Доклад 2009 027 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите



страница5/6
Дата11.01.2018
Размер1.08 Mb.
#44384
1   2   3   4   5   6

І.1 Ползи
Екологичните цели, определени в РДВ, гарантират дългосрочно опазване и устойчиво използване на водните ресурси и предотвратяват по-нататъшно влошаване. Постигането на тези цели ще донесе редица ползи и социално-икономически придобивки за настоящото и бъдещите поколения. Когато се проучва пропорционалността на разходите, необходими за постигането на тези цели, тези ползи може и трябва също да се вземат предвид. Някои примери за такива са изброени по-долу:


  • Опазване и подобряване на здравето и биоразнообразието на водната екосистема (особено като се има предвид, че доброто екологично състояние изисква добро качество на структурата и функционирането на тази екосистема).

  • Опазване на човешкото здраве чрез излагане, свързано с водата (например чрез пиене, производство на напитки и хранителни продукти, къпане, консумация на риба, миди и морски храни).

  • По-ниски разходи за използването на вода, например снабдяване с вода или риболов и подобрения, постигнати по по-разходоефективен начин, чрез намаляване на разходите за пречистване и възстановяване (например снабдяване с питейна вода, отлагане на седименти).

  • Подобряване на ефективността и ефикасността на политиката в областта на водите на основата на принципа „замърсителят плаща“ (по-специално чрез адекватни ценови политики за водата и оценка на разходната ефективност на мерките, например: намаляване на количеството използвана вода на глава от населението).

  • Повишена разходна ефективност на управлението на водите, по-специално мерки за осъществяване и прилагане например на директивата за нитратите, директивата за пречистването на градските отпадъчни води и директивата за IPPC.

  • Интегрирано управление на речните басейни — както е въведено чрез РДВ — трябва да подпомогне властите да увеличат до максимум икономическите и социални ползи от водните ресурси по справедлив начин, вместо да повтарят погрешните и разпокъсаните подходи от миналото, с които проблемите са били решавани на местна основа и то обикновено временно. Интегрираното управление следва inter alia да доведе до проектирането на по-разходоефективни мерки за постигане на екологичните цели на други правни актове на ЕС (виж по-горе). Потенциалът за спестяване на разходи е огромен, особено за новите държави-членки, предвид поуките, извлечени от опита на ЕС1527.

  • Подобряване на качеството на живот чрез увеличаване на привлекателността на повърхностните води (например за посетители, туристи, хора, които практикуват водни спортове, природозащитници) и чрез увеличаване на непотребителската стойност и свързаните с това непазарни ползи.

  • Смекчаване на въздействието от климатичните промени и сигурност на водоснабдяването (например чрез дългосрочно планиране на управлението на речните басейни, управление на нуждите от вода и водоснабдяването и смекчаване на последствията от наводнения и засушавания).

  • Механизми за разрешаване на конфликти и регионални слабости чрез балансиране на интересите на различните потребители на вода и създаване на равни възможности за ползвателите на вода в ЕС28 (по-специално чрез предприемане на мерки във връзка със и управление на всички нужди от водни ресурси — от снабдяване с питейна вода до използване за селскостопански и промишлени нужди, корабоплаване, водно електричество и т.н. — по последователен и съпоставим начин).

  • Насърчаване на устойчивото използване, като по този начин се създават нови работни места (например в екотуризма, риболова, технологии, свързани с околната среда, и сектора за опазване на природата).

Някои от тези ползи са финансови, например спестяването на разходи за водоснабдяване (икономически ползи) и следователно могат да бъдат представи в парично изражение или, ако сдобиването със съответните данни е свързано с непропорционални усилия, могат поне да бъдат изчислени приблизително. При все това е трудно да се определи парична стойност за много видове екологични и социални ползи въз основа на съществуващите методики. Настоящият информационен лист относно „Разходи за околна среда и ресурси“ изяснява много концепции и дава някои примери как да се представят в парично изражение. Друг полезен инструмент е „Доклад на хилядолетието за оценка на екосистемата“29, в който е включена важна информация за стойностите на сладководните екосистеми, както и по-скорошното проучване относно икономиката на екосистемите и биологичното разнообразие (TEEB)30, където количествено са определени разходите за много услуги, свързани с екосистемите. Държавите-членки трябва да положат усилие за оценка или преценка на социалните и екологичните ползи/разходи по по-подходящ начин отколкото в миналото. В противен случай има вероятност много оценки за непропорционални разходи, които се извършват като част от прилагането на РДВ, да бъдат погрешни.


При все това невинаги ще е необходимо всички разходи и ползи да се представят в парично изражение. Държавите-членки ще трябва да съберат достатъчно информация за разходите и ползите, така че да се подпомогне вземането на добри решения, като се вземат предвид разходите, свързани със събирането на съответната информация. Налице е необходимост от прагматични подходи, за да могат да се вземат под внимание ползите, ако тази парична информация е непълна или не е напълно достъпна. Някои от тези ползи могат да бъдат оценени чрез използване на качествена информация. В други случаи подходяща алтернатива може да бъде прилагането на „принципа на предпазливост“ или може да е подходящо да се направи качествена оценка на ползите и да се съпоставят с разходите.
Необходима е още работа, за да се направи пълна оценка на ползите (парични или не), които произтичат от прилагането на мерките по РДВ. Очаква се, че например текущата работа по екологичните разходи (както в рамките на прилагането на РДВ, така и в по-общ контекст), ще подобри положението.

І.2 Разходи
Макар да се признават значителните ползи, за постигането на екологичните цели може да се направят допълнителни разходи за водоползване или за „движещи сили“, които оказват отрицателно въздействие върху водната среда или бенефициерите от подобренията и които досега не са допринесли за справянето с такива въздействия (например не се плаща за използване на водата). Към момента тези потенциални разходи не са известни по различни причини. Първо, невъзможно е да се определят разходите, преди да станат известни критериите за екологичните цели. Качеството на водата трябва да се наблюдава в съответствие с директивата. Само когато се сравняват резултатите от мониторинга с екологичните стандарти (както е определено чрез приложение V към РДВ), ще бъде възможно да се оцени „разстоянието до целта“, а оттам и необходимите инвестиции. Второ, разходите до голяма степен зависят от избора на инструменти и комбинацията от мерки, които държавите-членки ще използват. На трето място прилагането и изпълнението на други правни актове за опазване на водите, по-специално директивата за градските отпадъчни води, директивата за нитратите и директивата за питейната вода, е неадекватно в редица страни и следователно разходите, свързани с прилагането им лесно, но погрешно, могат да се добавят към разходите за прилагане на Рамковата директива за водите. В крайна сметка, невинаги е възможно да се направи разграничение между разходите за управление на водите, възникнали вследствие на прилагането на РДВ, и разходите, които биха възникнали в отсъствието на РДВ. Това разграничение обаче е от решаващо значение за извършване на различните анализи на разходите. Разходите за основни мерки в съответствие със съществуващите директиви на ЕО, свързани с водите (UWWD, IPPC, нитрати и др.), не могат да бъдат включени в анализа за обосновка на освобождаване от задължението за спазване.
Независимо от липсата на конкретни разчети на разходите, РДВ включва механизми, с които при вземането на решения се вземат подходящи мерки във връзка със социално-икономическите въздействия и се избира най-евтиния вариант. Начинът за проучване на такива съображения в директивата е главно чрез горепосоченото освобождаване от задължението за спазване и разработването на програмата от мерки като неразделна част от процеса на планиране.
Ако има достатъчно доказателства, че разходите изглеждат непропорционални, внимателната оценка и балансираното вземане на решения относно ползите и разходите е неразделна част от Рамковата директива за водите, по-специално чрез тестовете за „освобождаване от задължението за спазване“.
В допълнение към съображенията в целите, социално-икономическите аспекти и по-специално разходната ефективност са централна част от разработването на програмата от мерки. Държавите-членки трябва да се опитат да гарантират, че комбинацията от мерки за постигане на екологичните цели води до най-евтиния вариант, след като обърнат достатъчно внимание на разходите за околна среда и ресурси. Такива подходи, които следва да се прилагат на национално равнище или на равнище речен басейни, под-басейн или воден обект, оставят достатъчно гъвкавост, за да се преодолеят разглежданите проблеми.
Освен това предложените варианти, включително използването на освобождаване от задължението за спазване и предложената програма от мерки, трябва да включват участието на обществеността, при което се насърчава включването на всички заинтересовани страни.
В РДВ се определят екологични цели, които следва да се постигнат с най-разходоефективната комбинация от мерки. Оценката на разходната ефективност и участието на обществеността в предложените варианти са ключови инструменти в този процес.

Приложение ІІ: Освобождаване от задължението за спазване в трансграничен контекст
ІІ.1 Принципи за прилагане на освобождаване от задължението за спазване в трансграничен контекст
Освобождаване от задължението за спазване може да се прилага в случаите, когато дадена държава-членка не може да отстрани причините, поради които няма да постигне екологичните цели, защото те са извън компетентността и юрисдикцията на държавата-членка. При прилагането на такова освобождаване от задължението за спазване трябва да се имат предвид следните принципи.
Координационните механизми, посочени в РДВ член 3, параграф 4 или 5 или обхванати от други правни актове (например качество на въздуха), трябва да са налице и бяха експлоатирани във възможно най-голяма степен за решаване на проблема. В този контекст заинтересованите държави-членки следва да координират своите усилия за прилагане на най-разходоефективния метод за решаване на даден екологичен проблем, за който може да е необходимо освобождаване от задължението за спазване. Освен това всяка държава-членка трябва да предприеме всички мерки на своята територия, които ще допринесат за постигане на добро състояние и които не са непропорционално скъпи или технически неосъществими.
На последно място държавата-членка трябва да докаже, че причините да не се постигнат екологични цели са извън нейната юрисдикция и компетентност. Това би могло да се направи например чрез информация, предоставена от другата държава-членка, и/или чрез информация от граничен пункт за мониторинг между съответните държави-членки или по други начин.
ІІ.2 Причини за прилагане на освобождаване от задължението за спазване в трансграничен контекст
Освобождаване от задължението за спазване в трансграничен контекст би могло да е свързано с трансгранично замърсяване, но също така и с хидроморфоложки промени или други трансгранични екологични въздействия, или пък с извънредни събития.
Трансграничното замърсяване е специално обсъдено в контекста на преговорите във връзка с предложението на Комисията относно стандартите за качество на околната среда (СКОС) за приоритетните вещества31, по-специално при следните случаи:


  • Когато СКОС са превишени поради замърсяване, пренесено чрез трансгранични реки от държава нагоре по течението (независимо дали е държава-членка на ЕС или не);

  • Когато СКОС са превишени, защото трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния пренася големи количества замърсители (по-специално тежки метали и ПАВ) в засегнатата държава-членка32.

И в двата случая превишаването на СКОС „не може да бъде разрешено от тази държава-членка“, тъй като източниците на замърсяване са извън компетенциите и юрисдикцията на държавата-членка. Поради това изглежда вероятно освобождаването от задължението за спазване (член 4, параграфи 4, 5 и 6) да е приложимо в тези случаи на трансгранично замърсяване. Страните, в които се пренася трансгранично замърсяване чрез морските течения или от отлагания от атмосферата, също се считат за държави надолу по течението (или засегнати държави) в контекста на раздел 3.2.7 и настоящото приложение.



