А типовете въздействия в тази глава се отнасят до преживяванията на хората, не до техните съзнания. Различните страни на силното въздействие не определят смисъла и съдържанието на преживяването. Само в контекста на уникалните за индивида тяло, дух и съзнание намираме истинския смисъл на сеансите. Единадесета глава 1. Тази идея се споделя от мнозина, които употребяват психеделични дроги като помощно средство в личното си израстване — пречистващите и освобождаващите свойства на катарзиса. Могъщото, разтърсващо емоционално преживяване може да се окаже по-полезно от дългия словесен анализ на същия конфликт. В клиничната практика обаче са необходими и двата метода за справяне с пречките пред емоционалното развитие. Катарзисът без разбиране може и да не се окаже полезен в дългосрочен план. Но прозрението без досег с емоциите обикновено не води до никакъв напредък. Дванадесета глава
1. Каньонът Чако е място с необикновени развалини на три часа път с кола северозападно от Албъкърки. Индианците анасази, вероятни предшественици на сегашните племена пуебло, са го обитавали столетия наред. Въпросите откъде са дошли анасази и къде са отишли, когато изоставили каменния си град но средата на XIIIвек, остават две от най-големите археологически загадки в света. Те са имали извънредно точни и подробни знания по астрономия и са поддържали живота си с методи в напояването и земеделието, които смайват при минималните валежи в този район. Каньонът Чако омагьосва всеки посетител, мнозина отиват там, обзети от почти мистичен плам.
Древните нордически племена са прилагали руните и за пред сказания, както се използва „И Цзин" или картите таро. Едно хилядолетие преди новата ера за целта са използвани каменни плочки с издълбани на тях символи. В съвременните руни има 25 символа.
Ке§и1аг в испанския език означава нормално, всекидневно. Пра вилното произношение е с ударение на последната сричка.
В класическата древногръцка философия и в неоплатонизма Ло- госът е космическият разум, който внася в света ред, цел и ос- мисленост.
Вж. например „Учението на дои Хуан" от Карлос Кастанеда.
Тринадесета глава
Z. Boszormenyi and Stephen I. Szara, „ Dimethyltryptamine Experiments with Psychotics", Journal of Mental Science 104 (1958): 445-453.
Turner and Merlis (1959).
Гъмби е герой от детско телевизионно шоу в САЩ през 50-те и 60-те години. Направен е от подобно на глина вещество, излято върху телена мрежа. Така може да бъде огъван във всевъзможни пози и форми, което е било любимо занимание на децата със соб ствените им фигурки на Гъмби.
Четиринадесета глава
1. John E. Mack, Abduction (New York: Ballantine, 1994) and Passport to the Cosmos (New York: Crown, 1999).
Петнадесета глава
Raymond A. Moody, Life After Life (New York: Bantam Books, 1988); and Kenneth Ring, Life at Death: A Scientific Investigation of the NearDeath Experience (New York: Coward, McCann, and Geoghegan, 1980).
Rinpoche Sogyal, The Tibetan Book of Living and Dying (New York: HarperSanFrancisco, 1992).
Dannion Brinkley, Saved by the Light (New York: Harper, 1995); and Betty J. Eade, Embraced by the Light (New York: Bantam, 1994).
Mircea Eliade, Shamanism: Archaic Techniques of Ecstasy (Princeton, NJ: Princeton University Press, 1972); and Michael Harner, The Way of the Shaman (New York: HarperSanFrancisco, 1990).
Шестнадесета глава
1. . Robert Masters and Jean Houston, The Varieties of Psychedelic Experience (Rochester, VT: Park Street Press, 2000); William James, The Varieties of Religious Experience (New York: Macmillan, 1997); and Robert Forte, ed., Entheogens and the Future of Religion (San Francisco: Council on Spiritual Practices, 1997).
Седемнадесета глава
1. Може би именно липсата на тези съображения се крие в скорошните съобщения за отрицателни реакции към кетамин при изследвания с хора. Знаели ли са учените какво всъщност правят? Самите те употребявали ли са кетамин? Колко внимателни са били в определянето на средата, в която участниците са получавали веществото? Какви са били реакциите и отношението им към състоянието, предизвикано от дрогата?
2. F. Kajtor and Stephen Sz6ra, ,,Electroencephalographic Changes Induced by Dimethyltryptamine in Normal Adults", Confinia Neurologica 19 (1959): 52-61.
Sai-Halasz et al. (1958).
Наскоро Доблин най-сетне спомена за извънредно стресова ре акция към псилоцибин в прословутото „изследване на Разпети петък". Експериментаторите са описали мистични преживява ния, предизвикани от веществото у студенти от Богословския факултет в Харвардския университет. Чак сега обаче научаваме за замаяния младеж, когото хора от изследователския екип гонили из цялото университетско градче и се наложило да го притиснат към една врата, за да му инжектират транквилизатор. Вж. Rick Doblin, ,,The Good Friday Experiment: A Twenty-Five Year Follow-Up and Methodological Critique", Journal of Transpersonal Psychology 23 (1991): 1-28
5. Вж. бел. 1 към глава 11. Деветнадесета глава
1. Швейцарските и германските изследователски групи обикновено прилагат псилоцибин в дози от 0,2 мг/кг. Това е по-малко от половината доза, която според нашите данни предизвиква неоспоримо психеделични състояния - 0,45 мг/кг. В публикациите си тези групи посочват данни за „психеделично въздействие на пси-лоцибина", но според мен не наблюдават типичния синдром. Ние продължихме да увеличаваме дозата до 1,1 мг/кг, когато двамата доброволци прецениха, че е „прекалена". Единият за кратко загуби представа къде се намира, другият преживя „смазващ психически натиск". Имахме намерение да използваме като максимално допустима доза псилоцибин 0,9 мг/кг — четири пъти над „психеделичната доза" на европейците, но други обстоятелства ме подтикнаха да напусна университета.
Двадесета глава
Rick J. Strassman and Marc Galanter, ,,The Abhidharma: A Cross-Cultural Application of Meditation", International Journal of Social Psychiatry 26 (1980): 283-290.
Такъв метод се прилага и от опитния психоаналитик - той дава подкрепата си предимно чрез мълчаливо седене зад и встрани от кушетката, на която е пациентът. Това ненатрапчиво изслушва не до голяма степен отразява случващото се в зен-медитацията.
Например вече има испански, италиански, руски, португалски, германски и холандски варианти на ТХВ. Различни изследова телски групи по света я прилагат за проучване на въздействието на кетамин, аяхуаска, амфетамини, псилоцибин и МДМА. Една германска група дори е измервала с нея някои особености на ес тествено възникващи психози.
Както в повечето монашески религиозни традиции, Маргарет прие ново име след влизането в ордена. Но тъй като имената в него са японски, а аз не знам този език, не бих искал да измислям име, което може да се окаже нелепо или оскърбително. Затова използвам английски псевдоними.
5 . Rick J. Strassman. ,,DMT and the Dharma", Tricycle, The Buddhist Review6 (1996): 81-88
Двадесет и първа глава
1. В ранните етапи на изследването нямаше почти никакво общуване между доброволците. Дори когато се срещаха в дома ми или в групата за взаимна подкрепа, която създадоха към края на изследването, обикновено се притесняваха да обсъждат странните си срещи със същества. А и когато започнахме да чуваме тези необичайни разкази, книгите и лекциите на Маккена не бяха особено известни. Често питах доброволците запознати ли са с популярните истории за предизвикани от ДМТ срещи с елфи или подобни на насекоми пришълци. Почти никой не бе чувал за тях. Затова не вярвам, че тези разкази бяха проява на масова истерия или стремеж да ми угодят, защото тогава бих очаквал същинска „епидемия" от мистични и предсмъртни преживявания. 2. Преди конструкторите на телевизионна техника да създадат „картина в картината", бих разширил аналогията, като кажа, че тези равнища на действителността се изключват взаимно. Преди не можехме да гледаме два канала едновременно, но сега можем. Всъщност обаче „картината в картината" ми помага в сравнението, ако си припомним колко често доброволците отваряха очи и виждаха как различните равнища на действителността се наслагват едно върху друго и се смесват. Неведнъж те потъваха напълно в новия свят, открит за тях от ДМТ, като помнеха, че телата им са в стая 531. Успяваха да присъстват в няколко свята едновременно - наистина митично по мащабите си постижение!
