Доклад 2010 г. Раздел I обобщени изводи за дейността на прокуратурата и разследващите органи

След обобщаване на цялостната дейност на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – Варна намираме, че следва да продължи:

1. 
   Активно да се работи за подобряване на взаимодействието между разследващите органи и прокурорите, с оглед недопускане на връщане на досъдебни производства за продължаване на разследването.
   
2. 
   Да продължи контрола за спазване на определеното работно време.
   
3. 
   Да продължи контрола за уплътняване на работното време.
   
4. 
   При покана следователите от отдела да участват задължително в обучителни семинари.
   
5. 
   Да продължи ежедневния контрол по следене на процесуалните срокове по делата, с оглед тяхното стриктно спазване.
   
6. 
   Да продължи контрола върху работата на следователите за недопускане на спиране на производствата, без да са налице законовите за това предпоставки.
   

През 2010 г. в съдебния окръг на ВОП са били на производство 21543 преписки по следствения надзор при 22154 за 2009 г., от които 20020 новообразувани, при 20693 за 2009 г.

Налице е спад в броя им, с по-малко от 3%, който налага да се потвърди миналогодишния извод за стабилност в обема на преписките по следствения надзор през последните години. Той може да се потвърди от сходното 3%-но съотношение на новообразуваните преписки през последните две години, както и от практическото задържане на нивото на инстанционните преписки – 544 през отчетния период при 550 за 2009 г. и 497 за 2008 г.

Натовареността, свързана с преписките по СН не е променена, с всички произтичащи от това изводи за общата натовареност на прокурорите, сравнена с ежегодно повтаряния кадрови проблем в съдебния окръг.

През отчетния период новообразувани са били 93% от преписките на производство, при предходни съответно 93%, 91%, 92% и 85%. Значителният дял на новообразуваните преписки е доказателство за добрата работа по тях, представляващо постепенно снижаване до необходимия минимум на преписките от предходни периоди. От гледна точка на срочността на решаването им, отчетена в таблицата, става реч за преписки, образувани в края на изминалия период, които неизбежно остават висящи за следващата година.

Съотношението на тези показатели по прокуратури е сходно с това от миналата година и варира от близо 90 % при ВОП до 97% при ПРП. Цитираните данни са резултат на упоритата работа на прокурорите по приключване на старите проверки, чиито ръст е сведен до нормалния, предвид категоричната невъзможност да се приключат сто процента от преписките и делата на производство.

Средно 94% от преписките на производство през отчетния период са решените, при 96% за 2009 г., 97% за 2008 г., 94% за 2007, 85% за 2006, 88% за 2005 и 78% за 2004 г. Оформя се тенденция на стабилен ръст броя на решените преписки – проявление на гореописаната инициатива за приключване на възможно най-голяма част от проверките. В края на отчетния период извън сроковете са останали 1% от нерешените преписки, при 2% за 2009 г., 4% такива за 2008 г. и аналогичен показател за 2007 г. – 25% и за 2006 г. – 34%. Виден е значителният напредък в законосъобразното произнасяне по преписките, доказван с други показатели по-горе в изложението. Отново следва да се подчертае, че макар и малък, този дял е за сметка на изключително усложнени във фактическо и правно естество проверки.

В тази връзка следва отново да се коментира явното несъответствие в сроковете за органите на досъдебното производство и за другите контролни органи по линия на проверките. Драстично несъвместими са например законовите срокове на извършване на една данъчна проверка или на една данъчна ревизия с тези, обект на настоящото изследване. А данъчните проверки и ревизии са в основата на нашите проверки и досъдебни производства по делата по глава VІІ.

Тази констатация, която несъмнено стои извън компетентността на ВОП, бе направена и в предходния доклад с надеждата да се осмисли от Ръководството на прокуратурата и да се вземат съответни мерки. С тази надежда се повтаря и в настоящото изложение.

В ПРБ се забелязва правилната тенденция за активизиране на всички контролни органи в борбата със закононарушенията и престъпленията. Считам, че всяка първоинстанционна прокуратура би отчела положителен ефект от това взаимодействие. Това обаче ще срещне трудно преодолимата разлика в законосъобразните срокове за действие на различните институции. Синхронизирането на задълженията и срочността на различните органи, призвани да бранят законността в държавата ще доведе в значителна степен до подобряване на нейната функционалност и до възвръщане на доверието на гражданите в нея, което е и основна цел на прокуратурата.