ІІ.3 Условия за освобождаване от задължението за спазване в трансграничен контекст
Подобно на прилагането на освобождаване от задължението за спазване в национален контекст, трябва да се демонстрира, че са изпълнени условията на член 4, параграфи 4 и 5. Член 4, параграф 5, буква а) се нуждае от специално внимание в този случай: прилагането на буква а) е ясно в случаите, когато се извършват човешки дейности в рамките на държава-членка и когато е извършена оценка на екологичните и социално-икономическите нужди от човешките дейности и техните алтернативи. При трансграничните ефекти няма човешки дейности в рамките на компетентността на държавите-членки, които да могат да бъдат сравнени с други дейности. Човешката дейност, причинила замърсяването или екологичното въздействие, е извън юрисдикцията на държавата-членка. Следователно това условие не се прилага в случай на трансгранично замърсяване или трансгранични екологични въздействия.
Член 3 от РДВ
Член 3, параграф 4 от РДВ изисква държавите-членки да осигурят на координирането на изискванията за постигането на екологичните цели за международните райони на речни басейни в рамките на територията на ЕС. За международни райони на речни басейни, части от които са извън територията на ЕС, изискването е да „полагат усилия да установят подходяща координация“. Очевидно е, че това включва координиране на прилагането на освобождаване от задължението за спазване. От особено значение е, че при координацията се гарантира, че цялата необходима информация и данни да се обменят между държавите-членки и/или други страни. Например, ако държава-членка нагоре по течението възнамерява да прилага освобождаване от задължението за спазване на своята територия, държавата надолу по течението трябва да бъде информирана колкото се може по-скоро, и трябва да се гарантира достъпът до цялата информация. Конвенциите за международните реки и другите уместни международни споразумения играят важна роля за насърчаването и подобряването на този обмен на информация.
Член 12 от РДВ
В случай че причините да не се постигне добро състояние не могат да бъдат отстранени от една държава-членка, тъй като те са извън компетентността и юрисдикцията на държавата-членка, Рамковата директива за водите включва разпоредбата на член 12 Въпроси, които не могат да бъдат решени на ниво държави-членки. Член 12 предвижда:
1. Когато пред държава-членка стои за разрешаване въпрос, който има влияние върху управлението на нейните води, но не може да бъде разрешен от тази държава-членка, тя може да докладва пред Комисията и всяка друга засегната държава-членка и може да направи препоръки за разрешаването му.
2. Комисията отговоря на всички доклади и препоръки от държавите-членки в 6 месечен срок.
Позоваване на член 12 може да се извърши в различни ситуации, свързани с освобождаване от задължението за спазване. Той може например да се прилага в случаите, когато не е предоставена информация за освобождаване от задължението за спазване, или за решаването на въпрос, за който съседна държава-членка трябва да приложи освобождаване от задължението за спазването. Член 12 също така може да се използва при прилагането на освобождаване от задължението за спазване във фазата на изготвяне на плана за управление на речните басейни.
Съответната реакция на Комисията зависи от конкретния проблем.
Демонстрация на доказателства
Основният въпрос при прилагането на освобождаване от задължението за спазване и позоваването на член 12 е демонстрацията на доказателства, че държавите-членки са предприели всички разумни действия, за да изпълнят своите законови задължения.
При прилагане на освобождаване от задължението за спазване, причините за това трябва да бъдат посочени в плана за управление на речния басейн. Освен това е важно да се информират съседните страни колкото се може по-скоро за междинните стъпки, свързани с доказателствата, междинните цели и очакваното развитие, за да се даде възможност на съседните страни да адаптират собственото си управление на речния басейн.
Когато държава-членка докладва на Комисията съгласно член 12, тя ще трябва да предостави информация, която подкрепя аргументите й и позволява на Комисията да се увери, че невъзможността да се постигне дадена цел е неразривно свързана с трансгранично замърсяване или други трансгранични въздействия. Като цяло такава демонстрация на доказателства може да се постигне чрез подходяща и целенасочена стратегията за мониторинг или цялостен анализ на риска в съответствие с член 5 и приложение II към РДВ.

