Бъдещето на психеделичните изследвания

В заключителната глава разглеждам възможното бъдеще на употребата и изучаването на ДМТ и другите психеделични вещества. Такова развитие обаче предполага желание за разши­ряване на дискусията за тези дроги. Добре осведомените и упълно­мощени да вземат решения хора ще решат колко достъпни и при­емливи да станат веществата. Най-плодотворното им приложе­ние ще бъде изяснено само ако се отърсим от страха, невежест­вото и предразсъдъците, свързани с психеделичното. Не бива да се поддаваме и на наивните заблуди, които обезсилват доводите на някои привърженици на тези дроги.

Години наред обсъждах и размишлявах над резултатите от извършеното в Университета на Ню Мексико. Дори общата кар­тина в тази глава да ви се стори прекомерно оптимистична, тя всъщност е по-реална от първоначалните ми замисли за изслед­ването. Сега знам как да предвидя и да не допусна отрицателни резултати и преждевременно прекратяване на изследванията.

Когато си представям работата с ДМТ и останалите психеде­лични дроги, виждам множество разклонения на пътя. Едно от ос­новните е изследването, противопоставено на употребата. Някои се съмняват дори дали „психеделично" и „изследване" са думи, които могат да се съчетават. Да се замислим над тази загриженост.

За изследователската среда е присъщо очакването да бъдат получени данни от участниците. Това влияе върху отношенията между хората, даващи и получаващи психеделични дроги. Доб­роволците знаят, че трябва да допринесат с нещо за проекта, а учените искат това от тях. Следователно за човека под въздейст­вие на дрогата важно е не само неговото „пътешествие". И за изследователя не е достатъчно само да му помогне да постигне най-добрия възможен резултат от въздействието. Такива очаква­ния съдържат и неизбежната възможност за разочарования, не­приязън и недоразумения.

Има няколко алтернативи на този модел и всички те са по-популярни от него, което обаче не означава непременно, че са „по-добри". Всъщност най-често чуваме именно този простичък довод срещу изследователския модел - има и по-хубави начини да се преживее въздействието на дрогата.

Коренното население в много страни и днес употребява пси-хеделични растения, както е правело хилядолетия наред. Члено­ве на африкански църкви в Габон използват ибогаин в търсене на контакт с духовете на прадедите си. В Латинска Америка съдържа­щият ДМТ чай аяхуаска дава според местните хора достъп на душата до други светове. В Северна Америка пейотът отваря вратата към духовното за изцеление и търсене на житейски пъти­ща. Нараства и употребата на психеделични вещества в запад­ния свят извън изследователската среда.

Във всички тези случаи фактът, че дрогите са поставени извън закона, пречи на откритото обсъждане на тяхното въздействие в различна среда.

Конфликтът като че ли се дължи до голяма степен на обърка­ния подход към истинските подбуди за употреба на психеделич­ни дроги. А отговорът на въпроса „Кой е най-добрият начин за приложението им?" си остава „Зависи".

Ако искате да ви е весело и забавно, вземайте ги насаме или с приятели и прекарайте деня в приятна обстановка. Ако се стре­мите да научите нещо за себе си и отношенията си с околните, нека сеансът бъде проведен с помощта на психотерапевт. Ако желаете да се почувствате част от човечеството, помогнете си с дрогата на голямо „рейв-парти", концерт или друго многолюдно сборище. Ако сте стигнали до потребността за по-задълбочено разбиране на божественото и сътворението, използвайте дрогата с религиозен наставник или пък сред природата. Ако за вас е важ­но да допринесете за научния напредък, кандидатствайте като доброволци в изследване. Всички тези категории са донякъде условни и във всяка среда е възможно да има най-разнообразно въздействие - например духовни преживявания в изследовател­ска среда или психотерапевтичен резултат в религиозна.

Неприятностите и сблъсъците възникват най-често заради опитите да бъдат смесени или слети различните модели, като ва­жен фактор са съмненията за реакцията на властите и за допус­тимото поведение. Това очевидно се случи, когато се натъкнах на противоречията между откритите, понякога безцеремонни методи на пробите и грешките в науката и приоритета на вярата, учението и догмите в моята будистка общност.¹

Задължително е да говорим открито за най-доброто приложе­ние на тези дроги в живота и обществото. Именно законните из­следвания ще дадат възможност за такова обсъждане и тук ще се огранича с изследователската гледна точка.

