ПЬРВАЧАСТ ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ГРАДЕЖА

Хората употребяват растения, гъби и животни заради тяхно­то психеделично въздействие далеч преди началото на пис­мената история, вероятно и преди появата на съвременния човек като вид. Роналд Зийгъл и Терънс Маккена например изказват предположението, че подобни на маймуни наши предшествени­ци са имитирали други животни, като са поглъщали храна, при­чиняваща необичайно поведение. Така са открили първите веще­ства, променящи съзнанието.

Натрупват се все повече материални свидетелства, че множе­ство древни култури са използвали психеделични вещества заради тяхното влияние върху психиката. Археолози откриха древни аф­рикански рисунки, на които гъби никнат от човешко тяло, а наме­рените наскоро праисторически рисунки върху скали в Северна Европа също подсказват за психеделично изменено съзнание.

Някои автори предполагат, че езикът се е развил от психеде­лично усиленото асоциативно възприемане на първите звуци. Други смятат, че психеделичните състояния са станали основа за най-ранните религиозни представи.

Виденията, състоянията на екстаз и полетите на въображение­то, породени от психеделичните дроги, са придавали на тези ве­щества важна роля в немалко древни култури. Антропологичните проучвания в продължение на векове показват, че тези обще­ства са ги използвали за поддържане на социалната сплотеност, в лечителското изкуство, както и за творческо вдъхновение.

Коренното население на Новия свят е използвало и продължа­ва да използва най-различни растения и гъби, променящи съзна­нието. Повечето ни знания за психеделичните вещества се дължат на изучаването на химически съединения, първоначално откри­ти в биологичен материал от западното полукълбо - ДМТ, псилоцибин, мескалин и няколко подобни на ЛСД вещества.

Широката и интензивна употреба на психеделични растения от обитателите на Новия свят учудвала и стряскала заселниците от Европа. Тези реакции може би отчасти са се дължали и на относителната оскъдица на подобни растения и гъби на Стария континент. Църквата дейно е потискала разпространението и употребата на такива вещества и в Новия, и в Стария свят. Едва през последните петдесетина години научихме, че мексикански­те индианци не са престанали да използват своите вълшебни гъби през XVI век.

В Европа не е имало особен интерес и достъп до психеделич­ни растения или дроги почти до края на XIX век. Някои автори описват собствените си „психеделични" реакции към опиума или хашиша, но количествата, необходими за постигането на такова въздействие, били трудни за приемане и опасни. Промяна на­стъпва след откриването на мескалина в един вид кактус от Но­вия свят - пейот.

Германски химици извличат мескалин от пейот през 90-те го­дини на XIX век. По-простодушните изследователи на въздейст­вието му възхваляват неговото свойство да отваря портите към „изкуствения рай". Но медицинският и психиатричният интерес към мескалина е изненадващо ограничен, до 30-те години на XX век изследователите публикуват малко научни трудове по въпро­са. Неприятното гадене и повръщане, предизвиквани от меска­лина, са вероятното обяснение за тази липса на интерес. А и то­гава господстваща сила в психиатрията е фройдисткият психоанализ. И макар че самият Фройд е изпитвал влечение към про­менящи съзнанието дроги като кокаина и тютюна, неговите по­следователи не споделят склонностите му. Освен това Фройд се отнасял с недоверие към религията и смятал, че духовните или религиозните преживявания са защита срещу детски страхове и желания. Подобна нагласа едва ли би вдъхновила някого да из­следва мескалина, свързван с духовността на коренното населе­ние в Америка. И тогава се появил ЛСД и извършил революция.

През 1938 г. швейцарският химик Алберт Хофман работи с мораво рогче - гъбичка по ръжта, в отделението за природни про­дукти на „ЛабораторииСандос", която и тогава е сред големите фармацевтични компании. Надявал се да открие лекарство про­тив кървенето на матката след раждане. Едно от веществата, по­лучени от моравото рогче, било ЛСД-25, т.е. диетиламид на ли-зергиновата киселина. То обаче не повлияло матките на лабора­торните животни и Хофман се отказал от заниманията си. Пет години по-късно „любопитно предчувствие" го подтикнало от­ново да изследва ЛСД и съвсем случайно той открил мощните му психеделични свойства.

Забележителното в ЛСД е това, че оказва психеделично въздействие в дози, измерващи се с милионни части от грама, т. е. над хиляда пъти е по-силен от мескалина. Хофман дори замал-ко не се отровил със свръхдоза, макар че поел количество, което изобщо не очаквал да промени съзнанието му - четвърт милиг­рам. Той и швейцарските му колеги публикуват резултатите в началото на 40-те години. Поради значително изменените състо­яния на съзнанието, предизвиквани от ЛСД, и традиционния пси­хиатричен контекст, в който изследователите го проучват, те ре­шили да изтъкнат неговите „наподобяващи психоза" свойства.¹

Годините след Втората световна война са изключително вълну­ващи за психиатрията. Освен ЛСД учените откриват и „антипсихопатичните" свойства на хлорпромазина, т.е. на торазина. Ле­карството дава възможност на пациенти с тежки психически заболявания толкова да подобрят състоянието си, че били изписва­ни от психиатричните лечебници в невиждан дотогава брой.

В онези години се ражда и съвременната научна област на биологичната психиатрия. Това направление, което изучава връзките между човешкото съзнание и мозъчната му химия, е отроче на два странни партньора - ЛСД и торазин. А серото-нинът е изиграл ролята на сватовник.

През 1948 г. изследователи откриват, че серотонинът, прена­сян от кръвта, причинява свиване на мускулите по вените и арте­риите, което е жизненоважно за изясняване на начините, чрез които да бъде контролирано кървенето. Няколко години по-късно е открит и серотонин в мозъците на лабораторни животни. По­нататъшните експерименти показват точното му място и влияни­ето му върху електрическите и химичните функции на отделните нервни клетки. Лекарства или хирургическа намеса, които про­менят съдържащите серотонин области в мозъка на животното, рязко променят и неговото сексуално поведение, съня, бодърстването и ред основни биологически функции. Присъствието и функ­циите на серотонина в мозъка и при поведението на животните го превръщат в първия известен невротрансмитер.²

По същото време учени доказват голямото подобие между молекулите на ЛСД и серотонина. Двете вещества си съперни­чат за множество центрове в мозъка. В някои експериментални ситуации ЛСД блокира действието на серотонина, в други пси-хеделичната дрога наподобява влиянието на серотонина.

Тези открития превръщат ЛСД в най-мощния наличен инст­румент за изучаване на връзките мозък-психика. Ако необик­новените сензорни и емоционални свойства на ЛСД се дължат на промяната във функциите на мозъчния серотонин, това би дало възможност за „химическа дисекция" на определени пси­хически функции и на техните основни физиологични съставни части. Други вещества, променящи съзнанието, със сравнител­но ясно установени въздействия върху различните невротранс-митери биха могли да доведат до представяне на различните съзнателни преживявания чрез химическите механизми в осно­вата им.

Десетки изследователи по целия свят дават Омайващо много­образие психеделични вещества на здрави доброволци и психиа­трични пациенти. В продължение на над две десетилетия щедро държавно и частно финансиране подкрепя тези усилия. Изследо­вателите публикуват стотици статии и десетки книги. На между­народни конференции и симпозиуми се обсъждат последните дан­ни от проучванията с психеделични дроги при хора.³

„Лаборатории Сандос" снабдяват изследователите с ЛСД, за да предизвикват кратки състояния на психоза в нормални добро­волци. Учените се надяват с подобни експерименти да изяснят и естествено възникващите психопатични състояния като шизофре­нията.

Освен това от „Сандос" препоръчват ЛСД да бъде даван и на ординаторите в психиатриите, за да се отнасят с по-голямо раз­биране и съчувствие към своите пациенти. Младите лекари пре­живяват с изумление кратките си срещи с лудостта. Безмилост­ният сблъсък със собствените им, дотогава неосъзнати спомени и чувства, ги подтикват към извода, че въздействието би могло да се окаже полезно в психотерапията.

Множество публикации твърдят, че нормалните механизми на терапията чрез събеседване стават далеч по-ефективни, ако бъде прибавена и психеделична дрога. Десетки научни статии описват забележителни успехи при лечението на дотогава непо­датливи пациенти, страдащи от мании и натрапчиви идеи, пост-травматичен стрес, разстройства на апетита, безпокойство, де­пресии, алкохолизъм и зависимост от хероин.

Бързите пробиви, описани от изследователите, прилагащи „психеделична психотерапия", подтикват други учени да проучат имат ли тези вещества благоприятно въздействие върху отчаяни и измъчени пациенти с нелечими заболявания. Макар че почти не променя основното медицинско състояние, психеделичната психотерапия при такива пациенти дава смайващи резултати.

Депресията се облекчава, нуждата от обезболяващи лекарства рязко спада. Някои лекари смятат, че в много от случаите на „чу­деса" играят роля преобразяващи съзнанието мистични или ду­ховни преживявания.⁴

Освен това става очевидно, че преживяванията, описани от доброволци, намирали се под силно психеделично въздействие, са подобни с преживяванията на хора, практикуващи традицион­ната източна медитация. Това от своя страна привлича внимани­ето и на автори извън академичните среди, сред тях и английски­ят романист и религиозен философ Олдъс Хъксли. Самият той има опит с мескалина и ЛСД под внимателното наблюдение на канадския психиатър Хъмфри Озмънд, който го посещава в Лос Анджилис през 50-те години. Хъксли е писал за своите сеанси и за размислите, които са породили у него. Неговите текстове за природата и ценността на психеделичните преживявания са убе­дителни и красноречиви, те вдъхновяват мнозина да потърсят духовно извисяване чрез психеделичните вещества. Самият той обаче се придържа неотклонно към мнението, че само елитна група от интелектуалци и творци би трябвало да имат достъп до тях. Изобщо не вярвал, че обикновеният човек е способен да ги използва по възможно най-безопасния и полезен начин.⁵

Дискусиите за подобията между въздействието на дрогите и мистичните преживявания довеждат до неочакваната и донякъде смущаваща среща на религията и науката. Изследванията все по­вече се отдалечават от първоначалните цели на „Сандос".

Положението се усложнява още повече, след като през 60-те години ЛСД се разпространява и извън лабораториите. Масме­диите се пълнят с новини за самоубийства, убийства, раждания на увредени деца и разрушени хромозоми. След като се вдигнал голям шум около д-р Тимъти Лиъри и неговия изследователски екип в Харвардския университет, които погазили научните прин­ципи, цялата група накрая е уволнена. Тези случаи засилват съмне­нията, че дори учените са загубили контрол над мощните психо-активни дроги.⁶

Медиите преувеличават отрицателните физиологични и пси­хични последствия. Някои от посочените становища се дължат на немарливост при проучванията, други просто са измислици. По-късни публикации опровергават твърденията за силната ток­сичност на психеделичните дроги, както и подозренията, че ув­реждат човешките гени. Само че тези публикации изобщо не до­биват популярност.

В психиатричната литература също се появяват повече тру­дове за неблагоприятните психически реакции към психеделич­ните вещества, но и в тях подходът е ограничен. За да не прене­брегна нито един възможен проблем при моето изследване, про­четох всеки текст, описващ подобни отрицателни въздействия. Изясних си, че процентът на психиатрични усложнения е бил из­вънредно нисък в контролирана изследователска среда - както при нормалните доброволци, така и при психиатричните пациен­ти. Но когато хора с психиатрични заболявания или с неустойчива психика са ги вземали в неконтролирана среда, съчетани с ал­кохол и наркотици, са се появявали проблеми.7

В отговор на общественото безпокойство от хаотичната упо­треба на ЛСД и въпреки възраженията на почти всеки изследо­вател в тази област, Конгресът на САЩ през 1970 г. приема за­кон, обявяващ използването на ЛСД и други психеделични веще­ства за противозаконно. Властите нареждат на учените да преда­дат запасите си от дроги, а процедурата за получаването и поддържането на нови количества психеделични вещества вече е толкова продължително и заплетено изпитание, че почти няма надежда някой да започне нови проекти. Така интересът към пси­хеделичните изследвания при хора отшумява също толкова бързо, колкото и възниква.

Като се знае колко бурно са се развивали изследванията с тези вещества само преди трийсетина години, удивително е кол­ко оскъдни сведения има за тях в днешните програми по медици­на и психиатрия. Днес младите лекари и психиатри не знаят поч­ти нищо за тях.

Когато следвах медицина през 70-те години, по-малко от де­сет години след промените в законодателството за наркотици­те, психеделичните вещества бяха тема на някакви си две лек­ции за четири години обучение. Академичното пренебрежение към тези дроги вероятно се дължеше и на липсващите изслед­вания с хора. Все пак е обичайно бъдещите лекари да изучават и популярните в миналото теории и подходи, дори и в момента да са в немилост. Психеделичните вещества обаче бяха напълно загърбени.

Повечето нови теории, методи и лекарства в областта на кли­ничната психиатрия следват предсказуем път на развитие - въвеж­дане, изпитания и усъвършенстване за по-нататъшно прилагане. Затова изобщо не е учудващо, че са започнали да се появяват противоречиви резултати с натрупването на повече данни в из­следванията на психеделични вещества при хора. Предвидимо е и намаляващото въодушевление в твърденията, че тези дроги предизвикват „образцова психоза" или пък са „панацея" за ина­че неподатливи на психотерапия случаи. Естественият процес в психиатричните изследвания е учените да усъвършенстват въпро­сите, методите и приложенията. Това обаче изобщо не се случва при психеделичните вещества, изучаването им преживява неес­тествена еволюция. Отначало са били „лекарства-чудо", после -„ужасни дроги", а накрая - нищо.

Според мен сегашните студенти по медицина и стажантите по психиатрия научават толкова малко за тези вещества не защото изследванията са били прекратени, а заради начина на прекратява­нето им. Този процес сериозно е обезсърчил академичната психиат­рия, която просто си е затворила очите за психеделичните дроги.

Краят на изследването им е бил тежък и унизителен период в живота на мнозина от най-изтъкнатите учени в тази област. Те са били най-способните психиатри на своето поколение. Мнозина от най-уважаваните днес изследователи в психиатрията от Евро­па и Северна Америка - и в академичните среди, и в промишле­ността, вече оглавяващи факултети или председателстващи на-

ционални сдружения на психиатрите, са започнали професионал­ния си живот с изучаването на психеделичните вещества. И дори най-влиятелните представители на професията е трябвало да на­учат урока, че науката, данните и разумът не са в състояние да защитят техните изследвания срещу въвеждането на репресивни закони, опиращи се на непросветени мнения, емоции и влияние­то на медиите.

Щом тези закони са приети, държавните регулаторни органи и финансиращите организации побързали да оттеглят разреше­нията, да приберат дрогите и да спрат парите. Същите психеде­лични вещества, които според толкова изследователи са били единствен по рода си ключ към психическите заболявания и са дали началото на десетки научни кариери, вече са будели само страх и омраза.

Възникнал и друг проблем - психеделичните вещества става­ли смущаващ повод за раздори и в самите среди на психиатрия­та. Психиатрите, смятащи, че основата на тяхната наука е в био­логията, не проявявали никаква търпимост към колегите си, кои­то „прегърнали религията" и говорели неспирно за духовните въздействия на тези дроги. Те пък на свой ред смятали колегите си, ограничаващи се само с функциите на мозъка, за тесногръди и ограничени. Психиатрията никога не се е чувствала в свои води, стигне ли се до духовните теми, дори е възникнало изцяло ново направление, за да осмисли резултатите от психеделичните из­следвания - „трансперсоналната" теория и практика. И може би поне някои бивши изследователи в тази област тихомълком са си отдъхнали, че вече не им се налага да се изправят пред тези слож­ни, противоречиви и объркващи въздействия на психеделичните дроги върху пациентите, самите тях и колегите им.