Разбира се това са проблеми на „макро – ниво”, но те не могат да бъдат игнорирани в отчетите ни, тъй като решаването им, макар и извън нашите правомощия, рязко ще подобри работата ни.

63% от решените преписки през 2010 г. са откази. Делът на образуваните досъдебни производства за същия период е 20%. Аналогичните съотношения през 2009 г. са 61% към 23%, за 2008 г. са 50 % към 22 %, за 2007 г. са 52% към 25%, а за 2006 г. са 48% към 21%. Данните са сходни и варират в сравнително тесни граници. Следва да се потвърди сравнителната устойчивост на показателите през последните три-четири години, за разлика от предхождащите ги. Относителният дял на образуваните дела и отказите спрямо преписките на производство е повече от 79%, при близо 81% за 2009 г., 70% за 2008 г., 69% за 2007 г. и 58% за 2006 г. – ново доказателство за завишения брой решени преписки, съответно по-интензивен прокурорски труд.

Преобладаващото произнасяне е в рамките на месечния срок.

От предходни периоди са останали 4% от преписките на производство през 2010 г. при отново 4% през 2009 г., 7% за 2008 г., 8% за 2007 г., 14% за 2006 г., 16% за 2005 г. и 10% за 2004 г. Налице е трайно намаление на този показател, което представлява ново доказателство за интензивността на прокурорския труд. Сроковете на приключване на тези преписки са обвързани със задължителното указание на Главния прокурор относно проверките.
Безспорно положителната тенденция на запазване на добрите показатели относно свършената работа в прокуратурата се сблъсква драстично с повече от десетгодишната сага с незапълнените прокурорски щатове в съдебния окръг, изключително драстично сложила се за ВОП, а и за ВРП, чиято организация на работата страда заради командироване на прокурори в по-горната прокуратура.

Изход от това положение няма и като че ли не се очертава в обозримо бъдеще въпреки направените през отчетния период официални констатации и от ВСС и от ПРБ за пренатовареност на прокурорите от ВОП и от съдебния окръг спрямо сродни прокуратури и спрямо средната натовареност в Прокуратурата на Република България.

Делът на инстанционните преписки за отчетната година бе коментиран по-горе в изложението. Съотношението им към преписките на производство е близо 18% през отчетната 2010 г. при 16% за 2009, 9% за 2008, 8% за 2007 и 5% за 2006 г. Налице е стабилен ръст в натоварването на прокурорите от ВОП по този показател.

През 2010 г. са потвърдени близо 71% от обжалваните откази на районните прокуратури. Аналогичният процент на потвърдените откази през 2009, 2008, 2007, 2006, 2005 и 2004 г., съответно 67%, 57%, 53%, 69%, 68% и 70% сочи на подобряване на качеството на първоинстанционните произнасяния и на неотменната необходимост от по-голямо прецизиране на прокурорските актове като принципно правило. Очевидно стремежът към срочно количествено обработване на доклада продължава да се отразява на обосноваността на произнасянията. Това негативно явление може да се отстрани по един единствен начин – чрез адекватно натоварване на магистратите. И понеже би било неуместно прогнозирането на сериозен спад в натовареността, количествените данни по всички основни показатели не сочат на резки такива промени, очевидният изход е увеличаване на щата на прокурорите от всички звена в съдебния окръг – за сметка на справедливо преразпределение на щатовете в съдебната система.

Вместо това и през 2010 г. и в началото на 2011 г., с командироването на зам. окръжния прокурор А. Генчева в АП София, продължи кадровият колапс на ВОП, като и районните прокуратури не отчитат подобрение в тази насока. Този основен проблем се поставя във всеки годишен отчетен доклад, без да бъде разрешен до настоящия момент. Неглижирането му демотивира и обезсърчава прокурорите, а липсата на перспектива е още по-тягостна от ежедневното сблъскване с реалностите.

Да бъде заета с титуляри свободната близо 1/3 от щата на ВОП, обвързана пряко и с недокомплекта в Апелативната прокуратура, доколкото двама наши колеги са командировани там, съответно да се запълни щата на ВРП, считаме е задача от най-висш приоритет.