Да разделим проектите на такива, които могат да бъдат осъ­ществени, и други, които трябва да бъдат осъществени. Търсене­то на отговори на някои въпроси понякога се оказва подвеждащо или дори опасно - пряко или косвено, за нас или за други живи същества.

За мен най-сериозният проблем е да потърсим приложение на психеделичните дроги за благото на хората, а не само за да пока­жем колко сме умни. Знанието как се стига до просветление, какво предизвиква предсмъртните състояния и защо има „отвличания от извънземни" не е толкова важно, ако не се научим на мъдрост и състрадание. Иначе казано, биомедицинският модел с неговото „Да го разделим на части и да видим как работи" може и да противоре­чи на най-плодотворното приложение на психеделичните дроги.

Да помислим какви видове изследвания са възможни с тези дроги и да поразсъждаваме над техните предимства, ограниче­ния и недостатъци.

Проектите за установяване на механизма на действие ще да­ват все по-точни данни кои невротрансмитери участват в психеделичното въздействие. Съвременните технологии за наблюде­ние на мозъчната дейност ще ни покажат на кои области от мозъ­ка влияят тези вещества. Но дори да свържем конкретните про­мени във физиологията на мозъка с определени субективни ре­акции, това съвсем не означава, че ще научим как едното се превръща в другото. Може би тази цел е недостижима също като откриването на сърцевина в глава лук - обелвате слой след слой, а средата все я няма.

Въпреки това ще получим данни, важни за теорията и кли­ничната практика. Напредъкът в разбирането на мисленето, възприятията и чувствата вероятно ще позволи разработването на ново лечение за пациенти, чиито мозъчни увреждания или психози им пречат да обработват информация. Важно е и за спра­вянето със спешни случаи на тежки отрицателни реакции към психеделичните дроги. Не изключвам и вероятността да бъдат създадени нови психеделични вещества с уникални свойства.

Този вид изследвания почти изцяло зависи от експерименти­те с животни. Длъжни сме да съпоставим „жаждата за знания" със съчувствието към другите форми на живот. Това се отнася преди всичко за хората, които се стремят психеделичните веще­ства да бъдат прилагани за лечебни и духовни цели. „Духовно" ли е да избиеш безброй лабораторни животни, за да стигнеш до по-изтънчен религиозен екстаз или творчески процес?

Вече знаем много за въздействието на психеделичните дроги. Ако съсредоточим усилията си върху механизма на действие или създаването на нови лекарства, лесно е да се заблудим, че изуча­ваме веществата по най-подходящия възможен начин. Дали не е за предпочитане да посветим времето и енергията си за устано­вяване на начините за най-добро приложение на вече съществу­ващите вещества?

Надявам се, че изтъкнах убедително приликата между есте­ствените психеделични състояния и причинените от външния за организмите на доброволците ДМТ. Много от изследванията, които предлагам, се опират на тази прилика.

Първата стъпка е да бъде проучена ролята на ендогенния ДМТ за появата на тези естествени психеделични състояния. Можем да започнем, като изясним ролята на епифизата в синтеза на ен­догенния ДМТ.
Има различни безопасни методи за изследване на физиологията на епифизата у живи хора чрез съвременните технологии за наблюдение на мозъка. Ако тази жлеза на духа е по-активна по време на сънища, дълбока медитация или преживяно отвличане от извънземни, това би доказало нейната роля за появата им. Освен това можем да изясним дали психеделичните дроги пряко въздействат на епифизата.

Ако бъде установено, че епифизата отделя ДМТ непосредст­вено преди или по време на смъртта, това ще подкрепи хипотеза­та за молекулата на духа, която съпровожда излизането на съзна­нието от тялото.

Повишените концентрации на ДМТ в телесните течности по време на сънуване или раждане биха ни насочили към връзката между ендогенния ДМТ и сериозните промени на съзнанието в такива моменти. Още по-убедително би било, ако открием висо­ки концентрации на ДМТ във върховите мигове на предсмъртните и мистични преживявания или при преживени отвличания от извънземни.