Защо някой ще иска да изнася лекции за тази притеснителна глава от историята на академичната психиатрия пред аудитория, претъпкана с двеста остроумни студенти по медицина? Първите изследователи на психеделичните вещества са били предимно професионални учени, а не фанатици. Имали са достатъчно благоразумие да не критикуват публично поведението на своите колеги и благодетели. И са предпочитали да продължат с проуч­ванията си.⁸

След като разгледахме някои важни моменти от историята на психеделичните дроги, нека видим как действат те чрез сложно­то съчетание на три фактора - основа, среда и дрога.

Основата е собственият ни строеж и жизнени функции - как­то дългосрочни, така и моментни. Тя е в нашето минало, настоя­ще и потенциално бъдеще, в нашите предпочитания, идеи, нави­ци и чувства. Тя включва телата и мозъците ни.

Психеделичното преживяване до голяма степен зависи и от средата, обстановката, в която се намираме - природна или град­ска, на закрито или на открито; качеството на въздуха, звуковият фон и т.н. Средата зависи и от онези, които са до нас при взема­нето на дрогата - приятели или непознати, спокойни или напрег­нати и т. н.

И накрая стигаме до дрогата.

Първо, как да я наричаме? Дори сред изследователите няма единодушие по този толкова важен въпрос. Някои изобщо избяг­ват думата „дрога", предпочитат „молекула", „съединение", „вещество", „лекарство" или „тайнство".

Ако ще да се договорим, че ще я наричаме дрога, погледнете само колко различни наименования има: халюциноген (пораж­дащ халюцинации), ентеоген (въвеждащ божественото), мистикомиметик (наподобяващ мистични състояния), онироген (предизвикващ съновидения), фанеротим (създаващ зрителни усещания), фантастикант (стимулиращ фантазията), психо-дислептик (смущаващ психиката), психотомиметик и психотоген (съответно наподобяващ и предизвикващ психоза), психотоксин и шизотоксин (отрова, предизвикваща съответно психоза и шизофрения).

Това ровене в наименованията не е дребнавост. Ако всички бяха на едно мнение какво е психеделично вещество и как действа, несъмнено не би имало толкова различни думи. Разнооб­разието от определения отразява задълбочените и продължава­щи спорове за психеделичните вещества и тяхното въздейст­вие.

Учените рядко признават колко голямо е значението на име­ната, с които назовават тези дроги, макар да знаят колко силно , очакванията променят въздействието на всякакви лекарства. Всички студенти по психология научават това още в уводните лекции, когато се запознават с резултатите от изследвания, ста­нали повратен момент през 60-те години. При тези експерименти доброволци са били инжектирани с адреналин - хормона „бий се или бягай", но с различни очаквания. При онези, на които е каза­но, че им е дадено успокоително лекарство, адреналинът предиз­виквал отпуснато, вяло състояние. Ако обаче им е казано, че това е стимулант, настъпвали по-типичните за адреналина напрегна­тост и бодрост.⁹

Наименованието на веществото, което даваме или приемаме, влияе върху нашите очаквания за въздействието му. Така се про­меня и самото въздействие, както и нашето тълкуване и отноше­ние към него. А наименованието на нито едно друго вещество не се отразява толкова силно върху реакциите към него, както при психеделичните дроги, защото те сериозно засилват нашата вну-шаемост.

Думите, с които определяме хората, участващи в употребата на тези вещества, също влияят и на основата, и на средата, сле­дователно и на реакциите към дрогата. Когато я вземаме, дали сме обекти на изследване или доброволци! Клиенти или участ­ници в церемония! Когато ги даваме, дали сме наставници, на­блюдатели или изследователи! Шамани или учени!

Опитайте със следното упражнение: представете си как бих­те се чувствали, ако днес ви предстои да сте „обект на изследва­не" под въздействието на „психотомиметично вещество". После си представете своята роля като „участник" в „церемония" на „ентеогенно тайнство". Как този коренно различен контекст би се отразил на вашите възприятия за халюцинациите и резките промени в настроението, предизвикани от дрогата? Дали ще смя­тате, че „полудявате" или сте „постигнали просветление"?

