РАЗВИТИЕ НА ПРОИЗВОЛНАТА ПАМЕТ. МНЕМОНИКА

61
В ученическите години постъпателно се развива произволното запомняне. По-голямата ефективност на произволното запомняне (намаляване на грешките при възпроизвеждането) може да се обясни със създаването у човека с помощта на самоинструкция на нагласа към заучаване, на съответна мотивацията за тази дейност. У ученика се наблюдава преход от външно към вътрешно опосредствено запомняне. А именно, вместо външни "опори" той използва вътрешни операции за установяване на връзката между новия материал за запомняне и стария опит. В такъв случай той може да си спомни нещо важно за себе си не само тогава, когато външната ситуация му напомня зададеното събитие по някакво сходство, а и тогава, когато това е нужно. Преходът от употребата на външни средства за запомняне към употребата на вътрешни такива върви по линията на развитие на речевата саморегулация. На този път човек върви от самоинструкцията "Аз съм длъжен да си спомня това, когато взема в ръка това камъче, през формулата "Аз съм длъжен да си спомня това, когато ще извършвам такова действие" към формулата "Аз съм длъжен да си спомня затова, когато ми се прииска да действам по този начин. Развитието на произволната логическа памет изисква за своето възникване не само натрупване на голям информационен багажно и овладяване на определена система от мисловни операции, с помощта на които може многостранно да се обобщава входящата информация ида се премине към използване на символни езикови знакови средства от най-високо ниво. За да запомни произволно, личността е нужно да развие у себе си умението да класифицира нещата, те. да умее да вижда характера на отношенията и взаимовръзките между предметите и явленията от действителността. В процеса на интериоризация на външните стимули във вътрешни и увеличаването на разнообразието от мисловни операции се развива висшата логическа произволна паметна личността. Тя позволява бързо да се образуват разнообразни смислови връзки и с тяхна помощ здраво да се запомни информацията. Няма съмнение, че продуктивността на човешката дейност е тясно свързана с възможностите на паметта. Въпреки че дълговременната памет да е практически неограничена по обеми времена съхраняване на информацията, все пак много хора са недоволни от работата на своята памет, доколкото не могат да се спомнят нужните сведения в нужния момент. А това е така, защото произволният достъп до съхранената информация и времето на нейното търсене в паметта зависи най-вече от организацията на информацията в момента на запомнянето й. Затова умението да се организира начина на възприемане на информацията, познаването на разнообразни похвати за ефективното й запомняне прави личността съзнателен властелин на безграничните резерви на своята памет. Похватите за произволно ефективно запомняне могат да се разделят надве основни групи а) основаващи сена привнасяне отвън на изкуствени връзки в материала определен за запомняне и б) основаващи сена умението да се намират вътрешните връзки, съществуващи в самата информация, която трябва да се запомни. Първата група похвати, основаващи сена привнасяне отвън на изкуствени връзки в материала определен за запомняне се нарича МНЕМОНИКА или мнемотехника и се използва в случаите, когато няма съдържателни знания за вътрешната структура на материала или е трудно да се види тя. Под МНЕМОНИКА се разбира такъв вид похвати или системи от действия, които служат за подобряване съхраняването на информацията и нейното възпроизвеждане от паметта. С това определение са свързани два процеса на паметта а)съхраняване и кодиране на информацията и б)спомняне (възпроизвеждане) на съхранената информация. Съществуват много методи и системи, които помагат на запомнянето, а в някои случаи дори и заменят паметта. Например, речите обикновено се четат от предварително написан текст, телевизионните водещи използват "теле-суфлъори", а студентите правят "пищови" и т. н. Невъзможно е в рамките на една лекция или учебно пособие да се разгледат всички методи и системи на мнемониката. Затова ще се спрем на някои най-често използвани от тях. А именно методите на локалното привързване (на местата думи "закачалки на словесните посредници асоциациите ключовите думи. Метод на локалното привързване (на местата. Този метод на улесняване запомнянето е твърде стар. Още Цицерон в своето произведение "Оратор" го описва в разказа си за гръцкия поет
Симонид. Симонид е бил поканен да прочете своя поемана банкет, където са присъствали много хора. След прочитането й, него го извикали по някаква причина извън сградата. Докато се намирал навън, сградата рухнала и всички празнуващи загинали. Катастрофата била толкова разрушителна,

62
че дори роднините на загиналите не могли да разпознаят телата им. Тогава Симонид мислено си представил плана на помещението, където е бил банкета и в неговата памет възникнал спомен затова кой къде е седял и посочил кои останки от телата на кого принадлежат. От този момент, когато му е предстояло да запомни нещо Симонид "помествал" в стаите на познат му дом онова, което възприемал. Същността на метода на локалното привързване или метода на местата се състои в построяване за запомняне наред обекти от друг род (вид, който се явява опорен, състоящ се от добре познати или леки за запомняне обекти. Последователността на обектите в опорния ред е организирана така, че твърдо е предопределен реда на тяхното изброяване. Например, последователността на стаите в апартамента или къщите на собствената улица и т. н. Човек отначало заучава опорния реда след това използва новите елементи, за да съпостави с тях елементите наново запомняния ред информация. Методът на местата включва
- Идентификация на познати места, разположени последователно
- Създаване на образи на елементите (нещата, подлежащи за възпроизвеждане и асоциирането им с местата
- Възпроизвеждане по пътя на "посещаване" на тези места, служащи като признаци за елементите (нещата) подлежащи на възпроизвеждане. Например да предположим, че ние имаме следния списък на покупки (лявата колона от думи) и следните твърдо установени положения в нашия дом (дясната колона от думи салам входната улица (пътека) към дома домати входната врата банани закачалката в антрето ракия кухнята и мивката в нея Тези местоположения са разставени в позната последователности ние леко можем да си представим преместването си последователно през тях. На следващия етап трябва да се създадат някакви странни образи, за да се свържат тези положения със списъка за покупки. Например на входната улица сее разстлал огромен салам, входната врата е зацапана с домати, гроздове банани висят на закачалката и бутилката ракия бълбукащо се излива във мивката. Американският изследователна проблема Бауър е формулирал редица компоненти на метода на местата, най-съществените от които са
• Налице е определен списък от "подсказки.
• Ролята на "подсказки" изпълняват образите на географичното местоположение на различни обектив паметта.
• За да се запомни набора от елементи, подлежащи на заучаване е нужно той да се асоциира със списъка от подсказки.
• Асоциирането следва да се осъществява по двойки, едно към едно.
• Асоциирането трябва да се провежда по пътя на активизиране на въображението, особено зрителното.
• Образната конструкция трябва да бъде необичайна, странна, поразителна.
• Ако същия този списък се заучава повторното тези същите елементи следва да се разместват насъщите места даже ако не се налага да се възпроизвежда в същия ред, все пак е желателно информацията да се въвежда в неизменен вид.
• При спомнянето човек е длъжен да си подсказва възпроизвежданите елементи от списъка.
