Доклад, изготвен от Групата специалисти по обществените медии в информационното общество (mc-s-psm), ноември 2008 г

Този пример се фокусира върху DR, който е единственият национален обществен оператор в Дания, финансиран чрез лицензионна такса.

Националното покритие включва националното радио и телевизионно разпръскване на DR и националното телевизионно излъчване на TV2/DANMARK A/S. DR и TV2/DANMARK A/S са датските национални радио и телевизия. DR е саморегулираща се обществена агенция по разпръскването, а TV2/DANMARK A/S е ООД, изцяло собственост на датската държава.

DR предлага два обществени телевизионни канала и редица обществени радио канали. TV2/DANMARK A/S управлява обществения телевизионен канал TV2, както и редица търговски канали. DR се финансира почти единствено от лицензионни такси, докато TV2/DANMARK A/S се финансира от рекламни и други приходи.

Регионалното покритие включва 8 регионални телевизионни компании на TV2, както и 9-те регионални радиостанции на DR.

DR, TV2/DANMARK A/S и регионалните телевизионни компании на TV2 приeмат определени обществени отговорности.

Законът за датското радио и телевизионно разпръскване е основният правен инструмент, регламентиращ обществените мисии на различните обществени оператори. Подробностите около обществената мисия на DR са уредени в обществения договор с министъра на културата.

Обществените цели на DR са споменати и изброени в обществения договор.

Съгласно договора, DR трябва да предлага на датската аудитория широк набор от програми и услуги, включващи отразяване на новини, обща информация, образование, изкуство и развлечение, посредством радио, телевизия и интернет.

В предлаганите програми и услуги DR трябва:

- DR трябва да осигурява достъп до важна за обществото проблематика и информация;

- DR трябва да насърчава участието в обществения дебат и демократичния процес, посредством програмното си съдържание и услуги;

- DR трябва да допринася за популяризирането на новите цифрови медии чрез създаването на нови програми и информационни услуги, които да запознаят зрителите, слушателите и ползвателите с технологията и по този начин да ги насърчат да я използват;

- DR трябва да предлага широка социална картина на Дания, като по този начин отразява разнообразието от култури, философии за живот и условия на живот в различните региони на страната;

- DR трябва да поставя особен акцент върху датския език и култура;

- DR трябва да допринася за опазването и развитието на датския език чрез активна езикова политика, така че датският език, който звучи, вижда се и се възприема от слушателите, зрителите и потребителите, да бъде правилен и разбираем;

- DR трябва да допринася за развитието на интеграцията;
* да стимулира творчеството и културата

- DR трябва да акцентира върху ролята си на инициатор и разпространител на датско изкуство и култура, включително и на датското културно наследство;

- DR трябва да обогатява датската култура с оригинални предавания;
* да поощрява знанието и разбирането

- DR трябва да стимулира датския интерес и познаване на широк набор от въпроси и области чрез лесно достъпно и добре представено съдържание;

- DR трябва да спомага за обогатяването на познанието и разбирането на заобикалящия ни свят, международните въпроси и другите култури и гледни точки, включително предлагането на обща представа за европейската култура и история.
Технологията, “новите медии” и “новите комуникационни технологии” като част от обществената мисия
В настоящия контекст е необходимо да се отбележи, че общественият договор на DR изисква DR да предлага обществени програми – т.е. със съдържание, което по текст, звук и картина отговаря на културните, обществените и демократичните нужди на датското общество – на всички съответни технологични платформи. DR трябва да се фокусира върху предлагането на обществени услуги, специално създадени за такива платформи.

DR има редица специфични обществени задължения, що се отнася до новини, образователни програми и услуги, деца и подрастващи, датски радио театър, датска музика, датски езикови програми, културни и спортни програми и обществени онлайн дейности.

Трябва да се отбележи, че DR ща стартира новинарски канал по интернет и ще предлага новини – въз основа на новинарския профил в страната – на най-използваните езици, от постоянно пребиваващите имигранти и бежанци, по DAB, телетекст, интернет и тн. DR трябва да обърне специално внимание на използването на всички технологични платформи, включително интернет, за образователни програми и услуги, както и да предложи датска музика на подходящи платформи, като интернет, мобилен телефон, подкастинг и тн.

Колкото до обществените онлайн дейности, DR трябва да провежда интернет дейности със съдържание и услуги, които да допринасят за постигането на обществените цели на DR. Възможно най-скоро и с оглед наличните технологични средства, DR трябва да започне да използва открити стандарти, за да се гарантира общата достъпност на онлайн дейността за всички потребители.

Интернет страницата трябва да включва новини, програмно-специфична информация, предавания, ориентирани към децата и подрастващите, образователни предавания, зрителски услуги, дискусионни форуми, участие на общностите и други видове участие на потребителите, както и материали, съдържащи картина, звук и текст. DR трябва да предостави такива материали за приемане и сваляне на стационарни и мобилни платформи.

Обществената интернет страница трябва да се разграничава от останалите интернет дейности на DR, които са с търговска цел, т.е. без използването на средства от лицензионни такси.

DR трябва да подложи новите обществени услуги, включително услугите по поръчка, на вътрешен тест (“тест за обществена полза”), за да се гарантира, че отговарят на културните, демократичните и обществените нужди на обществото. Резултатите от тестовете трябва да се изпратят на Борда на датското радио и телевизия, който да изкаже своето мнение, преди дейността да започне.

Договорът, също така, предвижда DR да излъчва и предлага материали с обществено съдържание, посредством радио, телевизия (включително телетекст) или онлайн, за линейно програмно излъчване или само по заявка.

- гарантирането на независимостта и безпристрастността на обществените радио и телевизия

- насърчаването на свободната конкуренция и липсата на дискриминация в отношенията между продуценти и дистрибутори на услуги, без значение от използваната електронна комуникационна мрежа, в съответсвие с принципа за технологична неутралност;

- гарантирането на честна, прозрачна, унифицирана и недискриминационна цифровизация на телевизионните услуги в програмните оферти на разпространителя (член 3-1). CSA следи за съответствието с обществените задължения.

Всеки обществен оператор подписва 4 или 5-годишен договор с френското правителство, в който се определят целите и ресурсите му (извествен като “договорът за целите и ресурсите”).

Наскоро бе взето политическо решение от френския президент Никола Саркози да се спрат рекламите по France Télévisions, като изгубените приходи бъдат компенсирани чрез обществени пари.
Технологията, “новите медии” и “новите комуникационни технологии” като част от обществената мисия
“Договорът за целите и ресурсите” обхваща излъчването на програми, както посредством електронни комуникационни мрежи, които не използват честоти, разпределени от CSA, така и чрез цифрови наземни средства. Така например, France 2, France 3 и France 4 трябва да се стремят да дадат възможност на обществото да се възползва от новите технологии за продуцирането и разпространението на програми и аудиовизуални комуникационни услуги; трябва да укрепят връзката си с обществото чрез използването на всички налични интерактивни технологии; в тази връзка те следва да поддържат всички телеметрични, интерактивни или онлайн комуникационни услуги, които допълват или подсилват техните програми; трябва да поощряват използването на такива услуги и да допринасят за технологичното развитие на аудиовизуалните комуникации. В разпоредбите, касаещи France 2, France 3 и France 5 е упоменато, че те трябва да подпомагат прехода към “пълна цифровизация”, по-конкретно като излъчват информационни съобщения относно цифровата телевизия и предстоящото прекратяване на аналоговото наземно излъчване.
Пример 8: Италия
Обща структура и характеристика на обществената мисия

Законът от 31 юли 2005 г. предоставя на RAI концесията за обществените радио и телевизия до 6 май 2016 г. Това споразумение е допълнено от Договора за услугите за периода 2007 – 2009 г., сключен на 5 април 2007 г., между министъра на съобщенията и RAI, в който са изложени общи и конкретни програмни правила и е установена ролята на обществените радио и телевизия с оглед технологичните нововъведения и бъдещата цифровизация.

Обсъждат се и предстоящи промени по формулировката на обществената мисия.
Технологията, “новите медии” и “новите комуникационни технологии” като част от обществената мисия
Член 26 от догорова за услуги предвижда собствените продукции на обществените радио и телевизия да се разпространяват по всички платформи, безплатно за потребителите. Специфични разпоредби уреждат цифровизацията и симулкаст услугите. Член 28 гласи, че RAI трябва да излъчва програми чрез новите технологии като DVB-H, DMB, HDTV, IPTV, Wi-Max и останалите броудбанд технологии, в синхрон с принципа за недискриминация. Член 29 разглежда експерименталните услуги (нови форми на мултимедийни продукции и нови телевизионни и аудио езици, подкрепа на синергията с телекомуникациите, интернет, радио, телевизия и телетекст сектори, като целта е услугите да се рапространят и извън Италия; участие в развитието на нови, висококачествени цифрови системи и тяхното използване в електронното кино; броудбанд системи; проучване на бъдещи мултимедийни услуги, които да се разпространяват чрез платен канал).