Ако пък давате психеделични вещества на хора, какви типове поведение бихте очаквали от обектите на изследване и на кои от тях не бихте обърнали внимание? Много зависи от това дали дава­те „шизотоксин" или „фантастикант". Може би ще поощрите възприятието за „напускане на тялото", ако се водите от „шама-низма", но ще прекратите същото въздействие с потискаща психо­зата противоотрова, ако за вас дрогата е „психотомиметик".¹⁰

„Халюциноген" е най-разпространеният медицински термин за психеделичните вещества, който подчертава влиянието им върху възприятията, предимно зрителните. Но макар това въздей­ствие на психеделичните дроги да е типично, то не е единствено­то, нито пък е задължително да бъде смятано за най-значимото. Виденията всъщност могат и да отвлекат вниманието от по-це­нените особености на преживяването, например всепоглъщащо-то блаженство, задълбочените интелектуални или духовни про­зрения, както и размиването на физическите ограничения на тя­лото.

Вместо „халюциноген" предпочитам определението „психе­деличен", т.е проявяващ психиката. Тези вещества показват как­во има в съзнанието ви, открояват подсъзнателните мисли и чув­ства, които са скрити, потулени, забравени или пренебрегнати, а може би и напълно неочаквани, но въпреки това присъстват ви­наги. В зависимост от основата и средата същата дрога в същата доза може да предизвика огромно разнообразие от реакции при един и същ човек. Един ден не се случва почти нищо, втория път се рееш и преливаш от възторжени и откриващи нови хоризонти открития, а на третия се бориш с ужасяващ кошмар. Самият смисъл на „психеделичен", позволяващ какви ли не тълкувания, напълно отговаря на тези въздействия.

Думата „психеделичен" придоби собствен културен и езиков живот. Вече може да се отнася за конкретен стил в изкуството, облеклото или дори за особено напрегнати обстоятелства. И в една разумна дискусия за дрогите „психеделичен" неизменно буди вкоренени в 60-те години чувства и напомня за политически и социални проблеми. Мнозина от нас по асоциация се сещат за думите „контракултура", „либерален" или „левичарски", щом чуем термина „психеделичен". Аз обаче ще рискувам и ще го използвам в книгата. Струва ми се, че тази дума е най-подходя­щата, с която разполагаме. Дано не обидя хората, които имат възражения срещу нея.

Както и да наричаме психеделичните дроги, почти всички спо­деляме възгледа, че те са конкретни вещества с физични и хи­мични свойства. Трябва да тръгнем от това най-първично равни­ще, за да започнем да проумяваме какво представляват и как дей­стват.

На илюстрациите е показана структурата на различни хими­чески съединения. Топчетата изобразяват атоми, като най-често срещаният сред тях е въглеродът и той не е отбелязан със сим­вол. N е азот, Р е фосфор, О е кислород. Множество водородни атоми се свързват с други атоми в тези молекули, обаче биха усложнили ненужно изображенията поради голямото си количе­ство, затова не съм ги включил.

Психеделичните дроги се състоят от две основни химически семейства: фенетиламини и триптамини.¹¹

Фенетиламините се градят върху „родителската молекула" на фенетиламина.

Най-известният фенетиламин е мескалинът, който се извлича от кактуса пейот, растящ в югозападните части на Северна Аме­рика.

Другото основно химическо семейство психеделични дроги са триптамините. Всички те притежават като ядро или основен градивен елемент триптамин, който пък е производно вещество на триптофана - аминокиселина, съдържаща се в храната ни.

Серотонинът е триптамин - по-точно 5-хидрокси-триптамин, но не е психеделична дрога. Той съдържа един кислороден атом в повече от триптамина.

Друг прочут фенетиламин е МДМА или „Екстази".

ДМТ също е триптамин и е психеделичната дрога с най-про­ста структура. Само добавяме две метилови групи към молекула­та на триптамина и резултатът е диметилтриптамин - ДМТ. ¹²

„Дядото" на всички съвременни психеделични дроги - ЛСД, съдържа триптаминово ядро също като ибогаина - африканско психеделично вещество, за чието свойство да не причинява зави­симост много се шуми.

Една от най-известните психеделични дроги е псилоцибинът, активната съставка на „вълшебните гъби".

При поглъщането на тези гъби организмът премахва един фо­сфорен атом от псилоцибина и го превръща в псилоцин.

Псилоцинът се различава от ДМТ само по един кислороден атом. Предпочитам да разглеждам псилоцибина/псилоцина като „орално активен ДМТ".

Друг важен триптамин е 5-метокси-ДМТ, който се различава от ДМТ по една метилова група и един кислороден атом.

Много от растенията, гъбите и животните, в които има ДМТ, съдържат също и 5-метокси-ДМТ. Онези, които използват 5-ме­токси-ДМТ, обикновено го пушат също като ДМТ.¹³

Освен химическата си структура психеделичните дроги при­тежават също и активност. Така преминаваме от химията към фармакологията, т.е. изучаването на действието на веществата.

Един от начините за описание на активността на психеделич­ните дроги е бързината и трайността на въздействието им.

ДМТ и 5-метокси-ДМТ започват да действат особено бързо, като последствията им в организма са кратки. Ние давахме ДМТ венозно и доброволците започваха да усещат как им влияе след няколко удара на сърцето. Достигаха „върха" за 1-2 минути и се връщаха в нормално състояние до 20-30 минути.

ЛСД, мескалинът и ибогаинът са вещества с дълготрайно дей­ствие, което започва около 30 до 60 минути след поемането им. ЛСД и мескалинът влияят на организма до 12 часа, ибогаинът -до 24 часа. Въздействието на псилоцина е малко по-кратко - за­почва за около 30 минути и завършва след около 4-6 часа.

Друга основна страна от фармакологичните свойства е меха­низмът на действие, иначе казано - как влияят дрогите върху мозъчната дейност. Това е особено важно, тъй като именно чрез промените в мозъчните функции психеделичните дроги предиз­викват изменените състояния на съзнанието.

Още най-ранните психофармакологични експерименти с хора и животни са показали, че ЛСД, мескалинът, ДМТ и другите психе-делични вещества оказват влияние предимно върху мозъчната сис­тема на серотонина. За разлика от изследванията с хора, работата с животни не е прекъсвала през последните тридесет години и кри­тичната роля на този невротрансмитер е установена неоспоримо.

От десетилетия се смята, че серотонинът има първостепенна роля сред невротрансмитерите. Новите, по-безопасни и по-ефи­касни лекарства срещу психозите до едно имат своите особени въздействия върху серотонина. Новото поколение антидепресанти, от които най-известен е „Прозак", също по особен начин про­менят функциите на този невротрансмитер.^*

Вече сме убедени, че психеделичните вещества наподобяват въздействието на серотонина в някои случаи, а в други го спират. Сега изследователите имат задачата да установят с кои от двайсетината различни типове рецептори на серотонин се свърз­ват психеделичните дроги. Тези многобройни „модули за скачване" със серотонина са съсредоточени в нервни клетки на области в мозъка, които регулират какви ли не по-важни физиологични и психични процеси: сърдечно-съдовата, хормоналната и темпе­ратурната регулация, както и контролът над съня, храненето, на­строението, възприятията и движенията.

След първоначалното запознаване с психеделичните дроги, нека прехвърлим вниманието си към въпроса как ги усещаме, защото тъкмо в психиката си забелязваме тяхното въздействие. Трябва да помним, че макар да разбираме до голяма степен фармакологията на тези вещества, не знаем почти нищо за пря­ката връзка на промените в мозъчната биохимия с нашите субек­тивни или вътрешни преживявания. Това се отнася както за пси­хеделичните дроги, така и за „Прозак". С други думи, все още сме далеч от изясняването на начина, по който възбуждането на рецепторите за серотонин се превръща в нова мисъл или чувст­во. Ние не „усещаме" блокирането на рецептор за серотонин, а преживяваме блаженство. Ние не „виждаме" активността в пред­ните дялове на главния мозък, а ни се явяват ангели или демони.

Невъзможно е да се предскаже точно какво ще се случи след вземането на психеделично вещество в конкретен ден. Все пак ще обобщим субективното му въздействие, защото трябва да при­добием представа за „типичната" реакция. Можем да постигнем това, като „усредним" опита на хората, имащи преживявания с дрогите в досегашните „пренасяния". (Под „пренасяне" разби­рам пълното въздействие на типична психеделична дрога като ЛСД, мескалин, псилоцибин или ДМТ. Трудно е да се определи смисълът, влаган в тази дума, но поне човек не може да сбърка, когато това се случи с него!)