• Използваните при възпроизвеждането подсказки следва да бъдат същите, които са били предвид в процеса на заучаването или сходни. Метод на думите-закачалки. Методът на така наречените "думи-закачалки" има няколко разновидности, но основната идея в него е тази, че човек заучава редица думи (списък от думи по негов избор, служещи му в качеството, образно казано, на "закачалки, на които той "закача" ново запомнените елементи, така както ние закачаме на куките на закачалката в антрето шапките, палтата, шлиферите и т. н. След като списъкът от "закачалки" е заучен, на тях е нужно, образно казано, да се "закачат" подлежащите за запомняне елементи. Да се направи това е възможно например, като си въобразим някаква връзка между думата-закачалка и подлежащата за запомняне дума. Ако например първата, която трябва да се запомни е "слон, то можем да си представим, че тя е някак си свързана с думата

63
"хляб" - и колкото е по-странна тази връзка, толкова по-добър ще бъде ефекта на запомнянето на нова информация. Трябва да се има предвид, че в някои случаи обаче странните опосредстващи образи може да се окажат по-малко ефективни, в сравнение с правдоподобните. Съществува, разбира се, много общо между метода на думите "закачалки" и метода на местата и единия, и другия служат за закрепване последователността на подлежащи на запомняне елементи и за подобряване на запомнянето се използват живи и понякога странни образи, свързващи подлежащите на запомняне елементи сдадена закачалка или положение. Някои автори предполагат, че ефективността на странните образи като мнемонически системи може да се обясни с това, чете повишават различимостта на елементите и по такъв начин снижават влиянието на интерференцията (тена взаимното проникване на образите. Метод на словесните посредници. Този метод по същество е близък с метода думи-закачалки. Той обаче е основан на съотнасяне на два реда обекти а)предназ-начени за запомняне и бЪпорен ред от думи, организирани в осмислена фраза. Същността на метода се състои в съставянето надума (думи) или фраза, в която е закодирана буквата или думата, подлежаща за запомняне. Така например за запомняне последователността на подреждането на цветовете в небесната дъга може да се използва следната фраза "Всички трудоспособни селяни знаят животворния опитна челниците, в която първите букви от всяка дума съвпадат с първата буква от названието на съответния цвят - в (виолетово, т (тъмносиньо, с (синьо, з (зелено, ж (жълто, о (оранжево, ч червено. Редица експерименти от типа на посочения пример потвърждават, че първата буква носи най- голямо количество информация, че началната буква на думата е доста ефективен признак за възпроизвеждането й. Като посредник може да служи и някакъв ритмичен ред. Така например материал, изложен в стихотворна форма се запомня по-леко, доколкото ритъмът и римата придават на словесния материал съответна структурна организация. Във всички случаи облекчава запомнянето разбиването реда обекти на части и обединяването на частите в ритмична структура при произнасяне названието на обектите, например при запомняне на телефонен номер 33444 той се разбивана групи 3-34-44. Удобен похват е и запомнянето на опорни числа, дати, с които се свързва онова, което подлежи на заучаване. Например дати на исторически събития по-лесно се запомнят, ако не се заучава всяка поотделно, а в началото твърдо се усвоява една дата и изхождайки от нея се запомнят следващите събития като станали преди две, пети т. н. години преди нея или след тази дата. Въобще спомнянето на дадена дума зависи от това, доколко често тя се среща в миналия опитна човека и от това, влизали тази дума в значима за човека категория. Фамилиите и имената затова и трудно се запомнят при запознанство, защото те не влизат в нито една от тези категории. Метод на асоциациите.Този метод предполага създаването на връзки между всеки елемент отреда, който трябва да се запомни и сдадени зрителни образи. При това е установено, че колкото е по-необикновена асоциацията, толкова е по-трайно запомнянето. Метод на ключовите думи. Методът представлява леко изменен вариант на системата думи- закачалки. Той е използван от Аткинсън и Роф при обучаване на чужд език и се препоръчва от тях да се прилага в това отношение. В своята работа изследователите в качеството на ключова използват английска дума, напомняща по звучене някаква част от чуждия език. Обучаемите асоциират звученето на чуждата дума с ключовата такава и формират мисловен образ, свързващ ключовата дума с английския превод. Така между чуждата дума и нейният преводна родния език се образува връзка, състояща се от ключовата дума, сходна по звучене с чуждата дума и въображаемата връзка между тези ключови думи и истинските народния език. Желателно е при обучение и самообучение максимално да се използват методите на мнемониката, като активно се включват стихотворни и ритмични компоненти, доколкото разнообразните похвати не само повишават ефективността на запомнянето, но и създават положителна емоционална нагласа затова. Особено важна и необикновена информация може да се запомни с едно възприемане, но ако е необходимо да се запомни обикновен материал, то затова има три възможности повторение, обобщение и изкуствено повишаване на неговата личностна значимост (ценност. Следва да се отбележи, че правилно организираното повторение не бива да се приравнява с механичното

