Джубран Халил Джубран Превод Спас Николов

Изтегляне 484.37 Kb.

страница	3/4
Дата	21.01.2018
Размер	484.37 Kb.
	#50673

1 2 3 4

За времето

ТОГАВА ЗВЕЗДОБРОЕЦЪТ помоли:

- Учителю, кажи за Времето.

А той отвърна:
- Искате да мерите безпределното безмерно време.

Искате да си гласите стъпките и даже да насочвате духа си по часове и по годишни времена .

Искате да направите от времето поток и да седите на брега да гледате течението.

Но онова у вас, което е над времето, съзнава вечността на битието

и знае, че вашето вчера е само днешният ви спомен, вашето утре – днешната мечта.

И онова, което пее или е в съзерцание у вас, още витае в оня първи миг, разпръснал звездите из пространството.

Кой от вас не чувства, че в него силата на любовта е безгранична?

И все пак кой не чувства как същата тая безкрайна любов е уловена в духа му и не тече от любовна мисъл към любовна мисъл, от любовно дело към любовно дело?

И времето не е ли като любовта - безкрайно, неделимо?
Щом в мисълта си трябва да размервате времето на пролети и есени и на лета и зими, то всяко годишно време нека обема останалите в себе си

и нека днешният ви ден обгърне миналото в спомен, а бъдещето - в блян.

За доброто и злото

ТОГАЗ ЕДИН ОТ ГРАДСКИТЕ СТАРЕИ продума и му рече:

- Кажи ни за Доброто и за Злото.

А той отвърна:
- Мога да ви говоря за доброто във вас, ала за злото - не.

Какво е злото, ако не добро, измъчено до смърт от глад и жажда?

Истина ви казвам, когато доброто във вас изгладнее, то дири храна и в най-тъмните пещери, а когато зажаднее, пие даже от застоялата вода.
Вие сте добри, когато сте едно със себе си.

Ала когато не сте едно със себе си, не казвам, че сте зли.

Дом, запуснат, още не е свърталище - той е само запуснат дом.

И кораб без кормило може да плава без посока между опасни рифове и пак да не потъне.

Добри сте, когато гледате да дадете от себе си.

Ала не сте зли, когато дирите за себе си печалба.

Понеже, когато дирите печалба, вие сте като корен, който се впива в майката-земя и суче от гръдта и.

Нима може плодът да каже на корена: "Бъди като мен, зрял, пълен със сладост, пращящ от изобилие!"

Защото нужда на плода е да раздава, тъй както е потребност на корена да получава.
Добри сте, когато сте напълно будни в свойта реч.

Ала не сте зли, когато сте в унес летаргичен, а езикът ви пелтечи.

Защото дори спънатата реч укрепва слабия език.

Добри сте, когато крачите непоколебимо към целта си,

ала не сте зли, когато кретате към нея.

Понеже дори хромите не кретат заднишком.

Но вие, здравите и правите, гледайте да не куцате пред хромите от зле разбрана милост.

Добри сте в най-различни свои битности и не сте зли, ако не сте добри,

само сте мудни и лениви.

Жалко, сръндакът не ще научи костенурката на бързина.

В копнежа по исполинската ви същност е вашето добро, а тоз копнеж е жив у всинца ви.

Ала у някои тоз копнеж е порой, потекъл мощно към морето, повлякъл тайните на хълмове и дивни горски песни,

докато у други е река, загубила се в лъкатушни разливи и застояла, още недостигнала брега.

Но нека устремения не пита бавния: "Защо така едва-едва се мъкнеш?"

Понеже истински добрия не пита голия: "Къде е дрехата ти?", нито бездомния: " Какво е сполетяло твойта къща?"

За молитвата

ТОГАВА ЖРИЦАТА му рече:

- Кажи ни за Молитвата.

А той отвърна с думите:
- Молите се в нужда и униние;желал бих щото също да се молехте в преизобилието на радостта си и в дните си на сита благодат.
Какво е молитвата, ако не разтварянето ви в живия ефир?

Ако вам е утеха да изливате тъмата си в безкрая, не би ли ви било радост да излеете и зарите на сърцето си?

И ако можете само да ридаете, когато душата ви позове за молитва, тя трябва да ви подтиква отново и отново, докато накрая, през сълзи се засмеете.