David Deutsch, The Fabric of Reality (New York: Penguin, 1997).
Дейвид Дойч, лично писмо до автора, януари 2000 г.
Дейвид Дойч, лично писмо до автора, юни 1999 г.
Nigel Smith and Neil Spooner, ,,The Search for Dark Matter", Physics World 13 (2000): 4.
7 . Разбира се, основен е въпросът защо тези същества или пришълцижелаят да установят контакт с нас. Мнозина от „отвлечените", скоито Мак е разговарял, описват проекти за създаване на хибриди между хора и пришълци за повторно заселване на нашатаумираща планета. Някои от нашите доброволци също разказваха за „възпроизводствени" мотиви, след като попадаха в стаи сиграчки, люлки и други предмети от ранното им детство. Освентова предаването на информация, „настройването" и „препрограмирането" на съзнанието е успоредна насока - напреднала расасе стреми да сподели с нас част от знанията си. Това също често есвързано с унищожаването на околната среда. Отново срещаме подобни истории при нашите доброволци.
Неколцина от участниците в изследването споменаха и нематериалната същност на съществата, особено липсващите чувства на любов и привързаност като особено важни за техния интерес към нас. Чрез взаимодействието с нас те някак успяват да научат отново онова, което са забравили или загубили отдавна. Подобни описания граничат с „обладаване от духове" и звучат малко тревожно. Но има и не толкова мрачни моменти - спомнете си игривостта на някои от фигурите, които доброволците описаха. Напомняли им за духчета и елфи от нашето фолклорно минало.
8. . Karl R. L. Jansen, ,,The Ketamine Model of the Near-Death Experience: A Central Role for the N-Methyl-D-Asparate Receptor", Journal of Near-Death Studies 16 (1997): 5—26. Търсих, но не намерих никакви данни дали и ДМТ има свойството да защитава мозъка.)
Двадесет и втора глава
1. Има примери за религиозни и научни модели, които съжителстват в по-добри отношения - изследванията в някои съвременни психеделични църкви в Северна и Южна Америка. Но това е въпрос на удобство, а не на взаимно проникване. Научните резултати няма да променят ученията и ритуалите на тези църкви, нито пък прозренията на религиозните преживявания ще променят методите на научните изследвания.
Терънс Маккена е запознал стотици хора с въздействието на ДМТ. Преди няколко години му гостувах в неговата ботаническа гра дина на Хаваите и поговорихме за опита му. По негова оценка при 5 процента от хората, на които е давал ДМТ, не е имало поч ти никакво въздействие. Точно това наблюдавахме и ние в из следването - трима доброволци от шестдесет.
Ф. Фоленвайдер, лично писмо до автора, юни 1993 г.; Л. Хермле, лично писмо до автора, юни 1993 г.
Ka-Tzetnik 135633, Shivitti: A Vision (Nevada City, CA: Gateways, 1998).
Bernard J. Albaugh and Philip O. Anderson, ,,Peyote in the Treatment of Alcoholism Among American Indians", American Journal of Psychiatry 131 (1974): 1247-1251; Charles S. Grob et al., ,,Human Psychopharmacology of Hoasca, a Plant Hallucinogen Used in Ritual Context in Brazil", Journal of Nervous and Mental Disease 184 (1996): 86-94.
* Една от масонските ложи. Б. пр.
* За въздействието и страничните ефекти от лекарството „Прозак" и подобните на него има противоречиви данни и продължават сериозните спорове дали вредата от него не превишава ползата. Б. пр.
* Книгата бе издадена в България със заглавие „Измеренията на психеде-личния свят". Б. пр.