Основна трудност при обработването на преписките, освен количественото измерение, резултат от кадровата необезпеченост, представляват кратките срокове за приключване на проверки с фактическа и правна сложност, каквито се наблюдават, както от окръжната, така и от районните прокуратури. Разбира се най-ярък пример за това са данъчните преписки, със законово въплътените противоречия между ангажиментите на данъчната администрация и правоохранителните органи, за част от които стана дума по-горе.

В рамките на Координационния център за взаимодействие между ТД на НАП и ВОП отбелязахме още по-тясно сътрудничество.
И през отчетната 2010 г. за съжаление продължават да са актуални следните съпоставки, белег на работата ни по преписките.

- от една страна, неблагоприятно кадрово развитие в прокуратурите в съдебния окръг, като особено крещяща е нуждата на ВОП, а и на ВРП, която основно ни „захранва” с командировани колеги и от друга страна – константност на количествената натовареност по преписките и безспорно подобряване на качеството на работа, изразено в увеличение на потвърдените откази.

- категорично подобряване на висящността чрез свеждането й вече четвърта година до нормални рамки в противовес на чувствително по-лошите резултати от 2006 и 2005 г.

- сравнително висок и константен процент на отказите, резултат от свръх очакванията на обществото към прокуратурата и ангажирането й с несвойствени проблеми.

- поставяне на основите на безспорно положителна тенденция за ангажиране на целия спектър от контролни органи в противопоставяне на правонарушенията и разкриване на престъпленията.
Доколкото този последен показател единствено би могъл да се насочва и развива от първоинстанционните прокуратури, каквито са всички в съдебния окръг, считаме, че това е и приоритетната ни задача през настоящата 2011 г. Тя би довела до значителни ползи, както за обществото, което би получило адекватна защита на своите права и интереси чрез ангажирането на всички компетентни органи в противовес на свръх очакванията към прокуратурата, така и за самата прокуратура – чрез намаляване на несвойствените й задължения и освобождаване на време и ресурс за справяне със същностните й задачи по противодействие на престъпността.
1.2. Обобщени данни и анализ на досъдебните производства.

Наблюдавани ДП.

В статистическите таблици за отчетният период се наблюдава парадокс, който изкушава да бъде подминат без упоменаване в доклада с тайната надежда да не се забележи, защото никой няма да сравнява таблиците от 2010 с тези от 2009 и от предходните години.

Според таблиците, през 2010 г. в съдебния окръг са наблюдавани 53% по-малко дела сравнено с 2009 г., която е бележила ръст от 24% в сравнение с предходната 2008 година, когато това съотношение е било 29%, при 53% за 2007 г., 0.7% за 2006 г. и 11% ръст през 2005 г.

На пръв поглед пред пълен крах би трябвало да са всички оплаквания за свръх натовареност, след като най-важният показател – делата на производство в съдебния окръг са намалели на половина!

И понеже тази статистическа „бомба” не съответства на никакви други данни за годината – разбира се престъпленията в окръга не са намалели на половина, следователно е резултат на огромна „клопка” в отчетността. Обяснението й лесно се намира при разбора на данните по прокуратури.

За ВОП съотношението на наблюдавани дела през 2010 г. и през 2009 г. е 1018 към 1073, за ДРП – 2373 към 3888, за ПРП – 1418 към 1165, а за ВРП – 20188 към 47367.

Намалението на половина на наблюдаваните дела е за сметка на отчетеното от РП Варна и РП Девня.

А то, видно от отчетите на тези прокуратури, е изцяло за сметка на прекратените по давност дела, водени срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ.

Данните на останалите прокуратури от съдебния окръг сочат на устойчивост на натовареността им по този показател, като ВОП бележи статистически незначимо намаляване, а ПРП – ръст от близо 18%. Този ръст е очевидно действителен, предвид ръста с малко повече от 8% на новообразуваните дела в тази прокуратура.

Разбира се, прекратените по давност дела трябва да бъдат отчитани, защото това е труд, положен от прокурорите. Но те манипулират цялостната статистика, като увеличават, респективно намаляват драстично ръста на действително наблюдаваните дела на производство през отчетния период. Защото никой не се лъже, че дело срещу неизвестен извършител за кражба, извършена преди 15-20 години по никакъв начин не е било наблюдавано от прокурора, който го е прекратил. И този факт е мултиплициран няколко десетки хиляди пъти в съдебния ни окръг. И може би няколко стотин хиляди пъти в рамките на страната.