В друга поредица от експерименти ДМТ може да бъде даван на хора, имали спонтанни психеделични преживявания, за да срав­нят двата вида състояния. Ако те откриват прилика, ще получим доказателство за ролята на ендогенния ДМТ в естествените състо­ яния.

Най-просто би било да се проучи връзката между ДМТ и „бързите сънища". В случай че вкарването на ДМТ в организма по време на сън предизвика незабавно типични сънища, ще на- учим и за ролята на ендогенното вещество в това присъщо на всички изменено състояние на съзнанието.

Ако даденият на доброволците ДМТ възпроизведе отчасти или изцяло предишни спонтанни предсмъртни и духовни преживява­ния или отвличания от пришълци, ще бъдем по-сигурни в твърде­нията си за ролята на ендогенния ДМТ в тези преживявания.²

Изброените проекти биха означавали и голяма крачка към уза­коняването на изследванията на тези твърде необичайни състоя­ния на съзнанието, но те вече не са толкова привлекателни за мен, както преди. По-малко ме интересува „как", отколкото „и какво от това?". Най-важно е приложението, което ще намерим за тези знания.

Убеден съм, че най-доброто изследователско приложение на психеделичните вещества е в лечението на типично човешки сму­щения и усъвършенстването на уникални за човека качества. Да си представим най-подходящата среда за даване и употреба на психеделични дроги, която би се справила с подобни предизви­кателства.

Такъв център ще бъде разположен в красива природна среда, но ще разполага и с всички необходими медицински средства за спешни случаи. Прекрасни творби на изкуството биха могли да вдъхновяват участниците в проектите. Изследователите и помощ­ниците им ще имат психотерапевтична, психеделична и духовна подготовка, но ще работят под медицински надзор. Ще се про­веждат изследвания в областта на психотерапията, творческите процеси, духовността и смъртта. Ще бъде проучвано и явление­то контакти със същества, както и връзката му с паралелните вселени и тъмната материя.

Непрекъснато се убеждавахме как обстановката в универси­тетския изследователски център влияеше отрицателно на сеан­сите с ДМТ. Тази клинична среда създаде още по-тежки пробле­ми в далеч по-продължителните сеанси с псилоцибин. Задължи­телно е средата да бъде приятна за участниците, защото са твърде податливи на внушения и психически уязвими.

Образованието и опитът на лекарите са големи предимства в откриването, разпознаването и действията спрямо реакциите на организма към различни вещества. Затова законът отрежда на ле­карите правото и отговорността да дават лекарства. А в голямата област на медицината психиатрите имат най-задълбочена подго­товка за човешкото поведение и връзката му с тялото. Но традици­онната психиатрична квалификация трябва да бъде само предва­рително условие за правото да даваш психеделични вещества на други хора. Едно от най-важните допълнителни изисквания е и психиатърът да е преживял въздействието на тези вещества.

Този подход подобрява качеството на документа за осведоме­но съгласие, дава достъп до предварителни впечатления за уточ­няване на хипотезите и засилва съпричастието на изследователя към преживяванията на доброволците. При бъдещи изследова­телски проекти в Северна Америка трябва да се настоява за раз­решение от регулаторните органи да следваме примера на евро­пейските си колеги, които се чувстват длъжни първи да се подло­жат на такива експерименти.³

Освен това изследователят, който има намерение да дава пси­хеделични дроги на други хора, трябва първо да изясни честно своите подбуди. По-задълбоченото вникване в религиозните на­гласи също е необходимо, за да проявява изследователят разби­ране и да подкрепя доброволците при психеделичните сеанси.

Преди самият аз да осъществя изследването с ДМТ, изобщо не би ми хрумнало да твърдя, че познаването на явлението „от­вличания от извънземни" е важно за по-успешното провеждане на сеансите. Но сега съм уверен в това. Смятам, че би помогнало и поне началното запознаване със съвременните теории за „не­видимите светове", паралелните вселени или тъмната материя.

При изследванията в такъв идеален център биха се натрупа­ли изчерпателни данни за реакциите към различни дози от позна­тите или нови психеделични вещества. А от малките дози има какво да се научи. Те обикновено получават оскъдно внимание, но имат голям потенциал за благотворно въздействие. Мнозина от първите изследователи в психотерапията с психеделични дро-ги са предпочитали да дават на пациентите си малки дози, защо­то те се понасят по-леко, а лечебният резултат е по-траен.

Психеделичните вещества могат да се окажат ценно средство в справянето с най-тревожните психиатрични и психологически проблеми. Хипотетичният изследователски център би насочил голяма част от усилията си в тази посока. Трябва обаче да сме подготвени за сблъсъка между противоречиви възгледи за лече­нието, който би могъл да възникне при разработването и тълку­ването на резултатите от подобни изследвания.

Възможно е лечението на психични смущения като посттрав-матичен стрес, злоупотреба с алкохол и наркотици, страданието и отчаянието, породени от нелечими заболявания.

Посттравматичният стрес улавя хората в капана на миналото, безкрайно ги тласка като с машина на времето обратно към ужас­ните случки, които са преживели. Физическото и сексуалното на­силие в детството, последствията от катастрофи и стихийни бед­ствия стават все по-тежък проблем в нашето общество. Почина­лият наскоро холандски психиатър Ян Бастианс е лекувал ус­пешно с психеделични дроги психичните смущения у хора, оце­лели в ада на концентрационните лагери.⁴

Мнозина употребяват безогледно алкохол и наркотици в опи­та си да се избавят от болезнени спомени и чувства. Скоро обаче вредните последствия стават още по-сериозен проблем от първо­началния. Установено е, че членството в индиански църкви, където се използва пейот, намалява случаите на алкохолизъм. Успехи в борбата със зависимостта от алкохол и кокаин имат и бразилски църкви, употребяващи чая аяхуаска.⁵

Отрицателните реакции към болката и чезнещите сили при нелечими болести пораждат най-разнообразни страдания, а чо­век би искал лека и „добра" смърт. В няколко ранни психеделич­ни изследвания са постигнати обещаващи резултати с големи дози при безнадеждно болни хора.

Възможните изводи от нашето изследване с ДМТ правят ра­ботата с умиращите още по-наложителна. Ако в процеса на уми­рането се отделя ДМТ, даването му на живите би ги „подготви­ло" за истинския край. Но това е крайно деликатна тема. Ако пациентът преживее плашещ сблъсък със собствената си психи­ка или нематериалните светове, може и да не остане време да му бъде вдъхнато спокойствие. Стигаме и до въпроса - ами ако няма нищо общо между процеса на умирането и големите дози ДМТ? Възможно е шокът, загубата на ориентация и уплахата да напра­вят смъртта още по-страшна.

Освен за лечение на клинични случаи, психеделичните веще­ства могат да бъдат прилагани и за усъвършенстване на качества­та ни в нашето нормално състояние, например творческите дарби, способностите за решаване на проблеми, духовността и така на­татък. Изследователският център, който си представям, ще се за­еме с това внимателно и отговорно. Тази работа в крайна сметка може да помогне на повече хора и да даде по-голям общ принос от проектите, насочени само към терапия на патологични състояния.

ДМТ породи идеи, чувства, мисли и образи, до които добро­волците иначе никога не биха стигнали според самите тях. Пси­хеделичните дроги стимулират въображението и е логично да бъдат използвани като средство за подпомагане на творчество­то. Проблемите пред обществото и планетата налагат търсене на нови идеи, а не само на нови и по-мощни технологии. Едва ли бих могъл да преувелича необходимостта от рязко подобряване на нашето мислене и психеделичните вещества са потенциално средство за постигането на тази цел.

Различни възгледи за въображението засягат и божествената природа на това качество. Замисълът и създаването на новото ни позволява да се докоснем до мощта на Бог като творец. Така се връщаме към ролята на психеделичните вещества в духовността. В двадесета глава посочих разумен път към включването на пси­хеделичните вещества в духовни учения.

Може да се спори какво е биологично, психологическо или духовно. Решаването на вътрешните конфликти, прекратяването на вредна обвързаност с хора или с вещества и стимулирането на въображението могат да бъдат осъществявани и подкрепяни с някой от тези три модела. Но излизаме далеч извън зоната на удобното и привичното, когато след психеделични сеанси хората ни разказват за контакти и взаимодействие с наглед самостоя­телни нематериални същества. Как да изучаваме тези свойства на ДМТ „отвъд измеренията"?

Трябва да започнем, като приемем, че тези видове преживя­вания „изглеждат действителни". С други думи, те може би ни показват какво представляват алтернативните реалности. Първите опити за систематично изучаване на контактите трябва да уста­новят доколко последователно и устойчиво е присъствието на съществата. Ако шокът от сблъсъка с тях отслабне, възможно ли е да продължим, разширим и задълбочим взаимодействието си с тях? И дали хората, срещащи същества с подобна външност, по­ведение и „среда на обитаване", ще разкажат и за приличащи си послания и информация?

В такъв център ще се провеждат не само изследвания. Експе­риментите първо ще установят най-доброто приложение на психеделичните дроги за конкретни цели - лечебни, творчески или духовни. И както в други подобни среди, където се изпробва новаторско лечение, много хора ще се възползват от тези специ­ализирани дейности. По време на престоя им ще има по-малко събиране на данни и по-голямо внимание към резултата.

Естествено следствие от натрупването на опит и знания ще бъде превръщането на обучението във важна дейност. Постоян­но ще има възможности за квалификация на специалисти от всич­ки области, където е възможно да се използват психеделични вещества. И накрая в изследователския център ще има пълна библиотека и база данни.

Макар и мъчително в професионално и лично отношение, из­следването с психеделични дроги в Ню Мексико несъмнено беше най-вдъхновяващият и забележителен период в моя живот. Възоб­новяването на този вид изследователска работа в САЩ беше от­давнашна мечта за мен и аз се радвам, че бях на подходящото място и в подходящия момент, за да я осъществя.

Като клиничен изследовател с продължителна психотерапевтична и духовна подготовка вярвах, че съм способен да започна отново психеделичните изследвания. Отчасти беше вярно, отча­сти не бях готов за пътищата, по които ни поведе молекулата на духа. Успяхме да отворим врата, останала заключена цяло поко­ление. Но подобно на кутията на Пандора, щом веднъж се отво­ри, през нея изскочи сила с особени свойства. Сила, която изцеляваше, нараняваше, стряскаше (или беше безразлична) по нео­буздан и непредвидим начин. На всеки завой я чувах да ни вика с благ, дързък, примамлив и плашещ глас. Но въпросът оставаше все същият.

Въпросът, с който Сол (още не сте чели за този доброволец) се сблъска в първия си сеанс с голяма доза ДМТ. Да завършим с неговата история.

Психолог, семеен мъж, 34-годишен, Сол беше жилав, енерги­чен и склонен към ирония. Беше употребявал психеделични дро­ги около 40 пъти, а с медитация се занимаваше от двайсетина

години. (Стараех се да набирам доброволци, запознати с медита­цията. Те като че ли се справяха по-добре с началното напреже­ние от изблика на ДМТ, освен това ми помагаха да сравня меди­тацията с предизвиканите от дрогата състояния на съзнанието.) Обясни желанието си да участва в изследването на реакциите към различните дози така:

- Чувал съм за ДМТ и отдавна исках да го опитам. Харесва ми, че ще преживея въздействието в болница под медицинско на­блюдение.

След сеанса с голямата доза ми изпрати писмо: „Празното пространство в стаята засия. Появиха се големи кристални призми, хаотични светлини се пръснаха във всички посоки. По-сложни и красиви геометрични фигури запълниха зрителното ми поле. Усещах тялото си хладно и леко. Щях ли да загубя съзнание? Затворих очи и въздъхнах: „О, Господи!". Не чувах нищо, но съзнанието ми беше запълнено с някакъв шум като ехо от голяма камбана. Не знаех дали дишам. Вярвах, че всичко ще бъде наред и пропъдих тази мисъл, преди да съм из­паднал в паника.

Екстазът беше толкова силен, че тялото ми не можеше да го побере. Почти по принуда почувствах как съзнанието изхвърча и остави телесния си носител.

От бушуващ гигантски водопад на пламтящи цветове, нахлу­ващ към мен, от ревящата тишина, от неописуемата радост изля­зоха... или по-скоро изникнаха те. Бяха приветливи и любопит­ни, почти пропяха: - Сега виждаш ли?

Усещах как въпросът им запълва всяко кътче от съзнанието ми: „Сега виждаш ли? Сега виждаш ли?". Тези напевни гласове бяха като тежък натиск върху моето съзнание.

Нямаше нужда да отговарям. Все едно някой да ме попита в безоблачно пладне насред пустините на Ню Мексико: „Ярка ли е светлината?". Въпросът и отговорът са едно и също. Към моето

„Да!" се добави „Разбира се!", а накрая прочувственото „Най-сетне!".

„Взирах се" с мисления си поглед, преценявахме се взаимно. Те изчезнаха във водопада от цветове, който вече избледняваше, а аз започнах да чувам звуците в стаята. Знаех, че се връщам. Усетих дишането си, лицето си, пръстите си, смътно осъзнавах спускаща се тъма. Имаше ли в нея пламъци, дим, прахоляк, сра­жаващи се войски, огромно страдание? Отворих очи."

1. Със субсидии от Националните институти по здравеопазване бяха финансирани проектът за мелатонина (RR00997-10), изследвани­ята на ДМТ и псилоцибина (RОЗ DА06524 и R01 DА08096), както и общите дейности на Центъра за клинични изследвания (М01 RR00997).

1. 
   Разбира се, най-прекият път за вкарването на ДМТ в мозъка е инжектирането направо в този чувствителен орган. Не знам за изследвания, при които на хора да са давани психеделични дроги по този начин. Има обаче статия, в която е описано пряко вкар­ ване на ЛСД в гръбначномозъчната течност, а тъй като тя обли­ ва непрекъснато мозъка, дава пряк достъп на веществото до него. В този случай въздействието на ЛСД започнало „почти мигнове но". Paul Koch, “Studies in Routes of Administrarion and Counteracting Drugs”, in Lysergic Acid Diethylamide and Mescaline in Experimental Osychiatry, edited by Louis Cholden (New York: Grune & Stratton, 1956), 8-12.
   
2. 
   Имало е хора, които са употребявали ДМТ с венозни инжекции за удоволствие. Един от мъжете, с които разговарях в процеса на уточняване на таблицата за степенуване на впечатленията, го вземал по този начин през 60-те години. Според него венозната инжекция действала „само мъничко по-бързо" от пушенето.
   
3. 
   William J. Turner Jr. and Sidney Merlis. “ Effect of Sonte Indolealkylamines on Man”, Archives of Neurology and Psychiatry 81 (1959): 121 – 129.
   

1. За обзори на историческите данни, отнасящи се до значението на срещащите се в природата психеделични вещества, вж. Marlene Dobkin de Rios, Hallucinogens: Cross-Cultural Perspectives (Albuquerque, MN: University of New Mexico Press, 1984); Peter Furst, Flesh of the Gods: The Ritual Use of Hallucinogens (New York: Waveland,1990). За повече размисли по тези въпроси вж. Ronald Siegel, Intoxication: Life in Pursuit of Artificial Paradise ( New York: EP Dutton, 1989); Terence McKenna, Food of the Gods ( New York: Bantam, 14993); Paul Devereux, The Long Trip: A Prehistory of Psychedelia ( New York: Penguin, 1997). Уосън е най-изчерпателен по въпроса за ранните духовни функ­ции на природните психеделични вещества - вж. R. Gordon Wasson, Carl a. P. Buck, and Stella Krammrisch, Persephone’s Quest: Entheogens and the Origins of Religion (New Haven, CT: Yale University Press, 1988). За по-подробен анализ на конкретни растения и тяхната роля в обществата на коренното население вж. Richard E. Schultes and Albert Hofmann, Plants of the Gods (New York: McGraw Hill,1979). За химията на тези растения вж Richard E. Schultes and Albert Hofmann,The Botany and Chemistry of Hallucinogens, 2^nd ed. (Sprngfield. IL: Charles C. Thomas, 1980); Jonathan Ott, Pharmacotheon (Kennewick, WA: Natural Products Co., 1993). Удоволствие е да се прочете и разказът на Алберт Хофман как е открил ЛСД – LSD: My Problem Child ( New York: McGraw Hill, 1980).