64
заучаване ида се противопоставяна разбирането, а обратното способства за проникване в същността на информацията. А ако се налага да се помогне на човека да си спомни нищо, то е целесъобразно да се подтикне той да започне със свободен разказ за събитието. Такава форма на активизация със съпътстващи асоциации облекчава самото спомняне на детайлите. Същността на мнемоническите методи се състои в това, чете помагат да се организира информацията. Организацията на информацията в паметта, образно изразено, напомня подреждането на вещите в гардероба за да бъде всичко подредено са необходими време и усилия, но когато това е направено, да се намери и вземе необходимата вещ е много по-лесно и бързо, отколкото ако всичко е нахвърлено накуп. Втората група похвати за по-добро произволно запомняне се опират или на намирането, или на усилването на вътрешните връзки в самата запомняна информация, или на връзките й с интересите наличността. Един от най-ефективните способи за облекчаване на произволното запомняне се основавана създаване на нужната нагласа у личността затова. Нагласата за запомняне се създава чрез самоинструкция, насочена за постигане на необходимата пълнота и точност на запомненото. Нагласата влияе не само на пълнотата на запомняне, но и на дълготрайността на съхранение на информацията, тъй като в съответствие с инструкцията запомняния материал се включва в различни контексти, закрепва се в разни временни системи. Например едно значение има за човек да си каже, че следва да помни нещо само до определен ден (доизпита) и съвсем друго - да го научи завинаги. За ефективно използване на нагласата за запомняне следва внимателно да се формулира самоинструкцията: в нея трябва да бъдат максимално възможно включени изискванията към пълнотата на информацията при възпроизвеждането й, нейната точности към дълговремеността на нейното съхранение. Нужно е ясно да се диференцира материала, да се посочи, какво следва да се запомни за определено време, какво - завинаги, какво - дословно, а какво само да се приеме за сведение или да се уясни общия смисъл на запомненото. Запомнянето на дадена информация значително се улеснява, ако тя веднага се включи в активна дейност наличността. Също така по-лесно се запомня, ако ясно се формулира целта на дейността и ако материалът предизвиква активна умствена работа. Например, който човек решава аритметична задача, често не помни изходните числа, въпреки чете са били обектна неговата дейност, но не са влизали в целта й, аса били само способи за постигането на целта. Но ако го помолите самият той да измисли изходните числа за задачата, и, решил я, той ще ги каже веднага без да се замисля. А активната умствена работа с материала помага за развитието на способност да се укрупняват и оптимално организират запомняните единици информация. Например възможността на много добри шахматисти бързо да запомнят шахматните позиции се обяснява с професионалното им умение да структурират информацията, възприемана от дъската ида вмествате една структурна единица много фигури. Преразказването на даден текст със свои думи води до по-добро запомняне, отколкото многократното му прочитане, защото преразказа - това е активна, целенасочено организирана умствена работа. Целта положително влияе не само на ефективността на запомнянето, но тя предизвиква и определено психическо напрежение, което поддържа вниманието към материала до постигането на желаните резултати. Проведен е в това отношение експеримент със студенти, които били разделени на четири групи и име поставена задача да запомнят даден текст. Първата група прочитат текста 4 пъти, втората - 3 пъти и 1 път го преразказват, третата - прочитат 2 пъти и 2 пъти преразказват, а четвъртата - 1 път го прочитат и 3 пъти преразказват. Съдържанието на текста най- добре запомнят студентите от четвъртата група, а най-лошо тези от първата. Разбирането на логическата свързаност на информацията също способства за по-доброто й запомняне. Например установено е в експеримент, че от 100 безсмислени думи, предложени за запомняне от изследваните хора те запомнили средно 43 думи, от 100 известни думи, но несвързани по смисъл запомнили 58, а от 100 думи с налична логическа смислова връзка между тях запомнили 68. Затова слабо свързаният, логически необработеният текст се забравя значително по- бързо. Ефективността на произволното запомняне се повишава ако запомняната информация не е претрупана с аргументи. Излишните уточнявания може да предизвикат защитна реакция и даже съпротива. Напротив, извод, направен самостоятелно способства за задържане на нужното в паметта. Колкото повече вече известни факти се привиждат, колкото е повече предсказуемо продължението, толкова повече това усилва у слушателя (читателя) усещането за баналност.