Неприключилите дела през 2010 г. са 13% при 5% за 2009 г., за 2008 г. 8%, за 2007 г. 19%, за 2006 г. 37% и за 2005 г. 32%. Разликите тук отново са за сметка на „високата база” от предходната година, свързана с прекратените по давност дела и не сочат на занижено качество на работата.

Новообразувани са били 38% от наблюдаваните през 2010 г. дела при 17% за 2009 г., 22% за 2008, 36% за 2007 г., 57% за 2006 г. и 63% за 2005 г. Показателите по прокуратури сочат на стабилитет в образуваните нови производства, което се подкрепя от останалите данни за стабилност в нивото на натовареност по следствения надзор.

Прекратени са 53% от наблюдаваните дела, при 78% за 2009 г., 69% за 2008 г., 48% за 2007 г., 21 % за 2006 г. и 20 % за 2005 г. Причината и за тези стойности се крие в прекратяването поради изтекла давност на множество дела срещу неизвестен извършител.

Този извод се доказва и от съотношението на прекратените и решените дела към новообразуваните. Така през 2010 г., прекратените дела са 139%, а решените – 220%, като за 2009 г. това съотношение е 466% към 588%, за 2008 г. е 306% към 403%, за 2007 г. е 133% към 213%, за 2006 г. – 36% към 124%, а за 2005 г. – 32% към 115%.

Комплексният анализ на тези данни сочи, че трайна тенденция в работата по следствения надзор е приключването на „старите” досъдебни производства, което макар и да се изразява в неизбежното прекратяване заради изтичането на абсолютната давност на досъдебни производства образувани в огромното си болшинство срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ през 80-те и 90-те години на миналия век, неминуемо води до „изчистване” на затлачената съдебна система.

Наличието на погасителна давност е законов институт и значението на това събитие не бива да се хиперболизира. Но и не бива да се пренебрегва, тъй щото евентуално ново „затрупване” да доведе до ново блокиране на работата на съдебната система.

Потенциал против такава опасност е разтоварването на прокуратурата от несвойствените й ангажименти и разумна наказателна политика на държавата и на прокуратурата в частност.

В края на отчетния период неприключени от разследващите органи са останали 13% от наблюдаваните дела, а прокурорите не са успели да се произнесат по 2,4% от приключените дела, при съответни показатели за 2009 г. – 5% и 5%, за 2008 г. 8 % и 6 % и за 2007 г. – 19% и 7%.

Като се има предвид техническата невъзможност в края на всеки отчетен период да бъдат решавани всички досъдебни производства трайната вече тенденция на снижаване на втория коментиран по-горе показател отново доказва пределната интензификация на прокурорския труд на фона на постоянно съществуващия кадрови проблем. Ръстът на неприключените от разследващите дела спрямо наблюдаваните все още не е тревожен и е за сметка на „разбалансираните” реални измерения на труда на органите на предварителното разследване, повлияни от прекратените по давност досъдебни производства.

Изхождайки от наблюдаваните дела, традиционна е картината на структурата на престъпността в региона – по видове престъпления и по пострадали от тях. Преобладаващият дял на престъпните посегателства са срещу собствеността, следвани от общо опасните престъпления с приоритет транспортните такива и престъпленията против личността.

И през отчетната 2010 г. продължиха усилията за подобряване на работата по бързите и неотложни производства.

След практическата им липса през 2007 г., през 2008 г. във Варненския съдебен окръг са били проведени 260 БП и 49 НП, през 2009 г. – 413 БП и 50 НП, а през отчетния период – 349 БП и 51 НП. Всички те са били приключени в съответните законови срокове.

Безспорно тези данни не сочат на изчерпан потенциал за работата по тях. Традиционни са проблемите от практическо естество, свързани с необходимото откъсване на разследващия орган, а в голяма степен и на наблюдаващия прокурор от останалата му работа за успешното провеждане на този вид разследвания. Считам също така, че уредбата на мерките за неотклонение „задържане под стража” и „Домашен арест” категорично не е пригодна за този вид дела, което би могло да бъде сериозен проблем при разкрито тежко престъпление с възможност да се приложи коментираната процедура.

Ефективността на тези производства е изключително висока, макар по правило да са водени за леки престъпления. 87% от БП и 92 % от НП са били внесени в съда за ангажиране отговорността на извършителите, при съответни съотношения за 2009 г. 86% и 84%, а за 2008 г. 85% и 96%.
ДП, разследвани по общия ред.

По общия ред са разследвани 98,5% от делата на производство, при 99,23%, 99,3%, 99.98%, 98% и 95% за предходните четири периода.

От тях от разследващ полицай са водени 93% при 65%, 83% и 94% за 2009г., 2008 г. и 2007 г., а от следовател 7%, при 35%, 17% и само 6% за 2009, 2008 г. и 2007 г.

От прокурори във ВРП са водени 4 досъдебни производства, при 9 за 2009 г., на практика без статистически значим дял.

Новообразуваните ДП, водени от следовател са само 67 при 58 за 2009 г. и 29 за 2008 г.

Дори и след промяната в НПК, натоварването на следователите е явно несъответно на възможностите им.

За това важна причина се корени в неудачната законова реформа – на устройствения ЗСВ, последвана от твърде забавена промяна на НПК. На практика само половината отчетен период е давал възможност за прецизно процесуално натоварване на следователите. Потенциалът на тази промяна следва да се разгърне и реализира през настоящата година.
Срочност на разследване.

По отношение на срочността, през отчетния период от приключилите дела близо 100% са в законовия срок, при сходен показател за предходните години, както следва – 95% за 2009 г., 81% за2008 г., 89% за 2007 г., 83% за 2006 г. и 60 % за 2005 г. Коректността на данните не е гарантирана, предвид различните критерии, изисквани от Отдел ИАМР във ВКП като статистически таблици през съпоставяните години. ВОП, ДРП и ПРП отчитат сто процентово приключване в срок на наблюдаваните от тях досъдебни производства.

ВРП отчита 33 дела при 576 за 2009 г., приключили без удължаване на срока. Очевидно това са дела срещу Неизвестен извършител и за спиране, доколкото е налице нормата на чл. 234 ал.7 от НПК.

Относно неприключилите производства обаче всички прокуратури в съдебния окръг са посочили нулеви стойности, при 2% извън срока за 2009 г., 20% за 2008 г. и 19% за 2007 г., единствено за сметка на наблюдаваните от ВРП дела.

Това безспорно е решен проблем през настоящия отчетен период, макар и по отношение на един чисто формален критерий.

Разбира се, срочността не винаги сочи на качество на разследването, а само и единствено на регулярно искано продължение от съответния прокурор.

В предходния доклад поставихме и друга стратегическа цел на работата ни през 2010 г. – изпълване със съдържание на приведените в процесуални срокове досъдебни производства. За нейното постигане обаче категорично трябваше да бъде решен кадровият проблем в съдебния окръг, защото той е основата за ангажираността на прокурорите с качественото и последователно разследване по делата, които формално са в срок. Несправянето с кадровия дефицит е обяснение за това защо тази цел остава да е актуална и през 2011 г.
1.3. Решени досъдебни производства.

През 2010 г. решени от прокурора са били 84% от делата на производство, при съответен дял за 2009 г. 93%, за 2008 г. 90%, за 2007 г. 77% и за 2006 г. 70 %. Намалението на решените дела спрямо тези на производство е за сметка на по-малкото прекратени по давност – статистическото изкривяване на прецизността на данните, за което стана дума по-горе в изложението.

Спрямо приключените дела процентът от решени производства е следният – за 2009 г. 215% (заради прекратените по давност дела, които, както вече се спомена са два пъти по-малко във ВРП и в ДРП), за 2009 г. – 467% (по същата причина), за 2008 г. 379% (по същата причина), за 2007 г. 205% (по същата причина) и за 2006 г. 112% (по същата причина).

Принципно правило с малки изключения е произнасянето на прокурора в срок. Доказателство за това съждение е и констатацията по-долу относно просрочените висящи при прокурора дела в края на отчетния период.

Нерешени в края на отчетния период са останали 237 дела, всичките в срок. За 2009 г. те са били 526, от които само 6 на ВРП извън срока, при 548 за 2008 г., от които 12, на ВРП, извън срока. За 2007 година те са били 745, от които 200 извън срока (147 на ВРП, 4 на ДРП и 49 на ПРП).

Видно е, че резултатите са значително подобрени. Просрочието е сведено до нула, а останалите нерешени дела са естествен резултат от развитието на досъдебното производство – изкуствено и нелогично би било в края на всеки отчетен период да се спира разследването, за да се „изчистват” висящите при прокурора дела.