Анализ на техническите условия за изпълнението на обществената мисия, на основата на отговорите, получени от страните членки

Изискванията относно обществената мисия са от компетенцията на отделните страни, но разностранните отговори дават повод да се смята, че европейските държави биха приветствали известна обща информация, която да спомогне за дефинирането на техническите условия, нужни на обществените медии, за да им позволят самостоятелно да вземат своите решения и да направят избора си.

Услугите, предлагани от обществените медии, са в “общ интерес”. Тяхната задача е да насърчат процеса, посредством който се предоставят обществено полезни услуги и се предлагат медии от най-високо качество, на най-ниската възможна цена. Това може да включва много елементи – програми, услуги – но, също така, може да спомогне и за успеха на бранша като цяло.

Наличието на необходимите технически условия спомага за постигането на тези цели заедно с други условия - като финансовата и нормативната уредба и подготовката на кадри.

Медиите са брашн, който разчита на технологиита. Именно заради това тя е много важен елемент.

Във въпросника има 3 точки, свързани с техническите условия. Първата е от общ характер, а втората и третата изискват привеждането на примери как са изпълнени техническите условия за конкретни аспекти от обществената мисия – за нови медии, нововъведения и DTT.

Много от получените отговори по първата точка на практика се отнасят до финансовите условия, а не толкова до техническите, въпреки че в някои от тях се споменават и въпроси като например, наличността на честоти, което е важно техническо условие.
Универсалност на достъпа
Обществените медии са услуга за “гражданите”, което трябва да означава “всички граждани”. Първата им характеристика е универсалност на програмното съдържание и достъпа. От техническа гледна точка, за да се постигне тази цел, медийните услуги трябва да се предлагат:

- там, където гражданите искат да ги намерят

- по начин, по който могат да ги “възприемат” и

- на достъпна цена

- услугите да са достъпни на всички “значими” платформи, в съответствие с пропорционалните разходи. Това, какво включва понятието “значим” изисква допълнително разсъждение;

- сигналът да бъде достъпен за всички граждани, във и извън дома им, до степен, при която “пределните” разходи за доставянето му стават непропорционално високи. Трябва да се достигне максималното, приемливо от практическа гледна точка покритие, като обикновено този процент варира в горните стойности на 90%;

- услугите да се предлагат и за хората със специални нужди, като хората с увреждания, придружени от средства, които да им помогнат да възприемат по-добре програмното съдържание

- приемателната техника да бъде ценово-ефективна – използваема, налична, достъпна и от високо качество;

- технологичният напредък да се използва по оптимален начин

- достатъчен радио-честотен спектър или капацитет от канали за настоящите или краткосрочните им нужди за наземно разпръскване, които да не подлежат на външна намеса.

- достатъчно средства за медийна продукция

- достатъчно средства за архивиране на националното медийно наследство

- технически достъп до важни платформи и до доставчици или портали за кабелна, сателитна и IPTV

- подходящи технически средства, за да се подпомогнат хората със специални нужди

- механизъм за създаване и приложение на общи технологични стандарти за различните платформи, гарантиране на конкуренцията в сферата на електрониката за бита и следователно по-ниски цени за потребителите;

- изследователска дейност и развитие на медийните технологии

- подходящи средства за разясняване на обществото по разбираем начин какво се случва и как това би го засегнало.
Всичко това може да се разгледа и в подробности, но за по-кратко тук е по-полезно да използваме няколко примера.
Пример 1: Достатъчен спектър за цифровата наземна телевизия
Обществените медии се нуждаят от достатъчен радио-честотен спектър за безплатно разпръскване на цифрова наземна телевизия и цифрово радио. В момента ITU разпределя няколко честотни обхвата за радиоразпръскване, като тези вълни ще бъдат използвани в бъдеще за цифрово телевизионно разпръскване.

Съществуват аргументи, че в бъдеще, спектърът от вълни за радиоразпръскване не трябва да се използва само за радио-телевизионно излъчване, но и за специфични мобилни услуги, класифицирани като “IMT (Международни мобилни телекомуникации), което включва цифрови телефони и безжични броудбанд интернет услуги (като по този начин, мрежовите оператори твърдят, че ще намалят цените за мрежата, а в провинциалните райони може да се постигне и по-високо качество).

Има обаче контрааргументи, които гласят, че и всичките съществуващи в момента вълни няма да бъдат достатъчни, за да отговорят на обществените потребности от нови услуги за цифрово предаване, които ще включват нормална телевизия, телевизия с висока резолюция, телевизия за мобилно приемане, и нови, бъдещи форми на излъчване.
Днес всяка европейска страна има различна позиция по въпроса.
Каквато и да бъде пропорцията, използвана при радио-телевизионно излъчване, достатъчният спектър е техническо условие, за да могат обществените медии да изпълняват своята мисия. Липсата на спектър би довела до “пазарен крах” (в икономически смисъл) за радио-телевизионното разпръскване. Отговорите често не дават никакви указания как страните ще осигурят нужния спектър.

Свързаният с това въпрос, дали спектърът трябва да бъде предоставен “безплатно” на обществените медии или срещу заплащане, е също доста сложен. Докато безплатното предоставяне на спектъра не води до никакви приходи за държавата, то може да се твърди, че продажбата му на обществените медии ще представлява просто местене на пари от една част на обществения портфейл в друга. Още повече, социалните ползи от обществените медии, които се изразяват количествено като “обществена ценност”, също трябва да бъдат част от уравнението при пресмятането колко струва спектърът.

Обществените медии трябва да са в състояние да предлагат услуги, които са достъпни, както за излъчване, така и за приемане от обществото. Това налага производството на големи количества приемници и въвеждането на общи технически стандарти. Това от своя страна създава по-голям пазар за производителите и конкуренция по отношение на цените и характеристиките, което облагодетелства потребителите.

На практика съществува намаляваща тенденция при търсенето на общи стандарти за медиите в Европа. Що се отнася до примера с радио-телевизионното разпръскване за ръчно преносими апарати, историята може би вече е позната. Европейската комисия насърчи въвеждането на единен технически стандарт – DVB-H, който да позволи “интероперативност”. За съжаление, въпреки добрите намерения, в самата спецификация DVB-H съществуват редица различни възможности и отворени елементи, така че препоръката сама по себе си не би могла да доведе до интероперативност. Още повече, препоръката е изготвена няколко години след разработването на DVB-H, когато съществуват и няколко други варианта, които са вече в употреба и някои от тях използват по-нова технология. С други думи, липсата на прецизност в препоръката и забавянето на приемането й я правят по-малко ефективна. Тази инициатива на Комисията бе приета с известни резерви от страна на няколко европейски държави.

Това показва, че за постигането на общи стандарти са необходими ранни, съгласувани и целенасочени действия. Ключът е нуждата от активно сътрудничество в изследователската дейност и развитието, както и в процесите на стандартизация. Много малко европейски страни и само няколко обществени медии днес правят проучвания и спомагат за развитието на общи стандарти.

Отговорите на въпросника показват, че повечето държави се смятат за новатори в сферата на новите медии. Въпреки това практическите доказателства сочат, че много от тях всъщност само следват технологичната изследователска дейност на останалите.

Все пак, трябва да се отбележи, че обществените и търговските радиа и телевизии могат да имат различна гледна точка по отношение на нуждата от “общи стандарти” и някои търговски оператори подкрепят “вертикално интегрираните” решения, заради други техни преимущества, като наличието на по-надеждно оборудване например.

HDTV може би е емоционално най-въздействащата медия, която светът познава. HDTV продукцията няма да бъде по-скъпа от телевизията със “стандартна резолюция”, но ще има нужда от ново оборудване и от обучение; критично важно ще бъде и осигуряването на спектър за излъчване на HDTV.

Ще бъде необходимо да се предлагат HDTV услуги чрез наземно излъчване в страни, където наземното излъчване покрива значими нужди. В страни, където HDTV е по-малко използвана може първоначално да се предлага посредством други предавателни средства.

- нарастването на цифровото излъчване и

- увеличаването на броудбанд разпространението

Броудбанд ще бъде много повече от интересни интернет страници. То може да стане основен метод на медийно разпространение, който допълва радио-телевизионното разпръскване и в крайна сметка да достигне същото ниво на обществена употреба и обхват. То ще предлага, както “IPTV услуги с ограничен достъп”, така и “открито интернет пространство”. Сегашните факти говорят, че откритото интернет пространство ще доминира в дългосрочен план.

Отговорите показват още, че всички обществени медии имат и свои интернет страници. Интернет страниците на по-големите европейски радиа и телевизии са сред най-посещаваните в Европа, а понякога и в света. Все пак, отговорите подсказват, че операторите в много страни все още не са навлезли изцяло в интернет разпространението и не го разглеждат като бъдещ партньор на радио-телевизионното разпръскване със същата значимост, а по-скоро като негов придатък. Още повече, в много европейски страни - като Германия например - съществува сериозна дискусия до каква степен трябва да се позволи на обществените радиа и телевизии да използват интернет за своите цели. Проучване, направено от Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) през 2008 г., сред технически експерти, показва че около 70% от членовете на EBU смятат, че през 2015 г. броудбанд ще бъде също толкова значим, колкото и радио-телевизионното разпръскване.

Последните проучвания показват още, че се наблюдава медийна концентрация в “интернет” индустрията, което би превърнало силното присъствие на отделните национални обществени медии в мрежата във важен пазител на медийното разнообразие, засилвайки нуждата от добри интернет услуги.

Обществените медии имат редица възможности за разпространение на своите услуги в откритото интернет пространство. Това включва:

- развитие на техни собствени интернет страници или дори нещо повече - техни собствени медиа плейъри (като BBC iPlayer например);

- добавяне на техните материали към някой от големите портали, като YouTube например, в сегменти като YouTube “channel”;

- групиране с други медийни доставчици за предлагане на общ портал, който обаче се основава на професионално създадени материали, а не на такива от потребителите.

Отговорите показват, че само някои от страните са проучили бъдещия модел на медийно развитие.

Преминаването към цифрова технология в телевизията е неизбежно, поради освобождаването на спектъра и по-голямата гъвкавост, която позволява.

Отговорите показват, че повечето от големите европейски държави и малките страни имат планове за цифровизация в зададената от Европейския съюз времева рамка – до 2012 г.

Една от характеристиките на технологията обаче, която може би не всички държави оценяват правилно, е че тя се развива бързо. Всяко поколение технологични системи има живот от около 6-9 години. Това означава, че страни които започват да предлагат дадена услуга по различно време, разполагат и с различна „най-добра налична технология”. Това прави трудни решенията относно политиката, която да се възприеме, особено за тези, изправени пред избора дали да последват примера на по-рано започналите (обикновено най-богатите страни) или да се възползват от най-новите технологии. Също така, това означава, че колкото по-голяма е времевата разлика в цифровизацията в различните държави, толкова по-голямо е и разнообразието от използвани системи в Европа.

Всички страни, малки или големи, богати или бедни, трябва да се включат в процеса на технологично проучване, развитие и стандартизация, за да се вземат най-добрите и по възможност едновременни решения за политиката, която да се следва. Съществуват аргументи, че всички доставчици на медийни услуги трябва да отделят част от своите приходи за тези цели – това представлява тяхната „застрахователна полица”.

Допускането, че обществените медии се занимават само с програмното съдържание, може да проработи само ако някой друг развива технологията в техен интерес. Обществените медии трябва или да дефинират ясно своите технически нужди, или да вземат самите те участие в технологичното развитие.

Въпреки че съществуват центрове за изследователска дейност и развитие на обществените медии в Европа, техният брой по-скоро намалява, отколкото да се увеличава и мнозинството от доставчиците на обществени медии просто следват технологичното развитие, а не са негови лидери, което не спомага особено за развитието на пазара в Европа.
Цифровизация на наземното телевизионно радиоразпръскване
За да се разберат начините, по които технологията може да бъде използвана за обслужване на обществената мисия, в тази част ще разгледаме специфичния въпрос за цифровизацията на наземното телевизионно радиоразпръскване. В приложените таблици се очертават някои характеристики на различните аспекти на подхода към цифровизация в редица европейски държави.

Таблица 1. Преход към цифрова телевизия (Източник Digitag)

Таблица 2. Преход към цифрова телевизия (други страни)

Таблица 3. Изпълнение на член 31 от Директивата за универсалните услуги

+само някои от разпоредбите са изпълнени, а повечето не са