Доклад 2010 г. Раздел I обобщени изводи за дейността на прокуратурата и разследващите органи

За отчетния период с акт за реализиране на отговорност от виновните лица са внесени 25% от ДП, приключени по общия ред, 87% от БП и 92% от НП. Аналогичните показатели за 2009 г. са 24% от ДП, 86% от БП и 84 % от НП, за 2008 г. са 26% от ДП, 85% от БП и 96% от НП, за 2007 г. са 20% от ДП и 50% от БП, за 2006 г. са 17% от ДП и 84% от БП, за 2005 г. са 18% от ДП и 80% за БП, а за 2004 г. са 16% за ДП и 83% за БП. Тези показатели са стабилизирани на добро ниво, както за непосредствено предходната година, така и спрямо другите, за които са предоставени статистически данни.

Съотнесени към наблюдаваните производства, внесени в съда за налагане на наказание са близо 10% от делата. За 2009 г. този процент е бил около 5, за 2008 г. – близо 7, за 2007 г. – близо 8, а за 2006 – около 12.

Това едва ли е белег за двукратно подобрена работа на прокурорите, а по-скоро ново потвърждение за статистическото дисбалансиране на данните в резултат от отчитането на прекратените по давност дела срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ, за които стана реч по-горе в доклада.

Спрени са били близо 55% от ДП, приключени по общия ред. Аналогичният показател за 2009 г. е 47%, за 2008 г. е 62%, за 2007 г. е 55%, за 2006 г. е 42%, за 2005 г. е 35%, а за 2004 г. е 40%. Спрямо наблюдаваните този процент е съответно 20% за 2010 г., при 9% за 2009 г., 15% за 2008 г., 20.6% за 2007 и около 30% за 2006 г. Преобладаващото им болшинство традиционно е срещу Неизвестен извършител.

Отново следва да се подчертае, че двойно увеличеният процент спрямо 2009 г. е за сметка на близо два пъти по-малкото прекратени по давност дела.
1.3.3. Прекратени.

Прекратени са били 142% от ДП, приключени по общия ред и близо 5% от БП. Близо 6% пък са прекратените НП.

Аналогичните показатели за 2009 г. са 393% от ДП и 4% за БП, за 2008 г. са 297% от ДП и по 4% от БП и НП, за 2007 г. са 128% за ДП и 6 % за БП, за 2006 г. са 29% за ДП и 9% за БП, за 2005 г. са 29% от ДП и 14% за БП, а за 2004 г. са 30% за ДП и 15% за БП.

Съотнесен към делата на производство, делът на прекратените е 53% при 78% за 2009 г., 69% за 2008 г., 48% за 2007 г. и 21% за 2006 г.

Тези данни отново сочат на обстоятелството, че през отчетния период са прекратени намален брой дела с изтекла абсолютна давност. Не считам, че прокурорите имат каквато и да е вина за това, тъй като деянията не са били разкрити от полицията.

Незначителен е делът на прекратените срещу известен извършител от общо прекратените производства – 0.5% при 0.3 % за 2009 г. и 0.4% за 2008 г.

През 2010 г. има едно дело във ВРП, прекратено по искане на обвиняемия дела, при пълната липса на такива дела през 2009 г. и при 0.03% такива за 2008 г.

Изнесените данни сочат на приблизително еднаква ефективност в работата на прокуратурата.

Проблемите, свързани с разследването по делата са традиционно поставяни, без видим резултат. Към тях може да се отнесат ежегодните критики към нормативната база, които са толкова много, че изброяването им, дори и схематично би отнело несъразмерно много място в настоящото изложение.
1.4. Действия на прокурора по ръководство и надзор на разследването. Екипен принцип на работа и взаимодействие с компетентните институции.

С новия НПК, от втората четвърт на 2006 г., се заговори особено акцентирано за наблюдаващия прокурор като „господар на досъдебното производство”. Както традиционно се отбелязва, философията на този нормативен акт целеше активизирането на прокурора в рамките на досъдебното производство – цел безспорно добра, защото отговаря на потребностите на обществото от бързо и ефективно наказателно правораздаване и от целенасочено и ефективно правоохраняване и превенция на престъпността. Значима роля в тези процеси е отредена на прокурора.

Непроменена остана и през 2010 г. реалността, противопоставяща ролята на наблюдаващия прокурор на огромната натовареност на отделните прокурори в целия съдебен окръг, включително и с несвойствени им задължения. В количествено отношение безспорно тя е най-голяма за прокурорите от ВРП. От гледна точка правна сложност на делата безспорно първо място по натовареност заемат прокурорите от ВОП. И двете прокуратури имат сериозен проблем с щатната си обезпеченост, който не се решава повече от десет години по съображения, които стоят извън възможностите за разбиране на всеки един от нас.

Конкретни измерения на тази натовареност най-сетне намериха официално признание в два анализа – на ВСС и на ВКП на РБ, които ясно потвърдиха онова, за което алармираме повече от десет години ръководствата на прокуратурата – че прокурорите от Варненския съдебен окръг и от прокуратурите в него в частност са изключително и несъразмерно натоварени, както сравнени със сродни по численост прокуратури, така и със средното натоварване в системата на ПРБ.

Въпреки радващите ни констатации на тези доклади, резултати от тях в посока рационално кадрово обезпечаване на прокуратурите и разследващите органи няма и няма перспективи да бъдат постигнати дори и през настоящата година. За пореден път не са обявени вакантните длъжности, което е предпоставка за обявяване на конкурси за заемането им.

При отчетения кадрови проблем при все безспорната полза от специализацията, тя е възможна при наличието на достатъчно кадри, каквито във Варненския съдебен окръг и във ВОП в частност от много години насам няма.

Данните относно качеството на разследването по делата, свързани с приложението на нормите на чл. 46 ал.2 и 3, чл. 196 ал.1 т.6 и 226 ал.3 от НПК сочат на завишен контрол на производствата в техния ход от страна на прокурорите във Варненския съдебен окръг. Статистически нищожен е делът на „върнатите” по реда на чл. 242 ал.2 от НПК дела, въпреки огромната натовареност на прокурорите с наблюдателни производства. Считаме, че преодоляването на кадровите проблеми с прокуратурите ще позволи активизирането на прокурорите още по време на разследването, което е и основна философска идея на актуалния НПК. Докато значителен дял от щатовете остава незает и липсва каквато и да е перспектива за подобряване на положението, философията на оцеляването чрез спазване на сроковете ще бъде по принуда приоритетна.

Данните за предходните 2009, 2008, 2007 и 2006 г. са сходни, тъй като и основните проблеми пред прокуратурите не са се изменили вече 10 години. Съпоставка с 2005 г. е невъзможна, предвид различната правна уредба и различните статистически критерии, заложени в отчетността за този период.

Прокуратурите отчитат 931 неотложни следствени действия, извършени по наблюдавани през отчетния период дела, при 1046 такива за 2009 г., 608 за 2008 г. и 450 за 2007 г.

Особени изводи от това не могат да бъдат правени, защото неотложността е белег на конкретната ситуация, свързана с установяването и разкриването на престъпленията, която не може да бъде подвластна на статистическите ни анализи.
1.4.2. Използване на СРС.

През 2010 г. са били направени общо 790 искания за използване на СРС по наказателни производства при 753 за предходната година. Всички са уважени от съда, което е гаранция за обосноваността на прокурорските актове.

Традиционно особено активни в използването на СРС и през отчетния период са били прокурорите от ВОП. Броят на тези искания нараства всяка година – от 200 за 2007 г. през 384 за 2008 г. и 571 за 2009 г. до 602 през отчетния период. РП Варна е увеличила исканията си за СРС от 21 за 2007 г. през 85 за 2008 г. и 154 за 2009 г. до 167 през отчетния период.

През отчетния период ДРП е поискала 21 СРС, при 17 за миналата година, а ПРП не е използвала този способ на доказване на престъпленията, при 11 искания за 2009 г.

Най-често прилаган оперативен способ е подслушването, следван от наблюдението и проследяването.

Делата със защитени свидетели са само шест, при четири, пет и три в предходните отчетни периоди, но това не се дължи на пасивност на наблюдаващите прокурори, а на съответната субективна преценка на риска от страна на потенциално застрашените лица.

Куриозен случай през отчетната година е защитата на свидетелката Радослава Ялъмова по реда на чл. 123 ал.2 т.1 от НПК, като впоследствие, чрез експлоатиране на СРС и чрез успешна реализация по делото се установи, че свидетелката не само не е пострадала, но е и извършител на престъпления против правосъдието – набедяване и издаване на следствена тайна.

По реда на чл. 159 ал.1 от НПК и чл. 250в ал.4 от ЗЕС през отчетния период са изискани 340 справки от мобилните оператори, като най- активна в тази дейност е РП Варна, чиито искания са половината от тези в съдебния окръг.

Преценката на ефективността на този процесуален способ е силно затруднена от обстоятелството, че експлоатирани в един отчетен период СРС биха могли да бъдат използвани като ВДС по внесено в съда досъдебно производство вече в следващия, а дори и в последващ отчетен период. И това е преобладаващото мнозинство от делата. Статистически нищожно е количеството ДП, по които са експлоатирани СРС и разследването е приключило в един и същ отчетен период. За 2010 г. този брой бе от порядъка на 2-3 дела.