Специфични разпоредби има относно мултимедийните услуги (член 6), осигуряването на телевизионни услуги ( член 4) и осигуряването на радио услуги ( член 5). Мултимедийните услуги, също така, присъстват сред целите на RAI, като средство за представяне на различните общестности в страната (член 8-5) и във връзка с хората с увреждания (член 8-3). Има разпоредби, посветени на предаването на парламентарните дебати през интернет и по сателит (член 12-5); цифровата “аудиовизуална библиотека”, съдържаща архивите, постепенно трябва да бъде предоставена и за културни и образователни цели и на широката публика (член 14). Друга част от законодателството се занимава с управлението и използването на цифровите технологии и цифровизацията.

Разгледана е още и финансовата прозрачност, включително детайлни правила за разделната отчетност в съответствие с полското законодателство и стандартите на Европейската комисия.

- задължение да се излъчват обективни редакторски материали и информация, която да спомага за формирането на общественото мнение; да се обслужват всички обществени нужди

- задължение за излъчване върху цялата национална територия

- технологични или редакторски нововъведения

- редакторска независимост

Наблюдава се съществуването и на други обществени модели по света. В САЩ, например, аудиовизуалната среда е основана главно на частни предприятия. Обществените медии компенсират някои недостатъци на частните медии, но целта им не е да достигнат до всички групи от аудиторията или да предлагат разнообразно програмно съдържание. Това води до наличието на обществени медии с малка аудитория и недостатъчни ресурси.

Трябва да се разгледа как системата на финансиране може да гарантира постигането на 4-те фундаментални цели, споменати по-горе, като се вземе за пример практиката в различни европейски страни.

Могат да се разграничат 3 вида финансиране на обществените медии: финансиране от т.нар. “публични средства”, финансиране от приходи от търговска дейност и смесената система, която комбинира двата метода на финансиране.

Амстердамският протокол относно системата от обществени радиа и телевизии в страните членки на ЕС гласи, че самите страни трябва да организират обществените медии и в частност да осигурят финансирането им.
Модели на финансиране
Трябва все пак да се отбележи, че изцяло “общественият” модел на финансиране почти винаги включва и малка част търговско финансиране, а търговският модел на финансиране понякога има нужда от държавна помощ. Всеки вид финансиране има своите плюсове и минуси. Нека сега разгледаме някои конкретни примери.
Обществено финансиране
Общественото финансиране може да се разглежда като компенсация на обществените организации за изпълнението на обществената им мисия. Това изисква ясна формулиране на настоящата обществена мисия, с която е обвързана сумата за финансиране. Само чрез предварително определяне на мисията е възможно да се гарантира, че наличните ресурси са пропорционални спрямо изпълнението й. Няколко европейски страни са избрали изцяло публично финансиране на обществените медии; например Обединеното кралство (по отношение на BBC), Норвегия, Швеция и Финландия са възприели метод на финансиране изключително основан на обществени средства (с изключение на продажбата на някои продукти, както и продажбата на права и лицензи).

Това финансиране може да включва един или няколко от следните източници:

- лицензионна такса, плащана от зрители (като тя се разпростира и върху нови услуги като интернет)

- държавно финансиране на основата на данъчни постъпления

- директно финансиране за цифрово развитие (субсидии)

- данъчно облагане на частните аудиовизуални оператори, за да се финансират обществените медии или въвеждане на други такси.

Определянето на сумата за плащане на човек може да стане от правителствена комисия, независим борд или отново чрез закон, особено в частта за освобождаване от плащането й. Трябва също да се отбележи, че възниква проблемът как да се дефинират новите начини за радио и телевизионно приемане, които вероятно ще принудят обществото да заплаща лицензионната такса.

Начините за събиране на лицензионната такса се различават и по държави. Например, в Португалия таксата за радио приемане е към сметката за електричество, както е и в Гърция и Кипър. Преди в Швейцария плащането на лицензионната такса ставаше с телефонната сметка, но този метод бе променен в полза на независима компания, която иззе тази функция по немски образец. В Италия, Унгария, Полша и Чехия все още лицензионната такса се плаща в Пощенската служба чрез фактура или посредством телекомуникационните компании. Във Франция лицензионната такса се събира заедно с Taxe d’habitation (такса по местожителство). В някои държави като Белгия и Холандия лицензионната такса е отменена и заменена с данък.

Финансирането чрез обществени средства може да представлява проблем за малките държави, чиито ресурси може да се окажат недостатъчни, за да покрият всичките нужди на обществените медии, за да се осигуряват качествени услуги. Пред същия проблем са изправени и страни с голямо езиково разнообразие, където се настоява за създаването на отделни програми.

При тази система на финансиране са необходими няколко коментара относно определянето на финансовите нужди на обществените медии: на първо място е трудно да се определи всеобхватно идеята за обществената медия, което предполага и известна разлика при определянето на нуждите, на основата на които бива изчислена официалната субсидия. В тази връзка, Европейската комисия изиска от няколко страни, включително Австрия, Германия и Дания, да изяснят ситуацията около тяхната онлайн дейност. Освен това, с развитието на технологиите и на обществените нужди, се налагат и бързи и редовни промени в преценката на нуждите, които имат съответните финансови последици.

Още повече, прекомерните компенсации, сравнени с реалната стойност на обществената мисия е нещо, което буди тревога. Затова, в отговор на оплаквания, подадени от частни конкуренти, Европейската комисия демонстрира решимостта си да се противопостави на несъразмерното финансиране, което може да има негативен ефект върху пазара.

Въпреки че това са трудно определими случаи, основният недостатък на този метод на финансиране, основан изцяло на обществените средства, е тясното свързване на обществените медии с държавата, което може да доведе до риск от зависимост, което пък би застрашило самоуправлението и независимостта на въпросните програми. Това особено важи за моментите, когато политическите партии разглеждат бюджетните въпроси и частта, свързана с обществените медии, което може да предразположи тези медии да излъчват програма, съгласувана с най-изгодните им политическите възгледи. Цензурата и автоцензурата също са възможни проблеми при такъв сценарий.

Някои европейски държави изпробваха лицензионните такси и върху частни радио и телевизионни оператори. Принципът е да се преразпределят част от търговските приходи, събирани от частните медии, за да се финансират обществените медии. Финландия изпробва този модел, който крие риска частните компании да не изпълнят поетите ангажименти. Това поне е негативният опит, придобит в Естония. Идеята на тази система има своите предимства в това, че избягва конкуренцията между обществените и частните медии на пазара за рекламодатели и така се разсейват съмненията около възможни пазарни изкривявания. Още повече, тази система предпазва обществените медии от това да изложат прекалено открито своите програми пред интересите на рекламодателите и от задължението да предлагат програми без реклама. Трябва да се отбележи, че Европейският съюз за радио и телевизия посочва рисковете от тази система, като подчертава, че тя може да бъде дестабилизирана от различни фактори - като успеха (или липсата на успех) на частните оператори, понякога непредвидимата външна конкуренция или риска от недостатъчен финансов обем на тези нови ресурси.

Може да се постигне увеличаване на приходите от лицензионни такси чрез разширяване на набора от условия, които налагат плащане на таксата. Например, хората в Швейцария с високоскоростна интернет връзка (ADSL или кабелна мрежа), които имат специфичен софтуер, позволяващ приемането (т.е. Mediaplayer, Realplayer) и които са платили абонамент за приемане на телевизионни програми или които са се регистрирали към доставчик, който предлага безплатен достъп до телевизионни програми, трябва да плащат телевизионна лицензионна такса. Притежаването на компютър, свързан с интернет (ADSL или кабелна мрежа) или приемане чрез ISDN, също задължават собственика да плаща радио лицензионна такса. В този контекст цифровата ера също поражда редица въпроси. Цифровата технология стимулира появата на платени услуги, които по принцип не са несъвместими с обществените услуги. Цифровите платформи (mobile TV, например) имат специфични икономически модели, които се различават в отделните страни. Обществените медии трябва да се адаптират към тези специфични характеристики, като в същото време се възползват от възможностите за маневриране, които не са в разрез с обществената им мисия.

Може да се отбележи, че за 2005 г. публичното финансиране на обществените медии в Европейския съюз достигна 21,3 млрд евро. Този дял отговаря на 67.8% от общите приходи на обществените медии (като се съберат всички видове финансиране) в ЕС. Това е интересен факт, тъй като показва, че 2/3 от финансирането на обществените медии в Западна Европа става посредством публични средства.