Приложение ІІІ: Контекстуална информация относно продължителни засушавания
В „Доклад относно плана за управление на засушавания, включително селско стопанство, показатели на засушаване и промяна на климата“ (известен и като доклада DMP), изготвен от експертната мрежа относно недостига на вода и засушаването, се посочва, че има различни видове засушавания. За прилагането на освобождаване от задължението за спазване в съответствие с член 4, параграф 6 от РДВ се използва терминът „продължителни засушавания“. Въпреки че ще бъде трудно да се състави всеобхватно определение на термина „продължително засушаване“, това би било от полза за подобряване на общото разбиране за прилагането на термина в контекста на освобождаването от задължението за спазване съгласно РДВ.
Както е отбелязано в член 4, параграф 6 от РДВ, дадена държава-членка може да обяви „временно влошаване“ за постигане на целите на член 4, параграф 1 въз основа на следните условия:


  • влошаването е в резултат на естествени причини или обстоятелства, свързани с непреодолима сила, които са изключителни или не са могли да бъдат предсказани и които се преразглеждат периодично (например чрез последващи мерки по програмата от мерки (ПM) и/или Плана за управление на засушавания);

  • предприети са всички практически действия за предпазване от по-нататъшно влошаване (член 4, параграф 6, буква а));

  • мерките, предприети по време на продължителното засушаване, не излагат на риск възстановяването на водния обект след продължителното засушаване и са включени в ПМ (член 4, параграф 6, буква в));

  • мерките за възстановяване на водния обект се предприемат колкото се може по-скоро и са включени в следващата актуализация на плана за управление на речния басейн (член 4, параграф 6, букви в) и г));

  • в ПУРБ е включено обобщение на последствията от продължителното засушаване (член 4, параграф 6, буква д)).

В раздел 10 от документа „Освобождаване от задължението за спазване на екологичните цели съгласно член 4, параграфи 4, 5 и 6 от Рамковата директива за водите“ вече се подчертани няколко въпроса, свързани с освобождаването от задължението за спазване съгласно член 4, параграф 6.


