Дмт – молекулата на духа рик Страсман

От тази глава нататък ще последваме молекулата на духа в по-неочаквана територия. Това е терен, който не е лесен нито за разпознаване, нито за осмисляне, защото преживяванията не са толкова пряко свързани с мислите, чувствата и телата на на­шите доброволци. По-скоро подсказват съществуването на са­мостоятелни, независими равнища на битието, които в най-доб­рия случай долавяме съвсем смътно. Тези разкази отправят пре­дизвикателство към представите ни за света и пораждат твърде емоционални спорове: „Това видение ли е? Или халюцинация? А може би е истина?" И други въпроси: „Къде се намират тези ме­ста? В нас или извън нас?" Нека се замислим, докато се запозна-ваме със споделеното от участниците в изследването.

Вече чухме нещо. Марша се пренесе в Тадж Махал, Касандра бе прехвърлена в „щураво цирково представление", пълно с кло­уни и други същества. В тази глава ще се съсредоточа върху въпроса „къде ". Е, накъде ни води ДМТ? Това е съществена част от картата на територията, достъпна за молекулата на духа.

Интересна особеност на тези разкази е, че са предимно откъси, а не записки от цели сеанси. Рядко се случваше средата на ДМТ да бъде най-важна в нечие пътешествие с дрогата. Няма съмнение, че пространствата, в които се озоваваха доброволци­те, са крайно необикновени. Но още по-важен беше смисълът или чувството, информацията, свързана с тези места. Разбира се, щом други „форми на живот" започваха да се появяват в прост­ранствата, трудно беше вниманието да не се насочи изцяло към тяхното съществуване, затова на такива разкази подобаващо са отделени други глави.

Въпреки странното си звучене, тези откъси са само увод. Под­готвят ни за следващия пласт на битието, към който ни насочва молекулата на духа. ,”къде" определя фона, сцената., Дой" стига до същността на проблема. Нека първо опознаем средата.

На най-първично биологично равнище беше възприятието за ДНК и други съставки на живите организми.

Карл беше първият ни участник в изследването за реакциите към дозите - ДМТ-1. Той започна да говори две минути след първата си малка доза без обективиране:

- Имаше спирали, подобни на ДНК, в червено и зелено.

Филип, за чието мъчително преживяване с доза от 0,6 мг/кг вече четохте, също разпозна двойната спирала, но при доза от 0,4 мг/кг с двойно обективиране:

- Образите се проясняваха в подобие на едноклетъчни, на вътрешността на клетка, виждах ДНК да се върти в спирала. Приличаха на тръбички, в които имаше клетъчна активност. Все едно ги гледах под микроскоп.

Клио, чието просветление ще обсъдим в друга глава, също се натъкна на видения за ДНК:

- Имаше нещо спирално, напомняше за ДНК, съставена от невероятно ярки кубчета. „Усетих" ги в мига, когато в съзнание­ то ми настъпи промяна.

Ще се запознаем подробно с преживения от Сара контакт със същества в следващата глава. Интересно е обаче да отбележим нейното споменаване за ДНК:

- Почувствах, че ДМТ освобождава енергията на душата ми и я изтласква през ДНК. Това се случи, когато загубих усещане за тялото си. Имаше спирали, които ми напомняха за гледките в каньона Чако. Може и да беше ДНК. Може би древните са знае­ ли за нея. ДНК е включена във Вселената, това е като полет в Космоса. Човек трябва да пътува без тялото си. Нелепо е да си представяме космически пътешествия с малки корабчета.¹

Някои участници преживяха не толкова очевидно като ДНК биологично представяне на информация. Владан, 42-годишен кинодеец от Източна Европа, беше сред най-активните добро­волци в изследванията. Включи се в много от пилотните проуч­вания, когато уточнявахме дозите и съчетанията на лекарства с ДМТ.

При сравнително малка доза от 0,1 мг/кг ДМТ в изследването с пиндолол той се натъкна на символи с богат смисъл:

- По време на върховото преживяване виждах зрителни об­рази с меки геометрични очертания. Имаше триизмерни кръгове и конуси със светлосенки. Бяха много подвижни. Едва ли не при­ личаше на взиране в азбука, но не английската. Беше някаква фантастична азбука, кръстоска между руни и руска или арабска писменост. Струваше ми се, че в нея има информация, все едно представя данни. Не беше хаотична подредба.²

По-късно при пилотен сеанс с ципрохептадин Владан полу­чи доза от 0,2 мг/кг ДМТ и отново видя фигури, напомнящи за азбука:

- Стори ми се, че виждах плочи с издълбани форми, чиито ръбове бяха заоблени - нещо като йероглифи. Не бяха нарисува­ ни върху плочите, а изрязани и през тях виждах цветове.

За друг забележителен пример за визуално преобразуване на езика и числата ни разказа Хедър. Макар и на 27 години, тя беше сред най-опитните доброволци. Хедър бе употребявала психеде-лични дроги почти двеста пъти, повече от десет пъти бе пушила ДМТ и добре познаваше въздействието на марихуана, стимулан­ти и МДМА. Освен това десетина пъти беше пила чая аяхуаска, съдържащ ДМТ.

Опомняйки се от първата си голяма доза ДМТ без обективи-ране, тя започна така:

- През цялото пътешествие една жена говореше испански език. С доста особен акцент. Може и да не беше испански, но звучеше като него. В един момент тя изрече “Regular".3 Хвърляше бяло одеяло върху сцената и непрекъснато го дърпаше. Беше много чудато. Имаше числа. Напомняха за номерология, за език. Виж­дах какви ли не цветове, после тези числа - с римски цифри. Чис­лата се превръщаха в думи. Откъде се вземат думите? Жената все ги покриваше с одеялото си - думите и числата.

Започна като типично преживяване с ДМТ, но продължи на­татък, където досега не съм стигала с ДМТ. Чувах някакъв звън, докато се издигах, после беше онова с езика или числата. Напълно необяснимо. Може би трябваше да науча нещо. Първо зърнах двойка и когато се огледах, навсякъде имаше числа. Всяко в своя отделна кутийка, после цифрите се сливаха в много дълги числа.