Ако приемем като приблизителна даденост наличието на сходни по количество искания за експлоатиране на СРС за отчетния и предходния период (2010 г. и 2009 г.), то можем да направим приблизителна съпоставка на лицата, спрямо които са експлоатирани СРС през 2010 г., 100 за съдебния окръг, съответно 69 за ВОП, 23 за ВРП, 5 за ДРП и 3 за ПРП и лицата, които са били обект на СРС и които са били предадени на съд – с обвинителен акт или със споразумение през 2010 г., 48 за съдебния окръг, съответно 32 за ВОП, 10 за ВРП, и по 3 за ДРП и ПРП.

От тази гледна точка ефективността на използваните СРС е 48% за съдебния окръг, 46% за ВОП, 43% за ВРП, 60% за ДРП и 100% за ПРП.

Този доказателствен способ е абсолютно необходим за разкриване и доказване на някои особено тежки престъпления – организирана престъпност, корупция, трафик на хора, финансови престъпления и др.п.

Не бива да се забравя и че ефективността му е обратнопропорционална функция на съобразителността на обектите на СРС, на техните познания за методите и способите на подслушване и проследяване, както и на другите технически способи за комуникация – социални мрежи, Скайп, чието проследяване в реално време е силно затруднено и проблематично, да не кажем практически невъзможно.
1.4.3. Екипност в работата на досъдебното производство.

Практически всяко ДП се разследва в екип под ръководството на наблюдаващия прокурор. Това е така, защото се преодоля в значителна степен (редките изключения може би касаят РП Варна при отсъствие на титулярния наблюдаващ и огромния обем на наблюдавани ДП) наложилата се преди десетина години практика прокурорът да вижда болшинството от делата си едва когато те му бъдат разпределени за решаване. С промените в задълженията ни, с по-голямата ни ангажираност с делата, още от първоначалните действия по разследването, по необходимост под наше ръководство се формира екип по всяко производство.

Могат да се посочат илюстративно няколко групи дела, по които този принцип е особено видим.

На първо място следва да се посочат тези, по които се използват СРС. По тях наблюдаващият прокурор работи в тясно и непосредствено сътрудничество с оперативен и разследващ полицай, които отговарят съответно за своевременното следене и координиране на негласните способи за събиране на доказателства и за процесуалното водене на производството. Координираща фигура естествено е наблюдаващият прокурор, комуто се докладват резултатите от СРС и с когото се обсъждат и решават въпросите за реализацията.

Делата, които са образувани не в условията на неотложност, при които реализацията се подготвя от рутинна, често пъти месечна работа по събиране на доказателства, които да подготвят и обезпечат успешното задържане на извършителите, са втората подобна група. Това са разработките, които се докладват своевременно на прокуратурата и под нейно ръководство, в съответната процесуална форма, се приключват с арестите на заподозрените лица.

На трето място това са делата за тежки престъпления, при които, с посещаването на местопрестъплението, дежурният прокурор поема ръководството на разследващия екип от дознатели и оперативни работници. Работата по горещи следи изисква пределна концентрация, защото факторът време тук е от особена важност. Загубата му в повечето случаи води до неуспех при разкриване на престъплението, неуспех, който по необходимост се споделя и от прокуратурата.

На четвърто, но не и на последно място следва да се посочат изключителни по своята сложност дела, чието разследване изисква тясно сътрудничество с различни специалисти. Макар и в голяма степен придобили рутина, това са разследванията за данъчни престъпления, където финансовите и икономическите знания са неотменима част от производството.

Като особено показателен пример в тази насока следва да определим ДП № 2/08 г., за рухналата козирка, където наблюдаващият прокурор по своя инициатива установи контакти с конструктори от Камарата на инженерите за инвестиционно проектиране в България и работи в тясно сътрудничество с тях. Благодарение на тяхната експертна помощ производството е финализирано и през отчетния период – внесено в съда за търсене на отговорност на виновните лица.

Екипният принцип на работа е доказал ефективността си, но той изисква равномерна и значително редуцирана в количествено отношение натовареност, както на наблюдаващия прокурор, така и на водещия разследването, а и на оперативните служители и експерти, които подпомагат тяхната дейност.

При отчитане на този аспект от работата ни не бива да пропускаме дейността на Координационния център на ВОП и ТДНАП, добрата практика на съвместни съвещания с представители на НУГ, традиционно добрите взаимоотношенията с митническите власти, както и с колегите от МВР и ДАНС.

По линия на международното сътрудничество също се прилага екипният принцип на работа, но този аспект на дейността на прокуратурите от Варненския съдебен окръг е предмет на друга част от доклада.

Илюстративно ще посочим воденото през 2010 г. и реализирано в началото на 2011 г. ДП № г., по което бе ангажирана помощта на Националния ни представител в ЕВРОДЖЪСТ, г-жа М. Лилова и бе сформиран екип от българска и гръцка страна за разкриване и доказване на организиран трафик на български бебета в Гърция.

За нуждите на СН следва да се отбележи, че проблем по делата с поръчки в чужбина е времето на тяхното изпълнение, както и изричното указание да не се спират подобни ДП. Това води до необходимостта от формално продължаване на срокове и до една твърде дълга „висящност”, която, считам може лесно да бъде преодоляна.

Считам, че няма пречка, при липса на полезни действия по разследването, изключая международната поръчка, след изпращането й делото да се спира. Формално основание за това винаги ще се намери, а след получаване на отговор, с възобновяване на производството, доказателствата от поръчката ще бъдат приобщени по надлежния ред.

През отчетния период са били направени 252 искания за вземане на най-тежката мярка за процесуална принуда. Задържани са били 211 лица при 158 за 2009 г., 202 за 2008 г., 207 за 2007 г., 195 за 2006 г., 232 за 2005 и 216 за 2004 г.

Неуважени са били близо 12% от исканията при 18% за 2009 г., 8% за 2008 г., около 7% за 2007 г. и 10% за 2006 г.,

За поредна година отчитаме прилагането от съда на втората по тежест мярка, „Домашен арест”, като алтернатива на неуважените искания за задържане на лицата – 47% от неуважените искания за задържане са заменени с тази мярка на процесуална принуда.

Ниското ниво на протестите – подадени и уважени, сочи на убедителност на съдебните актове за съответните прокурори.

Домашен арест е бил взет по отношение на 25 обвиняеми при 9 за 2009 г. и 14 за 2008 г.

В края на отчетния период под стража са останали 62 обвиняеми, а под домашен арест – 22, при съответни стойности за 2009 г. 65 и 8.

Отчетените резултатите сочат на трайното професионално отношение на прокурорите към това най-драстично ограничаване правата на извършителите на престъпления.

През отчетния период има 39 случая на отменени мерки за процесуална принуда на основание чл. 234 ал.8 и 9 от НПК, при съответно 215, три и пет за предходните три (2009-2007). Този брой категорично не е съответен на старите досъдебни производства, по които има такова основание. Единствено пренатовареността на прокурорите с другите им рутинни задължения ги препятства да изпълнят закона в тази му част. Макар да сме длъжни да охраняваме и правата на авторите на престъпленията, считам, че от това опущение не произтичат никакви вреди за пострадалите, което е по-важно в обществен план, а и за извършителите, доколкото те не се възползват от правото си да обжалват бездействията на прокурора.

Приоритетно по значение за преодоляване констатираните слабости и за подобряване работата на прокурорите във Варненския съдебен окръг е създаването на оптимални условия за работа на прокурорите. Този въпрос е поставян нееднократно през годините, но досега не е намирал задоволителен, а дълго време изобщо и никакъв отговор. Макар през 2010 г. този факт да бе признат и от ВСС и от ВКП на РБ, перспективите за решаването на проблемите са все още в сферата на благопожеланията и надеждите.

И докато кадровият ни проблем не бъде решен, ще се позоваваме ежегодно на духа на Препоръка № R (94) 12 на Комитета на министрите на държавите-членки на ЕС относно независимостта, ефикасността и ролята на съдиите от 13.10.1994 г.

В този документ са извлечени шест основни принципа за обезпечаване ефективната работа на съдиите и всички останали лица, упражняващи правораздавателни функции. Безспорно прокуратурата не правораздава в чистия смисъл на това понятие, но с дейността си подпомага правораздаването, инициира го в наказателния, а и в някои случаи на административния и гражданския процес, а на собствено основание защитава правата и свободите на гражданите по реда на общия надзор и на наказателното производство. Ето защо считам, че духа на тази Препоръка е приложим като тезиси за подобряване дейността и на Прокуратурата.

Шестте принципа са формулирани в следната последователност.

1. 
   Независимост.
   
2. 
   Авторитет.
   
3. 
   Подходящи условия на труд, постигани чрез
   
   1. 
      Назначаване на достатъчен брой магистрати и постоянното им обучение за повишаване на квалификацията им
      
   2. 
      Осигуряване на статут и възнаграждение, съответни на достойнството на тяхната професия и на тежестта на отговорностите им
      
   3. 
      Предвиждане на ясна структура за кариера с оглед назначаване и задържане на способните магистрати
      
   4. 
      Предоставяне на подходящ помощен персонал и офис оборудване
      
4. 
   Сдружения.
   
5. 
   Отговорност на магистратите.
   
6. 
   Санкции при неизпълнение на задълженията и при дисциплинарни нарушения.
   

Следва да се вземе предвид и друго немаловажно обстоятелство. Има прокуратури в страната, които твърдят наличие на раздут щат и липса на достатъчна ангажираност на колегите с работа.

Отбелязвам, че такива изявления се правят обикновено на семинари и в неформални колегиални разговори и едва ли ще бъде потвърдено в отчетните анализи.

В няколко поредни доклади констатирахме категорично неравномерната натовареност на прокурорите в 28-те окръжни прокуратури, като ангажиментите им във ВОП са значително по-интензивни от тези на сходните по щат и структура – ПОП, БОП, СОП, БлОП, ПлОП и др.

Предвид коментираните неведнъж в това изложение доклади на ВСС и на ВКП на РБ с идентични изводи, ще се въздържим този път от доказване на твърденията си с цифри, но те са общодостъпни и лесно проверими.

Отбелязваме, без да го доказваме в настоящото изложение, че маркираните тук проблеми с натовареността са същите и за районните прокуратури, а и за апелативната прокуратура. Данните са публични, а анализът им – предмет на малко време, желание и отсяване на ненужната статистическа информация.

Обезпечаването с кадри и на СГП и на ОП Пловдив и на ОП Бургас и на останалите сравнявани прокуратури е традиционно добро. Което означава или че отчетните резултати по таблиците са неверни и никой не се интересува от тях или че други съображения, различни от статистиката, са водещи при формирането на щата на съответни звена в ПРБ. И в двата случая обаче ВОП вече повече от десет години не е сред „избраните”.

Считам, изхождайки от всичко казано дотук, че за делата на производство броят на прокурорите във Варненския съдебен окръг е недостатъчен. Осъзнаването и решаването на кадровите проблеми би позволило на наблюдаващите прокурори още по-активно да участват в разследването на делата, което е и главната цел на законодателните промени от първата половина на 2006 г. За съжаление постигането на оптимално съотношение на кадровия потенциал и наблюдаваните производства стои извън рамките на настоящото изложение, ето защо, давайки си сметка за това обстоятелство, сме в готовност да използваме всички други възможни ресурси за подобряване работата на прокуратурите през настоящата година.

През отчетния период прокурорите от СН участваха в планови ревизии в трите районни прокуратури. Резултатите бяха отчетени в съответни доклади и на съвещание с прокурорите от РП.

През периода бяха изпълнени всички планови задачи, както и всички многобройни статистически справки, изисквани от висшестоящите прокуратури.

В заключение искам да подчертая още веднъж, че отчетените резултати и проблеми сочат на висока степен на мотивираност в прокурорите от Варненския съдебен окръг да изпълняват конституционните си задължения въпреки неблагоприятните условия на труд, изразяващи се в недобра кадрова обезпеченост, в които са поставени. Считам, че тяхната мотивация ще се подобри в пъти, ако през настоящата година се направят повече и действени стъпки в посока решаване на кадровите ни проблеми и се обърне по-голямо внимание на труда на прокурорите чрез поощренията, предвидени в ЗСВ, на каквито примери от други съдебни окръзи постоянно ставаме свидетели.

И понеже опита ни сочи, че това едва ли ще се случи, за 2011 г. е добре да си поставим реалистични и перспективни цели.

Естеството на криминогенната обстановка в региона налага активното и постоянно повишаване на правната и езикова квалификация на прокурорите. ВОП е на едно от първите места в страната в рамките на международно правното сътрудничество и на това основание трябва да претендираме за съответно признание, а и да сме готови да приемем нови предизвикателства.

При наличието на кадрова необезпеченост това би било възможно единствено на базата на допълнителна интензификация в натоварването ни, а ако най-сетне срещнем разбиране и помощ от ръководството на ПРБ, ще съумеем да постигнем още по-добри резултати.

Предстои да затвърдим усилията си да накараме да заработят ефективно контролните органи на Държавата. В плана на надзора предвиждаме проверка на действията на СПИП при ОДМВР Варна и на КЗП Варна по заложните къщи, предвид ноторно известните факти, че те генерират престъпност – вещни укривателства, лихварство, данъчни престъпления и др.
2. съдебна фаза