Първо, „продължителните засушавания“ са една от естествени причини, при която може да се прилага освобождаване от задължението за спазване по член 4, параграф 6. Отново се подчертава, че засушаването за разлика от недостига на вода е естествено и непредсказуемо явление33. Настъпването на засушаване не се предизвиква от човешка дейност. Въпреки това въздействието на период на засушаване зависи от степента на използване на ресурса в даден речен басейн и може да бъде влошено от лоши управленски практики (т.е. неустойчиво управление на водните ресурси). Могат да бъдат предприети някои мерки за смекчаване и превенция, които да намалят (частично) ефектите от засушаване, когато това се случи, но не съществуват мерки за избягване на засушаване.
На второ място, вече се признава, че държавите-членки ще трябва да разграничават между ефектите от продължителни засушавания, които са изцяло природни явления, и ефектите от човешки дейности, въпреки че това невинаги е лесно на практика. За правилното планиране на управлението на речните басейни и прилагането на разпоредбите на член 4, параграф 6 е от съществено значение да се прави разграничение между самата естествена причина и ефектите от управленски практики.
На трето място, документът за освобождаване от задължението за спазване показва, че що се отнася до разграничението между „непродължително засушаване“ и „продължително засушаване“, за да се използва квалификацията „продължителен“ следва да се демонстрира спазване на условията на продължително засушаване, т.е. обстоятелства, свързани с естествени причини или „непреодолима сила“, които са извънредни и не могат разумно да бъдат предвидени. В референтните условия, определени от РДВ, следва да се посочат нормални сухи хидроложки условия. Плановете за управление на речните басейни трябва да позволяват справяне с непродължителните засушавания без да се прибягва до освобождаване от задължението за спазване съгласно член 4, параграф 6. Необходими са подходящи критерии за улесняване на общото разбиране на „продължително засушаване“ чрез съгласуван набор от показатели (виж по-долу), подобно на критериите за определяне на „стихийни наводнения“.
ІІІ.1 Идентифициране на „продължително засушаване“
Характеристиките на засушаванията могат да варират значително от страна до страна и между региони и поради това е невъзможно да се договорят общи стойности на показатели, които да могат да се използват във всички случаи.
Тъй като обстоятелствата за обявяване на продължително засушаване са свързани с естествени причини, показателите за продължителни засушавания следва да се отнасят до природни параметри (виж член 4, параграф 6, буква б)). Въпреки че може да измине известен период от време между липсата на валежи и намаляването на нивото на водата, например поради ефекта на задържане на вода в почвата и растителността и инерционните ефекти на водоносните хоризонти, основният параметър за определяне на продължително засушаване трябва да бъде свързан с липсата на валеж (минус евапотранспирация) през определен период, отнесен към средната стойност, и трябва да се вземат предвид аспекти като интензивност и продължителност. Необходимо е да се направи разграничение между самото засушаване и ефектите от използването на водите и практиките за управление.
Засушавания, които са част от нормалните сухи хидроложки условия, не могат да се смятат за „продължително засушаване“, тъй като те не са „обстоятелства в резултат на естествени причини или свързани с непреодолима сила, които са изключителни и не са могли да бъдат предсказани“. Всеки показател, който се използва за определяне на продължително засушаване и следователно за задействане на освобождаване от задължението за спазване съгласно член 4, параграф 6, трябва да се основава на статистически анализ на отклонението на валежите от средната стойност (включително интензивност и продължителност), за да докаже, че обстоятелствата са характерни за продължително засушаване.
ІІІ.2 Управление на продължително засушаване
Причината да се поиска освобождаване от задължението за спазване съгласно член 4, параграф 6 е, че продължителното засушаване може да окаже съществено въздействие върху състоянието на водния обект и то за значителен период от време, така че може да е неизбежно временно влошаване дори и с прилагането на най-добрите практики за управление на водите.
В случай на продължително засушаване може да бъде необходимо да се вземат извънредни мерки, но те не трябва да излагат на риск възстановяването на качеството на водния обект след приключване на продължителното засушаване. Тези мерки трябва да бъдат включени в програмите от мерки и/или плана за управление на засушавания. Освен това те не освобождават от задължението да се предприемат всички практически стъпки, за да се предотврати по-нататъшно влошаване на състоянието на водния обект (виж член 4, параграф 6, букви а) и в)).
Освен това по време на продължително засушаване и след това трябва да бъдат взети всички мерки за възстановяване на водния обект до предното му състояние в най-кратки срокове. В този контекст практически мерки са тези, които са технически възможни и не са непропорционално скъпи. Ограничения за използването на водата от различни сектори могат да бъдат пример за мерки, които трябва да бъдат предприети.
Управлението на продължителни засушавания предполага вземане на решения относно разпределението на намалени ресурси за нужди на околната среда и нужди на човешките дейности. За разлика от непродължителни засушавания, по време на които нуждите на околната среда следва да се спазват във всеки един момент, така че да се постигат екологичните цели на РДВ, по време на продължително засушаване и при условие че са спазени условията на член 4, параграф 6, приоритетните нужди, свързани с човешка дейност (например водоснабдяване с питейна вода) могат да бъдат временно удовлетворявани за сметка на нуждите на околната среда, т.е. позволява се временно непостигане на екологичните цели.

Такива решения трябва внимателно да се съобразят с екологичните и социално-икономическите аспекти в съответствие с условията в член 4, параграф 6, букви а)—г).


Освен потенциалното въздействие върху питейната вода, продължителните засушавания могат да доведат до значителни въздействия върху всяко използване на вода, по-специално напояване, производство на водноелектрическа енергия, доставяне на вода за охлаждане и за други промишлени цели, корабоплаване и битови нужди, различни от питейна вода (например поливане на градини). Следователно трябва предварително да се установи ясна приоритизация на основните цели34, при която ограниченията в използването трябва да се налагат стъпка по стъпка с увеличаването на продължителността, интензитета и въздействието от засушаването. По време на периоди на продължителни засушавания снабдяването с питейна вода е с висок приоритет и това следва да се съчетае с приоритета за екологичен минимален поток.
Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница