59 междинната памет става основно по времена сън и вероятно това определя неговата специфика и предназначение. Дълговременна памет.
Информацията, натрупана в течение на деня в междинната памет, постъпва за съхраняване в дълговременната памет след определено преобразуване в кратковременната памет. Обемът на дълговременната памет е практически неограничен, така както е неограничено и времето за съхраняване на информацията в нея. При необходимост да се използва информацията от дълговременната памет тя трябва отново да се приведе в кратковременната, откъдето се извлича и претворява в дейността и общуването наличността. Достъпността до информацията в дълговременната памет, възможността за произволно и непроизволно спомняне се определят в значителна степен от нивото на нейната организираности личностна значимост за човека. Но дълговременната памет не е стационарно хранилище на информация. Информацията в дълговременната памет непрекъснато се преобразува и се предполага, че тя не се поврежда, а затрудненията във възпроизвеждането са свързани с достъпността до нея.
Тук следва да се отбележи, че има два типа хранилища на дълговременната памет. До първото хранилище човек има произволен достъп, там информацията непрекъснато се преобразува обобщава се, групира се, класифицира се) в съответствие с целите и решаваните задачи. Входа на натрупването на жизнен опити обучението човек овладява разнообразни способи за организация на възприемането на материала и по такъв начин облекчава за себе си запомнянето на информацията и повишава произволния достъп до нея при решаването на задачите. До второто хранилище произволен достъп няма и информацията се съхранява без преобразование - на изходното ниво.
3. Според характера на целите на дейността наличността Както вече беше споменато, според участието на волята и съзнателното поставяне на цели да се запомни дадена информация паметта може да се подраздели и на непроизволна и произволна. Непроизволна се нарича тази памет, при която личността не си е
поставила за цел да запомни, съхрани и възпроизведе дадена информация и не е проявила затова определени волеви усилия. Произволна е тази памет, която носи характера на специално организирана, целенасочена и управлявана волево дейност по запомнянето, съхранението и възпроизвеждането на необходимата за дейността и общуването наличността информация. Тя има най-голямо значение в живота на хората. Специфична изява на непроизволната и произволната памет са така наречените имплицидна и експлицидна памет.
Имплицидна памет - това е памет без осъзнаване предмета на запомнянето, или още може да се нарече безсъзнателна памет. Действието на имплицитната памет се проявява в спонтанното съотнасяне на примера към прототипа, в класификация на обектите съгласно имплицидно усвоено основание и т. н. Например Левицки прави следния експеримент той предлагана изследваните серия от фотографии с изображения на жени с дълги коси и винаги съпровожда показа с разказ за тяхната доброта. В тестовата (проверочната) експериментална серия от опити изследваните са помолени да изкажат своите съждения относно "добротата" на по-рано невиждани жени (в
серията снимки, които са показвани е имало жени както с дълги, така и скъси коси) - изследваните са оценявали като добри тези жени, които са имали дълги коси.
Експлицидна памет - това е осъзнаваната памет.Особеното при имплицитд-ната и експлицидната памет е това, че образуваните следи в мозъчната кора при имплицидната памет имат по-голяма сила в сравнение със следите на експлицидната паметно едновременно с това са по- уязвимите. при изменението на контекста продуктивността на действието на имплицидната памет рязко се снижава. Разбира се разглеждайки проблема за видовете памет, следва да се отбележи и това, че хората в личностен план се различават помежду си по
качествата на своята памет, по степента на тяхното развитие. Обобщено изразено като такива качества могат да се посочат а) обем б) скорост бързина в) точност г) услужливост. Обемът на паметта като нейно качество изразява количеството информация, което може да запомни дадената личност. Тук се има предвид само обемана кратковременната памет, тъй като се счита, че обемът на дълговременната памет практически е неограничен. Изследванията на
Никълсън показват, че обемът на кратковременната
памет се изменя с възрастта, но е твърдо свързан със скоростта на четене. Никълсън предполага, че увеличаването обемана кратковременната памет с възрастта е обусловено от ускоряването на кодирането на стимулите във вербална форма.
60 Скоростта на паметта се определя отброя на повторенията, необходими на един или друг човек за запомняне на определен обем информация. Точността изразява способността за възпроизвеждане на информацията във вид адекватен на изискванията на дейността. Услужливостта като качество на паметта изразява до каква степен даден човек може лесно и бързо да си спомни в нужния момент онова, което му е необходимо. Тези качества могат да се развиват и усъвършенстват чрез съответни мнемически средства и чрез упражняване.
Сподели с приятели: