Доклад булплан оод софия София-Пловдив, септември октомври 2015 г
Изтегляне 2.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Недвижимо културно наследство (НКН)
- Политики за опазване и социализация на културното наследство
- Степен на реализация на стратегическите и планови предвиждания
Културно наследствоОбщина Пловдив е център на регион, съхранил на територията си следи от непрекъснато човешко присъствие от праисторически времена до наши дни. Приемствеността в историческото развитие е обусловила богато и сложно напластяване на материални свидетелства от различни епохи, с изявена концентрация на ценности на Трихълмието и съвременния център на гр. Пловдив. В продължение на повече от 120 години проблематиката на опазването, социализацията и реализацията на потенциалите му като фактор на социално-икономическото развитие присъства последователно сред приоритетите на управленските политики, респективно в стратегическите, програмни и планови документи от различни йерархически нива и сектори. Тази констатация се отнася в пълна степен за актуалните документи в сферите на регионалното развитие и устройството на територията, както и за секторни документи в областите на културата, туризма и др. Формираните традиции и опит са създали сериозна информационна и методологична база за адекватна валоризация на наследството и за управление на дейностите по опазването и реализацията му в съответствие със съвременните международни научни критерии и стандарти, както и съобразно обществения интерес. Това се потвърждава от редица авторитетни признания на политиките и тяхната резултатност, последното от които е изборът на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 г.
Недвижимо културно наследство в община ПловдивТеритории и обекти със статут на недвижими културни ценности Понастоящем под юридическа защита с различни режими за опазване по Закона за културното наследство (ЗКН) е поставена компактна територия в обхвата на централното градско ядро, структурирана в осем групови недвижими културни ценности и охранителните им зони. В нея са обхванати и преобладаващата част от единичните недвижими ценности на града от всички научни и културни области, общо над 700, включително пет обекта на парковото и градинското изкуство и охранителните им зони. А. Групови недвижими културни ценности Историческа зона “Филипопол-Тримонциум-Пловдив”. “Старинен Пловдив” ГНКЦ “Капана” Парково и градинско изкуство Със статут по ЗКН като обекти на парковото и градинското изкуство са градина „Цар Симеон”, Градска градина (като елемент на групова НКЦ), незастроените части на Данов хълм и на Хълма на освободителите (с охранителни зони), както и уличното озеленяване по бул. „Руски” и ул. „Иван Вазов”. За историческа зона “Филипопол-Тримонциум-Пловдив”, като част от режима за опазване са приети „общи предписания“ (протокол № 5/2000 г. на НСОПК). Със същия протокол са приети и детайлизирани предписания за ансамбъла по ул. „Княз Александър І“, ул. „Отец Паисий“ и охранителната зона към бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“. С протокол № 13/ 1998 г. на НСОПК са приети предписания за опазване на ГПК (сега ГНКЦ) „Капана“. Режими за опазване са определени за НКЦ на градинското и парковото изкуство (писмо на НИПК № 37/12.01.1993 г.). За „Старинен Пловдив“ действат специфични правила и нормативи към ПУП.
Единичните недвижими културни ценности представляват безценно богатство на града, не само поради значителния им брой и темпоралната принадлежност (Праистория, Античност, Средновековие, Османски период, Възраждане, периода след Освобождението – „ново и най-ново време“), но и поради видовото разнообразие и висока културна и научна стойност и обществена значимост. По отношение научната и културна област: в регистъра са включени археологически, архитектурно-строителни, исторически и художествени единични НКЦ. Част от тях принадлежат едновременно на повече от една научна и културна област. По отношение културната и научна стойност и обществена значимост, недвижимите културни ценности с категория „национално значение” са 45 обекта (в т.ч. архитектурно-строителни, исторически и художествени), както и всички археологически ценности; категория „местно значение” – 91 обекта от всички научни и културни области; категория “ансамблово значение” – общо 243 архитектурно-строителни НКЦ; категория “за сведение” – общо 29 архитектурно-строителни НКЦ. Все още не за всички обекти на НКН - както за ГНКЦ, така и за ЕНКЦ - е определен окончателен статут и конкретни режими за опазване. Културен пейзаж На територията на община Пловдив, както и в прилежащите общини няма територии със статут „културен ландшафт“ (по чл. 47, т. 6 от ЗКН). В Общия устройствен план на община Пловдив е направен подробен анализ на ландшафтните характеристики на:
Изведени са трайните компоненти на средата, определящи идентичността на пейзажа на трите нива, като са изследвани спецификите на тяхното взаимодействие. Компонентите могат да бъдат синтезирани така:
Културни маршрути Тематични туристически културни маршрути в рамките на града са утвърдени с решение № 261, протокол № 11 от 12.07.2007 г. на Общински съвет-Пловдив. Те се основават на проект „Културно-исторически маршрути – Пловдив”, представен от СНЦ „Български културни следи”, Пловдив и Център за Художествена Консервация в Уилямстаун, Масачузетс, САЩ. Проектът е реализиран съвместно с Община Пловдив през 2008 – 2009 г. Туристическите маршрути са тематично обособени като: „Античност”, „Средновековие” и „Възраждане”. Трите маршрута включват общо 25 културно-исторически забележителности, които са характерни за съответните исторически епохи. Предвид кръстопътното си разположение в исторически план, територията в по-широк контекст притежава огромен потенциал като център на пресичане (или начало) на разнообразни тематични културни маршрути. Пловдив и региона представляват своеобразен „маркер“ в регионалните карти „Културни маршрути на Югоизточна Европа“ (2000 г.). Налице са основания за пълноценно интегриране и изява на общината като културен кръстопът по протежението на една от най-древните артерии - античния диагонален път Истанбул – София – Белград и културния коридор - Източен трансбалкански път, който свързва Виа Егнация с Дунавския път. Предвид сравнително ограничения обхват на територията, включена в административните граници на общината, потенциалното развитие на маршрути, интерпретиращи общоевропейски теми, като напр. „Поклоннически пътища“ и др., може да се осъществи само чрез съвместни проекти със съседни и други общини от региона, ангажирайки по-мащабен културно-исторически ресурс. До момента това не е реализирано, което е констатирано и в други документи, като Общинския план за развитие, Регионалната устройствена схема и пр. Освен интегриране на наследството на групата общини в културни мрежи на европейско ниво, РУС предвижда включване и в:
Политики за опазване и социализация на културното наследствоВалоризацията на наследството и мерките за неговото опазване и социализация са включени по традиция сред приоритетите в общинските стратегически и планови документи. В този контекст следва да бъдат посочени: Общински план за развитие 2014-2020 год. В три от приоритетните области, изведени в документа (Приоритетна област 1 „Наследство и изкуство“, Приоритетна област 3 „Икономическо развитие и растеж“ и Приоритетна област 6 „Сътрудничество в развитието“) са включени общо 19 мерки, насочени към различни аспекти/обекти на опазването, социализацията, популяризирането и управлението на наследството и неговата среда и за развитие на културния туризъм. Програмната част на плана включва над 40 конкретни проекта, предвидени за реализация на тези мерки. Културна стратегия на община Пловдив 2014-2024 г. (приета с Решение № 238, Протокол № 13 ОТ 24. 07. 2014 г. на ОбС) и Стратегия и план за устойчиво развитие на туризма в Пловдив за периода 2014-2020 г. (приети с Решение № 41, Протокол № 3 ОТ 20. 02. 2014 г. на ОбС) на свой ред приоритизират опазването и реализацията на наследството в контекста на политиките за социално и икономическо развитие на общината. Общият устройствен план на община Пловдив Без пълна изчерпателност, тук е необходимо да се посочи предвиждането на плана за формиране на „интегрирана система от надземни и подземни културно-исторически структури”, включващо възможности за оптимизиране на устройството на системата от подземни пространства, както и свързването им с надземните градски структури. Така, освен „изява на териториална цялост на историческите пластове и цялост на тяхната стратификация”, тези подземни обществени пространства (закрити или открити) ще осигурят допълнителни експозиционни площи, както и условия за информационни и други обслужващи дейности, адресирани към гражданите и туристите. Общата оценка е, че прогнозната част на ОУПО създава устройствени условия за реализация на стратегическите предвиждания и конкретните мерки и проекти, заложени в общински стратегически и секторни документи, като Общинския план за развитие 2014-2020 г., Културна стратегия на община Пловдив 2014-2024 г., Стратегия и план за устойчиво развитие на туризма в Пловдив 2014-2020 г. и др. Концепции за устойчиво развитие на АИР "Старинен Пловдив" са приемани последователно, с решение на ОбС-Пловдив № 430, взето с протокол № 21/2002 г. и с решение на ОбС-Пловдив №6, взето с протокол № 2/2011 г. Приемането на два документа от този вид показва, че общинското ръководство провежда последователна политика в разглежданата област, с оглед изпълнение на законоопределените си ангажименти с непосредствен практически ефект. Пловдив – културна столица на Европа през 2019 г. Предоставянето на домакинството в голяма степен се дължи на доказания пиетет на пловдивската общественост към културното наследство и успешните политики в неговото опазване. За реализация на инициативата е разработена програма, структурирана в четири програмни платформи, включваща близо 50 проекта (както с инвестиционен характер, така и събития, фестивали, конференции, социални дейности и др.), групирани в 12 проектни клъстера. В инвестиционната част на програмата са цитирани следните обекти и дейности, отнасящи се пряко към недвижимото наследство:
Степен на реализация на стратегическите и планови предвижданияПрез последните години са осъществени няколко крупни инвестиционни кампании за изпълнение на консервационно-реставрационни работи (КРР), експониране и/или адаптация за съвременни публични функции на значими обекти на недвижимото културно наследство в Пловдив. Основната част от тях са финансирани или съфинансирани със средства от донорски програми. Въпреки тези реализации, изпълнението на значителна част от предвижданията на стратегическите и планови документи предстои. Все още се констатира неудовлетворително състояние (до аварийно) на значителна част от НКЦ (вж. протоколите от мониторинга, проведен през 2011, 2013 и 2014 г.). Налице е неизпълнение/забавяне на КРР и експониране на археологически обекти с ключово значение, като комплексите Небет тепе, Източна порта, Голяма (Епископска) базилика, разкритите части на Античния форум, археологическите обекти в кв. 71 по плана на Първа градска част. Констатират се процеси на деградация на някои от паметниците на градинското и парковото изкуство - Хълм на Освободителите, Данов хълм. 
Интегрална археологическа структура в ЦГЧ на град Пловдив (източник: ОУП Пловдив) Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 2.1 Mb. Сподели с приятели:
|