Илай беше 38-годишен архитект, един от най-безстрашните доброволци. Преди това се бе „върнал под влияние на ЛСД чак в детството си, после седял над стаята и наблюдавал себе си". При доза от 0,4 мг/кг в изследването с ципрохептадин той отбеляза:

- Интересно е, че започнах с поредица от халюцинации, по­ сле си казах: „Аха, това е Логосът." Това е синьо-жълтото ядро от смисъл и семантика, то се знае.⁴

Засмях се.

• 
  Знае се според теб.
  
• 
  Така е. Прилича на нишки от думи или ДНК или нещо подобно. Те са навсякъде наоколо. След сините силуети като амеби имаше няколко пулсиращи места. Помислих си: „Много са." Хубаво чувство. След това - пробив към някаква неравномерна ре­алност. Когато се огледах, стори ми се, че смисълът или симво лите са там. Нещо като ядро на действителността, където се съхра­нява целият смисъл. Нахълтах в главната зала.
  

• 
  Значи сякаш пробиваш мембрана и навлизаш в чувство за осмисленост и увереност.
  
• 
  Да, вярно! Не знам дали е заради интереса ми към компют­ рите, но това като че ли са необработените битове на действителността. Нещо далеч по-голямо от обикновени единици и нули. По-високо равнище с много съдържателни битове.
  

- Намирах се в бяла зала и преживях някои чувства и усещания, които създадоха у мен отчетлива представа за паралелна реалност. Бялата зала се състоеше предимно от светлина и про­ странство. По страните бяха подредени кубове със символи като някакъв Логос на съзнанието. Получавах наситен поток от ин­формация.

Други доброволци попадаха в помещения, които им прилича­ха на „стаи за игра" или „детски стаи" - пространство, създадено специално за тях, изпълнено със смисъл и дълбочина.

Гейб, 33-годишен лекар, живееше и работеше в отдалечена селска общност. Той беше сред малцината доброволци, пушили ДМТ. След дозата от 0,4 мг/кг ДМТ, съчетана с ципрохептадин, той разказа:

- Имаше сцени или форми като в детска стая. Не се виждаха, малки деца, но зървах различни животни, трептящи от енергия.

Пренесох се на сцена като в детството си, такова чувство имах. Сякаш бях в проходилка. Малко се уплаших. Не мога да го опиша. Вероятно бих успял да го нарисувам. Все едно съм съвсем малък и съм с проходилка в тази стая. Там имаше и хора като в анимационен филм, но не тях исках да видя.

Арън се занимаваше с авангардни, разрешени от закона техно­логии за усъвършенстване на съзнанието - електронни устройст­ва за пораждане на определени типове вълни в мозъка, хранител­ни добавки и витамини, както и с източни духовни учения. Когато започна да работи с нас, беше на 46 години. Отнасяше се към про­ектите с надежда, но и със скептицизъм, очакваше преживяването и в същото време се молеше да оцелее невредим от него.

По време на сеанса с ДМТ и пиндолол той долови два еле­мента от невижданите светове - информационния език и темата за „детската стая".

- Няма врати, няма през какво да се мине. Или съм тук - тъмно е, или там, където има образи. Нищо не можеш да направиш с тях. Напомнят за йероглифите на майте. Беше интересно. Йерог­лифите се превърнаха в стая, сякаш бях дете. Там имаше детски играчки. Много мила картина.

Молекулата на духа поведе друг доброволец към „жилища". Тайрън беше на 37 години, когато участваше в изследването на прага на чувствителността. Преди това беше мой студент, чийто стаж по психиатрия ръководех една година.

След дозата от 0,2 мг/кг с двойно обективиране той възкликна:

• 
  Видях жилища от бъдещето! - Засмя се на неочакваната за него гледка. - Бяха великолепни. Розово, оранжево - все такива цветове, имаше и жълто, всичко беше много ярко.
  
• 
  А защо реши, че са от бъдещето? — попитах го аз.
  
• 
  Местата за сядане, вещите, плотовете - всичко се оформя­ ше и излизаше от стените. Никога не съм виждал подобно нещо. Имаше много съвременен вид. Жилището беше почти като живо, хареса ми. Не само функционално и удобно. Имаше живот в ме­ белите, сякаш са оформени от жива тъкан. Възхитих се. Хареса ми, сякаш гледам прекрасна картина и се захласвам от щастие. Накрая стигнах отвъд жилищата. Влязох в пространство, в ня­каква пукнатина в земята. Но не беше водоравна, а отвесна. Пук­натина в пространството.
  

- Нямаше връщане назад. След малко долових, че нещо става вляво от мен. Видях пространство с психеделично ярки цветове - приблизително подобие на стая, но стените и подът се прелива­ ха, нямаше ръбове между тях. Всичко туптеше и пулсираше като от електрически ток. Пред мен се издигаше маса като подиум. Изглеждаше, че някой присъства и ми поднася или подава нещо. Исках да знам къде съм и „усетих" отговора, че нямам никаква работа там. Присъстващият не изразяваше враждебност, просто беше малко раздразнен и сопнат.

На Филип несъмнено му беше по-лесно да се справи с дозата от 0,4 мг/кг с двойно обективиране, отколкото със свръхдозата от 0,6 мг/кг. Помнеше добре преживяването. При него мащабът на картината се разширява.

- Започна с някакви надраскани, напукващи се образи, но това не се проточи дълго. След това се озовах над странна местност - и приличаше на Земята, и имаше напълно неземен вид. Някакви планини. Много приветлива обстановка. Толкова истинска, че неволно отворих очи и тази сцена се наложи върху стаята. За­ творих очи и отново видях другата картина добре. Беше като свръхярък плакат, но несравнимо по-сложна. Реех се километри над нея. Имах ясното усещане, че го правя, не съдех само по глед­ ната точка. Виждах някакви телескопи или микровълнови анте­ ни, или подобия на водонапорни кули с антени отгоре. Жалко, че не можех да те хвана за ръката и да те отведа там, за да го видиш. Безкраен хоризонт. Слънцето беше друго, с различен цвят и от­тенъци от нашето светило.

Ще завърша с описанието на Шон за света, много приличащ на нашия, където го отведе ДМТ. Само че този свят нямаше ни­каква връзка със стая 531, обитаваха го други хора, не аз и Лора. Примерът ми допада, защото съчетава материала в тази глава със следващата. Иначе казано, виждаме „друго място", където „има някой" и „нещо се случва", но е толкова познато, че ни подвежда да забравим колко е различно.

По-нататък ще се запознаем подробно с просветлението, пре­живяно от Шон. Тук обаче е интересно да чуем какво ни каза след третия си сеанс с доза от 0,3 мг/кг ДМТ в изследването за прага на чувствителността. Почти разсеяно той спомена между трета­та и четвъртата доза:

- А, да, там имаше хора и водачи. Бях с мексиканско семейст­ во, седяхме на верандата пред къщата им в пустинята. Отпред се виждаше градина. Имаше и хлапета. Бях част от семейството. Иг­ раех с децата. Усещах, че един старец е зад мен или някъде наоко­ ло. Исках да поговоря с него, но той ми обясни, че е по-важно да общувам с момиченцето. Всичко беше съвсем кротко, благо. До­ като се случваше, струваше ми се естествено и завършено. Изоб­ що не беше сън. Помислих си: „Това май е един обикновен ден." После се сепнах: „Не, отнесъл съм се с дрогата." Имаше и черно- кожи хора, те сякаш ме придърпваха. Любопитно усещане - все едно ме измъкват. Разтърсващо. Отзоваваха ме оттам.

Опитах се да поддържам насоката на мислите му и вметнах:

• 
  Звучи ми като книгите на Карлос Кастанеда.⁵
  
• 
  Така е, да. Изобщо не ми беше хрумнало.
  

Освен това те не спяха. Напротив - бяха бодри и будни, извършваха различни действия по своя воля в новите за тях про­странства. Смайвах се, че чувам толкова често: „Тогава се обърнах и видях..."

Когато изслушвах разказите им за преживяното, изпадах във все по-затруднено положение като клиничен психиатър и изследо­вател. Стараех се да не коментирам споделеното от доброволците. Трудно осмислях думите им, самият аз не знаех какво да кажа. Вече бях принуден да потискам желанието си и да смятам тези истории за съновидения или за плод на възбуденото от ДМТ въо­бражение. От друга страна, у мен възникнаха съмнения в собстве­ните ми представи какво точно се случва в човешкия организъм под въздействието на дрогата. Наистина ли тези хора се пренасяха другаде? Какво всъщност възприемаха?

Въпроси, които нито са маловажни, нито е лесно да им се намери отговор. Както се убедихме от предишната глава, при работата с хора, намиращи се под влиянието на ДМТ, е задължи­телно да се реагира със съпричастие и подкрепа. Една критична забележка би могла да породи у доброволеца чувството, че е пре­небрегнат, което пък почти сигурно би довело до неприятен за него завършек на сеанса. Възможността за това се прояви в ка­тегоричното отрицание на Шон, че преживяната от него сцена с мексиканското семейство е подсказана по един или друг начин от книгите на Карлос Кастанеда.

Освен необходимостта да съпреживявам с доброволците, тряб­ваше и да им помогна да осмислят случилото се. Но с тези не­виждани дотогава светове всички се натъквахме на тежки пре­дизвикателства в опитите си да ги обясним. Както ще се убедим от следващите две глави, проблемът се изостряше още повече, когато в сеансите доминираха контактите с различни същества.
Контакт през булото I

Съдържанието на тази и следващата глава е най-необикнове­но и трудно за обяснение и разбиране. А когато хората ме питат „Какво открихте?", най-съблазнително е да пропусна имен­но тази част от резултатите.

Като преглеждам записките си, непрекъснато се изненадвам колко много от доброволците са се „свързали" с „тях", с други същества. Това се случи поне на половината в една или друга форма. Участниците в изследванията ги описваха с думи като „същества", „извънземни", „водачи" и „помощници". А „форми­те на живот" приличаха на клоуни, влечуги, богомолки, пчели, паяци, кактуси и фигурки като от клечици. Все още се стряскам, като срещна в бележките си фразите: „Имаше едни същества", „Водеха ме", „Веднага дойдоха при мен". Сякаш умът ми отказва да приеме написаното черно на бяло.

Може би ми е толкова трудно да се съглася с тези разкази, за­щото те са сериозно предизвикателство както срещу преобладава­щата представа за света, така и срещу моята собствена. Съвре­менният ни подход към действителността се опира на съзнанието в будно състояние, както и на подпомагането му с инструменти като единствен път към познанието. Ако не можем да видим, чуем, помиришем, вкусим или докоснем нещо в обичайното си всекид­невно състояние на психиката или ако не можем да си послужим с технология, която е продължение на сетивата ни, значи то не е истинско. Следователно тези същества са „нематериални".

За разлика от нас коренното население в много страни под­държа постоянен контакт с обитателите на невидимите селения и изобщо не се затруднява да пребивава и в двата свята. Често по­стига това чрез употребата на психеделични растения.

У мнозина съвременни учени съществува трайна вяра в духовното. Но същите тези учени са изпадали в дълбок конфликт между личните си вярвания и професионалните си нагласи. По­някога няма никакво съвпадение между думите и убежденията им. Трудно е да бъдеш „обективен" по въпросите на душата и духа. Случва се учените да потискат вярата си и да им се струва, че е немислимо по някакъв начин да проверят или потвърдят подсказаното им от духовната интуиция. Други омаловажават вяр­ванията си, за да постигнат поне частична хармония между тях и интелектуалните си възгледи. Може би просто решават да не обръ­щат внимание на присъствието на ангели и демони в писанията на основните религии или ги разглеждат като символични обра­зи, плод на прекалено разпаленото религиозно въображение.

Липсата на открит диалог по тези въпроси още повече за труднява усилията ни дори да си въобразим разширяването на нашата представа за съществуването на нематериална действителност чрез прилагането на научни методи. А как би потръгнало проучването на духовното царство, ако се окаже възможно, че можем да проникваме в него с помощта на молекули като ДМТ? Освен по въпроса за самото съществуване на нематериални или духовни светове трябва да се замислим и за промяната в пре­делите на представите ни какво бихме могли да доловим в тях. Способни ли са нашите духовни и религиозни институции да се примирят с онова, което наистина присъства в другите равнища на битието? Разказите, с които ще се запознаете, са далеч извън „праведните" срещи с божественото или с ангелите, не са особе­но спретнати и подредени, камо ли пък да съвпадат напълно с „очакваните" духовни преживявания.

Позволявам си надеждата, че тези истории ще засилят инте­реса към световете на нематериалното, за да се възползваме от всички интелектуални, интуитивни и технологични средства, с които разполагаме. Щом се пробуди достатъчна любознателност и дори възникне настойчиво търсене на информация за тези яв­ления, те може би ще станат допустима тема за рационално проучване. Дори да ви се струва иронично, за да разчитаме на задо­волителни модели и обяснения за нашите преживявания в „ду­ховния свят", вероятно ще се наложи да се опрем повече на на­уката, особено на отличаващите се с безгранична свобода облас­ти на космологията и теоретичната физика, отколкото на по-кон­сервативните религиозни традиции.

Все пак аз очаквах да чуя за подобни преживявания, щом за­почнем да даваме ДМТ на доброволците. Вече познавах разкази­те на Терънс Маккена за „самопреобразуващите се машинни елфи", които срещнал след пушенето на големи дози от дрогата. В разговорите с двадесет души с опит в пушенето на ДМТ също научих за подобни срещи. Но тъй като повечето от тях бяха ка­лифорнийци, признавам си - приписах историите на чудатостите, ширещи се по западното крайбрежие на Щатите.

Затова не бях нито интелектуално, нито емоционално под­готвен за честотата на контактите с различни същества в нашите изследвания, както и за крайно необичайния характер на тези пре­живявания. Изглежда това се оказа неочаквано и за повечето ни доброволци, дори за хората, пушили ДМТ. Изненадващи бяха и общите белези в действията на тези същества спрямо добровол­ците - манипулиране, общуване, показване, помощ, въпроси. Несъмнено връзката беше двупосочна.

Колкото и особено да звучат разказите, нашето изследване през 90-те години не е първото, описващо в научната литература предизвикан от ДМТ „контакт". И в научните материали за из­следванията от 50-те години се съобщава за такива преживява­ния на доброволци. Още по-силно впечатление ми направи лип­сата на подобни разкази при всички изследвания с други психе-делични дроги. Само с помощта на ДМТ хората се срещат с „тях" - различни същества в нематериален свят.

Материалите от по-старите клинични изследвания засягат и пациенти с шизофрения, мнозина от които са били затворени в психиатрични лечебници от години, понякога и от десетилетия Не са били особено словоохотливи, разсъдливи или общителни ДМТ им е бил даван в опит да се установи доколко породените от веществото състояния са подобни на шизофренията, а и дали те изобщо са податливи на въздействието му.

В изследване, осъществено от бившата лаборатория на Стивън Шара в Будапеща, един пациент казал следното след мускулна инжекция с голяма доза ДМТ: „Имах толкова странни видения но само в началото... Видях особени същества, май бяха джудже­та - черни и неспирно щъкащи наоколо."¹

Американски изследователски екип също е давал ДМТ на па­циенти с шизофрения. От деветимата само една злочеста жена е била в състояние да опише преживяването си. След огромната мускулна доза от 1,25 мг/кг ДМТ тя споделила: „Попаднах в про­сторно място и те ми причиняваха болка. Не бяха хора... Ужасни са! Живеех в свят с оранжеви същества."²

Споменавам накратко тези факти, за да не реши някой с прене­брежение, че разказите на нашите доброволци са типични за вея-нията на „Новата епоха" през 90-те години. Молекулата на духа е разкривала невидими светове и техните обитатели на западната наука десетилетия преди началото на нашето изследване.

Ранната среща на Карл с форми на живот, подобно на негови­те видения за ДНК, описани в предишната глава, беше като увод към бъдещите далеч по-заплетени и подробни разкази на други доброволци. Карл беше 45-годишен ковач, женен за Елена за чието преживяно просветление ще прочетете по-нататък. Осем минути след инжектирането на голяма доза без обективиране той ни описа срещата:

- Много чудато. Имаше цял куп елфи. Бяха палави и свадди-ви и май четирима от тях се появиха встрани от участък на меж-дущатската магистрала, по който пътувам често. Те властваха на мястото, това си беше тяхна територия! На ръст бяха горе-долу колкото мен. Вдигнаха таблици, показваха ми някакви невероятно прекрасни, сложни, въртящи се геометрични фигури. Един от тях направи така, че да не мога да шавна. Изобщо нямаше спор кой кого контролира - всичко зависеше от тях. Искаха от мен да гледам! Чух кискане - елфите се смееха или бърбореха много бързо, сякаш цвърчаха.

В предишната глава научихме за преживяванията на Арън в тези невиждани светове. Да се върнем на първата му голяма доза ДМТ без обективиране. Десетина минути след инжекцията той ме погледна и започна:

- Първо видях поредица от образи, напомнящи за мандала, нещо като емблеми от стилизирани цветя. После някакво подо­бие на насекомо се навря право в лицето ми, рееше се над мен, докато дрогата започваше да ми въздейства. И тази твар ме из­смука от главата ми към открития Космос - не се съмнявах в това, виждах черно небе с милиони звезди.

Намирах се в зала като гигантска чакалня. Беше извънредно дълга. Почувствах се наблюдаван от това приличащо на насекомо същество и други като него. После престанаха да се интересуват от мен. Така стана - издърпаха ме в Космоса, за да ме огледат.

Арън обобщи срещите си с тези същества след голямата доза с двойно обективиране:

- Има зловеща нотка в този сблъсък с инсектоидни извънзем­ни, не особено приятна, нали? Не че отношението им беше „Ей сега ще се разправим с теб, скапаняко". По-скоро сякаш бях об­ладан. По време на преживяването имах чувството, че някой или нещо поема контрола. Все едно съм принуден да се защитавам от тях - не знам какви са, но е ясно, че присъстват. Аз ги забеляз­вам, както и те мен. Струва ми се, че си имат свои цели. Все едно да се залуташ в чужд квартал. Нямаш добра представа в каква култура си попаднал. Долавям, че са някак си далечни от нас.

- Ами елементът на уплаха? - подканих го аз. - Какво най-лошо биха могли да ти сторят, ако бъдат предизвикани да се нахвърлят срещу теб?

- Точно това е странното - чувството, че има и такава възмож­ ност.

В една от следващите глави ще разгледам физиологичните про­блеми, които се появиха у Лукас след сеанса с голяма доза. Тук обаче е интересно да цитирам откъс от писмото, което той ни изпрати няколко дни след преживяването:

„Нищо не може да ви подготви за това. Чувах някакъв звук като жужене. Започна тихо, но се засилваше и ускоряваше. Но­сех се нанякъде и изведнъж - бум! - под мен и малко вдясно имаше космическа станция. Чувствах край мен поне две присъ­ствия, от всяка страна по едно, насочваха ме към площадка. Осъзнавах, че има множество същества във вътрешността на космическата станция - приличаха на автомати, на андроиди, нещо като кръстоска между манекени, с каквито изпробват бе зопасността на коли при катастрофи, и онези щурмоваци от „Междузвездни войни". Само че бяха живи, а не роботи. Стори ми се, че носят шахматни шарки тук-там по телата си, особено по мишниците. Вършеха някаква обичайна техническа работа и не ми обръщаха внимание. Объркването ме обзе изцяло и отворих очи.

Точно в този момент пулсът и кръвното налягане на Лукас бяха подскочили до такива стойности, че стана почти невъзможно да бъдат отчетени от апаратурата.

В петнадесета глава ще се запознаем с преживения от Карлос шамански ритуал на смърт-прераждане при първата му голяма доза ДМТ без обективиране. По време на един от сеансите с голяма доза той срещна същества, които се опитвали да му помог- нат, за да се освободи от безпокойството:

- Светът беше напълно различен, със своя архитектура и месности. Видях там едно-две същества. Те дори имат пол. Кожата обаче не беше с телесен цвят. Общувах с тях, но времето не гаше. Бях толкова напрегнат и развълнуван, когато попаднах там. Искаха да ми помогнат да се справя с тревогата, за да по­стигнем връзка помежду си.

Гейб, за чието попадане в „детска стая" научихме в предиш­ната глава, почувствал още по-силно съпричастие и загриженост от страна на „духовете" по време на първия си сеанс с голяма доза ДМТ:

- Отначало ме обзе паника. После най-прекрасните цветове се сляха в същества. Имаше много същества. Те ми говореха, но без да издадат дори звук. По-скоро сякаш ме благославяха - ду­ ховете на живота ме благославяха. Казваха ми, че животът е до­ бро нещо. Първо ми се стори, че минавам през пещера или през тунел в Космоса, и то много бързо. Почувствах се като топка, запратена с все сила натам.

Мнозина доброволци след срещите с форми на живот из­разяваха много силно впечатление за размяна на информация от най-различен вид. Понякога се отнасяше за „биологията" на тези същества.

Крие беше 35-годишен търговец на компютри, женен, с изяве­ни художествени дарби - играеше в постановките на местен теа­тър. Беше употребявал психеделични дроги 50-60 пъти преди уча­стието си в нашите изследвания. Той се надяваше, че в сеансите с ДМТ ще бъде „тласнат в състояние на съзнанието, което търсех осем години чрез ЛСД, но досега само ми се мяркаше откъслечно".

Неговата голяма доза без обективиране беше „най-насърча­ващото преживяване, .откакто се помня". Без никакво усилие настъпило отделяне на съзнанието от тялото и той решил, че „ако смъртта е такава, значи няма за какво да се притесняваме".

Няколко седмици по-късно Крие дойде отново за изследване­то на прага на чувствителността. След първата доза свали наочниците и каза:

- Имаше много ръце. Опипваха очите и лицето ми. Малко ме объркаха. Индивидите бяха повече от един. Те ме разпознаваха.

Беше сякаш по-интимно. Отначало си помислих, че може да е заради наочниците, но изобщо не беше така!

Когато попълваше таблицата за оценка на впечатленията, той добави:

- За да стигна дотам, трябваше да мина през неблагоприятно пространство. Сякаш някакви остри нокти се опитваха да го бра­ нят.

В такова трудно утро с последователни дози той имаше нуж­да от подкрепа и аз се оставих да ме води интуицията:

• 
  Ако е нужно, остави се да те разкъсат, за да продължиш.
  
• 
  Разкъсването е част от посвещението на шаманите, нали? Долових присъствие като на дракон. И цветовете подхождаха - червено, златистожълто.
  
• 
  Цветовете могат да бъдат въведение, було, завеса. Макар че са толкова хубави, можеш да преминеш отвъд тях.
  

— Много щуро беше. Нямаше никакви цветове. Чувах при­вичния звук: приятно боботене. После се появиха три същества, три телесни форми. От телата им излизаха лъчи и пак се приби­раха в тях. Имаха вид и на влечуги, и на хуманоиди. Опитваха се да ми обяснят нещо, но не с думи, а с жестове. Искаха да надник­на в техните тела. Вгледах се навътре и разбрах размножаването - какво е преди раждането, прехода към тялото. Щом проумях какво ми съобщават, те не изчезнаха веднага. Останаха доста дълго. Присъствието им беше плътно, осезаемо.

• 
  Не си очаквал, че ще видиш подобно нещо...
  
• 
  Мъча се да програмирам преживяването и навлизам в него с представата какво ще видя, но просто не успявам. Въобразявах си, че дрогата е престанала да ми действа, а после - тряс! Виж­ дам три същества.
  

- Наистина е странно.

- И още как! Когато махах наочниците, изобщо не бях сигу­ рен дали искам да ти разкажа.

Крие понесе третата доза без особени случки. Запази усеща­нията си за своето тяло, за пулсиращото сърце, за къркорещия от глад стомах.

В четвъртата доза се смеси съдържанието от предишните три и завърши с разнообразни особености, характерни за мистично преживяване:

- Те се опитваха да ми покажат колкото се може повече. Об­ щуваха чрез думи. Приличаха на клоуни, шутове, джокери или духчета. Бяха цяла тълпа и си вършеха дребните чудатости. При­ способих се. Бях невероятно спокоен, усещах, че съм попаднал в неописуемо мирно място. Имаше послание - получил съм дар, това пространство е мое и мога да отида там, когато пожелая. Трябва да се чувствам благословен, че имам форма, че живея. Това се проточи цяла вечност. Имаше сини ръце, трепкащи, по­ сле от ръцете изпърхаха хиляди неща. Помислих си: „Какво пред­ ставление!" Подейства ми целително... Това беше част от мен, а не нещо отделно. Уверих се, че няма да изчезне, че е мое, че е създа­ дена връзка. Всичко това беше жизненоважно за моето духовно развитие. Същото се опитвах да постигна с ЛСД, един вид сам да се посветя. Но с ЛСД успявах в някакъв смисъл, а в друг - не.

Още по-странни са историите за манипулации, повече или по-малко натрапени, извършени от формите на живот в нематериал­ните светове с нашите доброволци по време на интоксикацията им с ДМТ.

Джим, 37-годишен учител, беше от доброволците, които не споделяха особено охотно преживяванията си. По време на уча­стието му в изследването на прага на чувствителността обсъждах­ме проникването му отвъд ярките цветове - той признаваше, че го разсейват. Долавял, че зад цветовете има „същества", и аз го насърчих да провери дали наистина е така. След последната доза той подхвърли почти равнодушно:

- Отидох с тях, както ти предложи. Там имаше някакви кли­ нични изследователи, те проникнаха в съзнанието ми. Пъхаха в зениците ми нещо като дълги оптични нишки.

Това се случи, след като вече се бяхме отказали от прозрач­ната карта за измерване диаметъра на зениците, затова впечат­ленията му нямаха нищо общо със ставащото в стая 531. Попи­тах Джим как се е почувствал.

- Беше доста смахнато, но предположих, че е от самата дрога.

Джеремая, 50-годишен, беше сред най-възрастните ни доб­роволци. Наскоро се бе пенсионирал след продължила десети­летия служба във въоръжените сили и подхващаше коренно раз­личен етап в професионалния си живот - участваше в курсове за клиничен психолог-консултант. Освен това бе създал и тре­тото си семейство, а насред изследването на прага на чувстви­телността си направи пластична операция на лицето. Много деен човек.

В първите минути след голямата доза ДМТ без обективиране Джеремая нададе няколко възклицания на изумление. Засия, ус­михна се до ушите. Изглеждаше, че се забавлява чудесно.

- Бях в детска стая, високотехнологична, в която един-един- ствен Гъмби, висок около метър, се занимаваше с мен.³ Чувствах се като бебе. Но не човешко бебе, а бебе спрямо онези разумни същества, чийто представител беше този Гъмби. Той ме забеляз­ ваше, но без да ми отделя прекалено много внимание. Спокойна грижа, каквато изпитва родител, надничащ в кошарката, където се е излегнало едногодишното му дете. После чух разговор меж­ ду мъжки гласове. Някой от тях каза: „Той дойде."

Долових хода на еволюцията. Тези разумни същества бдят над нас. Има и надежда отвъд гадната бъркотия, в която сами се оп­литаме. Изобщо не бих могъл да променя преживяването. Нито можех да очаквам това, нито дори да си го въобразя. Пълна изне­нада! Опитах се да отвърна с обич, но беше глупаво. Бях в състоя­ние само да наблюдавам.

Последните изречения са особено любопитни, защото проти­воречаха на моята догадка, че срещата на Джеремая е създадена от въображението му, а не е „истинска" представа. Иначе той би успял да промени реакциите си. За него опитът му е изглеждал „глупав", защото непрекъснато е попадал в извънземна детска стая и подобна реакция му се е сторила нелепа.

Няколко месеца по-късно Джеремая получи своята доза от 0,4 мг/кг ДМТ с двойно обективиране. Щом минаха пет минути, той заговори:

- Този път беше много по-наситено от първата голяма доза. Сега е друг свят. Изумителни уреди. Неща като машини. Едно същество управляваше някои неща. Намирах се в голяма зала, то беше в друга част от нея.

Имаше една голяма машина по средата с кръгли разклонения, които почти се гърчеха - не като змии, а някак по-технически. Разклоненията нямаха отвори в краищата си. Плътни синьосиви тръби, може би от пластмаса? Струваше ми се, че машината ме преобразува, препрограмира. Един човек, доколкото успявах да го различа, стоеше пред подобие на пулт, гледаше данните или вършеше нещо. Той беше зает, вършеше си работата. Възприех някои от резултатите на машината, може би направо с мозъка си. Беше малко плашещо, почти непоносимо напрегнато. Всичко за­почна с виещо бръмчене.

В последния сеанс с двойно обективиране на Джеремая му се падна доза от 0,2 мг/кг - не толкова завладяваща, но несъмнено психеделична за него. Тази сутрин Джозет заместваше Синди, медицинската сестра на екипа.

Джеремая заговори десет минути след инжекцията:

- Имаше четири ясно различими същества, гледаха надолу към мен, сякаш лежах на операционна маса. Отворих очи да про­ веря не сте ли ти и Джозет, но не бяхте вие. Вече бяха направили нещо и наблюдаваха резултатите. Те са постигнали огромен напредък в науката и технологията. Мисля, че ми казваха: „Довиж­дане, не ни забравяй."

Джозет спомена, че част от описанието на Джеремая й напом­ня за някои нейни „особени" сънища, и ни разказа откъси от тях.

Той отговори:

- Ти ми описа сън. Това е истинско. То е напълно неочаквано за мен, свързано и обективно. Не е никаква метафора, а незави­ сима, устойчива действителност.

Джозет взе последната кръвна проба и излезе от стаята. Два­мата с Джеремая си отдъхнахме, че останахме сами.

- ДМТ ми показа истината - има безкрайно разнообразие в действителността. Възможността за успоредно съществуващи измерения е напълно реална. Може би истината не е толкова про­ ста като представите ни за планети на извънземни с техни особе­ ни общества. Твърде много съдим по себе си. Изобщо не ми при­ личаше на въздействие на дрога, по-скоро е като преживяване с нова технология.

Човек сам избира дали да бъде въвлечен или не. Процесите ще си продължат, дори да не им обърнеш внимание. И се връщаш не там, където си напуснал, а докъдето нещата са стигнали след предишния път. Не е халюцинация, а наблюдение. Когато съм там, аз не съм упоен. Умът ми е ясен, разсъждавам трезво.

Сеансите на Димитри допълват темата за пробите и експери­ментите, извършени с доброволците, щом молекулата на духа ги пренесеше в нематериални светове. Димитри беше от гръцки про­изход, започна участието си в нашите изследвания 26-годишен. Живееше с Хедър, за чиито преживявания в невижданите свето­ве прочетохте в дванадесета глава. Той беше писател и редактор, освен това опитен и упорит изследовател на вътрешния космос. Пушил ДМТ около 60 пъти, вземал ЛСД „стотици пъти", кета-мин - 50-100 пъти, МДМА - 30 пъти.

Когато влязох в стаята при него, Димитри каза безгрижно:

- Не се вълнувам много. Знам, че тази доза е малка.

- Да почакаме до утре - отвърнах аз.

Десет минути след инжектирането на малката доза Димитри промълви:

- Беше твърде психеделично в сравнение с очакванията ми.

На другия ден ни посетиха д-р В. и неговият помощник г-н У, които работеха в Националния институт по наркомании - орга­низацията, която финансираше моето изследване. Д-р В. подгот­вяше проект за лечение на наркомани с африканския халюцино-ген ибогаин. Искаше да види въздействието на силна психеде-лична дрога, давана в клинична обстановка. А г-н У. беше един от онези, които ми помогнаха най-много да се провра през лаби­ринта от закони и забрани, за да имам ДМТ с медицинска чисто­та. С удоволствие щях да споделя с него резултатите от съдейст­вието му.

И Хедър, приятелката на Димитри, беше с нас този ден. Ста­нахме общо шестима и стая 531 се препълни.

Почти незабавно след края на инжекцията Димитри започна да диша дълбоко и ускорено. Непрекъснато въздишаше и се про­зяваше, сякаш се бореше с психическо напрежение. На деветата минута помоли за малко вода. Щом си овлажни устата, заговори:

• 
  Чувствам се като при лек шок. Доста ме тресе.
  
• 
  Ето ти одеяло.
  
• 
  Така е добре.
  

• 
  Не забравяй да дишаш равномерно. Освобождаваш много енергия.
  
• 
  Първо усетих парене в гърлото. После чух гръмко бучене. То започна да ме поглъща. Отпуснах се в него и... буф!
  

Бяха ми подготвили място. Не бяха изненадани като мен. Всичко беше невероятно различно от психеделичното „отнасяне". Успя­вах да обръщам внимание на подробностите. Едно главно същест­во като че ли ръководеше всичко. Другите му бяха помощници.

Включиха някаква сексуална схема и ме обля невероятна ор-газмена енергия. Изскочи смешно табло и жълта светлина пока­за, че със съответната система или набор от системи всичко е наред. Проверяваха как функционирам. Когато започнах да се опомням, неволно си помислих „пришълци". Толкова съм разо­чарован, че не говорих с тях. Бях объркан и стъписай. Знаех, че ме подготвят за нещо. Някак си ми беше ясно, че имаме задача. Трябваше да ми показват разни неща. Те обаче чакаха да опозная обстановката, движенията и езика в това пространство...

А за мен атмосферата в стаята беше сюрреалистична. Щеше да се пръсне по шевовете от толкова хора и този твърде странен раз­каз. Надявах се, че д-р В. и г-н У се владеят. Питах се дали следва­щата седмица още ще имам финансиране или пък ще го удвоят.

- Изобщо не беше като при отвличанията от НЛО, за които съм чувал. Тези същества се държаха приятелски. Едно от тях ми беше близко. То се канеше да ми каже нещо или аз на него, но не постигахме връзка. Преливах от обич към тях. Тяхната работа определено имаше нещо общо с моето присъствие там, но точно какво - остана си загадка.

Да завършим тази глава с една от най-стъписващите намеси спрямо доброволец от страна на тези същества в други светове. При преживяването на Бен те не само го изучаваха, а и постави­ха нещо в тялото му.

Бен беше 29-годишен, наскоро се бе преместил от Сиатъл. За десетина години бе сменил над тридесет работни места. С Крие, за чиято среща със същества прочетохте преди малко, бяха стари приятели. Присъствието на Бен не оставаше незабелязано - съвсем късо подстригана коса, мускулесто телосложение, рязка прямота. Той дейно търсеше новости и промяна, затова няма нищо чудно, че като причина за участието си в изследването написа: „Аз съм търсач, очаквам преживяването да бъде интересно."

Както и при Димитри, малката въвеждаща доза ДМТ подей­ства сравнително силно на Бен. Високата му чувствителност към дрогата послужи като предупреждение, че на следващия ден ве­роятно ще се сблъска с едно от най-потресаващите психеделични преживявания.

Макар и да беше леко напрегнат на другия ден, Бен очакваше с нетърпение голямата доза. Отделих повечко време за подготов­ката му, посъветвах го да диша дълбоко, докато ДМТ навлиза в организма му. Бен се постара да спази съвета ми. После дишане­то му се успокои, очевидно попадна под въздействието на дрога­та. На третата минута по шията му изби слаб обрив - това се случи и на още неколцина доброволци, които после ни разказаха смайващи истории.

На осмата минута няколко спазми разтърсиха цялото му тяло и той се прокашля. Успокои се с широка усмивка на лицето. Мълча 36 минути, по-дълго от повечето други участници.

- Започна със звук като трептене на силно опъната тел Бяха четирима или петима. Веднага ме наобиколиха. Колкото и налуд­ничаво да звучи, приличаха на кактуса сагуаро. Гъвкави, прели­ващи се, геометрично правилни кактуси. Не бяха плътни. Не бяха доброжелателно настроени, но не бяха и злонамерени. Изучава­ха ме много усилено, сякаш знаеха колко малко време имат. Ис­каха да знаят какво правя там. Не им отговорих. Те си знаеха. Щом решиха, че съм добре, заеха се пак със своята работа.

Отворените му очи гледаха изцъклено в тавана. Май не мо­жеше да проумее какво го е сполетяло току-що.

- Знам, не можеш да повярваш. Ние също, но и това се случва.

Бен продължи на пресекулки, като че ли не беше сигурен как­во иска да ни разкаже:

• 
  Усетих как вкарват нещо в лявата ми предмишница, ето тук - седем-осем сантиметра преди татуираната верижка на китката ми. Беше дълго. Не се опитваха да ме успокоят при вкарването на сондата. Просто работеха.
  
• 
  Ти уплаши ли се? - попита Лора.
  
• 
  Може би в началото, защото изобщо не обърнаха внимание на моето отношение. Когато ме налетяха, повече се обърках, а не се уплаших. Един вид „Ей, какво става тук?!". И толкова. Ня­ мах никакво време да кажа: „Кои сте вие, по дяволите? Я ми се представете!".
  

„Работата" изглежда се състои в проучване, преглед, вземане на проби и дори преобразуване на съзнанието и тялото на добро­волеца. Понякога първо е проучването, а след удовлетворител­ния резултат има друго взаимодействие. Съществата освен това се опитват да общуват с доброволците, като им предават инфор­мация с жестове, телепатия или зрителни образи. Целта на кон­такта е неясна, но неколцина участници в изследванията са доло­вили добронамерен опит от страна на съществата да ни усъвър­шенстват индивидуално или като разумен вид.

Аз бях озадачен и стъписай от самия брой и твърде странния характер на тези разкази. Моите грубовати и кратки реакции в тази глава очевидно показват в какво затруднение се намирах. Отначало се опитвах да не падам в капаните на какъвто и да е модел за търсене на обяснение нито заради себе си, нито заради доброволците. След известно време обаче всички осъзнавахме потребността да потърсим смисъла в този вид сеанси.

Като клиничен психиатър-изследовател обмислих идеята, че честотата и съвпаденията в тези разкази, както и силното впечат­ление за действителни случки, насочват към биологично обясне­ние. Ние активизирахме някакви еднозначно реагиращи центро­ве в мозъка, които явно причиняваха видения и чувства в съзна­нието. Иначе как е възможно толкова хора да говорят за почти едни и същи преживявания: приличащи на насекоми или влечуги същества?

Смятах, че тези преживявания са халюцинации, макар и нео­бикновено сложни - просто продукти на мозъчната биохимия, породени от „халюциногенната" дрога като при сън наяве. Очи­те на неколцина доброволци наистина се въртяха при големи дози ДМТ както при бързия сън, когато има съновидения. Може би ДМТ въздействаше по подобен начин в будно състояние.

Участниците в изследванията упорито възразяваха срещу би­ологичните обяснения, защото те принизяваха техните потреса­ващи, последователни и неподлежащи на отричане преживява­ния. Как да повярват, че късчета мозъчна тъкан при активизира­нето си им представят срещи с различни същества, експеримен­ти и препрограмиране? Предположението за сън наяве също не удовлетвори желанието им за смислено обяснение, което съот­ветства на преживяното. Мнозина дори започваха разказите си с думите: „Това не беше сън" или „Не бих могъл да си го измисля, дори да исках".

На малко по-абстрактно равнище опитах с психологическо обяснение - преживяванията са символи на нещо друго: жела­ния, страхове или нерешени конфликти. Само че и със „символ­ното" обяснение не постигнахме по-голям успех. Как подобнипреживявания изразяват неосъзнати психични теми като потис­ната агресивност или стремеж към зависимост?

У някои доброволци стремежът да се намери логика в твърде чудноватите сеанси беше почти академичен по своята сдържа­ност: „Всичко е от дрогата." У други обаче желанието беше не­утолимо. Как е възможно да им се случи това? Дали са си въоб­разявали? Как бе успяло тяхното въображение да им разиграе сценарий, който им се струва по-действителен, отколкото света наяве? Но ако всичко това е „истинско", как да продължат живо­та си със знанието, че и в момента съществуват множество неви­дими светове, обитавани от разумни форми на живот? И кои са тези същества? Каква е връзката им с доброволците, след като веднъж са осъществили „контакт"?

В един момент реших да огранича претенциите на своя ре-дукционистки, материалистичен подход „Аз знам какво е". Не че и това ми помогна да приема по-леко разказите, които чувах. Но поне вече не рискувах да влоша положението, като вместо обяс­нение представям преживяванията на тези хора като нещо друго. Тълкуването, обясненията или подценяването обикновено под­тикваха доброволците да се затварят в себе си и да мълчат, а аз знаех, че ще пропусна ценни и важни части от историите им, ако не ги насърчавам да говорят.

Затова си позволих следния експеримент - реших да се държа, сякаш световете, посетени от доброволците, и техните обитате­ли са реални като стая 531, болничното легло, медицинската сес­тра и мен. Така имах свободата да реагирам с повече съпричас-тие, за да видя накъде ще поемем. Стана възможно и да обмис­лям други подходи за анализ на стряскащо съвпадащите разкази на участниците в изследванията.

Все пак постоянно се чувствах неловко от тези свои реакции. Започнах да се питам дали и аз не изпадам в някаква психоза.

Това беше проблем и за доброволците. Щом чуха истории, подобни на своите, от другите участници в проекта на приятел­ските ни събирания след изследванията, неколцина решиха да образуват ДМТ-група за взаимна подкрепа и да се срещат веднъж на месец-два. Какви бяха подбудите им ли?

• 
  Не мога да говоря с никой друг за тези неща.
  
• 
  Никой не би ме разбрал. Твърде необичайно е.
  
• 
  Искам да напомня и на себе си, че не полудявам.