65
Посочените да тук способи за улесняване на запомнянето бяха насочени за разкриване на вътрешните връзки във възприеманата информация нейния смисъл, логика, тена главния, централния елемент, представляващ целта на дейността, на взаимоотношенията между отделните елементи или групи. Съществуват и други способи, които са свързани главно с преживяванията наличността. Доказано е, че положителният опит се запомня по-добре, отколкото отрицателния, а отрицателният опит - по-добре от неутралния. Запомнянето зависи от самата емоционална украсеност на информацията и независимо от знака им, те. дали са положителни или отрицателни, емоциите способстват за запомнянето на голямо число факти и явления. Но като се разглежда целесъобразността от придаване на запомняния материална личностна, емоционална значимост е необходимо да се отчита и обратната страна на влиянието на емоциите. А тя се състои в това, че силните емоции възпрепятстват пълнотата на запомнянето, стеснявайки полето на вниманието. Например силните емоции и повишената тревожност нерядко са причина затова, че на изпит студентите не могат да си спомнят добре заучен материал. Когато се успокоят, те възстановяват способността си да управляват своята памет. Под влияние на емоциите може да става и фалшификация на възпроизвежданата информация. Това най-често се проявява тогава, когато човек се стреми да се освободи от неприятните спомени. Още Фройд е обърнал внимание на активното забравяне, свързвайки го с изтласкване на събитията в подсъзнанието. Съществена роля при запомнянето играят мотивите наличността затова. Липсата на съответна мотивировка, даже при многократно повторение на материала, не осигурява ефективно запомняне. Класически в това отношение е примера от живота на известния френски психолог А.Бине.
Бине е бил нерелигиозен човек, но женен за силно религиозна жена, която изисквала да повтаря след нея думите на вечерната молитва в течение на много години. Но независимо от това Бине не е бил в състояние самостоятелно да каже молитвата в отсъствие на жена си. За повишаване успешността и точността на запомнянето е необходимо да се отчита темпа на въвеждането на новите сведения и фона, на който става възприемането им. Извънредно бързият темп води до наслагването на едни сведения върху други и до изкривяване на информацията, постъпваща за съхраняване. Аналогична ситуация възниква и тогава, когато материалът се възприемана фона на различни външни пречки (шум, вибрации и т. н. Осъществяването на странична дейност, несвързана с онова, което следва да се запомни добре е нежелателно по същата причина. Входа на деня продуктивността на паметта се изменя между 8 и 12 часа сутринта тя е максимална, след обяд се снижава, а след това незначително нараства. Разбира се това е строго индивидуално и затова е важно човек сам да установи времевите интервали на продуктивна работа на своята памет. Изследванията върху кривата на забравянето (идващи още от Ебингхаус) показват, че забравянето става най-интензивно в първите 6 часа след запомнянето. Затова ако информацията следва да се съхрани за продължително времето е целесъобразно да става повторение в такива интервали след 15-20 минути, след това през 8-9 часа и през 24 часа. Разбира се нужно е да се отбележи, че човек не само иска произволно да запомни дадено нещо, но и произволно да забрави. Но забравянето е много трудно да се управлява. Не се отдава лесно произволното забравяне на обида, поражение, нещастна любов. Това е така защото, заповядвайки на себе си да забрави, човек непроизволно си спомня затова, което иска да забрави и по този начин сам закрепва повече спомена. Затова съзнателната заинтересованост към забравяне само пречи на този процес.

Изтегляне 0.99 Mb.

Сподели с приятели: