъв вик и почна да драска и хапе така свирепо, че се принудих да го пусна; и то много навреме, защото цяло стадо възрастни яхуси ни заобиколиха, привлечени от крясъците му; но като видяха, че нищо му няма (защото то побягна), и понеже дорестото конче беше наблизо, те не посмяха да се приближат. Забелязах, че младото животно смърдеше ужасно, и вонята беше като на невестулка или на лисица, но много по-неприятна. Забравих да спомена още една подробност (а може би читателят ще да ми прости, ако изобщо я бях изпуснал). докато държех омразното животно в ръцете си, то се изходи и целия ме покри с мръсните си изпражнения, състоящи се от жълто течно вещество; но за щастие наблизо имаше поточе и там се поизчистих; макар че не посмях да се явя пред господаря си, преди миризмата да изветрее от дрехите ми.

Доколкото можах да разбера, яхусите са най-неподатливите на обучение животни и могат само да теглят коли и да носят товари. Все пак съм на мнение, че този недостатък се дължи главно на вироглавия и непокорния им нрав. Защото са хитри, злобни, вероломни и отмъстителни. Те са силни и издръжливи, но страхливи и вследствие на това са нагли, долни и жестоки. Казват, че червенокосите и от двата пола Са по-похотливи и пакостливи от останалите, които те все пак превъзхождат по сила и енергия.

Хоинъмите държат яхусите, които използуват, в колиби недалеч от къщите си, а останалите изпращат навън по полята, където те изравят корени, ядат различни бурени и търсят мърша или понякога улавят невестулки и лухимуси (вид диви плъхове), които лакомо изяждат. Природата ги е научила да изкопават с ноктите си дълбоки дупки по склоновете и там лежат, всеки отделно; само бърлогите на женските са достатъчно големи, за да поберат и две-три малки.

От ранна възраст плуват като жаби и могат дълго да стоят под водата, където често ловят риба; а женските я занасят в къщи за малките. По този повод, надявам се, читателят ще ми прости, ако му разкажа едно странно приключение.

Един ден, когато бях излязъл със защитника си — дорестото конче — и понеже беше много горещо, аз го помолих да ме пусне да се окъпя в близката река. Той се съгласи, аз веднага се съблякох съвсем гол и тихо слязох в реката. Случайно една млада женска яху стояла зад един рид и ме видяла как се събличам; възбудена от страст, както ние с коня предположихме, тя се затича със страшна скорост и скочи във водата на пет ярда от мястото, където се къпех. В живота си не съм се уплашвал толкова; кончето пасеше на известно разстояние, без да подозира, че може да ми се случи нещо; тя ме прегърна по най-излиятелен начин; аз изревах колкото ми глас държи и конят изтича при мен в галоп, при което тя ме пусна най-неохотно и скочи на отсрещния бряг, където застана, като непрекъснато виеше, вперила поглед в мен, докато се обличах.

Тази случка бе много забавна за господаря ми и семейството му, а за мен — обидна. Защото вече не можех да отричам, че съм истински яху от глава до пети, щом женските имат естествена наклонност към мен като към някого от собствения им вид; при това косата на това животно не беше червена (което можеше да се сметне като извинение за нейното малко ненормално желание), а черна като трънка, и лицето , общо взето, не беше толкова противно на вид, както останалите; защото според мен тя нямаше повече от единадесет години.

Тъй като съм живял три години в тази страна, предполагам, че читателят ще очаква аз, както всички пътешественици, да кажа нещо за нравите и обичаите на обитателите й, изследването на които действително беше главната ми задача.

Тъй като тези благородни хоинъми са по природа склонни към всички добродетели и нямат понятие, нито дори представа за пороците у едно разумно същество, главната им максима е да развиват разума и всецяло да се ръководят от него. По това кое е разумно, у тях не се спори както у нас, където хората могат с приемливи доводи да поддържат различни становища по един въпрос;

техният разум веднага ти се налага убедително; както би трябвало да става, когато не е примесен, помрачен или обезобразен от страсти и личен интерес. Спомням си колко безкрайно трудно ми беше, докато накарам господаря ми да разбере какво значи думата „мнение“ или как може даден въпрос да бъде спорен; защото разумът ни учи да потвърждаваме или да отричаме единствено когато сме сигурни; а извън рамките на познанията си не можем да правим нито едното, нито другото. Така че полемиките, препирните, споровете, категоричността при неверни или съмнителни твърдения са злини, непознати у хоинъмите, По същия начин, когато му обяснявах различните ни теории в естествознанието, той се удивляваше, че едно същество с претенции за разум може да има високо мнение за себе си единствено по чуждите догадки, и то за неща, за които дори да имаме сигурни познания, те ни са съвсем безполезни. По този въпрос той бе напълно съгласен с мисълта на Сократ, както ни я предава Платон; споменавам това като най-високата чест, която мога да отдам на този цар на философите. Често съм си мислил какви опустошения би предизвикало такова учение в европейските библиотеки; колко пътища към славата биха били преградени тогава в научния свят.

Приятелството и доброжелателството са двете главни добродетели на хоинъмите; и те не се срещат само у няколко души, а включват целия род. Защото отношението към странника, дошъл от най-далечни краища, не се различава от това към най-близкия съсед и където и да отива, чужденецът се чувствува като у дома си. Хоинъмите извънредно много спазват приличието и учтивостта, но нямат никаква представа за церемониалност. Те не изпитват обич към жребчетата и кобилчетата си; грижите, които полагат за възпитанието им, се основават изцяло на предписанията на разума. Забелязах, че няма разлика в обичта, която господарят ми проявяваше към малките на съседа си и към своите. Те приемат, че природата ги учи да обичат целия вид и именно само разумът прави разлика между хората, когато е налице по-висша степен на добродетел.

Когато женските хоинъми са се ожребили и имат едно мъжко и едно женско конче, те престават да се сношават със съпрузите си, освен ако загубят едно от малките вследствие на злополука, което се случва много рядко; в такъв случай те пак се събират; а когато подобно нещастие се случи на хоинъм, чиято съпруга не може вече да ражда, някоя друга двойка му дава едно от кончетата си и после пак се сношават, докато майката отново стане жребна. Тази предпазливост се налага, за да не бъде обременена страната с прекалено много обитатели. Но за породата от по-низши хоинъми, отглеждани за слуги, няма толкова строги ограничения; на тях се разрешава да имат по три от всеки пол, за да прислужват на знатните семейства.

При браковете те правят много внимателен подбор на цветовете, избирайки такива, които няма да дадат неприятна смесица в породата. Силата е най-ценното качество у мъжкия и хубостта — у женската; не защото тези качества пораждат любов, а за да се предпази родът от израждане;

ако се случи женската да притежава голяма сила, избира се съпруг, който да се отличава с хубостта си. Те изобщо не мислят за ухажване, любов, подаръци, зестри и наследства; нито пък в езика им има думи за съответните понятия. Младите двойки се срещат и се събират само защото така са решили родителите и приятелите им; това става пред очите им всеки ден и те го приемат като едно от необходимите действия на разумни същества- Но никога не се е чувало да се оскверни брак или да се наруши целомъдрието; брачната двойка прекарва целия си живот в същите приятелски отношения и със същото взаимно благоразположение, каквото имат към всички останали от вида си, с които се срещат; без ревност, обич, кавги или недоволство.

Във възпитанието на младежта от двата пола техният метод е отличен и заслужава да го възприемем. Не се разрешава на младите до осемнадесетгодишната си възраст да вкусят овес освен в определени дни; мляко — много рядко; през лятото пасат два часа сутрин и два часа привечер, което и родителите им също спазват; на слугите обаче не се разрешава повече от половината от това време;

голяма част от тревата се докарва в къщи и прислугата я яде, когато е най-удобно временно да остави работата си.

От младежта от двата пола също така се изисква да се научат на въздържание, трудолюбие, пъргавост и чистота. На моя господар се струваше чудовищно, дето даваме на женските различно образование, отколкото на мъжките, като се изключат някои домакински работи; по този начин, както той много правилно забеляза, половината от нашето население било годно само да ражда деца; и да се оставят децата на грижите на такива безполезни животни, било според него още по-животинско.

Но хоинъмите приучват младите да бъдат силни, бързи и издръжливи, като ги карат да се надбягват нагоре и надолу по стръмни хълмове или по твърд, каменист терен;

и когато цели се облеят в пот, заповядват им да скачат презглава в някое езерце или река. Четири пъти годишно младите от няколко области се събират да покажат умението си да тичат, скачат и в други прояви на сила и пъргавост; на тези срещи награждават победителя или победителката с хвалебствена песен в негова или нейна чест. На това тържество слугите подкарват към полето стадо яхуси, натоварени със сено, овес и мляко за пиршеството на хоинъмите; след което веднага ги връщат обратно, за да не се погнуси от вида им събралото се множество.

Всяка четвърта година на пролетното равноденствие се свиква представителен съвет на цялата нация, който се събира в една равнина на около двадесет мили от нашата къща и трае пет-шест дена. Тук се разглежда състоянието на различните области; дали са богати на сено, овес, крави или яхуси, или има недостиг. И където липсва нещо (а това рядко се случва), веднага им се доставя необходимото по единодушно съгласие, като всеки дава своя дял. Тук също така се урежда въпросът за децата: например, ако един хоинъм има две мъжки, той прави размяна с друг, който има две женски; и когато някое дете умре при злополука, а майката е твърде стара да се жреби, определя се кое семейство в областта да роди друго, за да попълни загубата.

Големите разисквания в Общото събрание на хоинъмите; и как завършваха те. Учеността на хоинъмите. Техните сгради. Как стават погребенията. Несъвършенствата на езика им

Едно такова общо събрание се състоя, когато бях там около три месеца преди заминаването ми, и моят господар отиде като представител на нашата област. В този съвет подновиха старите си дебати, всъщност единствените, които изобщо стават в страната им; за които моят господар ми разказа най-подробно, когато се върна.

Въпросът беше дали яхусите да бъдат изтребени от лицето на земята. Един от членовете на съвета, който бил за избиването им, представил няколко много силни и убедителни довода; той твърдял, че освен дето яхусите били най-мръсните, противни и уродливи животни, създадени от природата, те били и най-непокорни, неподатливи на възпитание, пакостливи и злобни: скришом смучели мляко от бозките на кравите на хоинъмите; убивали и изяждали котките им, изпотъпквали овеса и тревата им, ако не ги следят непрекъснато; и вършели хиляди други безобразия. Той обърнал внимание на едно всеизвестно предание, че яхусите не са били винаги обитатели в страната им, а че преди много векове две такива животни се появили на една планина; дали са породени от горещото слънце върху вонлива кал и тиня или от морската утайка и пяна, не било известно. Тези яхуси се размножили и потомството им за кратко време толкова нараснало, щото плъзнало из цялата страна като същинска напаст. Хоинъмите, за да се отърват от това зло, устроили общ лов и най-после оградили цялото стадо; и като убили по-старите, всеки хоинъм задържал по двама млади яхуси в кучешка колиба, опитомил ги, доколкото едно тъй диво по природа животно се поддава на опитомяване, и ги използувал като впрегатен добитък и за превоз. Смятал, че сигурно има много истина в това поверие и че било изключено тези същества да са илнхмиамши, тоест първоначалните жители на страната, тъй като хоинъмите, както и всички други животни, изпитвали към тях силна омраза; и макар напълно да заслужавали тази омраза заради лошия си нрав, ако бяха туземци, тя никога нямало да стане толкова силна или в противен случай яхусите отдавна щяха да бъдат изтребени. Изтъкнал, че понеже се понравило на населението да използува яхусите като слуги, то много неблагоразумно изоставило отглеждането на магарета, които са красиви животни, лесни за гледане, по-питомни и чисти, без противна миризма и достатъчно силни да се използуват за работа, въпреки че отстъпват на яхусите по пъргавост;

и макар и ревът им да не е приятен звук, той е далеч за предпочитане пред ужасното виене на яхусите.

Още няколко хоинъми се изказали в същия дух; тогава моят господар предложил на събранието едно разрешение, заимствувано от един мой намек. Той приемал преданието, споменато от преждеговорившия почитаем член на събранието, и заявил, че споменатите два яхуса, първите, появили се сред тях, били докарани тук по море; че като стигнали до суша и като ги изоставили другарите им, те се оттеглили в планините и постепенно дегенерирали, докато с течение на времето станали много по-диви от тям подобните в страната, от която дошла първоначалната двойка. Имал основание да твърди това, защото сега притежавал един чуден яху (имайки пред вид мен), за когото повечето били чували и когото мнозина от тях били виждали. След това им разказал как първоначално ме намерил, че цялото ми тяло било покрито с изкуствено съчетание от кожи и косми на други животни; че съм говорел на собствен език и че основно съм научил техния; че съм му разказал злополуките, които са ме докарали тук; че като ме видял без покривалото ми, бил съм съвсем като яху във всяка част на тялото, само че по-бял, не толкова космат и с по-къси нокти. Той добавил, че съм се опитал да го убедя, че в моята и в други страни яхусите действували като управляващо, разумно животно и държели хоинъмите в робство; че у мен забелязал всички качества на яху, само малко по-облагороден и под влияние на известен проблясък на разум, който обаче стоял толкова по-ниско спрямо разума на хоинъмите, колкото яхусите от тяхната страна стояли по-ниско от мен; че между другите неща съм споменал за един наш обичай да скопяваме хоинъмите, когато са млади, за да стават по-кротки; че тази операция била лесна и безопасна; че не било срамота да се учат на мъдрост от животни, както мравката ги учи на трудолюбие, а лястовицата (така превеждам думата „лиханх“, макар тази птица да е много по-голяма) — на строеж. Че това изобретение би могло да се прилага на по-младите яхуси тук; така, освен че ще станат по-послушни и по-годни за работа, след известно време ще престане да съществува целият този вид, без да ги убиват. Че междувременно би трябвало да се посъветват хоинъмите да отглеждат магарета, които не само били по-ценни животни във всяко отношение, но имали и предимството, че са годни за работа на пет години, а другите — едва на дванадесет.

Това е всичко, което моят господар счете за уместно да ми каже при този случай за станалите разисквания в Големия съвет. Но благоволи да премълчи една подробност, която засягаше лично мен и злополучните последици на която скоро изпитах, както ще научи читателят, когато му дойде времето, и от която датират всички последващи нещастия в живота ми.

Хоинъмите нямат писменост, следователно всичките им знания се предават устно от поколение на поколение. Но тъй като няма много забележителни събития в живота на един толкова единен народ, склонен по природа към всички добродетели, изцяло ръководен от разума и напълно откъснат от други народи, историята лесно се запазва, без да се обременява паметта им. Вече отбелязах, че те не страдат от болести и затова не се нуждаят от лекари. Обаче имат отлични лекарства, направени от билки, за да се лекуват, ако случайно си набият или порежат глезена или копитото на някои остър камък, както и за други наранявания по различните части на тялото.

Годината те изчисляват по въртенето на Слънцето и Луната, но не я делят на седмици. Хоинъмите са много добре запознати с движенията на тези две небесни светила и разбират какво представляват затъмненията; но по-далеч от това не са стигнали в астрономическите си познания.

Трябва да им се признае, че в поезията превъзхождат всички останали смъртни; силата на сравненията им и подробните им и точни описания са наистина неподражаеми. Техните стихове изобилствуват с двете и обикновено съдържат възвишени идеи за приятелство и доброжелателство или похвали за победителите в състезания и други физически упражнения. Сградите им, макар и много груби и прости, не са неудобни и са добре приспособени да ги пазят от студ и жега. У тях има едни дървета, които израстват съвсем прави и чиито корени се разхлабват, когато станат на четиридесет години, така че падат при първата буря; хоинъмите изострят долния им край с остър камък (те не знаят да използуват желязото), забиват тези колове в земята на около десет инча един от друг и след това запълват междините с рогозки от овесена слама или понякога с плет. Покривът, както и вратите се правят по същия начин.

Хоинъмите си служат със ставата между глезена и копитото на предните си крака, както ние използуваме ръцете си, и то много по-сръчно, отколкото можех отначало да си представя. Видях една бяла кобила от нашето семейство с тази става да вдява игла (която й заех нарочно). По същия начин си доят кравите, жънат овеса и вършат всичката работа, за която са необходими ръце. Имат някакви твърди кремъци и от тях, като ги търкат с други камъни, си правят сечива, които използуват вместо клинове, брадви и чукове. Със сечива, направени от тези кремъци, те също така косят сено, жънат овес, който расте там из полята в диво състояние; яхусите теглят колите със снопи до вкъщи, а слугите ги овършават под навеси, за да изкарат зърното, след това се прибира в складове. Те си изработват груби глинени и дървени съдове и пекат глинените на слънце.

Освен ако им се случи някаква фатална злополука, хоинъмите умират само от старост. Погребват ги в най-затънтените места, като приятелите и роднините им не изразяват нито радост, нито скръб при смъртта им; а и умиращият не проявява повече съжаление, че напуска света, отколкото ако се връща в къщи, след като е бил на гости у някой съсед. Спомням си как господарят ми веднъж бе уговорил с един негов приятел и семейството му да дойдат у дома по някаква важна работа; на определения ден госпожата и двете й деца дойдоха много късно; тя се извини за две неща: първо за мъжа си, който — това бяха думите й — случайно именно тази сутрин „лхнунх“. Тази дума е много изразителна на техния език, но трудно се превежда на английски; тя означава „оттегля се при първата си майка“. Извинението й, загдето не е дошла по-рано, беше, че тъй като мъжът й умрял късно сутринта, доста време се съветвала с прислугата си къде да намерят удобно място да положат тялото му; и видях, че у нас тя беше весела и добре разположена, както всички останали. Тя почина три месеца по-късно.

Те обикновено живеят до седемдесет или седемдесет и пет години, много рядко до осемдесет; няколко седмици преди смъртта си усещат как постепенно губят сили, но не изпитват болки. През това време приятелите им ги посещават, защото на тях самите е по-трудно от обикновено да излизат, а и не им доставя удоволствие както преди. Обаче около десет дена преди смъртта си, която рядко пресмятат погрешно, те връщат посещението на най-близките си съседи, като се возят в удобни шейни, теглени от яхуси; с тези шейни си служат не само при този случай, но и при дълги пътувания, когато остареят или ако са окуцели при някоя злополука. И така, когато умиращите хоинъми правят тези посещения, те тържествено се сбогуват с приятелите си, като че ли заминават за далечен край на страната, където възнамеряват да прекарат останалата част от живота си.

Не зная дали заслужава да се отбележи, че хоинъмите нямат дума в езика си, която да означава нещо лошо освен тези, с които описват уродливостта и лошите качества на яхусите. Така, за да назоват безразсъдството на някой слуга, опущението на дете, камък, който порязва краката им, по-продължително лошо или необикновено за сезона време и тям подобни, към всяка дума прибавят епитета „яху“. Например: „хнм яху“, „унахолм яху“, „инлхм-ндуихлма яху“ и лошо построена къща — „инхолнхнм-рохлн яху“.

С голямо удоволствие бих се разпрострял още върху нравите и добродетелите на този превъзходен народ; но , тъй като възнамерявам наскоро да издам отделен том на тази тема, читателят може да се справи с него. Междувременно ще продължа разказа за собствената си печална съДба.
ГЛАВА X

Как щастливо авторът устройва живота си между хоинъмите. Той става много по-добродетелен вследствие на общуването си с тях. Разговорите им. Господарят му го предупреждава, че трябва да напусне страната. Той припада от скръб, но се подчинява. Измисля начин да направи кану, завършва го с помощта на друг слуга и поема по море напосоки

Бях доволен и предоволен от начина, по който си бях устроил живота. Господарят ми беше заповядал да ми построят една стая по тяхному, на около шест ярда от къщата; стените и пода измазах с глина и покрих с рогозки; сам измислих как да ги направя, суках коноп, който расте там в диво състояние, и си направих нещо като дюшек; напълних го с пера на различни птици, които бях хванал с примки, направени от яхуски косми; тези птици бяха също отлична храна. Изработих два стола с ножа си, като дорестото конче ми помагаше в по-грубата и по-трудна работа. Когато дрехите ми съвсем се износиха, направих си други от кожите на зайци и на едно красиво животно, по големина приблизително колкото заек, наречено „пухнех“, чиято кожа е покрита с много фин мъх. От тези кожи си направих и доста прилични чорапи. На обувките си поставих дървени подметки, като изрязах парчета от едно дърво и ги прикрепих към коженото горнище, а когато кожата се износи, замених я с изсушени на слънце яхуски кожи. Често си взимах мед от хралупи, който смесвах с вода или го ядях с хляб. Никой по-добре от мен не е потвърдил истинността на следните две максими: че човешките нужди много лесно се задоволяват и че нуждата учи човека. Радвах се на отлично здраве и душевно спокойствие; не ме огорчи вероломството или непостоянството на приятел, нито можеше да ми навреди таен или явен враг. Нямах причина да подкупвам, лаская или своднича, за да си осигуря благоволението на някой големец или на любимеца му. Не се нуждаех от защита срещу измама или потисничество: тук нямаше лекар, който да погуби тялото ми, нито адвокат, който да ме опропасти;

нямаше доносчик, който да следи какво казвам и какво върша, нито срещу възнаграждение да измисля обвинения против мен; нямаше присмехулници, критикари, клеветници, джебчии, бандити, крадци, адвокати, сводници, шутове, комарджии, политици, остроумни, сприхави хора, скучни събеседници, полемисти, изнасилвани, убийци, разбойници, учени; нямаше водачи, нито привърженици на партии и клики; никой не насърчаваше порока чрез съблазън или личен пример; нямаше тъмници, секири, бесилки, бичове, позорни стълбове; нямаше нечестни търговци или работници; нямаше високомерие, суетност или превзетост; празноглави самохвалци, побойници, пияници, уличници или сифилитици; нямаше кресливи, развратни и разточителни съпруги; глупави, надменни педанти;

отегчителни, арогантни, свадливи, шумни, гръмогласни. празни, тщеславни, ругаещи приятели; нямаше негодници, издигнати от калта заради своите пороци; нямаше благородни хора, хвърлени в калта заради добродетелите си; нямаше лордове, безделници, съдии или учители по танц.

Господарят ми беше много благосклонен към мен и ме представяше на различни хоинъми, които идваха на гости или бяха канени на вечеря у дома, и най-любезно разрешаваше да оставам в стаята и да слушам разговорите им. Той и гостите му често благоволяваха да ми задават въпроси и да изслушват отговорите ми. Също тъй понякога имах честта да придружавам господаря си, когато правеше посещения. Никога не си позволявах да говоря освен в отговор на техен въпрос; и тогава вътрешно съжалявах, защото беше загуба на ценно време, което иначе можех да използувам за собственото си усъвършенствуване; но безкрайно много се радвах на положението си на скромен слушател при тези беседи, при които се разговаряше само за полезни неща, и то съвсем кратко, но с най-уместни думи и (както вече казах) се спазваше най-голямо благоприличие, без никаква официалност; никой не говореше, ако сам не бе доволен от думите си и без да достави удоволствие на другарите си; не се прекъсваха, не си досаждаха, не се разгорещяваха и не изказваха противоречиви мнения. У тях е възприето схващането, че когато хората се събират, едно кратко мълчание действува много благотворно на разговора; и аз сам установих, че е така; защото по време на тези кратки паузи им идваха нови идеи, от които разговорът много се оживяваше. Те обикновено разговарят за дружба и доброжелателство; за ред и стопанство; понякога за видимите явления в природата или за стари предания; за някои решения, които трябва да се вземат при следващото Общо събрание; и често за различните достойнства на поезията. Мога да добавя, без да проявя суетност, че присъствието ми често им даваше достатъчно теми за разговори, защото беше повод за господаря ми да разправи на приятелите си за мен и за страната ми, след което всички благоволяваха да обсъждат човешкия род в не много благоприятна светлина; и по тази причина не ще повторя онова, което казваха; нека само ми бъде разрешено да забележа, че негова светлост, за мое удивление, сякаш бе схванал нрава на яхусите много по-добре от мен. Той изреждаше всичките ни пороци и слабости и откриваше много други, за които никога не бях му споменавал, като изхождаше само от предположения: какви качества биха могли да проявяват техните яхуси, ако притежаваха малко разум; и заключенията му показваха, с твърде голяма вероятност да е прав, колко долно и окаяно ще да е такова създание.

Съвсем откровено признавам, че малкото ценни познания, които имам, са придобити от лекциите, които чух от моя господар и от разговорите между него и приятелите му; и по бих се гордял да слушам тях, отколкото да заповядвам на най-големите и мъдри съвети в Европа. Възхищавах се на силата, хубостта и бързината на хоинъмите;

и такова съзвездие от добродетели у толкова приятни личности ми вдъхваше най-дълбоко уважение. Наистина отначало аз не изпитвах естественото страхопочитание, което яхусите и всички останали животни изпитват към тях; но то постепенно се породи у мен, много по-скоро, отколкото предполагах, и бе примесено с почтителна любов и благодарност, задето благоволяваха да ме отличават от останалите мен подобни.