Описанието не се отнася за „меки" психеделични вещества като МДМА или обичайните дози марихуана, нито за реакциите към малки дози психеделични дроги, които са подобни на прежи­вяванията с непсихеделични дроги като амфетамин.

Тези вещества повлияват всички функции на нашата психика: възприятия, чувства, мислене, усещане за тялото и представата ни за собствения Аз. Често (но не винаги) най-силно е въздействието върху сетивните възприятия. Обектите в зрителното ни поле из­глеждат по-ярки или по-тъмни, по-големи или по-малки и като че ли променят формата си или се стапят. Независимо дали сме с от­ворени очи, виждаме неща, които почти нямат връзка с външния свят: въртящи се, пъстри, геометрични шарки или отчетливи об­рази на одушевени и неодушевени обекти в различно състояние.

Звуците са по-тихи или по-гръмки, резки или приглушени. Чу­ваме нови ритми във вятъра. В доскоро беззвучна среда се чува пеене или механичен шум.

Кожата е по-чувствителна или безчувствена към допир. Про­менят се вкусът и обонянието.

Чувствата преливат или угасват. Тревожност и страх, удо­волствие или безметежност - всички те се засилват или отслаб­ват, стават необуздани или изчезват плашещо. Достъпни са край­ностите на ужаса или блаженството. Възможно е едновременно­то преживяване на напълно противоречиви чувства. Емоционал­ните конфликти са по-болезнени или настъпва нова способност за изглаждането им. Или осъзнаваме по нов начин чувствата на другите хора, или те изобщо престават да ни интересуват.

Интелектуалните процеси се ускоряват или забавят. Самите мисли се проясняват или замъгляват. Или забелязваме липсата на мисли, или не успяваме да укротим потока от нови идеи. По­явяват се неочаквани прозрения или пък затъваме безнадеждно в умствен коловоз. Значението и смисълът на нещата стават по-важни от самите неща. Времето се свива - докато мигнем, мина­ли са два часа, или пък се разтегля - една минута побира нескон­чаемо шествие от усещания и представи.

Усещаме телата си горещи или студени, тежки или леки, край­ниците сякаш растат или се смаляват. Движим се нагоре или надолу в пространството. Имаме представата, че тялото вече не съществува или че тялото и съзнанието са разделени.

Струва ни се, че в някаква степен имаме власт над своя Аз. Преживяваме влиянието на други върху нашите съзнания или тела - благодетелно или плашещо. Бъдещето е в ръцете ни или пък съдбата е предопределила всичко и няма смисъл да се борим.

Психеделичните дроги въздействат върху всяка страна от на­шата психика. А именно нашето уникално съзнание ни разграни­чава от всички останали животински видове под нас в еволюция­та и прави достъпно божественото над нас. Може би и това е една от причините психеделичните вещества да са източник на такъв страх и такова вдъхновение: те огъват и разкривяват сами­те опори, структурата и определящите свойства на нашата чо­вешка идентичност.

Ето какви са психеделичните дроги. Съществува сложен и бо­гат контекст, в който да ги разглеждаме, но малцина са наясно с тази гледна точка. Веществата не са нещо ново и разполагаме с огромно количество данни за тях. Те ни въведоха в съвременната епоха на биологичната психиатрия, а толкова шумно разисква­ната злоупотреба с тях сложи преждевременен край на много­обещаващо направление в изучаването на човека.

И тъкмо в тази кипяща от конфликти, неясноти и противо­речия област аз потърсих опорна точка и ясно виждане, за да определя собствените си задачи като изследовател. На какво да стъпя? Накъде да погледна? Имах нужда от ключ, за да отворя катинара на вратата, зад която бяха погребани психеделичните изследвания.

И от това въображаемо блато изплува една малка, пренебрег­ната молекула - ДМТ. Не можех да не откликна на нейния зов, макар че трудно си представях как ще стигна до нея. Нито пък бих могъл да предположа докъде ще ме отведе.