Когато се молите, се извисявате в небесата, за да срещнете там молещите се в същия час, които не бихте срещнали инак освен в молитва.

Нека вашето възлизане в храма на незримото бъде екстаз и сладостно общение.

Защото, ако влезете в храма без друга цел, освен да просите, не ще получите;

и ако влезете в него и паднете ничком само за да се смирите, не ще бъдете възвисени;

нито дори ако влезете да просите за благото на други, молбата ви ще бъде чута.

Достатъчно е туй, че сте възлезли в храма на незримото.
Не мога да ви уча на слова молитвени.

Бог не чува думите ви, освен когато сам говори с вашата уста.

Нито мога да ви науча на молитвата на планините, лесовете и морята.

Но вие, техни синове и дъщери, ще намерите молитвата им в своите сърца

и вслушате ли се в покоя на нощта, ще чуете как мълком те се молят:

"Господи, който си ни същина крилата,

волята в нас е волята твоя,

пожеланието ни е желанието твое,

в нас подбудата ти нощите твои

превръща в дни, едносъщо твои.

Не можем да молим за нищо, понеже ти знаеш

нуждите ни, преди още да са се зародили в нас.

Ти си нуждата ни, и ако ни даваш повече от себе си,

даваш ни всичко."

За наслаждението

ТОГАВА ЕДИН ОТШЕЛНИК, който слизаше в града веднъж в годината, излезе и помоли:

- Кажи за Наслаждението!

А той в отговор му рече:
- Наслаждението е химн на свободата,

ала не е самата свобода.

То е разцъфтелите желания,

ала никак не е техен плод.

То е глъб, зовяща висинето,

ала нито е дълбина, ни вис.

То е птица, уловена в клетка,

както се възземва на криле

ала не е празното пространство

оградено в клетката от тел.

Свята истина изричам вам -

наслаждението е химн на свободата!

И аз с радост бих ви го изпял, с препълнено сърце,

ала не бих желал да погубите сърцата си

в упоението на този химн.
Някои от вашите младежи търсят наслаждението, сякаш то е всичко, и си навличат осъждане и упрек.

Но аз не ги упреквам и осъждам; желал бих щото още да го търсят.

Защото ще намерят насладата, ала не само нея;

седем са сестрите и дори най-малката сред тях е по-красива от насладата.

Чували ли сте за оногова, който ровел в земята за корени, а изровил съкровище?

А някои от вашите стареи си спомнят наслажденията на младостта си със съжаление - като злини, извършени в пиянство.

Но съжалението е мъгла за ума, не очищение за него.

По бих желал да си припомняха за наслажденията с благодарност, както се помни жътвата на лято.

Но ако съжалението е утеха тям, нека съжаляват.

А има и такива между вас, които нито са млади, за да търсят, нито стари, за да си припомнят;

и в своя страх те си отказват всички наслаждения, за да не оскърбят духа и да не го пренебрегнат.

Но и във въздържанието има наслаждение.

Така и те изравят съкровище, макар с треперещи ръце да рият за корени земята.

Ала кажете, кой би могъл да оскърби духа?

Нима славеят оскърбява тишината на нощта или светулката - звездите?

И нима вашият пламък или вашият дим обременяват вятъра?

Какво си мислите - че духът е зеленясъл вир, който ще размътите с тояга?
Често пъти, отказвайки си наслаждение, вие само сбирате желанието в подмолите на съществото си.

Кой знае - ами ако онова, което днес ви се струва пропуснато, изчаква утрото?

Дори тялото ви знае своето наследство и права и не се оставя да го мамите.

А вашето тяло е арфата на душата ви -

от вас зависи да произведете сладкоструен глас или скрибуцане.

Ала сега се питате в сърцата си: "Как да различим доброто наслаждение от лошото?"

Идете на полето и в градините и научете, че наслаждение за пчелата е да събира мед от цветето,

но и че наслаждение за цветето е да отдава на пчелата своя мед.

Защото за пчелата цветето е извор на живот,

за цветето пчелата е вестител на любов,

ала и за двете, за пчелата и за цветето, да дават и да получават наслаждение, е нужда и екстаз.
О, люде орфалезки, бъдете в наслаждението си като цветята и пчелите.

Изтегляне 484.37 Kb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4