Когато мислех за семейството си, за приятелите и сънародниците си или изобщо за човешкия род, аз ги приемах за такива, каквито са всъщност — яхуси — телом и духом, може би малко по-цивилизовани и надарени със способността да говорят; но хора, които не използуват разума за нищо друго, освен да засилват и умножават пороците;

докато техните събратя в тази страна имаха единствено пороците, дадени им от природата. Когато случайно виждах отражението на собственото си тяло в някое езеро или извор, извръщах глава, ужасен и отвратен от себе си; и ми беше по-малко противно да гледам един обикновен яху, отколкото собствения си образ. Покрай това, че разговарях с хоинъмите и често им се любувах, почнах да подражавам на походката и жестовете им, което вече ми е станало навик; и приятелите ми често ми казват направо, че припкам като кон, което обаче приемам като голям комплимент; нито ще отрека, че понякога, когато говоря, гласът и обноските ми наподобяват тези на хоинъмите, и ни най-малко не се обиждам, когато чувам да ми се подиграват за това.

Живеех щастливо и бях убеден, че съм се установил в тази страна до края на дните си. Обаче една сутрин моят господар прати да ме повикат по-рано от обикновено. Забелязах по лицето му, че е доста смутен и се чуди как да подхване онова, което трябва да ми каже. След кратко мълчание той промълви, че не знаел как ще приема онова, което ще ми съобщи: а именно, че на последния Общ съвет когато засегнали въпроса за яхусите, представителите го упрекнали, загдето държи един яху (имайки пред вид мен) в семейството си по-скоро като хоинъм, отколкото като грубо животно. Било известно, че често разговарял с мен, като че ли от моето общество може да извлече полза или удоволствие; че такава практика не била съвместима с разума или с природата и че сред тях не били чували да е ставало подобно нещо. Следователно Съветът го подканял или да ме използува като останалите животни от моя род, или да ми заповяда да отпътувам обратно за мястото, откъдето съм дошъл. Че първото от тези средства било решително отхвърлено от всички хоинъми, които ме бяха виждали в неговия дом или в техните; защото така твърдели те- съм имал наченки на разум и ако той се прибавел към естествената порочност на тези животни, имало основания да се опасяват, че ще ми се удаде да ги примамя в гористите и планински части на страната и да ги поведа нощем на тълпи, за да убиват добитъка на хоинъмите, понеже яхусите са по природа ненаситни и не обичат труда.

Господарят ми добави, че хоинъмите от околността ежедневно настоявали пред него да изпълни съвета на Събранието и той не можел повече да отлага. Съмнявал се, че ще мога да доплувам до някоя друга страна; затова искал аз да измисля някакво превозно средство, подобно на онези, които му бях описал, годно да ме носи по море;

собствените му слуги и тези на съседите му щели да ми помагат в работата. В заключение каза, че колкото до него, съгласен бил Да ме държи на своя служба до края на живота ми; Защото видял, че съм се излекувал от някои лоши навици и склонности, като съм се стараел, доколкото ми позволява по-низшата природа, да подражавам на хоинъмите.

Тук е уместно да обърна внимание на читателя, че в тази страна решение на Общото събрание се нарича „хнхлояин“, дума, която означава съвет, призив, подканване; по-точно не мога да предам смисъла, защото те не могат да си представят как е възможно едно разумно същество да бъде принуждавано; то може само да бъде съветвано, подканвано, тъй като никой не може да не се подчини на разума, без да се откаже от претенциите си да бъде разумно същество.

Скръб и отчаяние ме обзеха, когато чух думите на господаря си; не можех да издържа на ужасната мъка и припаднах в краката му. Когато дойдох на себе си, той ми каза, че ме помислил за умрял (защото тези същества не се поддават на глупави природни слабости). Отвърнах със слаб глас, че смъртта би била твърде голямо щастие;

и макар да не мога да осъждам Съвета за подканването му, нито настойчивостта на приятелите му, все пак, според моята слаба и несигурна преценка, смятам, че не би било несъвместимо с разума, ако Съветът бе по-снизходителен. Че аз не мога да преплувам дори една левга, а най-близката земя до тяхната може да е на разстояние над сто левги;

че много материали, необходими за направата на малък плавателен съд, който да ме отнесе, изобщо липсват в тази страна, обаче все пак ще се опитам да направя лодка, за да се подчиня на негова светлост и да изразя благодарността си към него, макар и да смятам задачата за неизпълнима и следователно вече считам себе си за човек, обречен на гибел. Че голямата вероятност да загина най-малко ме плаши; защото, дори да предположим, че по някакво необикновено стечение на обстоятелствата оцелея, как бих могъл спокойно да приема мисълта да прекарам дните си сред яхуси и отново да се отдам на предишната поквара поради липса на живи примери, които да ме водят и държат в пътя на добродетелта. Че твърде добре ми е известно на какви сериозни съображения се основават всички решения на мъдрите хоинъми и че тези решения не могат да бъдат разколебани от доводите на един окаян яху като мен. Затова, след като най-смирено му благодарих за предложението му да ме улесни, като нареди на слугите си да ми помагат при строежа на лодката, и като поисках да ми дадат разумен срок за една толкова трудна задача, казах му, че ще се постарая да запазя жалкия си живот; и че ако някога се върна в Англия, храня надежда да бъда полезен на собствения си род, като величая прославените хоинъми и предложа на човечеството да подражава на добродетелите им.

Моят господар ми отговори много любезно с няколко думи и ми определи срок от два месеца, за да завърша лодката си; и заповяда на дорестото конче, слуга като мен (на толкова голямо разстояние съм от тях, че мога да си позволя да го нарека така), да следва наставленията ми, защото казах на господаря си, че неговата помощ ще ми стига, а и знаех, че то има слабост към мен.

Първата ми работа беше заедно с него да отида до онзи край на брега, където разбунтуваните моряци ми бяха заповядали да сляза на суша. Изкачих се на една височинка и като огледах морето на всички посоки, стори ми се, че съзирам малък остров в североизточна посока. Извадих джобния си далекоглед и ясно го различих на около пет левги според пресмятанията ми; но на дорестото конче се струваше, че е само едно синьо облаче; тъй като нямаше представа за никоя страна освен собствената си, то не можеше така умело да различава далечни предмети навътре в морето, както ние, които имаме пряк допир с тази стихия.

След като открих този остров, престанах да се колебая; реших, ако се окаже възможно, там да започне моето изгнание, като оставя на съдбата да реши какви ще са последствията.

Прибрах се у дома и след като се посъветвах с дорестия кон, отидохме в една горичка на известно разстояние от къщи, където аз с ножа си, а той с остър кремък, много изкусно завързан по тяхному за дървена дръжка, отрязахме много дъбови пръти, дебели колкото тояга, и няколко по-големи ствола. Но няма да обременявам читателя с подробно описание на начина, по който изработих лодката; достатъчно е да кажа, че след шест седмици с помощта на дорестия кон — той вършеше онази част от работата, която изискваше най-много усилия — приготвих лодка, подобна на индианско кану, но много по-голяма;

покрих я с яхуски кожи, здраво съшити с конопени конци, собственоръчно направени от мен. И платното ми беше от кожи на същото животно; но използувах най-младите, които ми попаднаха, защото кожата на по-старите беше прекалено жилава и дебела; също така се снабдих с четири гребла. Запасих се с варено месо от зайци и птици и взех две съдини, едната пълна с мляко, а другата с вода.

Опитах кануто си в едно доста голямо езеро близо до къщата на господаря и след това поправих каквито недостатъци открих; запълних всички пролуки с яхуска лой, докато стана здраво и устойчиво, за да може да носи и мен, и товара ми. И когато кануто беше завършено, наредих да бъде закарано до морския бряг на кола, теглена много внимателно от яхуси, под надзора на дорестия кон и още един слуга.

Когато всичко беше готово и дойде денят на моето заминаване, аз се сбогувах с господаря си, с жена му и с цялото семейство, като проливах сълзи, с покрусено от скръб сърце. Но негова светлост от любопитство, а може би (ако мога да кажа така, без това да се вземе като проява на суетност) отчасти от любезност към мен бе твърдо решен да ме изпрати до кануто и покани няколко негови съседи и приятели да го придружат. Бях принуден да чакам прилива повече от час и когато видях, че вятърът е благоприятен — духаше в посока на острова, към който възнамерявах да се насоча, — за втори път се сбогувах с господаря си; тъкмо понечих да легна пред краката му и да целуна копитото му, когато той ми направи честта леко да го повдигне до устата ми. Добре ми е известно колко са ме критикували, задето споменавам тази подробност. На одумниците е угодно да приемат за невероятно една толкова знатна личност да се унижи дотам, че да почете едно толкова нискостоящо същество като мен. Освен това добре зная колко склонни са някои пътешественици да се хвалят с проявено към тях изключително благоразположение. Но ако тези одумници по-добре познаваха благородния и вежлив нрав на хоинъмите, скоро щяха да променят мнението си.

Поднесох почитанията си на останалите хоинъми, които придружаваха негова светлост; след това, като се качих в кануто, потеглих.